№ 181
гр. Ямбол, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:К. Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П. У.
като разгледа докладваното от К. Г. Пейчева Въззивно гражданско дело №
20222300500159 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба на Ж. П. К., ЕГН **********, с.**, общ.***, обл.***, ул.*** №*
чрез пълномощника й адв. С. Ч. от ***, се обжалва Решение №260005/11.01.2022 г.,
постановено по гр.д.№284/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с което съдът е отхвърлил
предявения от въззивницата иск за осъждане на въззиваемата страна ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК
*********, да й заплати сумата от 5 000 лв., частичен иск от 200 000 лв, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на ****** г.
пътно-транспортно произшествие, довело до смъртта на баща й П. К. К., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018г. до окончателното й изплащане. С
определение №260033/22.03.2022 г. постановено по реда на чл.248, ал.1, т.1 ГПК за
изменение на Решение №260005/11.01.2022 г., въззивницата е осъдена да заплати на ЗД "Бул
Инс" АД направените по делото разноски в размер на 2088 лв.
Възвивникът обжалва първоинстанционното решение като незаконосъобразно и
необосновано. Твърди, че ЯРС има пропуски в анализа и оценката на събраните
доказателствени източници и игнориране на релевирани от ищцата искания и твърдения.
Изброява група от документи, представени от въззиваемата страна /договор за цесия от
08.05.2018 г., Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД изх.№НЩ4936-18.07.2018 г., Споразумение от
27.08.2018 г. ,платежно нареждане от 20.09.2018 г., и документи,представени по реда на
1
чл.192 ГПК от "Източна Консултантска Компания" АД /молба от 28.08.2018 г., платежно
нареждане от 19.09.2018 г., Извлечение от сметка за №17/20.09.2018 г./. Твърди се, че е
извършена формална и повърхностна правната оценка при изследването на предпоставките
за нищожност или унищожаемост на представените от ответната страна Договор за цесия,
уведомление до застрахователя и молба до "Източна Консултантска Компания" АД,
подписани от ищцата. Развиват се оплаквания за липса на обективно изследване на
произтичащо от доказателствения материал несъответствие, установяващо се при
обикновена съпоставка на датата на съставяне договора за цесия 08.05.2018г., с отразената в
договора дата на издаване на личната карта на един от приподписалите го свидетели М. А.
В. - 07.09.2018 г. с №*********, т.е. четири месеца след съставяне на самия договор. Твърди
се, че въз основа на приобщена към делото справка от ОД на МВР се установява, че към този
момент /08.05.2018 г./ приподписалият договора свидетел В. е притежавал незаписана в
договора валидна лична карта с №*********, изд. на 26.11.2012 г., което генерализира
заключението, че при подписване на договора не са присъствали двама свидетели или че
договорът не е съставен на посочената дата. Счита за неправилен извода, че липсата на
достоверна дата на договора за цесия не обуславя неговата невалидност, както и че дори с
невалидна дата договорът е произвел правно действие с връчване на уведомление до
длъжника ЗД "Бул Инс" АД. Констатираният порок според доводите в жалбата, свързващ се
с инкорпорираното в договора описание на легитимацията на свидетел съобр. лична карта,
издадена четири месеца след записаната дата на договора, поставя под съмнение цялостното
съдържание на документа. Посочва, че в уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД изцяло липсва
приподписване от двама свидетели, а макар и законът да не предвижда изрична форма за
неговата действителност, с получаването му длъжникът ЗД "Бул Инс" АД е бил задължен да
провери съдържанието му преди да престира изпълнение или да сключва споразумение с
цесионера. Формулира възражение за липса на точно изпълнение по см. на чл.75, ал.1 ЗЗД
относно плащането по цедираното вземане на некредитор, както и непроявена грижа от
длъжника ЗД "Бул Инс"АД в хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД, който при сключване на
споразумение с различен от титуляра на правото на обезщетение субект, е бил длъжен да
изиска удостоверяващи представителна власт на "Източна Консултантска компания" АД
документи. Счита, че преди сключване на споразумение с "Източна Консултантска
Компания" АД ответното дружество е следвало да се увери в наличието на представителна
власт на цесионера, в съотв. с чл. 7 от договора за цесия от 08.05.2018 г., като изиска
пълномощно, което в случая не е налице и поради което не е настъпил погасителният ефект
на плащането, респ. не е изпълнен фактическият състав на приравнените валидиращи това
плащане хипотези в нормата на чл.75, ал.2 ЗЗД. Посочва, че получаването на уведомление
по чл.99, ал.3 ЗЗД не е единствено и достатъчно условие, освобождаващо въззиваемото
дружество от задължение да провери, дали плаща на лице овластено за това. Моли ЯОС да
отмени обжалваното решение, и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск.
Прави искане за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗД"БУЛ ИНС "
АД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Г. Д. от АК- ***, редовно преупълномощен по
2
делото, в който се обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли
за потвърждаване на оспореното решение като законосъобразно и обосновано. Излагат се
аргументи, че приложените по делото писмени и гласни доказателства, в съвкупност
еднозначно очертават факта на сключения договор за цесия между въззивницата Ж. К. и
"Източна Консултантска Компания" АД, по силата на който въззивницата е прехвърлила
вземането си за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащо от
настъпилата смърт на баща й П. К. при ПТП на ****** г. Посочва, че не е спорно
обстоятелството относно автентичността на подписа и саморъчното изписване на трите
имена от въззивницата Ж. П. К. върху договора за цесия и изпратеното уведомление до
застрахователното дружество. Твърди се неотносимост към предмета на спора на
възраженията, произтичащи от отношенията между застрахователното дружество и
дружеството цесионер, в частност несъстоятелен се явява аргументът, че застрахователят не
е следвало да сключва споразумение с цесионера поради липсата на достоверна дата на
договора за цесия. Окачествява като стабилен по делото факт грамотността на въззивницата
Ж. К., което безусловно включва очакването същата да се е запознала с документите, които
подписва. Окачествяват се като неоснователни възраженията срещу действителността на
договора за цесия и уведомяването за цесията, на застрахователното дружество. В подкрепа
на верността на тези доводи се отбелязва, че отразената в договора за цесия дата на издаване
на документа за самоличност на единия свидетел, следваща датата на съставяне на самия
договор, може да се цени единствено при обсъждане достоверността на датата на договора
за цесия, но не се отразява върху действителността му, нито опровергава присъствието на
свидетелите при сключване и подписване на договора за цесия. Посочва, че в случая изобщо
е липсвала необходимост от приподписване на договора за цесия от двама свидетели, т.к. Ж.
К. е несъмнено грамотна и като такава лично е положила подпис и е изписала трите си
имена, а освен това законът не въвежда изискване посочване на данни от личните документи
на присъствалите при подписване на книжата документи. По арг. на разпоредбата на
чл.189, ал.1 ГПК посочва, че никой от подписаните от въззивницата документи, включени в
доказателствената съвкупност, не носи отпечатък от десния й палец, т.к. същата е грамотна
и процедурата по чл.189, ал.1 ГПК не е била наложителна. Твърди наличие на доказаност на
изпълнението по договора за цесия в полза на въззивницата чрез изплащане на сумата от 60
000 лв. по банков път на 19.09.2018 г. Развива съображения, доказателствено мотивирани в
обясненията на ищцата, от които се установява, че същата е получила 10 000 лв. в брой
лично от М. Г. в деня на сключване на договора за цесия. Интерпретира отсъствието на
възражения от ищцата срещу постъпилото плащане като такова без основание, което в
съчетание с липсата на възстановяване от нейна страна на получените суми, еднозначно
потвърждава действието на сключения договор за цесия. Моли ЯОС да потвърди
обжалваното решение и да присъди на въззиваемото дружество разноските пред втората
инстанция.
Постъпила е и частна жалба вх.№260826/13.04.2022 г. от Ж. П. К. чрез
пълномощника й адв. С. Ч. от *** против Определение №260033/22.03.2022 г. постановено
3
по реда на чл.248, ал.1, пр.1 ГПК, с което е изменено атакуваното пред ЯОС Решение
№260005/11.01.2022 г. по гр.д.№284/2021 г. по описа на ЯРС в частта за разноските, като
жалбоподателката е осъдена да заплати на ЗД "Бул Инс"АД-гр.София направените пред
първата инстанция разноски до размер на 2088 лв. Постъпил е и писмен отговор на частната
жалба от ЗД "Бул Инс" АД чрез неговия преупълномощен процесуален представител -адв. Г.
Д. от АК- ***.
В о.с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. С молба
преупълномощената от пълномощника й адв.К.Г. от *** поддържа въззивната жалба и иска
уважаването й, претендира присъждане на разноски за въззивното производство и заявява
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
В о.с.з. въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС" АД се представлява от адв.Г. Д. от ***, който
поддържа заявеното становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност
и законосъобразност на атакуваното решение, което иска да бъде потвърдено. Поддържа и
искането за присъждане на разноски за въззивното производство. Моли съда да потвърди и
атакуваното определение на ЯРС, с което съдът се е произнесъл допълнително относно
разноските в първоинстанционното производство.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение
и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа и страна следното:
От Удостоверение за наследници изх. № ****** г., изд. от Кметство-с. ****,
обл.****, е видно, че П. К. К., починал на ****** г., е имал съпруга С. С. К. и 10 деца (пет
пълнолетни), между които ищцата.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018 г. от
мл. автоконтрольор на ПТП при РУ-**** се установява, че на ****** г. е настъпило ПТП на
автомагистрала "Тракия", км.297+300, в посока гр.София, с лек автомобил с рег.№ У 1981
АТ, марка „Форд", модел „Транзит", собственост от В. И. Й. от с.******, обл.****, който го
е и управлявал. В протокола са изброени имената на пострадалите десет лица, между които е
това на бащата на ищцата, който е загинал. За обстоятелствата и причините за ПТП е
посочено, че е образувано ДП № 59/2018 г. по описа на РУ-****.
Безспорно е, че за автомобила е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност" в ЗД"Бул Инс" АД с полица № *******, валидна към ****** г., видно и от
справката на Гаранционен фонд.
Не е спорно подписването на представените от ответника Договор за цесия между
от 08.05.2018 г., сключен между ищцата и „Източна консултантска компания" АД, с който е
прехвърлено вземането й срещу застрахователя срещу цена от 60 000 лв., също и
подписването на Уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от Ж. П. К. до ЗД „БУЛ ИНС" АД,
входирано от него на 18.07.2018 г., и подписването на Споразумение от 27.08.2018 г. между
„Източна консултантска компания" АД и ответника. Спорна е датата на сключване на
договора за цесия, доколкото след неговия текст се съдържа отбелязване на подписването му
пред двама свидетели, единият -М. А. В. с лична карта от 07.09.2018 г.
4
По делото е представено Удостоверение с № ****от****** г. на ОД на МВР-****
относно издадените лични карти на М. А. В., една от които е посочената в договора за
цесия, предхождана от лична карта, издадена на 26.11.2012 г., валидна до 26.11.2022 г., със
статус „унищожена".
Представени са и Епикриза от 08.05.2018 г. на Неврохирургично отделение при
УМБАЛ- Бургас АД и Епикриза от 08.05.2018 г. на Отделение „ФРМ"-Бургас, според които
С. С. К. е постъпила на лечение в първото на ****** г. и е изписана на 30.04.2018 г., а във
второто-постъпила на последната дата, като не е посочена дата на изписване. В писмо от
14.04.2021 г. от болницата до адв.Ч. е записана дата на изписване 08.05.2018 г..
Пред ЯРС по реда на чл. 176 от ГПК ищцата заявява, че не е получавала пари от
„Източна Консултантска Компания". За смъртта на баща й е платил М. Г. - 60 000 лева по
„карта на банкомат" и 10 000 лева на ръка, след катастрофата, в гр.****. С. Р. К. е мъжът й,
който е изтеглил парите от банкомата.
От „Източна Консултантска Компания" АД са представени по делото Молба от
ищцата от 28.08.2018 г. с посочена банкова сметка за плащане на сумата по договора за
цесия, сочеща титуляр на сметката С. Р. К.; Платежно нареждане от 19.09.2018 г. за превод
на сумата от 60 000 лв. по тази сметка с основание „плащане по договор" и Извлечение от
разплащателна сметка в лева от 20.09.2018 г. на „Уникредит булбанк" АД, относно
извършения вътрешнобанков превод на 19.09.2018 г.
Няма спор, за плащането, направено от застрахователя на цесионера с Платежно
нареждане от 20.09.2018 г. за сумата от 160 000 лв. по споразумението.
С Молба-претенция от 20.06.2018 г. от адвокатско дружество „Ч.П. и И.",
представлявано от адвокат Ч. като пълномощник на 9 от наследниците, вкл. ищцата,
адресирана до ответната компания, е съобщено настъпилото ПТП, посочена е банкова
сметка на адвокатско дружество „Ч.П. и И." за получаване на плащане по щетата. В отговор
с писмо от 09.07.2018 г. директорът на дирекция „Уреждане на застрахователни
обезщетения" е поискал представяне на допълнителни документи по образуваната щета №
**********. С Молба-претенция от 01.08.2018 г. от адвокатско дружество „Ч.П. и И." е
представен препис от акт за смърт. С писмо от 15.08.2018 г. до ищцата директорът на
дирекция „Уреждане на застрахователни обезщетения" я е уведомил, че няма основание
застрахователят да удовлетвори претенцията й поради липсата на доказателства за
виновността на водача на МПС.
По делото е представено писмо от 15.10.2021 г. от ДСП-Ямбол до адвокат Ч.
относно получаването от ищцата на помощи по реда на Закона за семейни помощи за деца
през 2015 г. ежемесечно no 135 лв. за три деца. В производството по чл.83 от ГПК е
представена Справка актуално съС.ие на всички трудови договори от НАП в уверение на
това, че Ж. П. К. работи в „Сорт комерс" ЕООД - с.****, където е работила и в предходни
периоди през 2020 и 2021 г., а преди това от 12.2019 г. за кратко е работила в Община
******-******. През 2018 г. е работила от 21.08. до 12.09. при К. Г. С. в гр.*****.
5
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира
първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение е правилно и въззивният съд споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на ЯРС.
Предявен е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 от КЗ лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съществуването на застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователя в случая е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на
застрахования автомобил, в който е пътувал и загинал бащата на ищцата. Не е спорно
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, причиняването на
вреди, претърпени от ищцата в резултат от смъртта на нейния близък. Не е спорно и че ищцата е
отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция за получаване на
застрахователно обезщетение, но е получила отказ.
Спорно между страните по делото е прехвърлянето на вземането на въззивницата с
договора за цесия и преминаването му в патримониума на друго лице.
Настоящият състав на въззивния съд намира възраженията на ищцата-въззивница срещу
действителността на договора за цесия за неоснователни така, както е приел и първостепенния съд.
Договорът за цесия има формална доказателствена сила, тъй като делото не се оспорва
подписването му от ищцата.. Съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от
тези лица. В случая ищцата се счита за автор на волеизявленията, вкл. относно датата. В Решение
№128/20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., на ВКС, II т. о. е прието, че не съществува спор в
съдебната практика и правна доктрина, че за разлика от официалния документ показаната в
частния автентичен документ дата, според изричната разпоредба на чл.181, ал.1 от ГПК,
аналогична на чл.145, ал.1 ГПК/ отм./, има доказателствена сила само между страните, но не и
спрямо трети лица, по отношение на които същата придобива достоверност само в изрично
изброените от законодателя хипотези: от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или
настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой
официален документ, или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено
предхождащото съставяне на документа. В горецитираното решение е направено позоваване на
Решение №235/04.06.2010 г., по гр.д. №176/2010 г. на ВКС, II г.о., в което е даден отговор на
въпроса за точния смисъл на понятието „трети лица" по отношение достоверността на отразената в
частен документ дата, като е прието, че „трето лице" по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК /отм./ и
6
чл.181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то
черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на
документа. Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които
независимо дали са страни в процеса, черпят права от някой от издателите на документа и биха
могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Други неучастващи в съставянето на
документа лица, не са трети лица в посочения по-горе смисъл и спрямо тях посочената в
документа дата е важима. (в т.см. е и решение №193/04.06.2010 г., по гр.д.№176/2010 г. на ВКС, III
г.о.) В контекста на цитираната практика на ВКС, договорът за цесия има доказателствена сила
само между страните, между които е ищцата, поради което е без значение вписването на датата на
издаване на личната карта на свидетеля, чието волеизявление е отделен документ, извън договора
за цесия. Разминаването в датите би могло да има значение евентуално за достоверността на
удостоверените от свидетелите факти (на разясняване на договора на цедента) и относно момента
на осъществяването им, но не и за прехвърлителната сделка.
Както се посочи, съгласно чл.181 ал.1 ГПК по отношение на третите лица частните
документи по правило нямат достоверна дата, освен в изброените в хипотезата на нормата случаи.
Според горецитираното решение „трето лице" по смисъла на посочената правна норма са
неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите му и
биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, т.е придобили са права, само при
условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Други неучастващи в
съставянето на документа лица, не са "трети лица" и спрямо тях посочената в документа дата е
важима. За ответника като трето лице, което не черпи „права" от издателите (а има задължения), се
счита за достоверна датата, на която е издаден документът според неговия текст. Отделно от това
ответникът е получил уведомлението за цесията, входирано от него на 18.07.2018 г., което е
безспорен факт. Подписването на уведомлението от ищцата също е безспорен факт. Следователно
дружеството е уведомено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В чл.99, ал.4 от ЗЗД е уредено действието
на прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника и то е от момента на съобщаването от
предишния кредитор, т.е. спрямо длъжника прехвърлянето има действие от сключване на сделката.
Независимо от това, към датата на подписване на споразумението между цесионера и
застрахователя, която дата не е оспорена, договорът за цесия е бил налице, тъй като е цитиран в
споразумението. Достатъчно е също така да е бил налице и към последвалата дата на плащане по
споразумението, която също е безспорна. Самата ищца признава получаването на цената по
договора за цесия, което е допълнителен аргумент за сключването му.
Неоснователно е и евентуалното възражение за нищожност поради нееквивалентност на
престациите. В съдебната практика липсата на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори се приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят
границата на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в Решение №277/26.01.2015 г.,
постановено по гр.д.№1962/2014 г., III г.о., ВКС разяснява, че преценката дали
нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице основание за нищожност на сделката,
следва да се извършва при съобразяване на преследваната от страните цел и обстоятелството
свързана ли е тя с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. (в т.см. Решение
№153/24.07.2015 г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, III г.о.). Пак в практиката си ВКС въвежда по-
конкретни критерии при определяне на еквивалентността на престациите, като приема, че не всяка
нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само
значителната и явна нееквивалентност, при която едната от насрещните престации е толкова
7
незначителна, че има практически нулева стойност /в т.см. Решение №24/09.02.2016 г. по гр.д.№
2419/2015 г. на III г. о. на ГК на ВКС/. Според ВКС критерии са необходими, тъй като в противен
случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се накърнил принципът на
свободата на договарянето, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от
страните и се съобразява с техния правен интерес.
Друг критерий, възприет в съдебната практика е изключително голямата разлика в
престациите. Така в Решение №615/15.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№1208/2009 г. на III г.о. например
е прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в Решение
№119/22.03.2011 г. по гр.д. №485/2010 г. на I г.о. на ВКС - при двадесет и осем пъти по-ниска
цена. В последното решение се сочи още, че предвид каузалния характер на възмездните сделки
при преценката на тяхната действителност следва да се съобразява не само съдържанието на
уговорените насрещни престации, а съгласно чл.20 ЗЗД следва да се вземе предвид целта, с която е
сключена сделката от всяка страна, тъй като тази цел е свързана с удовлетворяване на допустим от
закона интерес на страната. В Решение №24/09.02.2016 г. по гр.д.№2419/2015 г. на III г.о., ВКС
приема, че когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка
дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда
/унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.
В случая не може да се обоснове нулева стойност на престацията на цесионера, която е и
приета от ищцата без възражения. Плащането на сумата от 60 000 лв. е извършено по банков път
според признанията й по реда на чл.176 от ГПК. Отделно ищцата е получила и сумата от 10000 лв.
„на ръка". Общата сума от 70 000 лв. е малко повече от два пъти по-ниска от платената по
споразумението сума от 160 000 лв., за разлика от съотношенията в описаните в горепосочените
решения на ВКС случаи (напр. 12 пъти). Следва да се отбележи, че към момента на цедиране
приобретателят на вземането го придобива с риска да получи и по-ниско по размер плащане от
застрахователя, доколкото определянето на окончателния му размер се осъществява в процеса на
договаряне. Това, че със споразумението е договорен по-висок размер, не е обстоятелство,
определящо стойността на насрещните престации към момента на сключване на договора за цесия,
т.к. не са съпоставими „възнаграждение" по договор за цесия и „застрахователно обезщетение",
защото произхождат от различни правопораждащи факти.
Изложеното до тук не може да обоснове нищожност на договора за цесия, поради
противоречие с добрите нрави и възражението в тази насока се прие за неоснователно.
Неоснователни са и възраженията за унищожаемост, т.к. не е налице фактическият състав
на разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗЗД. Не се установи ищцата да е сключила прехвърлителната
сделка поради умишленото й въвеждане в заблуждение от трето за делото лице, относно
последиците на договора. Фактът, че тя признава по реда на чл.176 ГПК получаването на пари
именно за смъртта на баща й, обосновава извод, че е имала представа за какво договаря и в
частност - че договаря относно вземането за обезщетение. Липсват и доказателства, които да
сочат, че към онзи момент ищцата се е намирала в заблуждение, т.к. се касае се за грамотно лице,
което само е подписало пълномощното на адвоката за подаване на исковата молба. След като е
могла да разбере, че предоставя права за завеждане на дело и процесуално представителство,
имала е и капацитета да разбере правните последици на договора за цесия. Дори и да се приеме
обратното, не е доказан другият елемент от фактическия състав на измамата, а именно
заблуждението да е предизвикано умишлено, съзнателно от насрещната страна по сделката.
8
За неоснователно се прецени и евентуалното възражение за унищожаемост по чл.33 ЗЗД.
По делото не е установено сключването на сделката „поради крайна нужда". Касае се за
пълнолетно лице, което е работило от 2018 г. по трудов договор, и за което няма данни, че не е
разполагало със средства за покриване на основните си нужди. Ищцата ежемесечно е получавала
социални помощи. Не могат да бъдат споделени доводите, че именно ищцата е била натоварена да
се грижи за майка си след катастрофата и да поеме разходите за погребението на баща си, за които
липсват каквито и да било доказателства. При наличие на 5 пълнолетни деца на починалия и
преживяла съпруга, не могат да бъдат споделени доводите, заявени от ищцата. Независимо от
това, според приетото в съдебната практика, недостигът или липсата на средства е следвало да
упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи атакуваната сделка, без
който натиск то не би я сключило при конкретните условия и клаузи. За наличие на такива
обстоятелства по делото не са ангажирани доказателства, а те не могат да се предполагат. Липсва и
втората предпоставка на унищожаемостта - наличието на явно неизгодни условия от опорочената
сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, към момента на сключваното й. Съотношението
между престациите на страните, за да е неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна,
следва да сочи на явна, очевидна нееквивалентност. В случая, между насрещните престации на
продавача и купувача към момента на цедирането не е установена много съществена разлика.
ЯОС намира, че след като е налице валиден договор за цесия, вземането по него е
преминало в патримониума на цесионера. Ето защо ищцата не е материално легитимирана да търси
обезщетение от застрахователя и нейният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди
като въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
По частната жалба от Ж. П. К., чрез адв. С. Ч. от ***, против Определение
№260033/22.03.2022 г. на ЯРС, постановено по реда на чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК, с което е
изменено обжалваното Решение №260005/11.01.2022 г. по гр.д.№284/2021 г. по описа на
ЯРС, в частта за разноските, с която ЯРС е осъдил Ж. П. К. от с.****, обл.****, ЕГН
**********, да заплати на ЗД „Бул Инс" АД направените по делото разноски в размер на
2088 лв., ЯОС намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В срока за отговор е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва частната
жалба като неоснователна.
ЯОС констатира, че при постановяване на решението си от 11.01.2022г. ЯРС е приел,
че искането на ответника за разноските е основателно, но доколкото не са представени
доказателства за направени такива, не следва да се уважава. По молба на ответника за
изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК ЯРС е констатирал, че е
пропуснал да забележи наличието на молбата от 04.06.2021 г. с приложения договор за
правна защита и съдействие, и като е обсъдил възражението на ищцата по чл.78, ал.5 от
ГПК, е преценил, че в случая се касае за сложно от фактическа и правна страна дело, с
висока степен на сложност и поради това е обосновано заплащането на по-високо от
9
минималното възнаграждение - на трикратния му размер, равен на 2088 лв.. като за
разликата до претендирания размер от 6720 лв. е прието, че е налице прекомерност. Видно
от представеният пред ЯРС договор за правна помощ и съдействие № 219/28.05.2021г. в
оригинал договореното възнаграждение от 6720 лв. е платено авансово изцяло в брой. ЯОС
намира, че с оглед цената на иска, броя на откритите съдебни заседания, фактическата и правна
сложност на делото, на ответника следва да се присъдят 940лв. с ДДС, при минималното
адвокатско възнаграждение от 580 лв. с оглед размера от 5000лв. на предявения частичен
иск, съгл. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., върху която сума на основание §2а от Наредбата
следва да се начисли ДДС, понеже адвокатът е регистриран по ЗДДС , при което се получава 696
лв. с ДДС. Платеното от ответника договорено възнаграждение следва да бъде намалено
като прекомерно до сумата 940 лв. и обжалваното определение бъде отменено частично за
разликата над тази сума - 940 лв., до присъдените разноски от 2088 лв.
При този изход на делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивницата е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се прецени за
неоснователно. В случая, съобразно цената на предявения иск, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза
на 580 лв. без ДДС, с ДДС - 696 лв. Претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. надвишава незначително минималния размер, поради което
съдът счита, че не се явява прекомерно и е съобразено с фактическа и правна сложност на делото и
следва да бъде присъдено на въззиваемата страна в претендирания размер.
Предвид изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение №260005/11.01.2022 г., постановено по гр.д.№284/2021 г. по
описа на ЯРС.
Отменя Определение №260033/22.03.2022 г. на ЯРС, постановено по чл.248, ал.1 от
ГПК, с което е изменено решение №260005/11.01.2022 г. на ЯРС по гр.д.№284/2021 г. по
описа на ЯРС в частта за разноските, с която Ж. П. К. от с.****, обл.****, ЕГН ********** е
осъдена да заплати на ЗД "Бул Инс"АД направените пред първата инстанция разноски в
размер на 2088 лв., в частта над 940 лв. до 2088 лв. като вместо това постановява:
Осъжда Ж. П. К. от с.****, обл.****, ЕГН **********, да заплати на ЗД„Бул Инс"
АД, ЕИК *********, направени по делото разноски пред първата инстанция в размер на 940
лв. като за разликата над 940 лв. до 2088 лв. отхвърля искането на ЗД„Бул Инс" АД като
неоснователно.
Осъжда Ж. П. К. от с.****, обл.****, ЕГН **********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС"
АД с ЕИК ********* разноски за въззивната инстанция в размер на 720 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280,
10
ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11