Решение по дело №39/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2020 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20207220700039
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

  

    

Р Е Ш Е Н И Е     86

 

Гр.Сливен, 01.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Галя Георгиева и в присъствието на прокурора Милена Радева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 39 по описа за 2020г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Х.Р.К. ***, със съдебен адрес за връчване на призовки и съдебни книжа ***, чрез адв. Ж.Д. от ***, подадена против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Сливен, за  заплащане на сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 1294 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, в процедура по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Електронен фиш за налагане на глоба Серия К2803058, издаден от ОД на МВР – Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отмяна на електронния фиш – 30.12.2019 г. /датата на влизане на решението в сила/. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева и държавна такса в размер на 10 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 525 от 03.12.2019 г., постановено по АНД № 1294/2019 г. по описа на Районен съд– Сливен, в сила от 30.12.2019 г., е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2803058, издаден от ОД на МВР – Сливен, с който на ищеца е била наложена глоба в размер на 400 лева; в процедурата по обжалване на електронния фиш пред Районен съд – Сливен, ищецът е бил представляван от адвокат и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, заплатени въз основа на договор за правна помощ и съдействие, сключен с адв. Ж.Д.Д.; направените разходи са причинили на ищеца К. вреди, които следва да се възстановят от ответната дирекция, издала отменения електронен фиш.

В съдебно заседание ищецът, не се явява. Представено е писмено становище от адв. Д. у. п. п., която поддържа исковата молба. Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира сторените разноски по делото.

Ответникът – ОД на МВР – Сливен, не изпраща представител. В писмено становище от гл. юриск. Б. – надлежно упълномощена се оспорва исковата молба. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2803058, издаден от ОД на МВР – Сливен, на ищеца Х.Р.К. е наложена глоба, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата, в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от същия закон. Електронният фиш е обжалван от К. и с Решение № 525 от 03.12.2019 г., постановено по АНД № 1294/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, електронният фиш е отменен като незаконосъобразен. Съдебното решение е влязло в сила на 30.12.2019 г. В производството по обжалване на електронния фиш, на 24.10.2019 г. К. е подписал пълномощно с адв. Ж.Д.Д. от ***, за правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по АНД 1294 по описа на РС– Сливен за 2019 г. и е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, платено в брой при подписване на пълномощното на 24.10.2019 г. /видно от пълномощно от 24.10.2019 г./. Упълномощеният адв. Д. е представлявала Х.Р.К. в производството по горепосоченото АНД /видно от депозирана пред РС – Сливен молба и  изразено становище по делото./.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция  на МВР - Сливен. Налице е незаконосъобразен акт– Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2803058, издаден от ОД на МВР– Сливен, който е отменен с влязло в сила Решение № 525 от 03.12.2019 г., постановено по АНД № 1294/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен. Незаконосъобразният акт е издаден от ответника Областна дирекция  на МВР- Сливен, която е юридическо лице, съгласно чл. 37 ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно-наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Дейността по налагане на административни наказания, свързана с издаване на наказателно постановление или електронен фиш, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления и електронните фишове, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните електронни фишове като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2 / 2014 г. на ВКС и ВАС.

Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на незаконосъобразния акт - процесния електронен фиш, отменен с влязло в сила съдебно решение, ищецът К. е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът К. не би заплатил адвокатско възнаграждение и това не би представлявало вреда, ако не бе издаден незаконосъобразният електронен фиш. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт– електронния фиш. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на К. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на електронния фиш, с който е наложено административно наказание, считано от К. за незаконосъобразно наложено. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС. Няма съмнение и спор, че в резултат на издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесния електронен фиш на упълномощения адвокат, съгласно приложеното пълномощно от 24.10.2019 г. (подписано от страната, което легитимира процесуалния представител, съгласно чл. 33 ГПК, приложим субсидиарно и определя пределите на представителната му власт (л.20 от АНД № 1294/2019 г.). Сумата 360 лв. е уговорена и платена в брой на 24.10.2019 г., съдържаща подписите на двете страни  и представлява разписка, съставена от адв. Д. в свидетелство на факта по извършеното плащане. В този смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, а именно, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Относно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира, че ограничението в разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с минималните прагове на възнагражденията, предвидени от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е единствено относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е преди изм. на Наредба № 1/9.07.2004 г. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г., поради което е неоснователно искането за намаляването му. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 06.11.2019 г. адв. Д. е депозирала пред РС – Сливен молба с изразено становище по делото.

По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение в размер на 360 лева е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3 / 2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Следователно законна лихва следва да бъде присъдена от  датата на влизане в сила на съдебното решение, с което електронният фиш е отменен като незаконосъобразен и претендиран от 30.12.2019 г., до датата на окончателното изплащане на сумата.  

Претенцията на ищеца К. за присъждане на направените по настоящото дело разноски е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски е основателна за присъждане на държавната такса и разноските по производството, които възлизат на 370 лв., от които 360 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Адвокатският хонорар е съизмерим с минималните прагове на възнагражденията, предвидени от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът счита, че същият не е прекомерен. Съгласно приложеното под делото пълномощно и договор за правна защита, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Посочената правна норма въвежда ограничение единствено относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото процесуално представителство, както е в настоящия случай, доколкото в случая ищеца е представляван в производството от процесуален представител - адвокат изготвил исковата молба и от негова страна е осъществена процесуална защита, като е депозирано писмено становище.

 На основание чл.143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция  на МВР гр. Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези суми, като разноски по делото.

 

 

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция  на Министерство на вътрешните работи гр. Сливен, да заплати на Х.Р.К., ЕГН ********** ***, сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2803058, издаден от ОД на МВР – Сливен, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1294/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, ведно със законната лихва върху сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лева, считано от 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция  на МВР гр. Сливен, да заплати на Х.Р.К., ЕГН ********** ***, сума в размер на 370,00 (триста и седемдесет) лева, разноски по делото.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: