№ 699
гр. В., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110200653 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на СТ. ИВ.
ДР., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 439А-212/25.12.2021г.,
издадено от Директор на ОД на МВР- В., с което за нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето му е наложено административно наказание „имуществена санкция” 300 / триста/
лева.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, отразена в атакуваното наказателно
постановление, твърди се, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице. Сочи се, че липсва ясно обвинение, че както АУАН, така и
НП не съдържат императивни реквизити. Иска се отмяна на атакувания санкционен акт.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована явява се лично, поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, не се
представлява. Постъпили са писмени бележки, с които моли да се потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
На 06.11.2021г. в 17:05 часа в гр. В., на бул. „В.В.к“ на спирка „Иван Рилски 2“, СТ. ИВ.
ДР., като пътник в автобус от градски транспорт с рег.№В8689НХ, движещ се по линия
№148 , било установено, че не бил с поставена защитна маска на лицето за еднократна или
многократна употреба. С тези си действия лицето виновно било нарушило въведените с т.7
от Заповед №РД-01-743/31.08.2021г. на МЗ противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от
1
Закона за здравето.
Въз основа на събраните доказателства на 06.11.2021 г. св. М. Б. К. съставила против СТ.
ИВ. ДР. акт за установяване на административно нарушение, за това, че като пътник в
автобус от градски транспорт не е имал поставена защитна маска на лицето си за еднократна
или многократна употреба. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 209а вр.
чл. 63, ал.1 от ЗЗ. Направено е възражение на осн. чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Налице е отказ от
подписване на съставения АУАН.
Въз основа на констатациите в акта административно – наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите
констатации в него и правната квалификация на нарушението. За него, на основание чл.
209а вр чл.63, ал.1 от ЗЗ на С.Д. била наложена "Имуществена санкция" в размер на 300 лв.
В хода на съдебното следствие, като свидетел бе разпитан св. М. Б. К.- актосъставител и
Р. Р. Ч.- присъствал на съставянето на акта, чийто показания съдът кредитира изцяло. От тях
се установява, че нарушението е установено по представени в хода на проверката
документи.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства и тези по административно-наказателната преписка, които преценени в
тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
От правна страна :
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес, поради
което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, поради следните
съображения. Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление № 439а-212/25.12.2021 г. е издадено от компетентен
орган- от Директора на ОД на МВР- В. в шестмесечния преклузивен срок, както и в
едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, считано от датата на съставяне и връчване на
акта. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на
нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво
2
да се организира защита. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. При определяне на размера на санкцията
наказващият орган се е ръководил от разпоредбата на чл.209а от ЗЗ. В хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно- наказващия орган е приложил материалния закон, като е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че С.Д. не е носил защитна маска за еднократна или многократна употреба в
градския транспорт. Този факт не се отрича от въззивника,а напротив потвърждава се .
Правилно е била ангажирана отговорността на СТ. ИВ. ДР. в качеството му на
пътник в градски транспорт, който не е носил защитна маска за лице в условие на
епидемична обстановка чрез налагане на "имуществена санкция".
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 /
болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески,
дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър
респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID19/, с цел
защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. Съгласно втората алинея на този текст извънредна епидемична обстановка се
обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на
министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен
инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от
13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание
чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на
Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме
всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията
от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Впоследствие извънредното положение е удължавано няколкократно, а впоследствие и
заменено с удължаване на извънредната епидемична обстановка, която действа и към
настоящия момент.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ , на което основание е санкциониран възз., който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в
себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.
С оглед на изложеното се налага извода, че С.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от
3
Закона за здравето /33/, напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага
извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла
на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по
време на обявената извънредна епидемиологична обстановка, имаща за цел
неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното
деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с
разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална пандемия.
Нарушението не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде
квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. В този смисъл е и константната практика на Административен съд В. – например
Решение по к. адм. дело № 2685 по описа на Административен съд гр. В. за 2020 година,
Решение по к. адм. дело № 651 по описа на Административен съд гр. В. за 2021 г. и много
други. Нещо повече, прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН би създало у
въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към
извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на
административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция за посоченото
нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила от сила от 14.05.2020 г.) /
предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000 лева за лице, което наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието
съставлява престъпление. Административно наказващият орган правилно е издирил и
приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това
деяние минимум от 300 лева. От друга страна, обстоятелството, че за възз. не са събрани
данни за финансово и материално положение, не би могло да изключи административната
му отговорност.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 439А-212/25.12.2021г., издадено от
Директор на ОД на МВР- В., с което на СТ. ИВ. ДР. ЕГН: **********, с адрес: гр. В., жк
"Вл. Варненчик" бл.228, вх.1, ап.2 е наложено: административно наказание "глоба" в размер
на 300 /триста/ лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5