РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Пловдив, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Д.вкова Рашкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502827 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С Решение № 3237 от 12.07.2023 г., постановено по гр.дело № 16968/ 2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XXII гр.с. Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да
заплати на Д. Л. А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 2100 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от
виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне на удари в
лицето и в лявото слепоочие и поваляне на земята и прилагане на хватка, с която ищецът е
обездвижен, в резултат от която последният се задушавал, осъществени на 17.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането– 17.10.2020 г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 2100 лева
до пълния предявен размер от 3500 лева.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
С въззивна жалба от Д. Л. А., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат С. Л. - З., се обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата претенция
за разликата над уважения размер от 2100 лева до пълния предявен размер от 3500 лева.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваната част на решението. Оспорва се изводът на районния съд за съпричиняване в
размер на 40% от страна на ищеца, въз основа на което е намален определения размер на
1
обезщетението от 3500 лева на 2100 лева. Излагат се съображения, че районният съд не е
преценил коректно фактите по делото; не е отчел решаващите оплаквания на ищеца за
поведението на ответника, а дори и дискредитирал част от твърденията му; изградил е
изводите си за осъществяване на определени факти без доказателство за същите и е
възприел свидетелските показания на заинтересовано лице, които са противоречиви и
неясни, както и са изолирани от доказателствата по делото. Намират се за правилни
изводите на районния съд относно осъществяването на състава на непозволеното
увреждане, но се възразява, че съдът не е достигнал до логически издържан извод, защото
не е взел предвид решаващи обстоятелства по делото, свързани със стойността на
показанията на свидетелката Л.Д., както и липсата на доказателства за поведение на ищеца,
насочено към конфронтация и саморазправа. Оспорва се като необоснован изводът на
районния съд, че ищецът се е появил на вратата на ответника и сам е потърсил повод за
конфронтация. В насока на изложеното се излагат съображения за противоправното
поведение на ответника и изначално съществуващия конфликт между страните, иницииран
от ответника, и предвид установените факти по делото се възразява срещу извода на
районния съд, че ищецът е търсел и е провокирал конфликт. Подробно се обосновават
доводи, че ищецът не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, не е
провокирал конфликта и не е действал агресивно спрямо ответника, който без основание е
задържал ищеца повече от 1 час в безпомощно състояние. Поддържа се оспорването на
доказателствената стойност на показанията на свидетелката Л.Д., които подробно се
обсъждат, съпоставят се с останалите доказателства по делото и се настоява, че не следва да
се кредитират. Заключава се, че ПРС не е обсъдил всички възражения, доводи и оплаквания
на страните, поради което е постановил неправилен съдебен акт, достигайки до извода за
съпричиняване. Излагат се подробни доводи за основателността на исковата претенция като
се обсъждат доказателствата по делото. Намира се, че с постановяването на решението си
съдът е нарушил принципа за равенство на страните като по отношение на ищеца е прието,
че е следвало да установи твърдените изгодните и твърдени от него факти чрез пълно и
главно доказване, а ответникът може да се позове на косвени доказателства. Посочва се, че
дори и фактическите изводи на съда да не са опорочени, то съдът е допуснал грешка при
прилагането на правилата на логическото мислене и/или опитните правила, тъй като
изводите му не съответстват на юридическите правила и установените по делото факти и
обстоятелства. Посочва се, че дори хипотетично да се приеме, че е налице съпричиняване от
ищеца, то отново не следвало да се намалява търсеното обезщетение, тъй като размерът му е
справедлив, не е завишен и съответства на претърпените от ищеца вреди. В насока на
изложеното се сочи, че размерът на вредите е по-голям и търсената сума от 3 500 лева е
съизмерим с обезщетението за нанесените на ищеца вреди. Приема се, че дори и да е налице
съпричиняване, то същото не е в размер на 40 %, а в значително по -нисък процент,
доколкото позвъняването на вратата на ответника не е наложило саморазправа от последния
до степен на физическа саморазправа. Във връзка с последното отново се оспорват
показанията на свидетелката Л.Д. като противоречиви и заинтересовани. Искането към
въззивния съд е отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи
2
изцяло исковата претенция. Иска се при преценка наличието на съпричиняване да се приеме,
че същото е в по - малък размер от 40 % и да се увеличи размера на обезщетението.
Претендират се разноските. Представят се пълномощно, договор за правна защита и
съдействие.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. Б. Д., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат И. В., с който оспорва същата като неоснователна.
Излагат се съображения за правилността и законосъобразността на отхвърлителната част на
решението. Твърди се, че на 17.10.2020 г. ищецът е позвънил на вратата на ответника,
провокирал е да дойде и да си оправят отношенията като мъже, след което ищецът е
нанесъл удари на ответника, които подробно описва. Твърди се за сборичкване между
страните, при което ответникът успял да задържи ищеца неподвижен на пода, пуснал ищеца
след като се успокоил. Поддържа се, че за действията си ищецът е признат за виновен с
влязла в сила присъда. Намира се, че дори и с присъдата, с която е приложен института на
реторсия, искът да е доказан по основание, то същият не е доказан по размер. Като
недоказани се оспорват претендираните от ищеца вреди и причинно-следствена връзка на
същите с поведението на ответника. Поддържа се противоречие между показанията на
съпругата на ищеца и приетите амбулаторните листове. Приема се, че дори и ищецът да е
имал негативни изживявания, то същите не са в причинно-следствена връзка с действията на
ответника, а с „изминалите процеси“, „изхода от делото“, „наближаване на новото дело“.
Посочва се, че писмените доказателства датирали след постановяване на присъдата, поради
което нямало причина ищецът да е изживявал негативна емоция от предстояща среща с
ответника в съда. Излагат се доводи за противоречие на показанията на съпругата на ищеца
с тези на св.Л.А., както и се заключава, че показанията на съпругата на ищеца са
заинтересовани и не следва да бъдат кредитирани. Посочва се, че дори и ответникът да е
причинил вреди на ищеца, последният допринесъл за същите като се е появил пред дома на
ответника, държал се е изключително арогантно и предизвикателно, нанесъл му множество
удари. Предвид изложеното се поддържа съпричиняване от ищеца от 99 % от вредоносния
резултат, поради което съдът неправило приел размер на съпричиняване от 40 %. Искането
към въззивния съд е да остави без уважение въззивната жалба на ищеца. Претендират се
разноски. Не се правят доказателствени искания.
С въззивна жалба от Д. Б. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат И. В., се обжалва решението в частта, в която ответникът е осъден за заплати
обезщетение за претърпени неимущствени вреди в размер на 2100 лева. Излагат се
оплаквания за неправилност на обжалваната част на решението. Исковата претенция се
оспорва като недоказано с довода, че влязлата в сила присъда е задължителна само относно
осъщественото от ищеца деяние, неговата противоправност и вина. Поддържа се, че дори и
искът да е доказан по основание, то същият не е доказан по размер. Посочва се, че
районният съд не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели Л.П.А., Л.Н.Д. и Р.Г.Г.,
както и че показанията на съпруга на ищеца М.А. не са подложени под съмнение предвид
нейната заинтересованост. Писмените доказателства също не били правилно ценени.
3
Оспорва се причинно- следствената връзка между деянието на ответника и негативните
изживявания на ищеца, твърдени в исковата молба с довода, че не са доказани. В насока на
изложеното подробно се коментират показанията на св. М.А. и се поддържа за
противоречието им с амбулаторните листове. Поддържа се, че дори и ищецът да е имал
негативни изживявания, то същите не са в причинно-следствена връзка с действията на
ответника, а с „изминалите процеси“, „изхода от делото“, „наближаване на новото дело“.
Поддържа се и довода за противоречие между показанията св. М.А. и тези на св.Л.А., както
и се заключава за неверността на показанията на съпругата на ищеца. Сочи се като
недоказано факта, че ответникът е притискал тялото на ищеца около 1 час, както и че е била
намалена способността му да диша. Позовава се на показанията на св. Л.Д. и Р.Г., които се
сочи, че не са били обсъдени. Излагат се съображения относно влязлата в сила присъда по
отношение действията на ищеца, както и че мотивите на присъдата нямат сила на присъдено
нещо, поради което гражданският съд следвало да извърши самостоятелна преценка на
доказателствата по делото, което не било сторено. Оспорва се възприетия от съда размер на
обезщетението от 3 500 лева като несъобразено с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Поддържа се приноса на ищеца в съпричиняването на вредоносния резултат като
надвишаващ възприетия от районния съд. Искането към въззивния съд е отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго решение, с
което да изцяло да отхвърли исковата молба. Претендира разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба от Д. Л. А., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат С. Л. - З., с който взема становище за нейната
неоснователност. Излагат се съображения за правилността на първоинстанционното
решение в осъдителната му част. Оспорва се оплакването за необсъждането на
свидетелските показания като голословно и необосновано. Възразява се, че правилно са
били кредитирани показанията на св.М.А., но без основание са били възприети показанията
на майката на ответника - св.Л.Д., против които се излагат подробни съображения,
съответстващи във въззивната жалба от ищеца. Поддържа се, че показанията на св.М.А.
следва да бъдат кредитирани като кореспондиращи с дадените от другите свидетели и с
останалите доказателства по делото, включително с неоспорените медицински писмени
доказателства. Обсъждат се показанията на св. М.А. и тези на св.Л.А. и се намира за невярно
твърдението за противоречие между същите. Излагат се подробни доводи за основателността
на исковата претенция съобразно оплакванията на ответника, подробно се коментират
доказателствата по делото за телесното увреждане на ищеца и претърпените от него
неимуществени вреди след обсъждане на гласните доказателства, влязлата в сила присъда с
позоваване на чл.300 ГПК и представените медицински документи като неоспорени.
Оспорва се довода за съпричиняване от ищеца и се сочи, че дори и да е налице
съпричиняване, то същият в значително по-нисък процент от 40 %. Искането към въззивния
съд е да остави без уважение въззивната жалба против осъдителната част на решението.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
4
на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок от лица, имащи
право на жалба и са процесуално допустими. Като ги разгледа по същество, настоящата
инстанция приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради
което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във
въззивните жалби доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми
при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата
оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:
Производството е образувано по искова молба от Д. Л. А. срещу Д. Б. Д., с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 3500 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от виновно и противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в нанасяне на удари в лицето и в лявото слепоочие и поваляне на
земята и прилагане на хватка, с която ищецът е обездвижен, в резултат от която последният
се задушавал, осъществени на 17.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на увреждането– 17.10.2020 г. до окончателното.
Ответникът оспорва иска като твърди, че приложената по делото присъда да има
обвързващо действие по отношение на деянието на ответника, неговата противоправност и
вината . Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба. Оспорват се вредите. Прави
се възражение за съпричиняване, доколкото счита, че ищецът е създал конфликта и от
неговото поведение са последвали вреди за него. Иска се отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС
обстоятелства, както следва:
От приложеното ВЧНД № 1303/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е
видно, че с Решение № 57/13.07.2021г. ПОС потвърждава определение от 20.04.2021г. по
НЧХД № 7079/2020Г. на Районен съд –Пловдив, с което производството, образувано по
тъжба от Д. А. против Д. Д., е прекратено.
От приложеното ВЧНД № 566/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е видно,
че с влязла в сила Присъда № 260035/01.04.2021г. Д. А. е признат за виновен в това, че на
17.10.2020г. около 16:30ч. в гр.П. е причинил на Д. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание, без разстройство на здравето – повърхностна травма на устните и
устната кухина, кръвонасядане на горната устна на устата, охлузване на лявото слепоочие,
охлузвания и кръвонасядания на гърба и горните крайници – престъпление по чл.130, ал.2
от НК, като на основание чл.130, ал.3 НК не го наказва, тъй като пострадалият Д. Д. е
5
отвърнал веднага със също такава лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания,
без разстройство на здравето – контузия на гръдния кош, оток и кръвонасядане в дясната
поясна област и горни крайници, болезненост в областта на лявото коляно.
Когато в хода на наказателното производство не е приет за съвместно разглеждане
гражданския иск на пострадалия и той го предяви по общия ред на чл. 45 ЗЗД, при
преценката си за наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, гражданският съд следва да съобрази задължителната сила на влязлата в сила
присъда. При наличие на влязла в сила присъда, от елементите на непозволеното увреждане
следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината на
ответника по делото. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства
в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело и с оглед принципа на
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване
пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в
хода на досъдебното, респ. наказателното производство. Установеният в наказателното
производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, когато е елемент от
фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила
/Решение № 7 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2021 г., III г. о., ГК/.
Следователно, установено е, че на 17.10.2020г., Д. А. е извършил противоправно
виновно деяние - причинил на Д. Д. лека телесна повреда, в резултат на което са настъпили
вреди - болка и страдание, без разстройство на здравето, като Д. Д. е отвърнал веднага със
също такава лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на
здравето - контузия на гръден кош, оток и кръвонасядане в дясната поясна област и горните
крайници, болезненост в областта на лявото коляно.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Съобразявайки задължителната сила на присъдата, съдът приема за установени
всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД по
отношение на действията и на двамата дейци, а именно - техните деяния, противоправността
им, вината на извършителите и пряката причинно-следствена връзка между деликта и
настъпилите вреди за ищцата, изразяващи се в болки и страдания от причинените телесни
увреждания, съставляващи лека телесна повреда без разстройство на здравето по см. на чл.
130, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като с присъдата ищцът е признат за виновен, но е
приложен институтът на реторсията. По въпросите за реторсията се е произнесъл вече
наказателният съд с влязла в сила присъда, поради което този въпрос не може да бъде
преразглеждан. Извършването на деянието от Д.Д., неговата противоправност, вината,
видът и характерът на уврежданията са установени в наказателния процес, поради което
тяхното ревизиране в какъвто и да било аспект е недопустимо от гражданския съд.
За да направи този извод, съдът съобрази от правна страна следното: По
6
отношение на института на реторсия (чл. 130, ал. 3 от НК) има категорично установената
съдебна практика (напр. Тълкувателно решение № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г.,
ОСНК), приемаща, че той може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен
на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1, какъвто е и разглеждания
случай, или само по чл. 130, ал. 2 НК. Институтът на реторсията съдържа в себе си редица
отклонения от материално-правен и процесуален характер от принципни положения в
правото. Извършването на престъпление обосновава наказателна отговорност за дееца,
чието основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на съответно наказание, но
при реторсията с оглед по-ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното
възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и
обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния
закон, законодателят е предоставил възможността на съда да освободи от налагане на
наказание и двете страни - т.е. касае се за изключение от правилото, че за всяко
престъпление, извършено от наказателно-отговорно лице, се налага съответното наказание.
Без значение в тези случаи е коя от двете страни първа е осъществила престъпното
посегателство против личността и коя първа сезира съда. Следователно, при извършване на
преценка за наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 130, ал. 3 НК,
наказателният съд е задължен и проверява не само съставомерността на описаното в
тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т.е. с ответното поведение на
самия тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу последния не е подадена
насрещна тъжба. В това се състои всъщност и едно от процесуалните изключения при
реторсията. Изложеното обосновава извода, че с постановената от наказателния съд
присъда, е установено и извършването на противоправно деяние от ответника и неговата
вина, които са задължителни за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието.
Следователно, като предпоставки за ангажиране отговорността на ответника са
установени: деянието, противоправността на деянието, наличието на вреди – техният вид и
характер, причинна връзка между деянието и вредите, вина.
Безспорно е по делото, а и е видно от представените писмени доказателства, че Д.
А. е потърсил лекарска помощ с оплакване за напрежение, тревога, страх, липса на добър
сън, в резултат от психически и физически тормоз от свой съсед. Установеното от лекаря
обективно състояние на пациента е, че същото е влошено, епизодично и ситуативно
напрегнат, емоционално лабилен. Изписано му е лекарство „***“. От Амбулаторни листове
от 09.11.2020 г. /л.21/, от 23.04.2021г. /л.22/, от 14.12.2021 г. /л.23/, от 23.05.2022 г. /л.24/, от
11.01.2023 г. /л.78/ се установява, че ищецът отново е потърсил лекарска помощ на всяка от
посочените дати, заради психичното си състояние, като е констатирано от лекаря -
психиатър, че състоянието му не е променено, на моменти е констатирано влошаване на
състоянието.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани четирима свидетели:
Л.А. – леля на Д. А., Л.Д.- майка на Д. Д., Р.Г. – съседка и М.А. – съпруга на Д. А..
Настоящата инстанция констатира липса на задълбочен и пълен анализ на показанията им,
7
поради което следва да извърши такъв.
От показанията на Л.А. се установява, че в началото на процесното деяние,
същата си е била вкъщи. Впоследствие тя става свидетел как племенникът й е притиснат от
Д. на земята. Според Л.А. тази хватка, довела до безпомощно състояние на племенника й,
продължила между 60-70 минути. Казва, че А. вече не ползва гаража, за да паркира
автомобила си, а само, ако вози леля си за по-тежки покупки; спрял е да я посещава, не е
влизал във входа, за да не си припомня случката и да не му въздейства. В резултат на
процесното деяние, при което А. бил измъчван и унижаван, е получил посттравматично
разстройство, при което няма подобрение до този момент - изразява се в това, че е бил с
много ведър характер, готов да се шегува, а след това бил винаги тревожен, напрегнат, не
можел да спи, въпреки изписаните лекарства, не можел спокойно да говори за инцидента.
При преценката на тези показания следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.172 ГПК и
факта, че Л.А. е леля на пострадалия.
От показанията на Л.Д. се установява, че на 17.10.2020г. следобед Д.А. е
позвънял на вратата и е поискал Д.Д. да излезе. След като Д. се появил на вратата, майка му
минала зад вратата, за да я затвори, чула репликата „Ела да се разберем по мъжки“ и
видяла А. да удря синът й по главата, после го блъснал в гърдите и касата на вратата. В
същото време свидетелката заявява, че не е видяла дали синът й е отвърнал на удара на А..
Логически е неиздържано Д. да е видяла ударите на А., но да не е видяла дали синът й
отвръща. Отново следва да се вземе предвид факта на родство, поради което настоящата
инстанция не кредитира напълно показанията на Д. в тази им част. Друг момент, за който
свидетелства Л.Д., е готовността на синът й да преустанови прилаганата хватка върху
ищеца, отправяйки думите към Д.А.: „Няма да те пусна, докато не обещаеш да не се
биеш“. Стига се до извод за буйно поведение от страна на ищеца, провокирало действията
на Д.Д. и по-точно приложената от него хватка и привеждане в безпомощно състояние на
А..
Показанията на Р.Г., съсед, са единствените, които могат да се кредитират изцяло,
поради незаинтересоваността на свидетеля. От тях се установява, че тя също не е
присъствала в началото на въпросното деяние. Отново се възпроизвеждат думите на Д.Д.
към Д.А. - „Ако ти повече не се биеш, ще те пусна, ако не, ще чакаме полицията да дойде и
ще те пусна“, което потвърждава показанията на Л.Д.. Друг важен момент, за който
свидетелства Г., е продължителността на инцидента – не повече от 30 минути. Според
показанията й Д. е пуснал А. преди да дойде полиция. От тук се установява противоречие
между показанията на Л.А. и Р. Г. по отношение продължителността на деянието. В случая
Л.А. е леля на едната страна в производството, а съдът няма причина да не кредитира
показанията на Р.Г..
От показанията на М.Г.-А. се установява емоционално-психическото отражение
върху Д.А. вследствие на процесното деяние – будуване всяка нощ, нервност, напрегнатост,
депресия, която влошава качеството на живот, изолиране, станал е мълчалив, докато преди е
бил общителен, позитивен, не е имал проблеми със съня. Сочи, че това състояние не се
8
дължи изцяло на делата, които се водят с участието на А.. Отново, при преценката на тези
показания, следва да се вземе предвид евентуалната заинтересованост на този свидетел.
Прави впечатление разминаването в твърденията на М.А. и Л.А. относно това дали А.
посещава леля си. Не се установява категорично дали, предвид случилото се, пострадалият
не се връща на мястото на инцидента, посещавайки леля си и използвайки гаража.
При тази фактическа обстановка, спорен пред настоящата инстанция е въпросът за
размера на претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
нанесената лека телесна повреда.
По отношение размера на справедливото обезщетение, настоящият състав,
отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, намира, че паричният еквивалент на претърпените
вреди, е в размер на 3 500 лева. Следва да се отчетат характера и тежестта на увреждането -
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръден кош, оток и кръвонасядане в
дясната поясна област и горните крайници, болезненост в областта на лявото коляно;
възрастта и пола на пострадалия; отражението върху емоционално-психичното му състояние
- неспокоен сън, нервност, напрегнатост, депресия, некомуникативност; факта, че част от
тези негативни последици се дължат на воденето на дела с участието на пострадалия;
продължителността на приковаването към земята и безпомощното състояние на Д.А.;
буйните действия на пострадалия, провокирали ответното поведение.
В контретния случай ищецът е претърпял болки и страдания, вследствие
претърпените травматични увреждания и няма основание да се игнорират психичните
травми, които продължават и към настоящия момент. В този аспект са обсъдените по
същество доказателства - свидетелските показания (Л.А. и М.А.) и приложените писмени
доказателства (амб.листове и съдебно-медицинско удостоверение).
С оглед тези обстоятелства и обществено-икономическите условия в страната към
момента на увреждането, настоящият състав приема, че сумата от 3 500 лева би репарирала
в известен смисъл претърпените неимуществени вреди, до който извод е достигнал и
Районният съд.
На следващо място, спорен е въпросът за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Д.А.. Намаляването на обезщетението за вреди е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само този принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването, като поведение на
пострадалия, не е предмет на изследване в наказателното производство и на присъдата,
когато не представлява елемент от състава на престъплението. Затова по този въпрос
присъдата няма задължителен характер и няма пречка гражданският съд да се произнесе
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат. / Р № 55/30.05.2009 г. по т.д. № 728/08
г., I т.о. на ВКС, Р № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/11 г., II то. на ВКС/. В тежест на
страната, която е направила възражението за съпричиняване, е да го установи с допустимите
9
за това доказателствени средства.
Във връзка с наличието на съпричиняване, настоящата инстанция не споделя
извода на районния съд, че позвъняването на вратата на Д. е равнозначно на „търсене на нов
повод за конфронтация с последния, като се е появил пред дома му и го е потърсил за даване
на обяснение“. Не това е довело до конфронтация. Позвъняването на вратата и разговор
между страните би довело и до положителен изход във взаимоотношенията между тях. В
случая обаче, отправената реплика от Д.А. „Ела да се разберем по мъжки“ не може да се
възприеме като готовност за постигане на консенсус чрез разговор. На още по-голямо
основание, именно ищецът е нанесъл първи удар спрямо ответника, т.е. това поведение на
Д.А. е провокирало ответната реакция на другата страна и е улеснило настъпването на
вредоносния резултат - нанасянето на леката телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдания. Така ищецът е допринесъл с поведението си и е създал предпоставките за
осъществяването на деликта и възникване на вредите. Не се споделя извода на Районния
съд, че приносът към настъпването на вредоносния резултат на ответника е в по-голяма
степен. Вярно е, че последният е приложил сила и е привел в безпомощно състояние Д.А.,
но главната причина за това е именно поведението на ищеца. Ето защо настоящата
инстанция приема, че размерът на съпричиняването по отношение на уврежданията от лека
телесна повреда, се определя на 50%.
По отношение на редукцията на обезщетението във връзка с наличието на
съпричиняване, същата следва да се прилага към размера, за който искът би бил
основателен, ако не би се наложило намаляването му, поради допринасянето на вредата, а не
към претендирания размер. В допълнение, с оглед диспозитивното начало, съдът не може да
присъди по-голям размер на обезщетението от този, който се претендира. Тъй като в
настоящия случай, въззивната инстанция счита, че справедливо обезщетение по смисъла на
чл.52 от ЗЗД е такова в размер на 3 500 лева и след като приспадне от него 50%
съпричиняване, ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 1 750
лева.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
като неправилно в частта, с която е присъдено обезщетение за размера над 1 750 лв. до 2 100
лв. със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от 17.10.2020 г.
до окончателното плащане.
Изходът на спора налага присъждане на разноски на страните, съобразно уважената
част на иска. Тъй като въззивната жалба, депозирана от Д.А., е отхвърлена, сторените пред
въззивната инстанция разноски не му се дължат.
На основание чл.78, ал.3 ГПК Д. А. следва да бъде осъден да заплати на Д. Д.
сторените от ответника разноски. Разноските пред въззивната инстанция с оглед размера, за
който е уважена въззивната жалба, възлизат на 123,66 лева. За първоинстанционното
производство са присъдени разноски от 300 лева. С оглед изхода на спора, дължимите
разноски за първа инстанция са 375 лева, т.е. следва да се присъдят още 75 лева. Така Д.А.
10
следва да заплати на Д.Д. общо 198,66 лева
Д.Д. е осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на
Районен съд Пловдив сумата от 84 лева. С оглед изхода на спора, дължимата държавна такса
следва да бъде редуцирана до сумата от 70 лева, като решението следва да бъде отменено за
сумата над този размер.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3237 от 12.07.2023 г., постановено по гр.дело № 16968/2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която Д. Б. Д., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Д. Л. А., ЕГН ********** сумата над 1 750 лв. до 2 100 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от виновно и
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне на удари в лицето и в
лявото слепоочие и поваляне на земята и прилагане на хватка, с която ищецът е обездвижен,
в резултат от която последният се задушавал, осъществени на 17.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на увреждането– 17.10.2020 г. до окончателното
плащане както и в частта, в която Д. Б. Д. е осъден да заплати по сметка на Пловдивски
районен съд сумата в над 70 лв. до присъдените 84лв. – държавна такса по делото и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. Л. А., ЕГН ********** срещу Д. Б. Д., ЕГН
********** за разликата над уважения размер от 1 750 лева до 2 100 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от виновно и
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне на удари в лицето и в
лявото слепоочие и поваляне на земята и прилагане на хватка, с която ищецът е обездвижен,
в резултат от която последният се задушавал, осъществени на 17.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на увреждането– 17.10.2020 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3237 от 12.07.2023 г., постановено по гр.дело №
16968/ 2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, в останалата му част.
ОСЪЖДА Д. Л. А., ЕГН ********** да заплати на Д. Б. Д., ЕГН **********
разноски по делото в общ размер от 198,66 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12