№ 12629
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110113952 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу К. М. К. и Л. М. К. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, при дължимост по 1/2 от
всеки от ответниците на следните суми: цена на доставена от дружеството топлинна енергия
в размер на 288,55 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ *** за периода
от 01.11.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 19.10.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 21.10.2022г. до 26.09.2022 г. в
размер на 45,49 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 21,80
BGN за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г,, ведно със законна лихва за периода от
19.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, дължима върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022 г. в размер на
4,86 лв, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 56792/2022 г. на
СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответниците дават становище за неоснователност на
ищцовите претенции. Заявяват, че притежават право на собственост върху процесния имот,
но оспорват да са клиент на ищцовото дружество, както и дължимостта на претендираните
лихви и цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на
доставена в имота му топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
1
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Установява се от приетия като писмено доказателство Договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, че Н.К. К.а и М.К.С. са придобили право на
собственост върху недвижим имот находящ се на адрес: ***
Видно от удостоверение за идентичност имот със стар адрес ***, е идентичен с адрес:
***
Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници нал.20 от делото,
че след смъртта си, настъпила на 17.04.2009г. М.К.С. е оставил за свои наследници Н.К. К.а,
К. М. К. и Л. М. К..
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на Н.К. К.а, че след
смъртта си, настъпила на 23.10.2022г. /в хода на процеса/ е оставила за свои наследници
ответниците Л. К. и К. К..
С оглед горните доказателства ответниците се явяват купувачи на топлинна енергия
по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между
тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в
тази насока от тяхна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „М.Е.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
Установява се от приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ, че
Количеството топлинна енергия (ТЕ) за абонатната станция (АС) на адрес жк.Х.Димитър
бл.71 вх.А се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ
топломер, монтиран в абонатната станция /АС/. Топломерът в АС се отчита от служители на
ищеца “Т.С.” ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”,
с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Вещото лице
посочва, че технологичните разходи в АС за целия процесен период са изчислявани
2
ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между
абонатите съгласно действащите разпоредби. ФДР„ М.Е. ” ЕООД е извършвала
разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите
за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Процесният имот с адрес
жк.Х.Димитър бл.71 вх.А ет.8 ап.22 , с абонатен номер ***, има отопляем обем по проект
197 м3, съгласно Списък и акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от
12.10.1987 г, предаден от председателя на домсъвета на ищеца „Т.С.” ЕАД. На базата на
този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация съгласно
наредбата за топлоснабдяване (НТ). За периода от 1.11.2019 г. до 30.04.2021 г. количеството
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула,
съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредба № 16-334. Фирмата за ДР е изготвяла
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка изготвена от
ФДР съдържа: ТЕ за отопление включваща само топлинна енергия (ТЕ) отдадена от сградна
инсталация. ТЕ за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела), ТЕ за общи части и
ТЕ за загряване на топла вода не се начислява. За процесният период сумата за
изразходваната топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени от ФДР е
сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация в размер на 288,55 лева.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че няма данни за извършени плащания по партидата на топлоснабдения имот. При
съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен
период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
процесния период е в претендирания размер, поради което съдът намира, че искът за
главница за ТЕ за процесния период – м.11.2019 г. – м.04.2021 г. следва да бъде уважен.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 21,80лв. лева, до който размер искът се явява
основателен, като по отношение на главницата и предвид периода на предявяването й не са
налице погасени по давност вземания.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Съдът въз основа на данните от ССчЕ, намира, че за заявения период ответника,
3
доколкото не се установи да е заплатил в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва
за периода от 30.01.2020 г. до 26.09.2022 г., която според вещото лице възлиза на сумата от
45,49 лева, поради което искът се явява основателен до пълния предявен размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Доколкото искът е предявен срещу двама ответници при условията на разделност,
всеки от тях дължи по половината от приетите за установени от съда суми.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 25 лева за
заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – 25 лева за заплатена държавна такса, 250 лева депозит по допусната
съдебно-техническа експертиза, 250 лева депозит по допусната съдебно счетоводна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния
нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на
ищеца се дължи сумата от 616,58 лева разноски в исковото производство и сумата от 73,99
лв. – разноски в заповедното, като всеки от ответниците дължи по 1/2.
Ответниците не претендират разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Л. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: *** , с
правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
Л. М. К. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 144,27 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., за
топлоснабден имот, находящ се на ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва за период от
19.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 22,74 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 26.09.2022 г., 10,90лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 56792/2022 г. по описа
на СРС, 179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2,43лв. мораторна лихва,
дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до
26.09.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу К. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: *** , с
правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
К. М. К. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 144,27 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., за
топлоснабден имот, находящ се на ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва за период от
19.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 22,74 лева, представляваща мораторна
4
лихва за период от 15.09.2020 г. до 26.09.2022 г., 10,90лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 56792/2022 г. по описа
на СРС, 179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2,43лв. мораторна лихва,
дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до
26.09.2022 г.
ОСЪЖДА Л. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 208,28 лв.
– разноски за исковото производство и сумата от 37 разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА К. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 308,29
лв. – разноски за исковото производство и сумата от 36,99лв. разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „М.Е.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5