Р Е
Ш Е Н
И Е № 205
гр.Белоградчик, 02.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично
съдебно заседание на десети седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Анна Кайтазка
при участието
на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ
дело № 258 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВиК-Видин“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Видин, обл.Видин, ул.“Широка“ № 18
и с ЕИК *********, срещу НП ОЗ № 17/18.07.2019 г. на
Директора на РЗИ-Видин, с което на дружеството е наложена "имуществена
санкция" в размер на 1000,00 лв., на основание чл.210 ал.3 от Закона за
здравето, за извършено нарушение по чл.5 ал.1 вр. чл.3 ал.1 и ал.2 т.1 и 2 от
Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели / на МЗ,МРРБ и МОСВ/.
В жалбата се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на НП и се моли същото да бъде отменено. Изтъква се
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН – връчване на съставения по случая
АУАН на ненадлежно лице, без представителна власт, с което е нарушено правото
на нарушителя да му бъде връчен акта, също така – твърди се , че има
разминаване в разпоредбите, посочени като нарушени в акта и в НП, както и че
неправилно е приложен Законът за здравето , като основание за налагане на наказание,
тъй като нарушението е определено по нормативен акт, който е издаден въз основа
на друг закон. В с.з. представител на ЮЛ жалбоподател – не се явява.
Въззиваемата страна, чрез свой
представител, моли съда да потвърди НП, като обосновано и законосъобразно.
Твърди, че нарушението е ясно и точно описано, не са допуснати процесуални
нарушения, обосноваващи отмяна на НП, не са накърнени правата на нарушителя,
наложеното наказание е в минимален размер, като правилно са приложени
разпоредбите относно самото нарушения и санкцията за него, вкл. налична е
компетентност на актосъставителя и АНО.
Съдът, след като обсъди изложеното в
жалбата и доводите на страните, и като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери следното от фактическа страна:
На 08.05.2019 г.
служител на РЗИ-Видин – свид. И.Н., инспектор, взела проба от питейната вода в
с.М., обл.Видин, от обект „хранителен магазин“ в селото,
която вода била доставяна по централен водоизточник на водопроводната мрежа от
„ВиК Видин“ ЕООД /стопанисващо мрежата/, с цел извършване проверка
съответствието на питейната вода с нормативните изисквания / по микробиологични
и химични показатели/ на Наредба № 9 от 16.03.2001 за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели / на МЗ,МРРБ и МОСВ/. Така вода от пробата
била подложена на изпитване – микробиологично, в специалната за това лаборатория на
РЗИ-Монтана в същият ден, от където слез проведеното изпитване, бил получен
резултат, отразен в Протокол за изпитване № 347-П/15.05.2019 г. Резултатът
сочел, че в пробата питейна вода имало наличие на микроорганизми : колиформи – 45+/-4
/100 мл., при изискване за нулева стойност на 100 мл. вода по показателя
„колиформи“. Поради това, позовавайки се на чл.38 ал.1 от Закона за здравето,
Е. А. – друг инспектор в РЗИ-Видин, издал писмено
Предписание до „ВиК Видин“ ЕООД / с изх.№ ЗП-00-12 от 21.05.2019 г./, с което
указал в срок до 27.05.2019 г. ежедневно да се извършва хлориране на водата
доставяна чрез централния водоизточник в с.М., като се води и дневник за остатъчния хлор / и за
други населени места, но те не са предмет на делото/. Предписанието било
връчено на лице, посочено с три имана, като „С. В. С.“ – без указване качеството му/длъжност евентуално/ .
На 25.06.2019 г. от свид. Н. била взета втора, контролна проба от
централния водоизточник в с.М., обл.В., от същия обект – хранителен магазин, и същата била
предадена за микробиологично изследване в лабораторията в РЗИ-Монтана. На
28.06.2019 г. лабораторията издала Протокол за изпитване № 590-П от същата
дата, в който удостоверила резултата от изпитването – отново наличие на
колиформи само със стойност : 85+/-8 колонообразуващи единици на 100 мл.
Микробиологичните показатели за
безопасна и чиста питейна вода, били установени в таблица „А“ на Приложение
№ 1 към чл.3 ал.2 т.2 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели. / Таблица „Б“ на същото Приложение касае
химическите показатели на питейната вода /
Преценявайки на база протоколите за
изпитване на лабораторията в РЗИ-Монтана, че микробиологичните показатели /
колиформите / на пробата от централния водоизточник на водопроводната мрежа в
с.М., обл.В., взета повторно –
на 25.06.2019 г., отново не съответства на изискванията на Наредба №
9/16.03.2001 г., свид. Н. счела, че
подаваната от „ВиК Видин“ ЕООД вода за питейно-битови цели не е с
нужното качество, то не отговаряло на изискванията /поради установените отклонения
/ за показателя „колиформи“. Това поведение е окачествено от Ил.Н. като админ.
нарушение на чл.5 ал.1 вр. чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели / на МЗ,МРРБ и
МОСВ/. / макар и да има отбелязване след това на „ЗЗ“, вероятно Законът за
здравето/. И на 04.07.2019 г. съставила
АУАН № АН-00-4 от същата дата, за посоченото нарушение, на „ВиК Видин“ ЕООД, в
присъствието на един свидетел – свой колега и Гл.инженер при ЮЛ – нарушител / С. В. С./, поради отсъствието на управителя. На Стоянов било връчено и копие от акта, без
той да направи възражение. Въз основа на акта е издадено обжалваното
Наказателно Постановление ОЗ № 17/18.07.2019г. на Директора на РЗИ-Видин.
Същото е връчено надлежно на представителя на нарушителя – неговият управител
Г.В..
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
На първо място, при провеждането на
административно-наказателното производство е допуснато едно много съществено
нарушение на правилата по протичането му, накърняващо правата на нарушителя .
Съгласно чл.43 ал.1 и ал.5 от ЗАНН, АУАН се предявява на нарушителя, който
следва да го подпише, а след това - и да му се връчи копие от същия. В
настоящия случай АУАН е съставен на ЮЛ, като в него надлежно е вписан и
законният представител на това ЮЛ – управителят му, посочен с три имена и ЕГН.
Актът обаче, не е връчен на това лице, а на друго - също
посочено с три имена и качество – длъжност – „гл. инженер“. Съвсем резонно, от страна на жалбоподателя е направено
възражение в тази насока – ненадлежно връчен АУАН. Съгласно законодателството
ни, ЮЛ се представляват на първо място от своите законни представители – в
случая „управител“-я. /възможно е и друго представителство – за определени
действия, допустимо по закон, на основание изрично оправомощаване –
упълномощаване например/. По делото не
бе представено от страна на АНО, длъжен да докаже своите твърдения, че
съставеният от свид. Ил.Н. акт е връчен надлежно. Напротив, самият
актосъставител е съзнавала, че предоставя за подпис , а и копие от акта, на
друго физическо лице, не управителя, макар и представило се за работещо в
санкционираното ЮЛ. Свидетелят обоснова
това свое действие със заявеното му от Стоянов устно – че замества управителя,
но пред съда Н. потвърди , че липсва – не й е представян изричен документ,
от който да се прецени, че акат може да връчи акта и на посоченият Ст.С.. Доказателство в такава насока не бе ангажирано и
пред съда от страна на АНО, с оглед и оспорването от страна на жалбоподателя на
представителната власт на С. – и в жалбата , и
в с.з. По този начин, АНО още в хода на производството пред самия него, не е
изпълнил задължението си по чл.52 ал.2 от ЗАНН – да провери дали съставният акт
е надлежно предявен на нарушителя, който пропуск на актосъставителя е бил
поправим – законът указва, че в такива случаи АНО връща акта на актосъставителя
за извършване на пропуснатото действие.
Съдът счита, че с предявяване на акта и връчване копие от него на лице,
за което не е доказано, че има правото да подписва и приема подобни документи
от името на ЮЛ – адресат, е накърнено правото на защита на санкционираното лице
и доводът на същото, наведен в жалбата и поддържан в с.з. в тази насока, се
явява абсолютно основателен. Не е доказано обстоятелството дали въобще и кога
законният представител на ЮЛ, чиято отговорност е ангажирана, е разбрал за
съставения акт, за да упражни и правото си да възрази в също
законовоопределения , 3 дн. срок, от съставянето /чл.44 ал.1 от ЗАНН/.
Това неспазване правилата по ангажиране на
отговорността на нарушителя и налагането на наказание спрямо него, е достатъчно
и самостоятелно основание, за да се отмени издаденото НП, като
незаконосъобразно.
Основателно според съда е и възражението на
санкционираното ЮЛ, че, в АУАН и НП няма абсолютна идентичност на законовите
норми, посочени за нарушени. Докато в акта се твърди нарушение по чл. 5 ал.1
вр. чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели, то в НП – нарушението е допълнено с т.1 и
т.2 на чл.3 ал.2 от Наредбата.
По съществено обаче, е друго възражение:
Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели /на
МЗ,МРРБ и МОСВ/ действително не е издадена на основание Закона за здравето,
за да е приложим той, като санкционен материален закон. Тази Наредба е
подзаконов нормативен акт издаден на осн. чл.135 ал.1 т.3 вр. чл.189 от Закона
за водите / §2 от ПЗР на Наредбата/. Действително, Министърът на
здравеопазването участва в издаването на тази Наредба и упражнява контрол върху
качеството на водите / чл.135 ал.1 т.3 и чл.189 от ЗВ/, но този контрол протича
именно по реда, предвиден в Закона за водите – чл.201 ал.7 и ал.8 от него, по
повод някои нарушения по Закона за водите / чл.200 ал.1 т.16 и т.34-37 и др./,
и подзаконовите му нормативни актове.
Ето защо, в случая е неприложим Законът за здравето,
чл.210 ал.1-3, като норма, въз основа на която да се налага санкция за деяние
по Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели. Или нарушението,
вменено на жалбоподателя е квалифицирано по Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството
на водата, предназначена за питейно-битови цели , издадена на основание Закона за водите, а санкцията – наложена по чл.210 ал.3 от Закона за здравето, приложим за нарушения при дейности / цитат на тази разпоредба/, осъществявани не
„по здравните изисквания на този закон и
нормативните актове по прилагането му“. /Например „Санитарно-технически норми и правила
за строителство и експлоатация на съоръженията при водоснабдяване на населените
места и промишлеността с питейна вода“, в сила от 26.05.1970 г. Издадени от
Министерството на строежите и архитектурата и Министерството на народното
здраве, Обн. ДВ. бр. 41 от 26 Май 1970
г., които действат и към момента и предвиждат задължения за водоснабдителните
предприятия, вкл. при подаване на вода съответна с изискванията на БДС,
лабораторен контрол на качеството на
водата, вкл. химически и бактериологически анализ на водата за пиене,
осъществяван от бившите ХЕИ, после РИОКОЗ - сега РЗИ./
И доколкото Законът за водите, чл. 201 ал.7 и ал.8 ,
предоставят действително компетентност на длъжностни лица по Закона за здравето
при съставяне на актове, и на директорите на РЗИ за издаване на НП, то тази
тяхна компетентност обхваща нарушенията само по чл.200 ал.1 т.16, т.34-37 и
контрол по чл.155а ал.3 т.5 на ЗВодите.
Следователно, при
установено и безспорно доказано нарушение , изразено в изпълнително
деяние „подаване на вода за питейно-битови цели с качество, неотговарящо на
изискванията на Наредбата по чл.135 ал.1 т. 3“ / а това е именно Наредба № 9 от
16.03.2001 г./, то отговорното лице, доставящото водата в случая, ще е в
нарушение на чл.200 ал.1 т.34 от Закона
за водите във вр. с нормите на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството
на водата, предназначена за питейно-битови цели , и санкцията му следва да се наложи на основание същата законова
разпоредба, от органите по чл.201 ал.8 вр.ал.7 от Закона за водите / а те
само като длъжности лица и наказващи органи – се определят от Закона за
здравето /.
Или – неправилно е приложен по казуса и материалният
закон – вместо да се квалифицира и санкционира деянието по Закона за водите,
където си има вменено задължение и санкционна норма, то е приложен друг
нормативен акт – Законът за здравето.
Предвид горното –
установените нарушения при прилагане на материалния и процесуалния закон, съдът
намира , че не е необходимо да обсъжда казуса по същество, като по изложените
по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ ОЗ № 17/18.07.2019г. на Директора на РЗИ-Видин, с
което е наложена на „ВиК-Видин“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Видин, обл.Видин, ул.“Широка“ № 18 и с ЕИК *********, "имуществена
санкция" в размер на 1000,00 лв., на основание чл.210 ал.3 от Закона за
здравето, за извършено нарушение по чл.5 ал.1 вр. чл.3 ал.1 и ал.2 т.1 и 2 от
Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели / на МЗ,МРРБ и МОСВ/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Видин в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Районен
съдия :