Решение по дело №109/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 26
Дата: 25 юни 2020 г.
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20171500900109
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

              РЕШЕНИЕ

        гр.Кюстендил, 25.06.2020г.

Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:                                                                                                             

 Председател: Росица Савова

при участие на  секретаря  Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното т. дело №109 по описа за 2017 г. на КОС и, за да се произнесе,взе предвид:

           

 

            "БАНКА ДСК” ЕАД ,с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Московска“ 19, с представители В.М. С.- Главен изпълнителен директор, и Д.Н.Н. - Изпълнителен директор, действащи, чрез пълномощника си юрисконсулт С.С.П., е предявило срещу С.И.С., ЕГН ***********,***, искови претенции за заплащане от ответника на ищеца следните суми:непогасена главница в размер на 80843,68 лева;договорна възнаградителна лихва в размер на 32267,40 лева;договорна лихва за забава в размер на 302,58 лева;законна лихва - от предявяване на исковата молба - 02.06.2017г. до окончателното заплащане задълженията;заемни такси в размер на 1642,45 лева,ведно с всички направени разноски по делото.

Исковите претенции се основават на следното:

Страните са сключили на 04.04.2007 година договор за жилищен кредит , по силата на който Банка ДСК ЕАД е предоставила на  ответника - кредитополучател кредит в размер на 84300 лева, със срок за погасяване 300 месеца, съгласно погасителен план, приложение към договора за кредит.Кредитът е усвоен изцяло на 06.04.2007год.Към датата на сключване на договора за кредит БЛП е 3,69 %, стандартната надбавка е в размер на 5 процентни пункта или лихвеният процент е общо 8,69 %.Кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора за кредит Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, и е запознат с действащата към датата на сключване на договора за кредит тарифа.Уговорено е и плащане на наказателна лихва в случай на забавено плащане на месечната вноска .

На 16.10.2009 година е подписано Допълнително споразумение към договора за кредит, с което е договорено разсрочено плащане на остатъка от дълга в размер на 82988 лева с нов индивидуално договорен погасителен план, който е неразделна част от допълнителното споразумение.Лихвеният процент към датата на подписване на допълнителното споразумение е в размер на 10,19 %.           

Месечните вноски по кредита са плащани до 04.07.2013 година. На 04.08.2013 година месечната вноска е погасена частично, останалите 45 броя месечни вноски до датата на подаване на настоящата искова молба не са погасени.

След възстановяване на сумите по обратния изпълнителен лист и на основание Решение № 1733/11.08.2016 г. по т.д. № 4454/2015г.на САС, кредитът е върнат в статут просрочен. Дългът е отразен съобразно посоченото съдебно решение, договорените условия на договора за кредит и съобразно условията на подписаното допълнително споразумение на 16.10.2009 година.

Дължимите вноски след 16.10.2009 година са изчислени съобразно условията на чл. 2 от допълнителното споразумение при лихва в размер на 10,19%, а кредитополучателят е преустановил погасяването на кредита.

Клаузите за промяна на лихвения процент са индивидуално договорени и не са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП Кредитополучателят е имал възможност, но не е възразил по отношение на размера на остатъка по дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение към договора за кредит. Подписвайки го се е съгласил с договореното в него, а дори увеличението за периода от 04.04.2008г. до 16.10.2009г година да бъде прието, че е в резултат на едностранно увеличение на лихвения процент,то погашенията по дълга отново биха били недостатъчни с оглед редовното погасяване на дълга съгласно договорките в договора за кредит и допълнителното споразумение към него.

Към датата на предявяване на иска  02.06.2017 година непогасените месечни погасителни вноски са 46 броя с общ размер 37049.82лева.

Невнасянето на горепосочените вноски, от страна на кредитополучателя, съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от последния договорни задължения, а именно: кредитът да се погасява с месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план.

На основание неизпълнение на договорните задължения от Кредитополучателя и т.21.1 буква „а“ от Общите условия към договора за кредит, с предявяване на настоящата искова молба,ищецът сочи, че  Банка ДСК ЕАД обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неплатен остатък.

Ответникът оспорва исковите претенции.Възраженията му се състоят в следното:

Внесените от ответника суми надвишават размера на месечните вноски, (в т. ч. главница и лихви) по погасителния план към дого­вора от 04.04.2007г., при което внесените от ответника и/или удържани му от банката суми към датата 02.06.2017 г. значително надвишават размера на за­дължението му към тази дата.

Банката е действала недобросъвестно като не е разгледала направено от ответника искане за предоговаряне на кредита с вх. № 2861 / 30.11.2016 г. на Банка ДСК ЕАД - Кюстендил.

С влязло в сила въззивно решение № 1733 / 11.08.2016 г. по гр. дело № 4454 / 2015 на САС, предявеният от банката иск с правно основа­ние чл. 422 ГПК е отхвърлен.

Банката- ищец  е образувала срещу ответника в настоящото производство изп. дело № 672 / 2013 г. на ЧСИ, с рег. № 743, по което са постъпили в полза на ищеца суми, /респ.  ответ­никът е внесъл суми/ в общ размер на 11 030 лева, които ищецът неправомерно е отнесъл за погасяване на заемни такси.

Ищцовата  банката не е изпълнила задължението си да обяви на длъжника твърдяната нова предсрочна изискуемост на задължението по кредитния договор.

Прави се възражение за  нищожност на следните клаузи от договора за жилищен кредит от 04.04.2007 г., както и на Раздел III, точка 9.1., точка 9.4., точка 11.2., точка 20.2., точка 20.3. и точка 24.3. от ОУ (към 04.12.2008), като ответната страна твърди, че същите съставляват „неравноправни клаузи" по смисъла на чл.146, ал. 1 ЗЗП, във връзка с Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.

Прави се възражение за  нищожност и на Допълнително спо­разумение от 16.10.2009 г. към Договор за кредит № 17/13776146 от 04.04.2007 г., поради твърдението, че същото не е подписано от лицето - ипотекарен длъжник , както и  че е налице съществено противоречие между споразумението и при­ложения към него погасителен план, досежно размера на лихвения процент. Освен това, погасителният план, на който се позовава ищцовата банка, не е под­писан от ответника, поради което не го обвързва.

Съдът , след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 04.04.2007г. между страните е сключен договор за жилищен кредит за сума в размер на 84 300 евро, за рефинансиране на кредит към „Уникредит Булбанк" АД в размер 41 393.67 лева и ремонт и подобрения на жилище в гр.Кюстендил.Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване -  на части със срок до 04.04.2008г., на два етапа: 61 393.67 лева - за рефинансиране на другия кредит и за външна топлоизолация и дограма, и 22 906.33 лева за О и В, настилки, облицовки, боядисване и др.

В договора са посочени две сметки за усвояване на сумите :№ 13766325 и №13766340 с титуляр - ищецът.Предвидено е погасяването му да става на месечни вноски, съгласно погасителен план, на 4-то число.

В чл.7 от договора е уговорена възнаградителна лихва в размер, както следва: първоначална лихва за срок от 1 година - в размер на 1.5 %, за останалия срок- лихва в размер на базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично, и надбавка, подлежаща на намаляване с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК „Уют", като размерът на базовия лихвен процент към датата на сключване на договора е определен на 3.69%, а стандартната надбавка 5процентни пункта, или лихвения процент по кредита е определен на 8.69%.

В чл.8 от договора е уговорено обезпечение - договорна ипотека върху недвижим имот.

Кредитополучателят се е съгласил да бъдат инкасирани суми от сметките му в лева и чуждестранна валута за удовлетворяване на банката, при неизпълнение на договорните му задължения. Съпругата на кредитополучателя се е съгласила да бъде солидарен длъжник. Представени са също така и Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити.

В допълнително споразумение от 16.10.2009г. са постигнати следните договорки: остатъкът от дълга към датата на подписване на споразумението е определен на 82 988.62 лв., от които главница в размер на: 80 549.93 лева, възнаградителна лихва в размер на 2438.69 лева и наказателна лихва в размер на 200.72 лева.Кредиторът се е отказал от вземането си за наказателна лихва в размер на 200.72 лева, за периода от 23.09.2009г. до 16.10.2009г.

Предвидени са други условия за погасяване на остатъка от дълга в размер на 82 988 лева: гратисен период за издължаване на главницата за срок от 6 месеца, без промяна на крайния срок, без плащане на лихва по погасителен план с изключение на лихва до 370 лева;капитализиране на непогасената част от лихвата към остатъка от главницата, на първия работен ден - следващ последната падежна дата от периода по т.1; изключена е капитализация на лихвата при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период;лихва в размер на 10.19%; уточнено, че при предсрочна изискуемост на кредита, настъпила след изтичане на гратисния период, поради осъществяване на някое от обстоятелствата, предвидени в Общи условия, капитализацията по т. 1.2 отпада, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължими;уточнен е нов погасителен план за дължимите месечни вноски, след първата падежна дата, следващ датата на сключване на споразумението; посочена е друга разплащателна сметка за погасяване на кредита - №02/13766325; начисляване на сторнирана лихва, при неплащане на две поредни погасителни вноски по новия погасителен план. Допълнителното споразумение е подписано само от длъжника - С., за разлика от основния договор, подписан и от съпругата на длъжника, като солидарен длъжник.

По делото    датата на подаване на исковата молба е  02.06.2017г. ,а  на 28.08.2017 год.е връчен препис от исковата молба на ответника.   

Както се установява от заключение№ 8532/28.11.2018г. на в.л.Е.Т., процесният кредит е усвоен на етапи:-   I етап — съгласно договора на 04.04.2007 г.-  61 393,67 лева, която сума е прехвърлена на тази дата от кредитната в разплащателната сметка на кредитополучателя; втори етап - съгласно договора на 04.04.2007 год.            - 22 906, 33 лева, която сума е прехвърлена на тази дата от кредитната в разплащателната сметка на кредитополучателя, съответно общо усвоената сума съгласно договора е 84 300 лева.

До 04.05.2009 год. от дължимите 24 погасителни вноски са внесени 20 , от които  4 са без закъснение, а останалите - със закъснения от 1 до 19 дни, и до 07.10.2009 год. са внесени три вноски - общо за 2 290 лева; вместо 6 вноски по 674.64 лева (= 4 047,84 лв.), без лихвите за закъснение.

Поради тази причина на 16.10.2009 год. е подписано допълнително споразумение за преструктуриране на кредита.След подписване на допълнителното споразумение, кредитополучателят погасява кредита с малки закъснения до 04.11.2011 год. На 15.11.2011 год. внася 1 000 лв., с която вноска погасява задълженията си за м.11 .2011 г. и погасява също и заемни такси.

След  тази дата-15.11.2011 год.- кредитополучателят внася 5 вноски от 07.05.2012 г. до 06.03.2013 г. на обща стойност 11 030 лв., вместо дължимите 15 вноски по 805,80 лв. (= 12 087 лв.) без лихвите за закъснение. Просрочието му още при 1-вата от тези вноски е 155 дни. Последната платена от длъжника сума е платена на 06.03.2013 год. в размер на 2 030 лева.

На 28.04.2014 год. е извършена корекция на задълженията на кредитополучателя с 5 156,27 лева. От тях са погасени 36,15 лв. санкционираща лихва, 778,29 лв. главница и 4 341 ,83 лв. договорна лихва.Към 28.04.2014 год. е имало просрочено задължение в размер на 10562,81 лв. за договорна лихва и 1 792,53 лв. просрочена главница. Това са просрочени задължения за вноски от 04.08.2013 год. до 04.05.2017 год.

В  цитираното заключение се сочи и , че лихвения процент по кредита е променян 3 пъти до 02.06.2017 год. (датата на подаване на исковата молба), както следва:

На 04.04.2008 год. съгласно решение на КУАП от 1 ,50 % на 9,69 %;На 21.10.2008 год. съгласно решение на КУАП от 9,69 % на 10,69 %;На 04.11.2009 год. съгласно подписаното допълнително споразумение на 16.10.2009 г. към договора за кредит № П/13776146 лихвения процент по кредита се променя от 10,69% на 10,19%.

По посоченото заключение се констатира и, че непогасения остатък по кредита до дата 02.06.2017г. /подаване на исковата молба/ е ,както следва: за главница  -      80 843,68 лева; за договорна лихва         32 267,40 лева; за лихва по т.20. 1 от ОУ - 302,58 лева; респ. непогасеният  остатък по кредита към дата 28.08.2017г. е както следва: за  главница-80843,68 лева; за договорна лихва- 34 235,36 лева; за лихва по т.20. 1 от ОУ - 345, 14 лева.

Ако не се взима предвид увеличението на лихвения процент  съгласно решенията на КУАП за периода от 04.04.2008 г. до 16.10.2009 г., непогасеният  остатък по кредита е както следва: до дата 02.06. 2017г. :за главница-78 858,57 лева; за договорна лихва-    30 815,27лв.; за лихва по т.20. 1 от ОУ - 288,20 лева; съответно до дата 28.08.20 17г. /получаване на препис от исковата молба/ остатъкът е както следва: за главница -   78 858,57 лева;за договорна лихва           -  32 734,90 лева; За лихва по т.20.1 от ОУ     -327,66 лева

В заключението се констатира, че ако не се прилага изменение на лихвения % съгласно решенията на КУАП, то тогава кредитополучателя би погасил вноските от 04.11.2009 г.до 04.07.2013 г. изцяло, като за месечната вноска за 04.08.2013 г. би погасил частта на лихвата изцяло, а от частта на главницата ще остане непогасена 15,09 лева.

Констатирано е, че до 02.06.2017г. просрочените вноски по кредита са 46 броя от 04.08.2013 г. до 04.05.2017 г. - считано от подписването на Допълнителното споразумение на 16.10.2009 г. би погасил изцяло 45 броя погасителни вноски до дата 28.08.2017 г.; респ.към датата на подаване на исковата молба 02.06.2017 год. е имало 46 забавени вноски както следва:една на 04.08.2013 г. (остатък) 788,82лв, както     и 45 броя от 04.09.2013 г.до 04.05.2017 г. (45 месеца)  -          по 805,80 лв.Размерът на начислените върху тях лихви е:възнаградителна -31 606,18лв. и санкционираща 323,06лв.; съответно същите до 28.08.2017г.са 33 665,68 лв./възнаградителна/ и 364.79 лв/санкционираща/.

В допълнително заключение от 25.01.2019г.на в.л.Е.Т.  също е посочено, че ако не се прилага изменение на лихвения % съгласно решенията на КУАП, то тогава кредитополучателя би погасил вноските от 04.11.2009 г.до 04.07.2013 г. изцяло, като за месечната вноска за 04.08.2013 г. би погасил частта на лихвата изцяло, а от частта на главницата ще остане непогасена 15,09 лева. Считано от подписването на Допълнителното споразумение на 16.10.2009 г. и след направените преизчисления, кредитополучателят не би погасил изцяло 45 броя погасителни вноски до дата 28.08.2017 г. и една частично.

Размерът на дължимата непогасена санкционираща лихва за забава, изчислена съгласно уговореното в 20.1 от Общите условия към договора за кредит — върху остатъка от главницата, за периода от падежа на всяка вноска на дължимата лихва, по която е допусната забава до 02.06.2017г. е  5 025,81 лв . , а  до 28.08.2017г. - 6 333,10лв. Вещото лице уточнява, че не е претендирана  санкционираща лихва за забава, изчислена съгласно уговореното в 20.2 от Общите условия към договора за кредит — върху остатъка от главницата, за периода от падежа на всяка вноска на дължимата лихва, по която е допусната забава, до предявяване на иска 02.06.2017 г./респ. и до 28.08.2017 г./.

Извършени са плащания от кредитора за сметка на длъжника за застраховане на имуществото в периода 04.05.2012г.-01.06.2017г.– общо 444,83лв., и вписване на ипотека, на 04.04.2017г. /458,35лв./

Към 02.06.2017 год. и към 28.08.2017 год. размерът на дължимите такси е еднакъв – такса управление – 739,27лв.; застраховка - 444,83лв.  и вписване на ипотека  ипотека 458,35лв.

В полза на ищеца са постъпили суми по изпълнително дело 672/2013 г. на ЧСИ с рег. № 743, в размер 24 670,20 лева , като са били погасени следните  задължения  -    ЧСИ (такси)- 1375,73лв.; за община Кюстендил (за МДТ)              43,85лв. , и    за  Банка „ДСК" ЕА Д      -          23250,62лв., т.е.-            погасени са задължения на С.И.С. към Банка „ДСК"
ЕАД съгласно изпълнителен лист по ЧГД № 1346/2013 г. в размер на 23 250,62 лв.

По изпълнително дело № 20177430400217 по описа на ЧСИ Елица Христова, размерът на постъпилата сума по издадения обратен изпълнителен лист от Банка „ДСК" ЕАД са постъпили суми  в размер на 20 532,42 лв. съгласно издаден изпълнителен лист по Решение по в.гр.д. № 4454/2015 г.
на САС. Сумата е разпределена както следва: ЧСИ (такси)    в размер на  1644,07лв., както и    за   С.Г. и И..Г.    -       18888,35лв.

На 28.04.2014г.по сметка на ДСК е постъпила сума в размер на 5156,27лв.от ЧСИ Е.Х. като разлика от задатък за неосъществена публична продан поради недовнасяне на цена,като на същата дата задълженията на ответника С. са погасени, както следва: погасени просрочени вноски за лихви – 4341,83лв.; погасени просрочени вноски за главница – 778,29лв. и погасени санкциониращи лихви – 36,15лв.

След направените намаления на задължението , остатъкът е определен на 80843,68лв.главница- в т.ч.просрочена 1014,24лв. , както и договорна лихва – 6220,98лв.просрочена.- срвн.доп.заключение № 4703/24.06.2019г.-л.102 и сл./В.л.Т. сочи, че първата погасителна вноска, към която е относима тази корекция , е вноската с падеж 04.05.2014г.Както е посочено, ответникът е спрял с плащанията на 06.03.2013г.;респ.към посочената дата на преизчисление / след решението на САС и връщане на сума от Банка ДСК/ също е било налице просрочено задължение – просрочена главница 1014,24лв. и просрочена договорена лихва – 6220,98лв.

В цитираното заключение е констатирано още, че на 16.05.2017г.ДСК е превела на С. и И.Г. сумата 18 888,35лв./предвид посоченото решение на САС и издаден обратен изпълнителен лист/ .След посочената дата 16.5.2017г.сума от 18094,35лв. е сторнирана от кредита ;респ.е разпределена,  като главницата по процесния договор е увеличена с 9704,04лв.лв.,лихвата/редовна/ – със 7 599,26лв./санкционираща лихва – 6,24лв. и заемни такси – 784,81лв. /срвн.допълнителна експертиза от 28.10.2019г.-л.161 и сл./.В посоченото заключение е отразено още, че общият размер на вноските по погасителния план към 03.02.2017г.съгласно договора за банков кредит е 85 300,91лв., а без да се взема увеличението на лихвения процент съгласно решенията на КУАП за периода 04.04.2008г.-16.10.2009г.- 82 165,07лв.Постъпилите суми по кредита до 03.02.2017г.са 67 897,76лв.

При приложение единствено на договорените условия по договора за кредит, за лихви,такси и разноски-без обаче да се прилага допълнителното споразумение , нито изменения на лихвата с КУАП , към 02.06.2017г.непогасеният остатък по кредита е : главница 74 557,35лв.;договорени лихви – 22 596,03лв.,санкциониращи лихви 71,28лв., застраховка – 817,24лв. и такси за управление 760лв.Тези суми са идентични и към датата на получаване на исковата молба – 28.08.2017г., с изключение на договорната лихва, която се увеличава с 1469,95лв./срвн.протокол от с.з.на 12.03.2020г./.

При горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са осъдителни  - не е налице обективно тъждество на делата, водени между същите страни, по които е било образувано т.дело № 149/2013г.на КнОС, респ.в.гр.дело № 4454/2015г.на САС, исковете са с различен предмет и не е формирана сила на пресъдено нещо с оглед  решенията, постановени по искови претенции  за установяване на вземанията  на Банката по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК.  Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представеното от Банката извлечение от счетоводните книги, за вземане, произтичащо от Договор за банков ипотечен кредит. Разрешен е между страните със сила на пресъдено нещо въпросът, че не съществува вземане на Банката, основано на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит към момента на сезирането на съда по реда на чл. 417 т. 2 ГПК - към този момент не са били предсрочно изискуеми вноските с ненастъпил падеж и лихвите .

Предмет на осъдителния иск са вземания на Банката срещу кредитополучателя, основани на договора за кредит, за погасителни вноски и лихви, като липсва препращане към извлечението от сметка като документ по чл.417 ГПК.

Доколкото постановките на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.- на ОСГТК на ВКС на РБ са относими за специалното заповедно производство, изискващи преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, заявителят да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, в инициираното по предявения осъдителен иск производство по общия ред, е допустимо с предявяване на иска от страна на кредитора да бъде отправено такова изявление .

В разглеждания случай  може да се приеме, че е налице такова изявление от  ищеца, от което да се установява, че банката е направила изявление в насока, че с връчването на преписа от исковата молба, ответникът е редовно уведомен за това обстоятелство.

Ищецът е въвел като основание- предсрочна изискуемост, поддържайки, че същата е от момента на получаване на исковата молба.В случая , наличие на уведомление за предсрочна изискуемост следва да се приеме, че е налице , предвид  връчване на  исковата молба.

При тълкуването на разпоредбите, уреждащи предсрочната изискуемост на вземанията по договор за кредит, съдът се позовава на мотивите към т. 2 на ТР № 3/2017 г. по ТД № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предсрочната изискуемост настъпва с достигането на волеизявлението на кредитора до насрещната страна при условие, че са налице обективните предпоставки за нея, предвидени в договора или в закона. Поради упражнения избор на кредитора след настъпването й възнаградителната лихва за последващ период не се дължи/ в тази насока -  Определение № 296 от 15.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1738/2018 г., II т. о., ТК/.

Както се посочи, налице е неизпълнение на задълженията за плащане на вноските по договора, водещо до настъпване на предсрочна изискуемост - към датата на подаване на исковата молба 02.06.2017 год. е имало 46 забавени вноски, от които една частично и останалите напълно.

Съдът счита, че е налице нищожност на клаузите досежно изменение на лихвата, каквито са предприети  за периода до подписване на допълнителното споразумение, в което е бил фиксиран лихвеният процент и което има действие занапред по отношение на ответника, който го е подписал.

Не следва да се вземат предвид сочените изменения на лихвения процент в този период, предвид постоянната практика на ВКС, установена в Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г., III ГО; Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г., IV ГО, и Решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. 504/2015 г., II ТО, изключението на чл. 144, ал. 2, т. 1 даващо възможност за едностранно изменение на цената при сделки с финансови инструменти, е приложимо към договорите за банков кредит, само ако същите по ясен и недвусмислен начин формулират начина на изменение на дължимата се насрещна престация /лихвата по кредита/, и то в зависимост от обективни критерии, които не са под контрола на страните по договора.Не се установява изменението да е било с оглед договорно очертана методиката за определяне на лихвения процент, с която да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти , съответно всеки едни от тях следва да бъде обвързан с обективни критерии, чието настъпване е онзи юридически факт, който предполага добросъвестност при упражняване правото на кредитодателя за едностранна промяна на лихвения процент, при което изменение на база решения на КУАП не следва да се отчетат и това води до промяна на структурата и размера на дълга към момента на допълнителното споразумение.

При горните изводи и действителността на клаузите в останалите им части,с оглед на общите правила за тълкуване на договорите, съдържащи се в чл. 20 от ЗЗД и понеже съдът няма право да изменя сключените договори или да допълва съдържанието им, е длъжен да ги тълкува в полза на потребителя,т.е.следва да се вземат предвид направените от вещото лице преизчисления- съобразно изложеното, че  ако не се взима предвид увеличението на лихвения процент  съгласно решенията на КУАП за периода от 04.04.2008 г. до 16.10.2009 г., непогасеният  остатък по кредита е както следва: до дата 02.06. 2017г. :за главница-78 858,57 лева; за договорна лихва-    30 815,27лв.; за лихва по т.20. 1 от ОУ - 288,20 лева; съответно до дата 28.08.20 17г. остатъкът е както следва: за главница -   78 858,57 лева;за договорна лихва           -  32 734,90 лева; за лихва по т.20.1 от ОУ    -327,66 лева

С оглед на това, размерът на дължимите суми по договора и анекса са главница 78 858,57 лева; договорна лихва    -  32 734,90 лева – като искът се уважи до претендирания размер 32267,40лв.; за лихва по т.20.1 от ОУ  - 327,66 лева, която е претендирана и следва да се присъди в размер на 302,58лв. Дължими са и /към предявяване на иска- 02.06.2017 год., респ. и към 28.08.2017 год.,както сочи вещото лице/  такса управление – 739,27лв.; застраховка - 444,83лв.  и вписване на ипотека 458,35лв., т.е.общо 1642,45лв., колкото са и претендирани.

Съобразно частичното уважаване на исковите претенции, на страните се дължат разноски по компенсация, като такива в полза на ищеца са в размер на 5221,46лв./от общо претендирани по представен списък 5313,13лв./, а на ответната страна -  80,62лв.

Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд       

                                         Р   Е   Ш   И    :

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ***********,***, да заплати на  "БАНКА ДСК” ЕАД ,с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Московска“ 19, на осн.чл.430 ТЗ във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД  следните суми:

сумата от 78 858,57 лева /седемдесет и осем  хиляди осемстотин петдесет и осем лева и петдесет и седем   стотинки/ - главница по договор за жилищен кредит от 04.04.2007 година и допълнително споразумение от 16.10.2009г., обявена за предсрочно изискуема с връчване на исковата молба по настоящото дело, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 28.08.2017 г. до окончателното й изплащане;

 сумата от 32267,40лв /тридесет и две хиляди двеста шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ договорна лихва  по посочените договор и споразумение;

сумата от 302,58лв / триста и два лева и петдесет и осем стотинки/ - лихва за забава по т.20.1 от ОУ  и

сумата 1642,45лв / хиляда шестстотин четиридесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ такси и разноски по посочения договор, от които : такса управление – 739,27лв.; застраховка - 444,83лв.  и вписване на ипотека 458,35лв.;

както и разноски по компенсация за настоящата инстанция в размер на 5221,46лв./пет хиляди двеста двадесет и един лева и четиридесет и шест ст./;

като исковата  претенция за разликата до пълния предявен размер – 80 843,68лв. главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска за същата разлика, ОТХВЪРЛЯ .

ОСЪЖДА на  "БАНКА ДСК” ЕАД ,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Московска“ 19, да заплати на С.И.С., с посочени данни,разноски по компенсация за настоящата инстанция в размер на 80,62лв./осемдесет  лева и шестдесет и две ст./.

 

Решението на Кюстендилския окръжен съд може да се обжалва с въззивна жалба в 2-седмичен срок от  връчването му пред Софийския апелативен съд.

 

                                                                     Окръжен съдия: