№ 57
гр. гр. Д., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500637 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Теленор България“ ЕАД-гр.София срещу решение
№260447/30.06.2021 г. по гр.д.№2661/2020 г. на Д.кия районен съд,с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу ЗЛ. ИЛ. АТ. с настоящ адрес
гр.Д., *** установителни искове за постановяване на решение,по силата на
което да се признае в отношенията на страните,че ответникът дължи на
ищеца сумата от 409,13 лв,за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1458/2020 г. по описа на РС-Д.,представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги,от
които:
-218,74 лв за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 28.04.2018 г. за мобилен номер ***;
-190,39 лв за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 19.06.2018 г. за мобилен номер ***.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно като
1
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и
необосновано.Сочи се,че изводът на районния съд за липса на доказателства
за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори,е
необоснован.Изразява се несъгласие със становището на съда,че договорите
не са прекратени надлежно или изобщо не са прекратени,тъй като нямало
отправено от въззивника предизвестие в подходяща форма,а едностранно
прекратяване не настъпвало автоматично при забава на потребителя.В случая
не ставало въпрос за разваляне на писмен договор,а за прекратяване на същия
съгласно условията,при които било уговорено между страните да бъде
прекратен.С уговорката,предоставяща на оператора право едностранно и без
предизвестие да прекрати договора,правата на потребителя не били
накърнени и тази клауза дерогирала общото правило на чл.87 ал.1 от ЗЗД.ОУ
не предвиждали особена форма,в която изявлението на кредитора да бъде
отправено към длъжника,поради което волеизявлението за прекратяване
можело да бъде и конклудентно-с предприети от доставчика действия по
ограничаване на ползваните услуги.Основанията за предсрочно прекратяване
били налице,тъй като длъжникът преустановил плащането на дължимите
суми за мобилни услуги.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване
на исковете.Претендират се сторените в двете инстанции разноски.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата ЗЛ.
ИЛ. АТ. чрез особения й представител адв.И.С. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение.Сочи,че възраженията на въззивника за неправилно приложение на
материалния закон са неоснователни.Не можело да се сподели становището
му,че ОУ предвиждали автоматично прекратяване на договорите при
неизпълнение на задълженията по тях от ответника без да се дължи нарочно
уведомление.Тълкуването на ОУ не водело до извод за дерогиране
приложението на чл.87 във връзка с чл.88 от ЗЗД.Дори и да се приемело
обратното,то въззиваемата не дължала претендираната неустойка поради
нищожност на клаузата на чл.11 от договорите за мобилни услуги като
противоречаща на добрите нрави и поради нарушаване на императивната
потребителска закрила.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
2
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
07.07.2021 г.,а жалбата му е подадена чрез куриер на 21.07.2021 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 21.07.2021 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
допустими установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК
във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По ч.гр.д.№1458/2020 г. на ДРС е издадена по повод заявление по чл.410
от ГПК на кредитора „Теленор България“ ЕАД-гр.София заповед за
изпълнение на парично задължение №574/09.07.2020 г.,с която е разпоредено
длъжникът ЗЛ. ИЛ. АТ. от гр.Д. да заплати на кредитора следните суми:
-190,39 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 19.06.2018 г.,от които 62,46 лв стойност на 3 месечни
абонаментни такси и 127,93 лв-неустойка за предоставено за ползване
устройство NOKIA 2Black;
-218,74 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 28.04.2018 г.,от които 62,46 лв стойност на 3 месечни
абонаментни такси и 156,28 лв-неустойка за предоставено за ползване
устройство LENOVO Moto С 4G Gld;
-сумата от 25 лв държавна такса в заповедното производство и сумата от
180 лв адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника А. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК
при залепване на уведомление,тъй като същата не е открита на адреса.С
разпореждане от 21.08.2020 г. ДРС указва на заявителя,че може да предяви
иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок.Разпореждането е
връчено на заявителя „Теленор България“ ЕАД-гр.София на 02.09.2020 г.,а
исковата молба,с която са предявени исковете за установяване съществуване
на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение
3
№574/09.07.2020 г.,издадена по ч.гр.д.№1458/2020 г. на ДРС,е подадена в
съда по пощата на 01.10.2020 г.,т.е. в рамките на указания едномесечен
преклузивен срок,изтекъл на 02.10.2020 г.Вземанията-предмет на исковете са
идентични с вземанията-предмет на заповедното производство.Следователно
предвид изложеното исковете са процесуално допустими.
Гр.д.№2661/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№262713/05.10.2020 г.,уточнена с молба вх.№264475/29.10.2020 г.,с която са
предявени от „Теленор България“ ЕАД-гр.София срещу ЗЛ. ИЛ. АТ. с ЕГН
********** от гр.Д. искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във
връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземанията на кредитора-ищец от длъжника-
ответник по заповед за изпълнение на парично задължение №574/09.07.2020
г.,издадена по ч.гр.д.№1458/2020 г. на ДРС,както следва:
-190,39 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 19.06.2018 г.,от които 62,46 лв стойност на 3 месечни
абонаментни такси и 127,93 лв-неустойка за ползване на устройство NOKIA
2Black;
-218,74 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 28.04.2018 г.,от които 62,46 лв стойност на 3 месечни
абонаментни такси и 156,28 лв-неустойка за ползване на устройство LENOVO
Moto С 4G Gld.
Изложено е в исковата молба,че между „Теленор България“ ЕАД-
гр.София и ЗЛ. ИЛ. АТ. са сключени следните договори за предоставяне на
мобилни услуги:
1./договор за мобилни услуги от дата 28.04.2018 г.,с клиентски номер
№*********,за мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал
24,99 лв,с уговорен срок на действие за 24 месеца до 28.04.2020 г.При
възползване от преференциални условия на мобилния оператор абонатът-
ответник сключил и договор за лизинг от същата дата 28.04.2018 г.,по силата
на който взел мобилно устройство марка LENOVO модел Moto С 4G Gld на
изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 2,99 лв всяка съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор,както и с правото след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 2,99 лв да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1 ал.2
от договора за лизинг/.С оглед качеството абонат на дружеството на
ответника било предоставено за ползване описаното по-горе мобилно
устройство с отстъпка от стандартната цена съгласно т.7 от договора за
4
мобилни услуги,както следва:стандартна цена на мобилното устройство /в
брой, без абонамент/-329,90 лв;цена в брой или обща лизингова цена с
избраната от абоната програма-94,26 лв;отстъпка от стандартната цена-235,64
лв.
2./договор за мобилни услуги от дата 19.06.2018 г. с предпочетен
мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лв,с
уговорен срок на действие 24 месеца до 19.06.2020 г.Абонатът сключил и
договор за лизинг от същата дата 19.06.2018 г.,по силата на който взел
мобилно устройство марка NOKIA 2 Black на изплащане посредством 23
месечни вноски в размер на 4,39 лв всяка съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор,както и с правото след изтичане на 23-месечния
срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 4,39 лв да
придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1 ал.2 от договора за
лизинг/.С оглед качеството абонат на дружеството на ответника било
предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка
от стандартната цена съгласно т.7 от договора за мобилни услуги,както
следва:стандартна цена на мобилното устройство /в брой,без абонамент/-
309,90 лв;цена в брой или обща лизингова цена с избраната от абоната
програма-132,86 лв;отстъпка от стандартната цена-177,04 лв.
Сочи се,че за отчетния период на потребление от 05.06.2018 г. до
04.09.2018 г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
дължимите месечни абонаменти съобразно използваните от него услуги в
размер на 247,64 лв.При наличието на неплатени месечни задължения на
абоната операторът го уведомявал по реда на чл.31а от Общите условия.След
изтичането на срока за плащане,указан във всяка от издадените месечни
фактури,и при нерегистрирано плащане на дължимата сума последователно
се ограничавали първо изходящите обаждания,впоследствие и входящите
обаждания на абоната,като операторът няколкократно пращал смс-напомняне
за налична незаплатена месечна фактура.При нерегистрирано плащане
въпреки напомнянията от страна на оператора ползваният телефонен номер се
спирал двустранно,за което абонатът се уведомявал с поредно смс-
известяване.Поради неизпълнение на задълженията операторът прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти.С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на
процесните фактури за отчетния период на потребление била ангажирана
договорната му отговорност по т.11 от процесните договори за услуги,като
във връзка с чл.75 вр. с чл. 19б б.“в“ от ОУ на мобилния оператор ищецът
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти.Претендираната от ищеца неустойка се основавала на клаузата на
т.11 от договорите.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата чрез назначения й особен
представител депозира отговор на исковата молба,в който изразява становище
за неоснователност на исковете.Счита,че не са налице предпоставките на
5
чл.92 от ЗЗД,обуславящи дължимостта на претендираната от ищеца
неустойка.Към исковата молба не били представени доказателства,че поради
виновното неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени
по предвидения в чл.87 ал.1 от ЗЗД ред.Подробно са развити и доводи за
нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна по смисъла на
чл.143 от ЗЗП.В случая договорената неустойка излизала много извън
типичната си обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция,което
водело до значително неравновесие между правата и задълженията на
мобилния оператор и на абоната,създавайки условия за нарушаване на
принципа за справедливост.
Сключването на цитираните по-горе договори между страните с
посоченото съдържание се удостоверява от представените по делото
бланкови индивидуални договори за мобилни услуги,като абонатът е
обвързан и от ОУ на оператора,които е приел изрично с декларация-съгласие
към всеки от договорите.Неизпълнението от ответницата-абонат на
задълженията й по цитираните договори също не е спорно.Не е спорно между
страните и възникването на предпоставките по договорите за предсрочното
им едностранно прекратяване от страна на ищеца-мобилен оператор.В хода на
производството по делото ответницата е заявила и неоспорване на исковете
по размер.
Спорни между страните са въпросите дължими ли са претендираните
суми за предсрочното прекратяване на договорни абонаменти,доколкото
според ответницата е неравноправна клаузата за заплащане в този случай на
неустойка по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от Закона за защита на
потребителите,респ.нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП;приложими ли
са правилата на чл.87 ал.1 и 2 от ЗЗД по отношение на процедурата по
прекратяване или разваляне на договорните отношения или относно
едностранното прекратяване на договорните отношения;приложими ли са
уговорките по т.11 от договорите и чл.75 във връзка с чл.19б б.“в“ от Общите
условия,които дерогират законовата уредба;прекратени ли са едностранно от
кредитора процесните договори между страните.
Според клаузата на т.11 от процесните договори за мобилни услуги в
случай на прекратяване на договорите преди изтичане на уговорения срок по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по
6
договорите,последният дължи за всяка СИМ-карта,по отношение на която е
налице прекратяване:
„а”/неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.В допълнение на неустойката по
предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,съответстваща
на оставащия срок на договора.;
”б”/в случаите,в които е предоставено устройство за ползване на услуги
съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ,чийто
срок не е изтекъл,потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой,без абонамент) съгласно ценова
листа,действаща към момента на сключване на договора,и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг),каквато съответства на оставащия срок на договора.
За да възникне горната отговорност на потребителя за заплащане на
неустойки по процесните договори,клаузата на т.11 предвижда да е настъпило
предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя.В случая
ищецът-мобилен оператор твърди,че датата на прекратяване на
облигационната обвързаност на страните е 30.10.2018 г.-датата на
деактивация на процесните абонаменти,генерирана автоматично от
електронната система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичане на предвидените в месечните фактури
срокове за плащане и съобразно крайния срок на ползвания
абонамент.Конкретното задължение,чието неизпълнение се сочи да е
породило дължимост на договорната неустойка,е преустановяване плащането
от страна на потребителя- ответник на дължимите суми за предоставени и
потребени мобилни услуги,разписано в чл.71 от ОУ във връзка с чл.27 от
ОУ,дало основание на оператора в съответствие с чл.19б б.“в“ и чл.75 от ОУ
да прекрати едностранно договорите и да прекъсне достъпа до мрежата
си,съответно да преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по
договорите и да начисли еднократно неустойки.
Според въззивния съд прекратяването на процесните договори не е могло
да настъпи автоматично,а е следвало до абоната да бъде отправено и
надлежно връчено изрично писмено изявление на кредитора-мобилен
оператор за преустановяване на облигационната връзка.Прекратяването на
договор е способ за погасяване на цялото договорно правоотношение.Според
разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани
само по взаимно съгласие на страните или на основания,предвидени в
закона.Договорите могат да се прекратяват и с едностранно волеизявление на
една от страните по тях,стига това да е предвидено в закон или да е налице
изрично споразумяване между страните при сключване на договора-чл.9 от
7
ЗЗД.При прекратяването договорът преустановява за в бъдеще своето правно
действие-прекратяват се правата и задълженията на страните,без обаче да се
заличават тези права и задължения,които вече са били породени.Във всички
случаи прекратяването на договорите има действие от деня на писменото
уведомяване.В чл.19б от ОУ на оператора е предвидено едностранно
прекратяване на договора от доставчика на мобилните услуги в случай,че
потребителят не плати дължими суми след изтичане сроковете за плащането
им.На клаузите от Общите условия,регламентиращи едностранното
прекратяване на индивидуален договор,не е придадено автоматично
действие,т.е. че с изтичане на съответните срокове,в които потребителят е
следвало да заплати задълженията си,настъпва прекратяване на договора.С
оглед използваната формулировка („Теленор има право“) се касае до право на
мобилния оператор,което следва да бъде упражнено,т.е. същият следва
изрично да се възползва от това си право и да го упражни,като сведе до
знанието на потребителя,че едностранно прекратява договорната им
връзка.Разликата с предвидената хипотеза в чл.19в от ОУ,в която мобилния
оператор прекратява едностранно договора,респ. с хипотезата на чл. 19а,в
която потребителят едностранно прекратява договора,е,че не следва да бъде
отправено едномесечно предизвестие.В настоящия случай по чл.19б от
Общите условия едностранното прекратяване настъпва незабавно и от
момента на достигане на волеизявлението за това до потребителя,докато в
случаите на чл.19а и чл.19в прекратяване на договорната връзка настъпва с
изтичане на срока на предизвестието.Общите условия регламентират като
допустими различни начини за уведомяване от оператора на потребителя в
хипотези,че наближава изтичането на срока на индивидуален
договор,предприемане на действия по извънсъдебно събиране на неплатени
задължения,изчерпване на кредитен лимит,временно спиране на достъпа на
потребителя до предоставяне на услугите /чл.19а,чл.31а,чл.36,чл.51 от ОУ/,а
именно:писмено-писмо или препоръчано писмо с обратна
разписка;писмо,доставено с куриер,по факс,чрез електронна поща;с кратко
съобщение (SMS);чрез телефонно обаждане,записващ се телефонен
разговор.Клаузите на Общите условия не предвиждат форма,в която
изявлението на мобилния оператор за предсрочно прекратяване на
договорните отношения да бъде отправено към длъжника.Липсата на
предвиждания в договорите и Общите условия по отношение формата на
уведомяване на потребителя не означава,че последният въобще не следва да
бъде уведомяван.Приложимо е общото правило-писменият договор подлежи
на прекратяване с изявление в същата форма /писмена/,доколкото не е
уговорено друго в договора или предвидено в Общите
условия.Едностранното прекратяване на договора предполага изявление на
кредитора и има действие от получаването му от длъжника.
Липсват по делото доказателства кредиторът надлежно да е упражнил
правото си на предсрочно прекратяване на процесните договори поради
неизпълнение от длъжника чрез надлежно връчване на втория на писмено
8
съобщение.Писмената покана от 06.10.2018 г. до ответницата /на лист 94 от
делото на ДРС/ не съдържа изявление на оператора за прекратяване на
правоотношенията,а има само информативно съдържание относно размера и
вида на неплатените от потребителя задължения и съдържа предупреждение
за евентуално бъдещо прекратяване на договорните връзки при
неплащане.Освен това липсват и доказателства поканата да е била връчена на
абоната.Сочи се от въззивника,че такова уведомяване е извършил с
изпращане на кратки съобщения за задълженията,както и с конклудентни
действия:предприети действия по ограничаване на ползваните услуги,респ.
деактивация на процесните абонаменти.За изпращане на
съобщения,съдържащи изявление за прекратяване на договорите,също не са
депозирани доказателства по делото,а и това не е надлежната форма за
отправяне на волеизявлението.Конклудентните действия,посочени по-горе,в
случая нито съставляват допустим начин за преустановяване на договорна
връзка с оглед посоченото относно валидната форма за това,нито мобилният
оператор е доказал,че са били предприети.Следва да бъде съобразявано,че
ограничаване или преустановяване на предоставяните услуги не е
задължително да е свързано с прекратяване на договорната връзка-възможно е
да е по причина технически проблеми или неизпълнение на договорните
задължения от мобилен оператор,т.е. ограничаването на услугите не може да
се възприеме и тълкува от потребителя еднозначно като преустановяване на
договорната връзка.Дори и да се приеме,че надлежно прекратяване на
процесните договори настъпва с връчване на ответницата на препис от
исковата молба по настоящото дело,това прекратяване се осъществява
занапред и към дата след изтичане на първоначално уговорените срокове на
действие на договорите.Според т.11 от договорите претендираните неустойки
се дължат само при предсрочно прекратяване на договорите,а при настоящата
хипотеза такова прекратяване не е настъпило.
Тъй като мобилният оператор не е доказал,че валидно е упражнил
правото си да прекрати предсрочно процесните договори,и след като същите
не са били прекратени преди изтичане на уговорения срок,претенциите за
заплащане на неустойка поради предсрочното им прекратяване по вина на
потребителя са неоснователни.След като не са доказани предпоставките на
чл.92 от ЗЗД,обуславящи дължимост на неустойката,претенциите на
мобилния оператор следва да бъдат отхвърлени.При тези изводи не се налага
обсъждане на доводите за нищожност на клаузата за неустойка.
Исковете за установяване съществуването на вземанията за неустойка са
неоснователни и обосновано са отхвърлени от районния съд,чието решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора въззивникът и ищец по делото „Теленор
България“ ЕАД-гр.София няма право на разноски за заповедното и
първоинстанционното исково производства,респ. няма право и на разноски за
въззивната инстанция.Такива са претендирани от него,но не следва да му се
присъждат.Въззиваемата и ответник по делото ЗЛ. ИЛ. АТ. не е претендирала
9
присъждане на разноски за настоящата инстанция,поради което такива не
следва да й се присъждат,а и липсват доказателства да са сторени,доколкото
същата е представлявана в производството от особен представител,който по
правилото на чл.83 ал.1 т.5 от ГПК не дължи и не внася такси и разноски.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260447/30.06.2021 г. по гр.д.№2661/2020 г.
на Д.кия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10