|
|
|
|
|
|
Р Е Ш Е Н И Е № 252
град Сливен, 01.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Сливен, в открито заседание на десети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Детелина Бозукова
При секретар Галя Георгиев и с участието на прокурор………., като разгледа
административно дело № 378 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във вр. с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.М.Г. *** срещу
Решение № Ц 1012-19-78#1/17.09.2020 г. на Директора на Териториалното поделение
на Националния осигурителен институт Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Г.
с вх. № Ц 1012-19-78/17.08.2020 г. срещу Разпореждане № 191-00-2777-1 от 27.07.2020
г., с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл.54а от КСО, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица.
В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно
като издадено в нарушение на материално-правните норми и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Моли съда да бъде отменено оспореното
решение и преписката да бъде върната на органа със задължителни указания по
прилагането на чл.54а от КСО. Претендират се сторените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
В с.з. оспорващата лично и чрез процесуалния си представител- адв. Т. Ч. - АК Х.,
поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ Сливен, редовно призован, се
представлява от упълномощен представител –гл. юриск.
И. М., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя
писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспореното решение е връчено на М.Г. на 21.09.2020 г., видно от
отбелязването върху същото, а жалбата срещу решението е подадена на 05.10.2020
г. с вх.№ Ц1012-19-78#2, т.е. в 14-дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Като подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен
интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд,
съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Административната преписка е
образувана по подадено от оспорващата Заявление вх. № 191-00-679/08.04.2019 г.
до Директора на ТП на НОИ Сливен/л. 52 от делото/ за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Със заявлението Г. е
декларирала, че не упражнява трудова дейност, че не е придобила право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, че не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност. Посочила е още, че трудовото й правоотношение с „В и К
Сливен“ ООД гр. Сливен е прекратено, считано от 02.04.2019 г.
Като доказателство по делото е приета Заповед № 5/01.04.2019 г.,
издадена от Управителя на „В и К Сливен“ ООД гр. Сливен /на л. 50 от делото/,
от която е видно, че трудовото правоотношение на оспорващата е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 02.04.2019 г. Заповедта е
връчена на М.Г. на 01.04.2019 г.
На 01.04.2019 г. на оспорващата е издаден болничен лист № Е20182138481,
съгласно който лицето е в отпуск поради временна неработоспособност от
01.04.2019 г до 14.04.2019 г. вкл./л.66 от делото/
На 08.04.2019 г. М.Г. подава заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО /л.52 от делото/с вх.№
191-00-679, във връзка с прекратеното й трудово правоотношение. С разпореждане
№ 191-00-679-1/16.04.2019 г. /л.46/ по заявлението административния орган се
произнася, като отпуска парично обезщетение за безработица, считано от
02.04.2019 г. до 01.02.2020 г. с размер
на 22,58 лв. дневно. С второ разпореждане № 191-00-679-2/16.04.2019 г. /л.45/ на
основание чл.54г ал.1 от КСО изплащането на обезщетението е спряно, считано от
02.04.2019 г. за времето през което лицето получава обезщетение за временна
неработоспособност, като със същото разпореждане на основание чл.54г ал.3 от КСО изплащането на обезщетението за безработица е възобновено за периода
15.04.2019 г. до 14.02.2020г.
От Решение № 959/23.08.2019 г.,
постановено по гр. дело № 2269/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен /на л.
11 – л. 19 от делото/, относно което страните не спорят, че е влязло в законна
сила на 20.05.2020г. , се установява, че със Заповед № 5/01.04.2019 г. на Управителя
на „Ви К Сливен“ ЕООД гр. Сливен, трудовото правоотношение на оспорващата Г. е
било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 6 от КТ. С цитираното съдебно
решение тази заповед е отменена, М.Г. е възстановена на основание чл.344 ал.1
т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност – „Отчетник-приемчик
водомери“ и дружеството „В и К Сливен“ ООД гр. Сливен е осъдено да й заплати
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода
02.04.2019 г. до 02.08.2019 г.
На 15.06.2020 г. М.Г. е възстановена на длъжността, която е заемала
преди уволнението, видно от приложената към делото трудова книжка. /л.20 от
делото/
С писмо изх.№ РД-04-881/01.07.2020 г. Управителя на „В И К Сливен“ ООД
гр. Сливен изпраща копие на изпълнителен лист от 03.06.2020 и г. и платежно
нареждане/ л.40 и сл/, като от същите се установява, че
на М.Г. са изплатени суми, представляващи обезщетение за оставане без работа за
периода 02.04.2019 г до 02.08.2019 г.
Съгласно програмен продукт на НОИ Сливен за периода 15.04.2019 г. до
01.08.2019 г. на оспорващата Г. е изплатено парично обезщетение за безработица
в размер на 1 699,78 лева.
С Разпореждане № 191-00-679-4/08.07.2020 г. /л.21/ на Ръководителя на
осигуряването за безработица на основание чл.54е ал.4 вр.с
чл.54е ал.1 от КСО е поискано възстановяване на добросъвестно полученото
обезщетение за безработица за периода 15.04.2019 г. до 01.08.2019 г. в размер
на 1 699,78 лева, като Г. е внесла посочената сума в касата на ТП на НОИ
Сливен/на л. 24 от делото/
Със Заповед № 46/17.07.2020 г., издадена от Управителя на „В и К Сливен“
ООД гр. Сливен /на л.36 от делото/, трудовото правоотношение на оспорващата
отново е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от
20.07.2020 г. Заповедта е връчена на М.Г. на 17.07.2020 г.
От оспорващата е подадено
Заявление вх. № 2027/27.07.2020 г. до Директора на ТП на НОИ Сливен
/вх.№191-00-27777-1 л. 38 от делото/ за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл. 54а от КСО. Със заявлението Г. е декларирала, че
не упражнява трудова дейност, че не е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, че не получава парично обезщетение за временна неработоспособност.
Посочила е още, че трудовото й правоотношение с „В и К Сливен“ ООД гр. Сливен е
прекратено, считано от 20.07.2020 г.
По
Заявление вх. № 2027/27.07.2020 г., подадено от оспорващата след прекратяването
на трудово й правоотношение, й е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО с разпореждане №191-00-2777-1/30.07.2020 г. на
Ръководител на осигуряването за безработица /л.26 от делото/ с мотива, че за
времето през което Г. е била без работа поради уволнението, което е признато за
незаконно от съда – от датата на уволнението й до възстановяването й на работа,
същата не е била осигурявана за всички осигурени социални рискове т. е няма
осигуряване във Фонд „Безработица“ -
през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, считано от
20.01.2019 г. до 19.07.2020 г. Посочено е, че лицето има само 3 месеца и 18 дни
в осигуряване.
Това
разпореждане е обжалвано от оспорващата пред Директора на ТП на НОИ Сливен
/жалба на л. 9 от делото/, който се е произнесъл по жалбата с решението,
предмет на настоящото производство – Решение № Ц 1012-19-78#1/17.09.2020 г. /на
л. 7 от делото/, с което е отхвърлил жалбата на Г. и е потвърдил процесното разпореждане. За да обоснове този резултат, горестоящият административен орган, след изясняване на
фактите по преписката, е приел, че за Г. периодът, определящ правото й на
парично обезщетение за безработица, е от 20.01.2019 г. до 19.07.2020 г. /
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването/. Посочил е, че от
подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО жалбоподателката
има общ осигурителен стаж като осигурена
за всички социални рискове от 3 месеца и 14 работни дни, за времето, през което
оспорващата е била без работа поради уволнението, което е признато за незаконно
от съда - от датата на
уволнението й до възстановяването й на работа, тя не е била осигурявана
за всички осигурени социални рискове т.е. не е осигурявана във фонд „Безработица". Следователно лицето
няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването, считано от 20.07.2020 г. т.е. от
20.01.2019 г. до 19.07.2020 г. вкл., оспорващата има само за 3 месеца и 18
календарни дни осигуряване за фонд „Безработица". Поради това приел, че с
разпореждане №191-00-2777-1 от 27.07.2020 г. правилно й е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за
безработица; като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на
НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. С Разпореждане № 191-00-2777-1/30.07.2020
г. на Ръководител на осигуряването за безработица, на оспорващата е отказано
отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Оспореното
решение, с което е потвърдено това разпореждане, е издадено от Директора на ТП
на НОИ, а потвърденото с него разпореждане е подписано за Ръководител на
осигуряването за безработица. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, а потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния
срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО и при спазване на
административно-производствените правила.
Относно съответствието с материалния закон, настоящият състав съобрази
следното:
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и за които са налице
трите кумулативно изискуеми предпоставки, а именно - да имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта, да не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и да не упражняват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1
от Кодекса на труда.
Страните в процеса не спорят по фактите. Спорът е правен и касае
материалната законосъобразност на отказа да се отпусне парично обезщетение за
безработица на оспорващата.
Времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е
признато за незаконно от съда - от датата на уволнението до възстановяването им
на работа, се зачита за осигурителен
стаж по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. За този период, обаче, се дължат
осигурителни вноски само за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по
чл. 69“, за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ и Учителския
пенсионен фонд. Това е регламентирано с
чл. 9, ал. 5 от КСО. За този период лицата не се осигуряват за всички осигурени
социални рискове, а за да получават обезщетение, е необходимо безработните да
отговарят на условието на чл. 54а, ал. 1 от
КСО, т. е. да са били осигурявани най-малко 12 месеца през последните 18
месеца за всички осигурени социални рискове. В случая оспорващата няма право на
парично обезщетение за безработица, тъй като не отговаря на условията на чл.
54а, ал.1 от КСО, а именно - не е подлежала на задължително осигуряване за
всички осигурителни социални рискове най-малко 12 месеца през последните 18
календарни месеца преди прекратяване на осигуряването, като е била осигурявана
за фонд „Безработица“ само за периодите от 20.01.2019 г. до 01.04.2019 г. и от
15.06.2020 г. до 20.07.2020 г. За периода от 02.04.2019 г. до 15.06.2020 г. е
бил без работа поради уволнение, признато от съда за незаконно, като за нея не
са внесени, нито са дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ по арг. от чл.9 ал.3 т.2 във връзка с чл.9 ал.5 от КСО.
Следователно последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, считано
от 20.07.2020 г. т.е от 20.01.2019 г. до 19.07.2020 г. вкл
оспорващата Г. има само 3 месеца и 14 работни дни /18 календарни дни/
осигуряване на фонд „Безработица“. Следователно изискването на ал. 1 на чл. 54а
от КСО не е било налице, тъй като лицето не е подлежало на задължително
осигуряване за всички осигурени социални рискове. Законодателят е поставил като
изискване за наличие на правото на обезщетение принадлежността на правоимащите към категорията на лицата, подлежащи на
задължително осигуряване за всички социални рискове. След като оспорващата не е
от тази категория, то същата няма правото на обезщетение за безработица. В този
смисъл е и съдебната практика, като е необходимо да се посочи, че се касае до
прилагане на действаща законова разпоредба, която административният орган е бил
длъжен да приложи според нейния точен смисъл, независимо от това доколко е
социално и житейско оправдано това.
Следователно за времето, през което е останало без работа
поради незаконно уволнение, лицето няма статута на осигурявано за всички
социални рискове, вкл. за „Безработица“, а осигуряването касае само пенсионните
фондове. Законоустановената материалноправна
предпоставка, при наличието на която възниква правото на парично обезщетение по
чл.54а, ал.1 КСО, въвежда изискването за безработните лица да са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Поради
горното, макар и периодът от 02.04.2019г. до 15.06.2020г. да се зачита за
осигурителен стаж на жалбоподателката, този стаж не
може да й послужи за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като
не са внесени, нито са дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“.
Неоснователно е възражението
в жалбата, че за периода на незаконното уволнение работодателят е бил длъжен да
внася дължимите осигурителни вноски във фонд „Безработица“. По силата на
изричната разпоредба на чл. 9, ал. 5 от КСО, за периода на оставане без работа
поради незаконно уволнение, не се дължат осигурителни вноски за фонд „Безработица“. Тази разпоредба е специална по
отношение на общото правило по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, че работещите по
трудов договор подлежат на осигуряване за всички осигурителни рискове, сред
които и за безработица. Поради това, макар и периодът от незаконното уволнение
до възстановяването на работа да се зачита за осигурителен стаж, този стаж не
може да послужи на Г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй
като не са внесени, нито са дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“.
Последното е материално-правната предпоставка, при наличието на която възниква
правото на парично обезщетение по чл. 54а, ал. 1 от КСО. В процесния
случай това условие не е налице и обезщетението за безработица правилно не е
отпуснато.
Мотивиран от горното, съдът намира, че оспореното решение на Директора
на ТП на НОИ Сливен и потвърденото с него разпореждане са издадени при
съобразяване с фактите и правилно прилагане на закона.
При този изход на спора в полза на административния орган
следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определени съгласно чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Г. *** срещу Решение № Ц
1012-19-78#1/17.09.2020 г. на Директора на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт Сливен, с което е отхвърлена жалбата й с вх.
№ Ц1012-19-78/17.08.2020 г. срещу Разпореждане № 191-00-2777-1 от 27.07.2020
г., с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл.54а от КСО, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица, като
неоснователна.
ОСЪЖДА М.М.Г. *** ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ТП на НОИ Сливен
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100/сто/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: