Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 113 11.03.2014
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря П.М.
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 29 по описа за 2014 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Р.И. ***,
срещу Решение № 579/ 29.11.2013г., постановено по АНД № 1395/ 2013г.
по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление № 23 – 166/ 23.09.2013г., издадено от ИД Началник
сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр. Стара Загора, отдел
„Регионален център „Рибарство и контрол” – Югоизточна България”, Главна
Дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна Агенция по рибарство и
аквакултури – гр. София.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона
и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от
въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление съответства
на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Поддържа, че административнонаказателното обвинение за извършено от него
нарушение по чл.75, ал.1 във вр. с чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/, не е обосновано в необходимата степен от фактическа и
правна страна, по съображения, че не е конкретизирана точната хипотеза на
посочената като нарушена законова разпоредба и предмета на нарушението - вида
на уловената риба; че не са посочени в пълнота всички релевантни обстоятелства
по извършване на нарушението и неговото констатиране, което е довело до
ограничаване правото му на защита. Излага доводи че не е установено и доказано по
безспорен и несъмнен начин извършването на вмененото му административно
нарушение. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да потвърди Наказателно постановление № 23–166/ 23.09.2013г. на
ИД Началник сектор в териториален сектор „РК” – гр. Стара Загора в ИАРА – гр.
София.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна
Агенция по рибарство и аквакултури – гр. София, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Р.И. *** срещу Наказателно
постановление № 23 – 166/ 23.09.2013г., издадено от ИД Началник сектор в
териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр. Стара Загора, отдел „Регионален
център „Рибарство и контрол” – Югоизточна България”, Главна Дирекция „Рибарство
и контрол” в ИАРА, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 0019245/ 13.07.2013г., на Р.И., на основание
чл.75, ал.1 от ЗРА, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600лв.,
за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 13.07.2013г. около 04.00ч., при
извършена проверка от контролните органи на ИАРА на язовир „Копринка”, м. „Голяма
гюрля”, е установено, че Р.И. извършва стопански риболов посредством 7бр.
хрилни мрежи с обща дължина 130м. и око 13 мм и око 45мм, с които е уловил и
задържал 8бр. бели риби с размер 30см. Посочено е че размерът на рибите е
установен със служебна рулетка „сола” с номер на сертификата 01508, като
уловената риба е с размери под минимално допустимите съгласно Приложение № 2
към чл.38, ал.1 от ЗРА.
Казанлъшкият
районен съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата
формална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални изисквания, като наказателното
постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението,
обосноваващо фактически и правно повдигнатото административнонаказателно
обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, установената
по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна
регламентация, съдът е приел, че извършването на вмененото на санкционираното
лице административно нарушение по чл.75, ал.1 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗРА е
доказано по безспорен и несъмнен начин. В мотивите към решението са изложени
съображения че не са налице предпоставките за квалифицирането на нарушението
като маловажен случай и за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното съдебно решение е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Неоснователно е възражението на
касационния жалбоподател, че поради допуснати нарушения на изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН нарушението, за което му е повдигнато
административнонаказателно обвинение, не е конкретизирано, което е довело до
ограничаване правото му на защита. В съдържанието на съставения АУАН и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление изпълнителното деяние е
индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от
правна страна, чрез точно словесно описание на деянието с което се осъществява
състава на нарушението и с посочване на законовата разпоредба установяваща забрана,
неспазването на която представлява административно нарушение по см. на чл. 75,
ал.1 от ЗРА. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност, са установени и посочени в наказателното постановление. Конкретизирана
е уловената риба от гл.т. на вид, брой и размери под минимално допустимите
съгласно Приложение № 2 към чл.38, ал.1 от ЗРА. Несъстоятелен е довода на
касатора, че предметът на нарушението не е описан и конкретизиран в
необходимата степен от гл. т. на това дали уловената риба е бяла мряна, бял
толстолоб, бял амур или бяла риба сулка. Изрично в наказателното постановление
е посочено че се касае за улов на бяла риба /под № 40 в Приложение № 2 към чл.38, ал.1 от ЗРА -
Списък на минимално допустимите размери за улов на риба и други водни
организми, в който списък като отделни видове риба и под отделни номера
фигурират и бялата мряна /№ 25/, и белия толстолоб /№32/, и белия амур /№ 34/ и
съответно бялата риба /под №40/. Очевидно не е налице неяснота от гл. т. на
вида на уловената риба под минимално допустимите размери за улов на риба. В
списъка са посочени общоприетите, местните и научни /на латински/ наименования
на отделните видове риби. В този смисъл непосочването на местното наименование /”сулка”/
на вида риба с общоприето наименование „бяла риба”, не представлява съществено
нарушение на формалните изисквания за съдържанието на наказателното
постановление при индивидуализацията на нарушението и неговия предмет. Не представлява такова нарушение и
обстоятелството, че не е посочено че санкционираното лице е действало заедно с
друго лице – т.е че нарушението е извършено в съучастие под формата на
съизвършителство. Няма законова пречка по отношение на всеки един от
извършителите на административно нарушение да се образува самостоятелно
административнонаказателно производство – да се състави отделен АУАН и да се
издаде отделно наказателно постановление на всеки от нарушителите.
Посочената като нарушена от санкционираното лице
разпоредба на чл. 38, ал.1 от ЗРА регламентира като забранени уловът, пренасянето,
превозването и продажбата на риба и други водни организми с размери, по-малки
от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. Действително в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление правната обосновка на
административнонаказателното обвинение не съдържа посочване по кое предложение
от нормата на чл.38, ал.1 от ЗРА е вмененото на Р.И. нарушение. Но възражението
му че това е довело до неяснота и невъзможност да разбере за какво точно
нарушение е привлечен към отговорност, е несъстоятелно. От словесното
описание на изпълнителното деяние и на нарушението от фактическа страна, е
абсолютно ясно, че административно наказателната отговорност е ангажирана в
хипотезата на нарушаване на забраната за улов на риба с размери, по-малки от минимално
допустимите, съгласно Приложение № 2 – т.е за нарушаване на чл.38, ал.1, предл.
първо от ЗРА. В този смисъл и доколкото допуснатата непълнота /от гл.т.
непосочването на предложението от нарушената законова разпоредба на чл.38, ал.1
от ЗРА/ не се е отразила на обосноваността на обвинението от правна страна и на
правилността на административнонаказателната квалификация на деянието, това
формално нарушение не може да бъде определено като съществено такова, довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В случая това право не
е накърнено, доколкото при съобразяване формата на наказателното постановление
с императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН, административнонаказателното обвинение
е формулирано ясно и точно от фактическа и правна страна, както правилно е
приел и Казанлъшкият районен съд.
Изцяло се споделя и извода на съда, че
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по
несъмнен начин. Видно от мотивите на
обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е приел, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка безспорно се потвърждава от всички събрани
в хода на съдебното следствие
доказателства - писмени /АУАН № 0019245/ 13.07.2013г. и
Констативен протокол № 086/ 12.07.2013г./ и гласни /показанията на разпитания в качеството на
свидетел по делото актосъставител Христо Христов и на свидетеля на извършването
и установяване на нарушението Стефан Тодоров/. Действително по силата
на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно разрешението,
дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство
констатациите по АУАН нямат обвързваща материална доказателствена сила. Но в
случая съдът е основал правния си извод за извършено от Р.И. административно
нарушение по чл. 75, ал.1 от ЗРА съотв. за материална законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление не само на база констатациите в
съставения АУАН № 0019245/ 13.07.2013г., но и въз основа на събраните и
обсъдени в решението други доказателства. При съвкупната преценка на доказателствата
Казанлъшкият районен съд правилно е зачел доказателствената стойност на АУАН
като официален свидетелстващ документ, съставен от компетентно длъжностно лице,
по надлежния ред и в изискуемата от закона форма, срещу съдържанието на който
АУАН и описаните и удостоверени в него факти и обстоятелства И. не е направил
възражения, нито е подал писмени такива по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Следователно от
една страна
наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти,
които обуславят административно наказателната отговорност и с които е
обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга – жалбоподателят
не е ангажирал надлежни доказателства опровергаващи фактическата обстановка,
посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Вярно
е че с оглед нормативната регламентация на чл.38, ал.1 във вр. с чл.38, ал.4,
т.1 и Приложение № 2 към чл.38, ал.1 от ЗРА, установяването на нарушението изисква
определянето на точния размер на уловената риба да се извърши чрез измерване с
техническо средство. В случая размерът на уловените 8 бр. бели риби е установен
със служебна рулетка „сола”. Няма изискване това техническо средство да бъде
сертифицирано или преминало метрологичен контрол /в какъвто смисъл е
възражението на касационния жалбоподател/, защото не попада в регламентацията
на Закона за измерванията, нито в обхвата на чл.2 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Събраните категорични, обективни и
убедителни доказателства по несъмнен начин установяват, че Р. И. на посочените в НП дата и място
е извършвал риболов като е уловил и задържал 8бр. бели риби с размер 30см.,
установен по надлежния ред и съотв. че е извършил вмененото му нарушение по ЗРА.
С оглед на което правилно и законосъобразно Казанлъшкият районен съд е приел,
че наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по административнонаказателния състав на чл. 75,
ал.1 от ЗРА е доказано по безспорен
начин и съответно че правомерно е наложена санкция на Р.И. по обвинение за
допуснато нарушение на чл. 38, ал.1 от ЗРА.
Неоснователно е и позоваването на
касатора на разпоредбата на чл.38, ал.5 от ЗРА. Очевидно предвидената в закона
възможност, допускаща прилов на риба с размери под минимално допустимите по приложение № 2, се
отнася за извършването на разрешен стопански риболов осъществяван при спазване
на нормативните изисквания по ЗРА. В случая нито язовир Копринка е сред водните
обекти, на които е допустимо да се извършва стопански риболов, нито
санкционираното лице е имало надлежно издаденото разрешение за осъществяването
на такъв, нито използваните за улова на риба уреди са били разрешени и
маркирани по съответния ред.
Изцяло се споделя и извода на въззивния
съд, че допуснатото от Р.И. нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен
случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН и съответно
че не е налице основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Не са налице
смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението с оглед
конкретните обективни и субективни характеристики на деянието, като такова с
по-ниска степен на обществена в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Тъкмо обратното – обстоятелствата, относими към извършеното
нарушение, релевират засягане на охраняваните обществени отношения, свързани с
опазването на рибния ресурс на определен етап от развитието рибата с оглед
незастрашаване на нейната популация.
Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1,
т.2 от НПК възражение за допуснато от Казанлъшкия районен съд съществено
нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът
е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на
наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото и обсъдени
в решението доказателства е направил обоснован извод, че същото е издадено при
спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален
закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като
недоказани и неоснователни са всички оплаквания на санкционираното лице. При
спазване на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН,
решението съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на
подадената жалба
Предвид изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 579/ 29.11.2013г., постановено по АНД № 1395/ 2013г. по описа на Казанлъшкия районен
съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 23–166/ 23.09.2013г., издадено от ИД Началник сектор в
териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр. Стара Загора в Изпълнителна
Агенция по рибарство и аквакултури – гр. София.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.