ПРИСЪДА

№ 62

гр. С., 27 ноември 2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:                                         

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа

докладваното от съдията НЧХД № 528 по описа на същия съд за 2016 г.

въз основа на доказателствата по делото и закона:

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.К., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като шофьор в „К. л. “ ЕООД, гр. С., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 24.06.2016 г. в гр. С., пред заведение „Г.“, в съучастие като извършител със съизвършителя Н.И.М., е причинил на С.В.А. *** лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс /НК/, изразяваща се в контузия с кръвонасядане в лявата челно-теменна област на главата, охлузвания в областта на лявата лопатка, счупване на VІ-то ребро вляво, без засягане на белодробния паренхим и мозъчно сътресение лека степен без загуба на съзнание, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето на С.В.А., неопасно за живота му, с период на възстановяване в рамките на 2-3 седмици – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и МУ НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.И.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като пекар в „Б. С. С.“ ООД, гр. С., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 24.06.2016 г. в гр. С., пред заведение „Г.“, в съучастие като извършител със съизвършителя Д.И.К., е причинил на С.В.А. *** лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс НК/, изразяваща се в контузия с кръвонасядане в лявата челно-теменна област на главата, охлузвания в областта на лявата лопатка, счупване на VІ-то ребро вляво, без засягане на белодробния паренхим и мозъчно сътресение лека степен без загуба на съзнание, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето на С.В.А., неопасно за живота му, с период на възстановяване в рамките на 2-3 седмици – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и МУ НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

ОСЪЖДА, на основание чл. 45, вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, Д.И.К., ЕГН **********, с адрес *** и Н.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, солидарно да заплатят на С.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 25000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Д.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1126 лв. /хиляда сто двадесет и шест лева/, представляваща половината от направените от него разноски по делото за внесена държавна такса за разглеждане на тъжбата, платено адвокатско възнаграждение и внесени депозити за възнаграждения на вещи лица по съдебно-медицинска експертиза и по съдебно-психиатричната експертиза.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Н.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1126 лв. /хиляда сто двадесет и шест лева/, представляваща половината от направените от него разноски по делото за внесена държавна такса за разглеждане на тъжбата, платено адвокатско възнаграждение и внесени депозити за възнаграждения на вещи лица по съдебно-медицинска експертиза и по съдебно-психиатричната експертиза.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Д.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на С. районен съд сумата 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща половината от дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Н.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на С. районен съд сумата 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща половината от дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва по реда на Глава Двадесет и първа от НПК пред С. окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ

към Присъда № 62 на С.ския районен съд от 27.11.2017 г.

по НЧХД № 528/2016 г. по описа на същия съд

 

С.В.А. *** е подал на 08.12.2016 г. тъжба, с която е повдигнал обвинение срещу Д.И.К. и Н.И. ***, за това, че на 24.06.2016 г. в гр. С., пред заведение „Г.”, в съучастие като съизвършители са му причинили „контузио капитис, комоцио церебри, контузио торацис” – черепно-мозъчни травми, фрактура на VІ-то ребро, болки и охлузвания на тялото - гърба /относно обозначаването и вида на част от уврежданията в тъжбата е извършено позоваване на приложените към нея епикриза по ИЗ № 4345/485 на Хирургично отделение на „МБАЛ С.” ЕООД и медицинско свидетелство за пред съда по ИЗ: 4345/485 от 04.07.2016 г./, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота.

На тъжбата е даден ход с обвинения срещу всеки от подсъдимите за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание на 13.02.2017 г. в наказателното производство са приети за разглеждане предявени от частния тъжител С.А. граждански искове срещу двамата подсъдими за солидарно заплащане на сумата 25000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от описаното в тъжбата престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

В хода на съдебните прения адв. Пл. И – повереник на тъжителя, изтъква, че обвинението е доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства и че подсъдимите от обективна и от субективна страна са осъществили състава на престъплението, в което са обвинени. Отправя искане подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, описано в тъжбата и да им бъдат наложени съответните наказания, а ако са налице  предпоставките по чл. 78а от НК – да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административни наказания. Изтъква, че деянията на подсъдимите са причинили на тъжителя както установените от съдебно-медицинската експертиза травматични увреждания, така и силен стрес, довел до усложнение на психическото му състояние, което не е било добро и до извършване на инкриминираните деяния, поради което моли гражданският иск да бъде уважен в справедлив размер.

Пред съда адв. Е. М., упълномощен защитник на подсъдимите, сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява описаната в тъжбата фактическа обстановка. Изтъква, че от обясненията на подсъдимите се налага извод, че подсъдимият Д.К. е бил нападнат от тъжителя и от един от свидетелите, както и че подсъдимият Н.М. се е намесил в спречкването в негова защита, поради което уврежданията на тъжителя са причинени при неизбежна отбрана. Излага съображения, че обясненията на подсъдимите в тази насока следва да бъдат кредитирани поради по-голямата им логическа и житейска достоверност в сравнение с изложените в тъжбата обстоятелства и ангажираните в тяхна подкрепа гласни доказателства за едно съвършено безпричинно нападение от страна на подсъдимите. Подчертава, че показанията на свидетелите, чийто разпит е извършен по искане на тъжителя, са заинтересувани в негова полза и не кореспондират с действителната тежест на уврежданията, поради което не следва да бъдат кредитирани. По тези съображения отправя искане подсъдимите да бъдат признати за невинни и да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения. Евентуално, в случай, че съдът не възприеме тези доводи, счита, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административни наказания. По отношение на предявения граждански иск изтъква, че размерът, в който той е предявен, е значително завишен. Сочи, че от заключението по съдебно-психиатричната експертиза и от разясненията на вещото лице по тази експертиза пред съда не се налага категоричен извод за наличие на причинна връзка между инкриминираното деяние и онези от твърдяните неимуществени вреди, изразяващи се в усложнения в психическото състояние на тъжителя, доколкото се установява, че и преди деянието същият е имал тревожно-депресивно разстройство и е ползвал психиатрична подкрепа. Заявява становище за прекомерност на претендираните от тъжителя разноски.

При упражняване на правото си на последна дума и двамата подсъдими заявяват, че очакват да бъдат оправдани.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителят С.А. и свидетелката А. И. се познавали отдавна и били в приятелски отношения. Тъжителят живял в различни държави в Е., но през м. юни 2016 г. си дошъл в гр. С. и тогава се срещнал със св. И.  , с която не се били виждали от доста време. На 23.06.2016 г. вечерта те посетили заведение в гр. С., известно като „Г.”, което се намирало близо до гимназията в града. Там дошъл и подсъдимият Д.К. заедно с други хора, сред които подсъдимият Н.М. не присъствал. След известно време подс. К. започнал да обижда тъжителя и св. И.  , наричал ги „боклуци” и употребявал и други обидни думи. Свидетелката И. попитала тъжителя дали познава подс. К. и каква е причината за това негово поведение, а той й отвърнал, че познава подсъдимия по физиономия и че не знае защо той отправя към тях такива думи. Тази вечер до по-сериозни инциденти не се стигнало.

На другия ден – 24.06.2016 г., в късния следобяд /след 16-17 ч./ тъжителят и св. И. били в заведение – бистро „Г.”, което се намирало в Туристическата градина в гр. С. и седели на една от масите пред заведението в откритата му част. На една от съседните маси бил свидетелят П. К. заедно със своя приятел Д. К. . Тъжителят и св. К. се познавали от деца и К. дошъл на масата на тъжителя, за да се видят и да си поприказват. След това към тях се присъединил и св. Н. Т. – приятел на тъжителя от ученическите им години. К. престоял на масата на тъжителя около 15-20 минути, след което си тръгнал от заведението заедно с К. , а Т. останал с тъжителя и св. И.  .

Непосредствено след това на паркинга на заведението спрял лек автомобил „Фолксваген”, модел „Пасат”, бял на цвят, комби, от който слезли подсъдимите Д.К. и Н.М. и се отправили към масите пред заведението. Пръв вървял К., последван от М. и така двамата заобиколили масата на тъжителя, за да стигнат до него и застанали встрани от масата. Подсъдимият К. замахнал с ръка към тъжителя и тогава той станал прав. Свидетелят Т. също се изправил и за кратко протегнал ръце напред в защита на тъжителя, но не успял да го защити. М. хванал тъжителя отзад, а К. започнал да му нанася удари с юмрук в областта на лицето и гърдите. После М. пуснал тъжителя, той паднал на земята и тогава К. и М. започнали да го ритат с крака в областта на гръдния кош и по главата. К. ударил веднъж с крак по гърба и св. И.  , която седяла наблизо. След това К. и М. преустановили побоя и напуснали района на заведението с лекия автомобил, с който били дошли. Тъжителят лежал неподвижен на земята, стенел и не могъл да се изправи, като по главата му имало кръв.

Тъй като тъжителят и свидетелите Т. и И. били без автомобил, Т. се обадил по телефона на св. К. и го помолил да дойде веднага до заведението. Когато последният дошъл, той видял, че тъжителят лежи на земята и е в тежко състояние, като видимо му бил нанесен побой – имал множество охлузвания, свивал се и едва се движел. С общи усилия К., Т. и И. качили тъжителя в колата на К. и го завели в Бърза помощ в гр. С.. Тъжителят останал на лечение в болницата в гр. С., а свидетелите И. и Т. , които имали само повърхностни наранявания, си тръгнали.

Тъжителят бил изписан от болницата на 29.06.2016 г. и се прибрал в дома на родителите си, където св. И. го посещавала почти ежедневно, за да му помага. Тъжителят се хранел се малко, трудно дишал, страдал от безсъние, главоболие и световъртеж и възстановил нормалния си вървеж след около половин година. Същият не искал да излиза извън дома си, изпитвал паника и получил страхова невроза, поради което често посещавал психиатър.

Видно от заключението на експерта д-р Н.Х. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от изследваната от него медицинска документация, представена във връзка с инкриминирания инцидент се установява, че тъжителят е получил контузия с кръвонасядане в лявата челно-теменна област на главата, охлузвания в областта на лявата лопатка, счупване на VІ-то ребро вляво, без засягане на белодробния паренхим и мозъчно сътресение - лека степен, без данни за загуба на съзнанието, които по своята медикобиологическа характеристика са му причинили временно разстройство на съзнанието и болки и страдания с период на възстановяване в рамките на 2-3 седмици, с най-голям интензитет на болките в първите 7-10 дни след причиняване на травмата. Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърд предмет и може да бъдат получени по начина, описан в тъжбата и свидетелските показания, а именно – с удари с юмруци и ритници.

Според разясненията на вещото лице д-р Х., дадени в с. з. на 18.09.2017 г. при защитата на заключението му, максималният период за възстановяване след счупване на VІ-то ребро вляво е четири седмици, като в този период всяко движение провокира болка, а след изтичането му е нормално се очаква провокираните от счупването затруднения в дишането да изчезнат и то да се възстанови напълно. В конкретния случай, с оглед конкретните данни в изследваната от вещото лице медицинска документация, периодът на пълното възстановяване на тъжителя от счупване на реброто е приблизително около две-три седмици. Относно посочения в заключението възможен механизъм на увреждането, пред съда вещото лице допълва, че е възможно ударите с юмруци и ритници да бъдат нанесени от повече от едно лице.

От заключението на вещото лице д-р Б.П. по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че тъжителят страда от смесено тревожно-депресивно разстройство от 2015 г., откогато е на непрекъснато медикаментозно лечение. На фона на продължаващ хроничен стрес същият е изживял остра стресова реакция на 24.06.2016 г., довела до обостряне на съществуващи симптоми от тревожно-депресивния кръг. При контролен преглед, осъществен на 07.10.2016 г. посттравматичната симптоматика е отчетена като овладяна. Посочено е също така в заключението, че тъжителят не е тестван за следи от употреба на наркотични вещества, а самият той отрича такава употреба.

Според разясненията на вещото лице д-р П., дадени в с. з. на 27.11.2017 г. при защитата на заключението му, тъжителят бил негов пациент и преди инкриминираната дата и ползвал психиатрична подкрепа, тъй като страдал от безсъние и имал тревожно-депресивни състояния. Дотогава тъжителят бил лекуван с анксиолитици /медикаменти, отнемащи напрежение и тревожност/, както и със сънотворни лекарства и антидепресанти, като се налагала честа смяна на терапията, тъй като симптомите му били с тенденция към хронифициране. Вещото лице разяснява също така, че обективни методи за изследване на изживени нови стресови състояния не съществуват, а диагнозата се определя предимно по анамнестични данни, снети от пациента. Наред с това психиатричните проблеми не могат да се определят със степени и проценти, но изживян стрес от побой е от естество да влоши психичното състояние на пострадалия, като допринесе за интензивно вътрешно напрежение, кошмари и страхове. Според вещото лице обичайно такава посттравматична стресова ситуация се повлиява след приблизително тримесечна активна терапевтична намеса, като в конкретния случай тъжителят има 11-12 амбулаторни прегледа след инкриминирания инцидент, при които са му изписвани медикаменти, които по своите направление и общ тип са продължили да бъдат анксиолитици, антидепресанти и сънотворни, но са били с други наименования и в променени дози. Лечението на тъжителя продължавало и понастоящем, тъй като тревожно-депресивното му състояние било с почти хроничен ход на протичане и било трудно овладяемо, но това не може да се отнесе пряко до стресовата ситуация, изживяна при инкириминирания инцидент. Вещото лице посочва, че и преди, и след този инцидент е назначавал на тъжителя терапия с психотропни вещества. Безсънието е белег на тревожност и депресивитет и те са свързани, като очертават комплекса от симптоми както на абстиненция при употреба на наркотици или на злоупотреба с наркотици и психотропни вещества, така и на тревожно-депресивно разстройство при човек, който не употребява наркотици.

Подсъдимият Д.И.К., с ЕГН **********, е роден на 14 януари 1985 г. в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, със средно образование, работи като шофьор в „К. л. ” ЕООД, гр. С.. Не е осъждан. С влязла в сила на 03.02.2010 г. присъда по НОХД № 386/2009 г. на РС – С. същият е освободен на основание чл. 78а, ал. 1 от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер 850 лв. за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, извършено на 01.04.2009 г.

Подсъдимият Н.И.М., с ЕГН **********, е роден на 28 декември 1983 г. в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, със средно образование, работи като пекар в „Б. С. С.” ООД, гр. С.. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите А.  И.  , Н. Т. , П. К. и В. А. и частично от обясненията на подсъдимите Д.К. и Н.М., от експертните заключения на д-р Н.Х. по съдебно-медицинската експертиза и на д-р Б.П. по съдебно-психиатричната експертиза, от писмените доказателства, прочетени в съдебното производство по реда на чл. 283 от НПК – епикриза ИЗ № 4345/485, издадена от „МБАЛ С.” ЕООД, гр. С. – Хирургично отделение /л. 5 от делото/; медицинско свидетелство за пред съда, издадено на 04.07.2016 г. по ИЗ №4345/485 /л. 7/; медицински свидетелства за пред съда, амб. №№ 625/06.07.2016 г., 765/19.08.2016 г., 1060/23.11.2016 г., издадени от д-р Б. П. /л. 8-10/; писмени доказателства, съдържащи се прокурорска преписка № 799/2016 г. по описа на Районна прокуратура – С., а именно: амбулаторен лист № 625/06.07.2016 г., издаден от д-р Б. П. /л. 37 от делото/, протокол от 04.07.2016 г. на Обща ЛКК № 119 при Хирургично отделение  в „МБАЛ С.” ЕООД /л. 38/; амбулаторен лист № 765/19.08.2016 г., издаден от д-р Б. П. /л. 49/; заповед за полицейско задържане на Н.И.М., издадена на 24.06.2016 г. /л. 75/; протокол за личен обиск на Н.И.М., съставен на 24.06.2016 г. /л. 76/; заповед за полицейско задържане на Д.И.К., издадена на 24.06.2016 г. /л. 79/; протокол за личен обиск на Д.И.К., съставен на 24.06.2016 г. /л. 80/; служебно изискани справки за съдимост за всеки от подсъдимите /л. 122 и 123/.

Фактическите си изводи относно авторството на деянията, механизма на извършването им и обстоятелствата, при които са извършени, съдът основава на показанията на свидетелите А. И. и Н. Т. . Тези свидетели са присъствали на инкриминираните дата и място и са възприели цялостното поведение на подсъдимите, които са дошли до заведение „Г.” в гр. С. с лек автомобил, заедно са слезли от автомобила и са се запътили към масите на открито пред заведението, целенасочено са се приближили до тъжителя, след което подс. К. замахнал да удари тъжителя, последният се изправил, подс. М. го хванал отзад, а подс. К. започнал да му нанася удари с юмруци по главата и гърдите, след което подс. М. пуснал тъжителя, той паднал на земята и тогава двамата подсъдими започнали да го ритат с крака в главата и тялото. Всеки от тези двама свидетели, съобразно собствената си емоционалност, пресъздава възприятията си с различно по обем и емоционална натовареност словесно изражение, но по-същественото е друго – техните показания се подкрепят както от показанията на свидетелите П. К. и В. А. за физическото състояние на тъжителя след нанесения му побой, така и от съдържанието на заключението на вещото лице д-р Н. Х. по съдебно-медицинската експертиза и на разясненията му при защитата на заключението му. Така според св. К., който пристигнал на място непосредствено след инцидента, тъжителят имал множество охлузвания, свивал се, едва се движел, трудно бил качен от него и св. И. и св. Т. в автомобила, а според В. А. на следващия ден в болницата той видял, че от лявата страна гърдите на тъжителя /негов син/ били в синини, а по лицето му имало много охлузвания. От друга страна, от заключението на вещото лице д-р Н. Х. по съдебно-медицинската експертиза, както и от разясненията, дадени от същия при защитата на заключението му, се установява една разнообразна локализация на травматичните увреждания на тъжителя в различни анатомични области на тялото /глава, гръб, гръден кош/, които са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници от повече от едно лице. При тази еднопосочност на показанията на свидетелите И.  , Т. , К. и В. А. и пълната им кореспонденция със заключението по съдебно-медицинската експертиза доводите на защитата на подсъдимите за заинтересованост на свидетелите в полза на тъжителя не могат да обосноват у съда извод за недостоверност на техните показания. Това, че свидетелите И.  , Т. и К. са приятели на тъжителя и са възприели факти от предмета на доказване по делото, следва от житейската ситуация, в която подсъдимите са нанесли побой на тъжителя – докато последният е седял на маса в заведение заедно с И. и Т. , т. е. изобщо не следва от доказателствата по делото извод, основан на тези приятелски отношения на свидетелите с тъжителя, че тези свидетели са по някакъв начин „подбрани”, за да подкрепят тезата на тъжителя или че изопачават в показанията си поведението на подсъдимите при нанасяне на побоя /имащо за резултат увреждания, установени от заключението по съдебно-медицинската експертиза/. В крайна сметка обичайно и напълно житейски логично е човек да седи на маса в заведение с приятелите си и с близките си, а не с непознати хора, поради което показанията им не могат да бъдат дискредитирани само заради тези приятелски отношения, колкото и близки да са те.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимите единствено за обстоятелството, че те двамата са били на инкриминираните дата и място и са участвали в спречкване с тъжителя, тъй като за това обстоятелство тези обяснения се подкрепят от показанията на свидетелите И. и Т. .

В останалите им части обаче тези обяснения не се възприемат от съда като доказателствено средство, а само като тяхна защитна позиция, тъй като не се подкрепят от други доказателства, а напротив – опровергават се от кредитирани от съда доказателства и се явяват изолирани от една солидна доказателствена съвкупност, посочена по-горе, като наред с това са нелогични.

Така например подс. К. сочи в обясненията си пред съда, че при инцидент предходната вечер в друго заведение в гр. С. /заведението „Г.” зад гимназията в града/ той силно се уплашил за себе си, за детето си и за останалите от своята компания, защото видял, че подсъдимият държи в ръката си нещо лъскаво и помислил, че този предмет е нож, а впоследствие присъстващ на мястото негов приятел му казал, че тъжителят държал вилица. Тогава подс. К. избягал от заведението според обясненията си. На другия ден – 24.06.2016 г. той, следван от подс. М., отишъл до масата, на която седял тъжителя с компания от свои приятели, за да му търси сметка какво иска от него, но когато видял, че тъжителят посяга към вилицата, го хванал и тогава се сборичкал с друго лице от компанията на тъжителя, което го ударило. Подс. К. видял, че подсъдимият се опитва да стане и за да предотврати това, го ритнал в гърдите /очевидно веднъж според обясненията му, предвид неколкократно употребената глаголна форма „ритнах“/, след което бил издърпан назад от подс. М. и всичко приключило. В основни линии в тази насока са и обясненията на подс. М., който сочи пред съда, че не знае предисторията на инцидента, но на инкриминираните дата и място се движел след подс. К. и когато стигнал до масата на тъжителя, видял, че последният и неговите приятели налитат да бият подс. К., поради което той ги разбутал и издърпал К., а след това двамата си тръгнали. Също така подс. М. сочи да е видял следи от удар по една от скулите на лицето на подс. К..

Не е логично, ако действително подс. К. се е уплашил за себе си и детето си вечерта преди инкриминираната дата от реални активни действия на тъжителя с вилица в ръка и е отишъл на другия ден с подс. М. пред заведението „Г.” целенасочено, т. е. очевидно вече без да се страхува, да търси обяснения от тъжителя именно за това негово поведение, тогава същият да възприеме посягането на тъжителя с ръка към вилица на масата като заплашително поведение, което го провокирало да хване тъжителя – при положение, че към този момент тъжителят е бил в седнало положение и то на маса в заведение, в какъвто случай едно посягане към прибор за хранене е най-естествено движение. Нещо повече, тогава според подс. К. друго лице от компанията на тъжителя скочило върху подсъдимия, ударило го и двамата се сборичкали, но вместо да отблъсне това нападение, подсъдимият отново хванал тъжителя, „замерил” го към земята и го ритнал в гърдите, за да не става. Лишено е от всякаква житейска логика в такава ситуация подсъдимият да не предприеме мерки по активна самозащита срещу твърдяния нападател, а да предпочете да неутрализира друго лице – тъжителя, като го изрита в гърдите „за да не става”. Съвсем отделен е въпросът, че по делото не са налице обективни данни който и да е от останалите присъстващи – тъжителят, св. И. или св. Т. – да е ударил подс. К. и то в лицето. В тази насока следва да се вземе предвид не просто липсата на медицинска констатация относно травматично увреждане на подсъдимия К. от такъв удар, която сама по себе си би могла да има различни обяснения /нежелание за търсене на медицинска помощ поради срам, неглижиране на травмата, укриване и прочие/. При положение, че подс. К. *** още същата вечер по ЗМВР по повод инцидента, т. е. същият още тогава е бил наясно, че случаят ще бъде изясняван по официален ред, липсата на издадено в който и да е следващ момент медицинско свидетелство за последиците от твърдяния удар в лицето на подс. К. може да бъде обяснена само по един начин – такъв удар не му е бил нанасян. Този категоричен извод се подкрепя и от кредитираните от съда показания на свидетелите И. и Т. . За такъв удар сочи в обясненията си подс. М., но и неговите обяснения, в контекста на цялостното им съдържание, са нелогични. В тях той твърди, че след като видял, че тъжителят и неговите приятели налитат да бият подс. К., той го издърпал и тогава двамата си тръгнали. Ако се приеме, че преди да бъде „издърпан” от подс. М., подс. К. е ритнал веднъж в гърдите тъжителят, „за да не става”, т. е. цялото поведение на двамата подсъдими се изразява в един удар с крак в гърдите на тъжителя, нанесен от подс. К., такъв един извод би бил в съществено противоречие с установените от съдебно-медицинската експертиза увреждания на тъжителя с разнообразна тяхна локализация. Излишно е да се обсъжда по-детайлно липсата на каквито и да било дори индиции тези травматични увреждания да са били причинени от други лица, по друг начин и/или на друго място и време.

В обобщение, обясненията на двамата подсъдими имат за цел да създадат впечатление, че подс. К. е извършил деянието след като е бил провокиран да го стори и едва ли не - нападнат, но тяхната нелогичност и липсата на каквато и да било тяхна кореспонденция не само с останалите гласни доказателства, но и със заключението по съдебно-медицинската експертиза, ги изолират от кредитираната доказателствена съвкупност и ги определят единствено като заета защитна позиция за извършване на деянието при неизбежна отбрана, но не и като достоверни доказателства в такава насока.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с тъжба от С.В.А., в която са описани фактически обстоятелства за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 24.06.2016 г. пред заведение „Г.” в гр. С. от подсъдимите Д.И.К. и Н.И.М. в съучастие като съизвършители.

Тъжбата е подадена в 6-месечния преклузивен срок съгласно чл. 81, ал. 3 от НПК.

Съдържанието на тъжбата е до известна степен непрецизно -  травматичните увреждания са наречени „неимуществени вреди” и част от тях /”контузио капитис, комоцио церебри, контузио торацис”/ са описани не с медико-биологичните си признаци, а като медицинска диагноза, установена в „МБАЛ С.” ЕООД съгласно приложени към тъжбата епикриза и медицинско свидетелство.

Това обаче не води до нарушаване на правото на защита на подсъдимите, какъвто довод е само маркиран от защитника им в с. з. на 13.02.2017 г. в становището му срещу приемането за разглеждане в наказателното производство на гражданския иск на тъжителя. В тъжбата е проведено достатъчно ясно разграничение между причинените с твърдяните деяния на подсъдимите съставомерни увреждания на тъжителя – „контузио капитис, комоцио церебри, контузио торацис“ и фрактура на VІ-то ребро вляво – от една страна и техните последици от друга страна – страдания, изразяващи се в интензивно вътрешно напрежение, нощни кошмари и страхове, тежко главоболие и псевдодементна симптоматика. Позоваването в тъжбата на болничната диагноза относно вида на уврежданията не лишава подсъдимите от правото им да разберат в какво точно престъпление са обвинени. Това позоваване е извършено въз основа на медицински документи, които са приложени към тъжбата, а и медикобиологичните характеристики на уврежданията подлежат на установяване в пълнота в съдебното производство чрез допустимите съгласно НПК доказателствени средства. В тази връзка следва да се отбележи, че тъжителят не е лице с медицинско образование и не е длъжен да има специални медицински познания, за да очертае едно прецизно от медицинска гледна точка описание на причинените му увреждания, а е достатъчно за редовността на повдигнатото обвинение да посочи ясно деянието и известните му съставомерни последици на това деяние – увреждания на здравето, което в конкретния случай тъжителят е сторил.

От друга страна, действително в тъжбата се акцентира върху гражданско-правните последици на твърдяното престъпление, като е направен опит за всяко от отделните увреждания и за горепосочените техни последици да се предяви конкретно по размер обезщетение за неимуществени вреди, като претендираният сбор на обезщетенията е 25000 лв. Такова диференциране не е необходимо, тъй като обезщетение за неимуществени вреди се дължи общо за всички такива вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на увреждания, причинени с инкриминираното деяние. В конкретния случай в тъжбата са изложени твърдения за фактическа деятелност на две лица, участващи в изпълнението на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и след като то е едно престъпление с правна квалификация, обвързана с чл. 20, ал. 2 от НК, именно то, а не отделните съставомерни увреждания или причинените от всяко от тях болки и страдания, е основание за възникване на гражданската отговорност на извършителите. Затова съдът е приел, че тъжителят е предявил солидарно срещу подсъдимите граждански иск за заплащане на сумата 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на престъплението – предмет на обвинението, повдигнато с тъжбата и така го е приел за разглеждане в наказателното производство.

По съществото на повдигнатото с тъжбата обвинение съдът намира следното:

Подсъдимите Д.И.К. и Н.И.М. са осъществили обективните признаци на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на 24.06.2016 г. в гр. С. пред заведение „Г.” са нанесли удари с ръце и крака на С.В.А. и по този начин са му причинили лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в контузия с кръвонасядане в лявата челно-теменна област на главата, охлузвания в областта на лявата лопатка, счупване на VІ-то ребро вляво, без засягане на белодробния паренхим и мозъчно сътресение лека степен без загуба на съзнание, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето на С.А., неопасно за живота му, с период на възстановяване в рамките на 2-3 седмици.

Първоначално подсъдимият Д.К. е нанасял на тъжителя удари с юмруци в областта на главата и гърдите докато подсъдимият Н.М. е държал тъжителя отзад, а след като М. пуснал тъжителя, той паднал на земята и тогава и двамата подсъдими започнали да го ритат по главата и гръдния кош. Нанасяните от подс. К. удари с ръце и крака в различни части от тялото на тъжителя – първоначално изправен, а впоследствие – легнал на земята, както и поведението на подс. М., който първоначално държал тъжителя да не мърда, докато подс. К. го удря, а впоследствие и той се включил в нанасянето на удари на тъжителя по описания по-горе начин, обосновава категоричен извод, че и двамата подсъдими са участвали в изпълнението на престъплението.

Горепосочените увреждания на тъжителя са установени по несъмнен начин от заключението по съдебно-медицинската експертиза. По своите медико-биологически характеристики те представляват кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и в по-леки изменения във физиологическите функции на организма извън болката и страданието. Поради това и с оглед задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 15 от ППВС № 3/1979 г. тези увреждания следва да се квалифицират като разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и са съставомерни като престъпен резултат по чл. 130, ал. 1 от НК. Разнообразната локализация на уврежданията и тяхното естество напълно кореспондират с установената фактическа деятелност на подсъдимите, поради което следва да се приеме за доказана по несъмнен начин причинната връзка между деянията на всеки от подсъдимите и съставомерния противоправен резултат.

Неоснователни са изложените в хода на съдебните прения доводи на защитника на подсъдимите, че същите са извършили деянията си при неизбежна отбрана. Тези доводи са основани единствено на обясненията на подсъдимите, които – по вече изложените съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни – съдът не кредитира в частите им относно развитието на инкриминирания инцидент. Нещо повече, дори обясненията на подс. К. да бъдат изследвани сами по себе си, без оглед свидетелските показания на свидетелите А. И. и Н. Т. и съдебно-медицинската експертиза, които категорично ги опровергават, от самите тях не следва извод, че двамата подсъдими са извършили деянията си при неизбежна отбрана. Институтът на неизбежната отбрана изключва обществената опасност, а оттам и престъпния характер на деяние, при което са причинени вреди на лице, което е нападнало извършителя, а не на трето лице. В случая според обясненията на подс. К. той бил нападнат с удар в лицето от приятел на тъжителя /най-вероятно той говори за св. Т. /, а цялостното поведение на самия тъжител се изразило в посягане с ръка към вилица на масата, на която той седял и в опита му да се изправи от седнало положение. Това поведение на тъжителя не е никакво нападение, а освен това не може да се приеме, че то поради извинителна грешка е възприето от подсъдимия К. като нападение. Самият подсъдим К., целенасочено и придружаван от своя приятел подс. М., е отишъл при тъжителя да търси от него обяснение за инцидент от предишната вечер в друго заведение, което напълно изключва от житейска гледна точка на инкриминираната дата той да е бил повлиян от страх от опасно поведение на тъжителя предишната вечер и въз основа на такива страхови изживявания погрешно да е възприел посягането на тъжителя към една вилица на маса в заведение и последвалото изправяне на тъжителя от стола като пристъпване към непосредствено противоправно нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Поради това и участието на подс. М. в нанасянето на удари на тъжителя /което и двамата подсъдими изобщо отричат/ не представлява защита на подс. К. от такова нападение и също не може да бъде възприето като извършено при неизбежна отбрана.

От субективна страна всеки от двамата подсъдими - съизвършители е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него деяние – че с него засяга телесната неприкосновеност на тъжителя; предвиждал е, че с това ще засегне обществените отношения, свързани със защитата на тази неприкосновеност и е искал настъпването на общественоопасния резултат на деянието, обективиран в нанесените на С.А. травматични увреждания.

Наред с характеристиките на прекия умисъл на всеки от подсъдимите към извършваното от него деяние, от събраните по делото доказателства се установява общността на прекия умисъл у двамата подсъдими. При извършване на деянието всеки от тях е съзнавал, че го извършва съвместно с другия и че другият също действа умишлено, съзнавал е общественоопасния характер и е искал настъпването на общественоопасните последици – както на своето деяние, така и на деянието на другия подсъдим. Достатъчно красноречиви в подкрепа на този извод са установените по делото обстоятелства, че първоначално подс. М. държал тъжителя докато подс. К. му нанася удари по главата и гърдите, а впоследствие го пуснал и сам се включил в нанасянето на удари с крака по главата и гърдите на тъжителя докато последният лежал на земята.

Ето защо съдът намира, че всеки от подсъдимите Д.И.К. и Н.И.М. виновно е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

За престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което е умишлено престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация.

Подсъдимият Н.М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.

Последиците на освобождаването на подсъдимия Д.К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ по НОХД № 386/2009 г. на РС – С. са заличени към 04.02.2014 г. с последователното изтичане на тригодишен срок на абсолютна давност по чл. 82, ал. 1, т. 5, вр. ал. 4 от НК от влизане в сила на присъдата и на едногодишен срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК предвид вида на наложеното на подсъдимия административно наказание. Що се касае до приложимостта на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК към заличаване на материално-правните последици от предходното приложение на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия К., следва да се отбележи, че тя се извежда от общото положение, че не следва лице, което е освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ да бъде третирано по-неблагоприятно от лице, на което глобата е наложена като наказание по НК.

С извършените от подсъдимите деяния не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Не са налице обстоятелства, съставляващи съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за освобождаването на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Ето защо и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът освободи подсъдимите от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и наложи на всеки от тях административно наказание „глоба”.

При индивидуализацията на административното наказание на всеки от подсъдимите съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността им обстоятелства - ниската степен на обществената им опасност като извършители на престъпление, липсата на предходни осъждания, както и сравнително невисока степен на обществена опасност на деянията им. Налице е и отегчаващо отговорността им обстоятелство - тежестта на противоправния резултат в рамките на квалификацията му като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, обективирана в няколко травматични увреждания на пострадалия. Това отегчаващо обстоятелство обаче, според настоящия състав, следва да рефлектира най-вече при определяне на размера на обезщетението за вредите от извършените от подсъдимите  деяния, а не върху публично-правната им административно-наказателна отговорност, тъй като уврежданията на пострадалия не надхвърлят драстично обичайните случаи на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Поради това и като взе предвид изложените смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, съдът наложи на всеки от тях административно наказание „глоба” в размер 1000 лв. – в минималния размер на това административно наказание съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.

Съдът счете, че размерът на тези административни наказания е от естество да постигне целите на административното наказване съгласно чл. 12 от ЗАНН.

По предявените срещу подсъдимите граждански искове за обезщетяване на причинените с престъплението неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. По смисъла на посочената законова разпоредба справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне размера на обезщетението. 

По настоящото дело съдът отчита претърпените от пострадалия тъжител болки и страдания, причинени му от подсъдимите с извършеното от тях престъпление, чийто противоправен резултат са няколко травматични увреждания с относителна самостоятелност – контузия на главата с кръвонасядане и мозъчно сътресение лека степен без загуба на съзнание; охлузване на лопатка; счупване на ребро. По повод тези увреждания тъжителят е бил хоспитализиран за 6 дни в „МБАЛ С.“ ЕООД. Без съмнение, особено в периода, необходим според заключението на съдебно-медицинската експертиза за пълно възстановяване на пострадалия от уврежданията /2-3 седмици от получаването им/, те са предизвикали у тъжителя интензивни болки и страдания.

Освен това, един тежък побой, в какъвто се е изразило извършеното престъпление, неминуемо е допринесъл за сериозно обостряне и задълбочаване на съществуващото до извършване на престъплението страдание на тъжителя от тревожно-депресивно разстройство. Не следва да се пренебрегва обаче и факта, че още до извършване на деянието това тревожно-депресивно разстройство при тъжителя е било с тенденция към хронифициране, т. е. то не е било предизвикано с деянието на подсъдимите.

Поради това съдът счита, че един размер на обезщетение от 4000 лв. е справедлив паричен еквивалент на неимуществените вреди, причинени от болките и страданията, претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД съдът осъди солидарно двамата подсъдими да заплатят обезщетението за неимуществени вреди в този размер. Върху тази сума на обезщетението подсъдимите дължат лихва за забава, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на присъдената сума. За разликата до пълния предявен размер от 25000 лв. гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 С оглед изхода на делото и искането на тъжителя, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да му заплатят разноските по делото в общ размер 2252 лв., от които 12 лв. за държавна такса за разглеждане на тъжбата, 240 лв. за депозити за възнаграждения на вещи лица по съдебно-медицинската експертиза и съдебно-психиатричната експертиза и 2000 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Отговорността на подсъдимите за разноски не е солидарна, поради което съдът постанови всеки от тях да заплати по половината от сторените от тъжителя разноски, а именно – по 1126 лв.

В наказателното производство не съществува възможност за намаляване на дължимия размер на разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, каквато възможност е установена в чл. 78, ал. 5 от ГПК. Поради това възражението на защитника на подсъдимите за прекомерност на платеното от тъжителя адвокатско възнаграждение не следва да бъде разглеждано по същество.

Дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск е 160 лв. По горните съображения относно липсата на солидарност в отговорността на подсъдимите за разноски и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по половината от тази сума по сметка на РС – С., а именно – по 80 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                      

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ

към Присъда № 62 на С. районен съд от 27.11.2017 г.

по НЧХД № 528/2016 г. по описа на същия съд

 

С.В.А. *** е подал на 08.12.2016 г. тъжба, с която е повдигнал обвинение срещу Д.И.К. и Н.И. ***, за това, че на 24.06.2016 г. в гр. С., пред заведение „Г.”, в съучастие като съизвършители са му причинили „контузио капитис, комоцио церебри, контузио торацис” – черепно-мозъчни травми, фрактура на VІ-то ребро, болки и охлузвания на тялото - гърба /относно обозначаването и вида на част от уврежданията в тъжбата е извършено позоваване на приложените към нея епикриза по ИЗ № 4345/485 на Хирургично отделение на „МБАЛ С.” ЕООД и медицинско свидетелство за пред съда по ИЗ: 4345/485 от 04.07.2016 г./, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота.

На тъжбата е даден ход с обвинения срещу всеки от подсъдимите за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание на 13.02.2017 г. в наказателното производство са приети за разглеждане предявени от частния тъжител С.А. граждански искове срещу двамата подсъдими за солидарно заплащане на сумата 25000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от описаното в тъжбата престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

В хода на съдебните прения адв. Пл. И. – повереник на тъжителя, изтъква, че обвинението е доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства и че подсъдимите от обективна и от субективна страна са осъществили състава на престъплението, в което са обвинени. Отправя искане подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, описано в тъжбата и да им бъдат наложени съответните наказания, а ако са налице  предпоставките по чл. 78а от НК – да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административни наказания. Изтъква, че деянията на подсъдимите са причинили на тъжителя както установените от съдебно-медицинската експертиза травматични увреждания, така и силен стрес, довел до усложнение на психическото му състояние, което не е било добро и до извършване на инкриминираните деяния, поради което моли гражданският иск да бъде уважен в справедлив размер.

Пред съда адв. Е. М., упълномощен защитник на подсъдимите, сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява описаната в тъжбата фактическа обстановка. Изтъква, че от обясненията на подсъдимите се налага извод, че подсъдимият Д.К. е бил нападнат от тъжителя и от един от свидетелите, както и че подсъдимият Н.М. се е намесил в спречкването в негова защита, поради което уврежданията на тъжителя са причинени при неизбежна отбрана. Излага съображения, че обясненията на подсъдимите в тази насока следва да бъдат кредитирани поради по-голямата им логическа и житейска достоверност в сравнение с изложените в тъжбата обстоятелства и ангажираните в тяхна подкрепа гласни доказателства за едно съвършено безпричинно нападение от страна на подсъдимите. Подчертава, че показанията на свидетелите, чийто разпит е извършен по искане на тъжителя, са заинтересувани в негова полза и не кореспондират с действителната тежест на уврежданията, поради което не следва да бъдат кредитирани. По тези съображения отправя искане подсъдимите да бъдат признати за невинни и да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения. Евентуално, в случай, че съдът не възприеме тези доводи, счита, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административни наказания. По отношение на предявения граждански иск изтъква, че размерът, в който той е предявен, е значително завишен. Сочи, че от заключението по съдебно-психиатричната експертиза и от разясненията на вещото лице по тази експертиза пред съда не се налага категоричен извод за наличие на причинна връзка между инкриминираното деяние и онези от твърдяните неимуществени вреди, изразяващи се в усложнения в психическото състояние на тъжителя, доколкото се установява, че и преди деянието същият е имал тревожно-депресивно разстройство и е ползвал психиатрична подкрепа. Заявява становище за прекомерност на претендираните от тъжителя разноски.

При упражняване на правото си на последна дума и двамата подсъдими заявяват, че очакват да бъдат оправдани.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителят С.А. и свидетелката А. И. се познавали отдавна и били в приятелски отношения. Тъжителят живял в различни държави в Е., но през м. юни 2016 г. си дошъл в гр. С. и тогава се срещнал със св. И.  , с която не се били виждали от доста време. На 23.06.2016 г. вечерта те посетили заведение в гр. С., известно като „Г.”, което се намирало близо до гимназията в града. Там дошъл и подсъдимият Д.К. заедно с други хора, сред които подсъдимият Н.М. не присъствал. След известно време подс. К. започнал да обижда тъжителя и св. И.  , наричал ги „боклуци” и употребявал и други обидни думи. Свидетелката И. попитала тъжителя дали познава подс. К. и каква е причината за това негово поведение, а той й отвърнал, че познава подсъдимия по физиономия и че не знае защо той отправя към тях такива думи. Тази вечер до по-сериозни инциденти не се стигнало.

На другия ден – 24.06.2016 г., в късния следобяд /след 16-17 ч./ тъжителят и св. И. били в заведение – бистро „Г.”, което се намирало в Туристическата градина в гр. С. и седели на една от масите пред заведението в откритата му част. На една от съседните маси бил свидетелят П. К. заедно със своя приятел Д. К. . Тъжителят и св. К. се познавали от деца и К. дошъл на масата на тъжителя, за да се видят и да си поприказват. След това към тях се присъединил и св. Н. Т. – приятел на тъжителя от ученическите им години. К. престоял на масата на тъжителя около 15-20 минути, след което си тръгнал от заведението заедно с К. , а Т. останал с тъжителя и св. И.  .

Непосредствено след това на паркинга на заведението спрял лек автомобил „Фолксваген”, модел „Пасат”, бял на цвят, комби, от който слезли подсъдимите Д.К. и Н.М. и се отправили към масите пред заведението. Пръв вървял К., последван от М. и така двамата заобиколили масата на тъжителя, за да стигнат до него и застанали встрани от масата. Подсъдимият К. замахнал с ръка към тъжителя и тогава той станал прав. Свидетелят Т. също се изправил и за кратко протегнал ръце напред в защита на тъжителя, но не успял да го защити. М. хванал тъжителя отзад, а К. започнал да му нанася удари с юмрук в областта на лицето и гърдите. После М. пуснал тъжителя, той паднал на земята и тогава К. и М. започнали да го ритат с крака в областта на гръдния кош и по главата. К. ударил веднъж с крак по гърба и св. И.  , която седяла наблизо. След това К. и М. преустановили побоя и напуснали района на заведението с лекия автомобил, с който били дошли. Тъжителят лежал неподвижен на земята, стенел и не могъл да се изправи, като по главата му имало кръв.

Тъй като тъжителят и свидетелите Т. и И. били без автомобил, Т. се обадил по телефона на св. К. и го помолил да дойде веднага до заведението. Когато последният дошъл, той видял, че тъжителят лежи на земята и е в тежко състояние, като видимо му бил нанесен побой – имал множество охлузвания, свивал се и едва се движел. С общи усилия К., Т. и И. качили тъжителя в колата на К. и го завели в Бърза помощ в гр. С.. Тъжителят останал на лечение в болницата в гр. С., а свидетелите И. и Т. , които имали само повърхностни наранявания, си тръгнали.

Тъжителят бил изписан от болницата на 29.06.2016 г. и се прибрал в дома на родителите си, където св. И. го посещавала почти ежедневно, за да му помага. Тъжителят се хранел се малко, трудно дишал, страдал от безсъние, главоболие и световъртеж и възстановил нормалния си вървеж след около половин година. Същият не искал да излиза извън дома си, изпитвал паника и получил страхова невроза, поради което често посещавал психиатър.

Видно от заключението на експерта д-р Н.Х. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от изследваната от него медицинска документация, представена във връзка с инкриминирания инцидент се установява, че тъжителят е получил контузия с кръвонасядане в лявата челно-теменна област на главата, охлузвания в областта на лявата лопатка, счупване на VІ-то ребро вляво, без засягане на белодробния паренхим и мозъчно сътресение - лека степен, без данни за загуба на съзнанието, които по своята медикобиологическа характеристика са му причинили временно разстройство на съзнанието и болки и страдания с период на възстановяване в рамките на 2-3 седмици, с най-голям интензитет на болките в първите 7-10 дни след причиняване на травмата. Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърд предмет и може да бъдат получени по начина, описан в тъжбата и свидетелските показания, а именно – с удари с юмруци и ритници.

Според разясненията на вещото лице д-р Х., дадени в с. з. на 18.09.2017 г. при защитата на заключението му, максималният период за възстановяване след счупване на VІ-то ребро вляво е четири седмици, като в този период всяко движение провокира болка, а след изтичането му е нормално се очаква провокираните от счупването затруднения в дишането да изчезнат и то да се възстанови напълно. В конкретния случай, с оглед конкретните данни в изследваната от вещото лице медицинска документация, периодът на пълното възстановяване на тъжителя от счупване на реброто е приблизително около две-три седмици. Относно посочения в заключението възможен механизъм на увреждането, пред съда вещото лице допълва, че е възможно ударите с юмруци и ритници да бъдат нанесени от повече от едно лице.

От заключението на вещото лице д-р Б.П. по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че тъжителят страда от смесено тревожно-депресивно разстройство от 2015 г., откогато е на непрекъснато медикаментозно лечение. На фона на продължаващ хроничен стрес същият е изживял остра стресова реакция на 24.06.2016 г., довела до обостряне на съществуващи симптоми от тревожно-депресивния кръг. При контролен преглед, осъществен на 07.10.2016 г. посттравматичната симптоматика е отчетена като овладяна. Посочено е също така в заключението, че тъжителят не е тестван за следи от употреба на наркотични вещества, а самият той отрича такава употреба.

Според разясненията на вещото лице д-р П., дадени в с. з. на 27.11.2017 г. при защитата на заключението му, тъжителят бил негов пациент и преди инкриминираната дата и ползвал психиатрична подкрепа, тъй като страдал от безсъние и имал тревожно-депресивни състояния. Дотогава тъжителят бил лекуван с анксиолитици /медикаменти, отнемащи напрежение и тревожност/, както и със сънотворни лекарства и антидепресанти, като се налагала честа смяна на терапията, тъй като симптомите му били с тенденция към хронифициране. Вещото лице разяснява също така, че обективни методи за изследване на изживени нови стресови състояния не съществуват, а диагнозата се определя предимно по анамнестични данни, снети от пациента. Наред с това психиатричните проблеми не могат да се определят със степени и проценти, но изживян стрес от побой е от естество да влоши психичното състояние на пострадалия, като допринесе за интензивно вътрешно напрежение, кошмари и страхове. Според вещото лице обичайно такава посттравматична стресова ситуация се повлиява след приблизително тримесечна активна терапевтична намеса, като в конкретния случай тъжителят има 11-12 амбулаторни прегледа след инкриминирания инцидент, при които са му изписвани медикаменти, които по своите направление и общ тип са продължили да бъдат анксиолитици, антидепресанти и сънотворни, но са били с други наименования и в променени дози. Лечението на тъжителя продължавало и понастоящем, тъй като тревожно-депресивното му състояние било с почти хроничен ход на протичане и било трудно овладяемо, но това не може да се отнесе пряко до стресовата ситуация, изживяна при инкириминирания инцидент. Вещото лице посочва, че и преди, и след този инцидент е назначавал на тъжителя терапия с психотропни вещества. Безсънието е белег на тревожност и депресивитет и те са свързани, като очертават комплекса от симптоми както на абстиненция при употреба на наркотици или на злоупотреба с наркотици и психотропни вещества, така и на тревожно-депресивно разстройство при човек, който не употребява наркотици.

Подсъдимият Д.И.К., с ЕГН **********, е роден на *** в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, със средно образование, работи като шофьор в „К. л. ” ЕООД, гр. С.. Не е осъждан. С влязла в сила на 03.02.2010 г. присъда по НОХД № 386/2009 г. на РС – С. същият е освободен на основание чл. 78а, ал. 1 от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер 850 лв. за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, извършено на 01.04.2009 г.

Подсъдимият Н.И.М., с ЕГН **********, е роден на ***  в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, със средно образование, работи като пекар в „Б. С. С.” ООД, гр. С.. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите А.  И.  , Н. Т. , П. К. и В. А. и частично от обясненията на подсъдимите Д.К. и Н.М., от експертните заключения на д-р Н.Х. по съдебно-медицинската експертиза и на д-р Б.П. по съдебно-психиатричната експертиза, от писмените доказателства, прочетени в съдебното производство по реда на чл. 283 от НПК – епикриза ИЗ № 4345/485, издадена от „МБАЛ С.” ЕООД, гр. С. – Хирургично отделение /л. 5 от делото/; медицинско свидетелство за пред съда, издадено на 04.07.2016 г. по ИЗ №4345/485 /л. 7/; медицински свидетелства за пред съда, амб. №№ 625/06.07.2016 г., 765/19.08.2016 г., 1060/23.11.2016 г., издадени от д-р Б. П. /л. 8-10/; писмени доказателства, съдържащи се прокурорска преписка № 799/2016 г. по описа на Районна прокуратура – С., а именно: амбулаторен лист № 625/06.07.2016 г., издаден от д-р Б. П. /л. 37 от делото/, протокол от 04.07.2016 г. на Обща ЛКК № 119 при Хирургично отделение  в „МБАЛ С.” ЕООД /л. 38/; амбулаторен лист № 765/19.08.2016 г., издаден от д-р Б. П. /л. 49/; заповед за полицейско задържане на Н.И.М., издадена на 24.06.2016 г. /л. 75/; протокол за личен обиск на Н.И.М., съставен на 24.06.2016 г. /л. 76/; заповед за полицейско задържане на Д.И.К., издадена на 24.06.2016 г. /л. 79/; протокол за личен обиск на Д.И.К., съставен на 24.06.2016 г. /л. 80/; служебно изискани справки за съдимост за всеки от подсъдимите /л. 122 и 123/.

Фактическите си изводи относно авторството на деянията, механизма на извършването им и обстоятелствата, при които са извършени, съдът основава на показанията на свидетелите А. И. и Н. Т. . Тези свидетели са присъствали на инкриминираните дата и място и са възприели цялостното поведение на подсъдимите, които са дошли до заведение „Г.” в гр. С. с лек автомобил, заедно са слезли от автомобила и са се запътили към масите на открито пред заведението, целенасочено са се приближили до тъжителя, след което подс. К. замахнал да удари тъжителя, последният се изправил, подс. М. го хванал отзад, а подс. К. започнал да му нанася удари с юмруци по главата и гърдите, след което подс. М. пуснал тъжителя, той паднал на земята и тогава двамата подсъдими започнали да го ритат с крака в главата и тялото. Всеки от тези двама свидетели, съобразно собствената си емоционалност, пресъздава възприятията си с различно по обем и емоционална натовареност словесно изражение, но по-същественото е друго – техните показания се подкрепят както от показанията на свидетелите П. К. и В. А. за физическото състояние на тъжителя след нанесения му побой, така и от съдържанието на заключението на вещото лице д-р Н. Х. по съдебно-медицинската експертиза и на разясненията му при защитата на заключението му. Така според св. К., който пристигнал на място непосредствено след инцидента, тъжителят имал множество охлузвания, свивал се, едва се движел, трудно бил качен от него и св. И. и св. Т. в автомобила, а според В. А. на следващия ден в болницата той видял, че от лявата страна гърдите на тъжителя /негов син/ били в синини, а по лицето му имало много охлузвания. От друга страна, от заключението на вещото лице д-р Н. Х. по съдебно-медицинската експертиза, както и от разясненията, дадени от същия при защитата на заключението му, се установява една разнообразна локализация на травматичните увреждания на тъжителя в различни анатомични области на тялото /глава, гръб, гръден кош/, които са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници от повече от едно лице. При тази еднопосочност на показанията на свидетелите И.  , Т. , К. и В. А. и пълната им кореспонденция със заключението по съдебно-медицинската експертиза доводите на защитата на подсъдимите за заинтересованост на свидетелите в полза на тъжителя не могат да обосноват у съда извод за недостоверност на техните показания. Това, че свидетелите И.  , Т. и К. са приятели на тъжителя и са възприели факти от предмета на доказване по делото, следва от житейската ситуация, в която подсъдимите са нанесли побой на тъжителя – докато последният е седял на маса в заведение заедно с И. и Т. , т. е. изобщо не следва от доказателствата по делото извод, основан на тези приятелски отношения на свидетелите с тъжителя, че тези свидетели са по някакъв начин „подбрани”, за да подкрепят тезата на тъжителя или че изопачават в показанията си поведението на подсъдимите при нанасяне на побоя /имащо за резултат увреждания, установени от заключението по съдебно-медицинската експертиза/. В крайна сметка обичайно и напълно житейски логично е човек да седи на маса в заведение с приятелите си и с близките си, а не с непознати хора, поради което показанията им не могат да бъдат дискредитирани само заради тези приятелски отношения, колкото и близки да са те.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимите единствено за обстоятелството, че те двамата са били на инкриминираните дата и място и са участвали в спречкване с тъжителя, тъй като за това обстоятелство тези обяснения се подкрепят от показанията на свидетелите И. и Т. .

В останалите им части обаче тези обяснения не се възприемат от съда като доказателствено средство, а само като тяхна защитна позиция, тъй като не се подкрепят от други доказателства, а напротив – опровергават се от кредитирани от съда доказателства и се явяват изолирани от една солидна доказателствена съвкупност, посочена по-горе, като наред с това са нелогични.

Така например подс. К. сочи в обясненията си пред съда, че при инцидент предходната вечер в друго заведение в гр. С. /заведението „Г.” зад гимназията в града/ той силно се уплашил за себе си, за детето си и за останалите от своята компания, защото видял, че подсъдимият държи в ръката си нещо лъскаво и помислил, че този предмет е нож, а впоследствие присъстващ на мястото негов приятел му казал, че тъжителят държал вилица. Тогава подс. К. избягал от заведението според обясненията си. На другия ден – 24.06.2016 г. той, следван от подс. М., отишъл до масата, на която седял тъжителя с компания от свои приятели, за да му търси сметка какво иска от него, но когато видял, че тъжителят посяга към вилицата, го хванал и тогава се сборичкал с друго лице от компанията на тъжителя, което го ударило. Подс. К. видял, че подсъдимият се опитва да стане и за да предотврати това, го ритнал в гърдите /очевидно веднъж според обясненията му, предвид неколкократно употребената глаголна форма „ритнах“/, след което бил издърпан назад от подс. М. и всичко приключило. В основни линии в тази насока са и обясненията на подс. М., който сочи пред съда, че не знае предисторията на инцидента, но на инкриминираните дата и място се движел след подс. К. и когато стигнал до масата на тъжителя, видял, че последният и неговите приятели налитат да бият подс. К., поради което той ги разбутал и издърпал К., а след това двамата си тръгнали. Също така подс. М. сочи да е видял следи от удар по една от скулите на лицето на подс. К..

Не е логично, ако действително подс. К. се е уплашил за себе си и детето си вечерта преди инкриминираната дата от реални активни действия на тъжителя с вилица в ръка и е отишъл на другия ден с подс. М. пред заведението „Г.” целенасочено, т. е. очевидно вече без да се страхува, да търси обяснения от тъжителя именно за това негово поведение, тогава същият да възприеме посягането на тъжителя с ръка към вилица на масата като заплашително поведение, което го провокирало да хване тъжителя – при положение, че към този момент тъжителят е бил в седнало положение и то на маса в заведение, в какъвто случай едно посягане към прибор за хранене е най-естествено движение. Нещо повече, тогава според подс. К. друго лице от компанията на тъжителя скочило върху подсъдимия, ударило го и двамата се сборичкали, но вместо да отблъсне това нападение, подсъдимият отново хванал тъжителя, „замерил” го към земята и го ритнал в гърдите, за да не става. Лишено е от всякаква житейска логика в такава ситуация подсъдимият да не предприеме мерки по активна самозащита срещу твърдяния нападател, а да предпочете да неутрализира друго лице – тъжителя, като го изрита в гърдите „за да не става”. Съвсем отделен е въпросът, че по делото не са налице обективни данни който и да е от останалите присъстващи – тъжителят, св. И. или св. Т. – да е ударил подс. К. и то в лицето. В тази насока следва да се вземе предвид не просто липсата на медицинска констатация относно травматично увреждане на подсъдимия К. от такъв удар, която сама по себе си би могла да има различни обяснения /нежелание за търсене на медицинска помощ поради срам, неглижиране на травмата, укриване и прочие/. При положение, че подс. К. *** още същата вечер по ЗМВР по повод инцидента, т. е. същият още тогава е бил наясно, че случаят ще бъде изясняван по официален ред, липсата на издадено в който и да е следващ момент медицинско свидетелство за последиците от твърдяния удар в лицето на подс. К. може да бъде обяснена само по един начин – такъв удар не му е бил нанасян. Този категоричен извод се подкрепя и от кредитираните от съда показания на свидетелите И. и Т. . За такъв удар сочи в обясненията си подс. М., но и неговите обяснения, в контекста на цялостното им съдържание, са нелогични. В тях той твърди, че след като видял, че тъжителят и неговите приятели налитат да бият подс. К., той го издърпал и тогава двамата си тръгнали. Ако се приеме, че преди да бъде „издърпан” от подс. М., подс. К. е ритнал веднъж в гърдите тъжителят, „за да не става”, т. е. цялото поведение на двамата подсъдими се изразява в един удар с крак в гърдите на тъжителя, нанесен от подс. К., такъв един извод би бил в съществено противоречие с установените от съдебно-медицинската експертиза увреждания на тъжителя с разнообразна тяхна локализация. Излишно е да се обсъжда по-детайлно липсата на каквито и да било дори индиции тези травматични увреждания да са били причинени от други лица, по друг начин и/или на друго място и време.

В обобщение, обясненията на двамата подсъдими имат за цел да създадат впечатление, че подс. К. е извършил деянието след като е бил провокиран да го стори и едва ли не - нападнат, но тяхната нелогичност и липсата на каквато и да било тяхна кореспонденция не само с останалите гласни доказателства, но и със заключението по съдебно-медицинската експертиза, ги изолират от кредитираната доказателствена съвкупност и ги определят единствено като заета защитна позиция за извършване на деянието при неизбежна отбрана, но не и като достоверни доказателства в такава насока.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с тъжба от С.В.А., в която са описани фактически обстоятелства за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 24.06.2016 г. пред заведение „Г.” в гр. С. от подсъдимите Д.И.К. и Н.И.М. в съучастие като съизвършители.

Тъжбата е подадена в 6-месечния преклузивен срок съгласно чл. 81, ал. 3 от НПК.

Съдържанието на тъжбата е до известна степен непрецизно -  травматичните увреждания са наречени „неимуществени вреди” и част от тях /”контузио капитис, комоцио церебри, контузио торацис”/ са описани не с медико-биологичните си признаци, а като медицинска диагноза, установена в „МБАЛ С.” ЕООД съгласно приложени към тъжбата епикриза и медицинско свидетелство.

Това обаче не води до нарушаване на правото на защита на подсъдимите, какъвто довод е само маркиран от защитника им в с. з. на 13.02.2017 г. в становището му срещу приемането за разглеждане в наказателното производство на гражданския иск на тъжителя. В тъжбата е проведено достатъчно ясно разграничение между причинените с твърдяните деяния на подсъдимите съставомерни увреждания на тъжителя – „контузио капитис, комоцио церебри, контузио торацис“ и фрактура на VІ-то ребро вляво – от една страна и техните последици от друга страна – страдания, изразяващи се в интензивно вътрешно напрежение, нощни кошмари и страхове, тежко главоболие и псевдодементна симптоматика. Позоваването в тъжбата на болничната диагноза относно вида на уврежданията не лишава подсъдимите от правото им да разберат в какво точно престъпление са обвинени. Това позоваване е извършено въз основа на медицински документи, които са приложени към тъжбата, а и медикобиологичните характеристики на уврежданията подлежат на установяване в пълнота в съдебното производство чрез допустимите съгласно НПК доказателствени средства. В тази връзка следва да се отбележи, че тъжителят не е лице с медицинско образование и не е длъжен да има специални медицински познания, за да очертае едно прецизно от медицинска гледна точка описание на причинените му увреждания, а е достатъчно за редовността на повдигнатото обвинение да посочи ясно деянието и известните му съставомерни последици на това деяние – увреждания на здравето, което в конкретния случай тъжителят е сторил.

От друга страна, действително в тъжбата се акцентира върху гражданско-правните последици на твърдяното престъпление, като е направен опит за всяко от отделните увреждания и за горепосочените техни последици да се предяви конкретно по размер обезщетение за неимуществени вреди, като претендираният сбор на обезщетенията е 25000 лв. Такова диференциране не е необходимо, тъй като обезщетение за неимуществени вреди се дължи общо за всички такива вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на увреждания, причинени с инкриминираното деяние. В конкретния случай в тъжбата са изложени твърдения за фактическа деятелност на две лица, участващи в изпълнението на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и след като то е едно престъпление с правна квалификация, обвързана с чл. 20, ал. 2 от НК, именно то, а не отделните съставомерни увреждания или причинените от всяко от тях болки и страдания, е основание за възникване на гражданската отговорност на извършителите. Затова съдът е приел, че тъжителят е предявил солидарно срещу подсъдимите граждански иск за заплащане на сумата 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на престъплението – предмет на обвинението, повдигнато с тъжбата и така го е приел за разглеждане в наказателното производство.

По съществото на повдигнатото с тъжбата обвинение съдът намира следното:

Подсъдимите Д.И.К. и Н.И.М. са осъществили обективните признаци на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на 24.06.2016 г. в гр. С. пред заведение „Г.” са нанесли удари с ръце и крака на С.В.А. и по този начин са му причинили лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в контузия с кръвонасядане в лявата челно-теменна област на главата, охлузвания в областта на лявата лопатка, счупване на VІ-то ребро вляво, без засягане на белодробния паренхим и мозъчно сътресение лека степен без загуба на съзнание, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето на С.А., неопасно за живота му, с период на възстановяване в рамките на 2-3 седмици.

Първоначално подсъдимият Д.К. е нанасял на тъжителя удари с юмруци в областта на главата и гърдите докато подсъдимият Н.М. е държал тъжителя отзад, а след като М. пуснал тъжителя, той паднал на земята и тогава и двамата подсъдими започнали да го ритат по главата и гръдния кош. Нанасяните от подс. К. удари с ръце и крака в различни части от тялото на тъжителя – първоначално изправен, а впоследствие – легнал на земята, както и поведението на подс. М., който първоначално държал тъжителя да не мърда, докато подс. К. го удря, а впоследствие и той се включил в нанасянето на удари на тъжителя по описания по-горе начин, обосновава категоричен извод, че и двамата подсъдими са участвали в изпълнението на престъплението.

Горепосочените увреждания на тъжителя са установени по несъмнен начин от заключението по съдебно-медицинската експертиза. По своите медико-биологически характеристики те представляват кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и в по-леки изменения във физиологическите функции на организма извън болката и страданието. Поради това и с оглед задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 15 от ППВС № 3/1979 г. тези увреждания следва да се квалифицират като разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и са съставомерни като престъпен резултат по чл. 130, ал. 1 от НК. Разнообразната локализация на уврежданията и тяхното естество напълно кореспондират с установената фактическа деятелност на подсъдимите, поради което следва да се приеме за доказана по несъмнен начин причинната връзка между деянията на всеки от подсъдимите и съставомерния противоправен резултат.

Неоснователни са изложените в хода на съдебните прения доводи на защитника на подсъдимите, че същите са извършили деянията си при неизбежна отбрана. Тези доводи са основани единствено на обясненията на подсъдимите, които – по вече изложените съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни – съдът не кредитира в частите им относно развитието на инкриминирания инцидент. Нещо повече, дори обясненията на подс. К. да бъдат изследвани сами по себе си, без оглед свидетелските показания на свидетелите А. И. и Н. Т. и съдебно-медицинската експертиза, които категорично ги опровергават, от самите тях не следва извод, че двамата подсъдими са извършили деянията си при неизбежна отбрана. Институтът на неизбежната отбрана изключва обществената опасност, а оттам и престъпния характер на деяние, при което са причинени вреди на лице, което е нападнало извършителя, а не на трето лице. В случая според обясненията на подс. К. той бил нападнат с удар в лицето от приятел на тъжителя /най-вероятно той говори за св. Т. /, а цялостното поведение на самия тъжител се изразило в посягане с ръка към вилица на масата, на която той седял и в опита му да се изправи от седнало положение. Това поведение на тъжителя не е никакво нападение, а освен това не може да се приеме, че то поради извинителна грешка е възприето от подсъдимия К. като нападение. Самият подсъдим К., целенасочено и придружаван от своя приятел подс. М., е отишъл при тъжителя да търси от него обяснение за инцидент от предишната вечер в друго заведение, което напълно изключва от житейска гледна точка на инкриминираната дата той да е бил повлиян от страх от опасно поведение на тъжителя предишната вечер и въз основа на такива страхови изживявания погрешно да е възприел посягането на тъжителя към една вилица на маса в заведение и последвалото изправяне на тъжителя от стола като пристъпване към непосредствено противоправно нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Поради това и участието на подс. М. в нанасянето на удари на тъжителя /което и двамата подсъдими изобщо отричат/ не представлява защита на подс. К. от такова нападение и също не може да бъде възприето като извършено при неизбежна отбрана.

От субективна страна всеки от двамата подсъдими - съизвършители е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него деяние – че с него засяга телесната неприкосновеност на тъжителя; предвиждал е, че с това ще засегне обществените отношения, свързани със защитата на тази неприкосновеност и е искал настъпването на общественоопасния резултат на деянието, обективиран в нанесените на С.А. травматични увреждания.

Наред с характеристиките на прекия умисъл на всеки от подсъдимите към извършваното от него деяние, от събраните по делото доказателства се установява общността на прекия умисъл у двамата подсъдими. При извършване на деянието всеки от тях е съзнавал, че го извършва съвместно с другия и че другият също действа умишлено, съзнавал е общественоопасния характер и е искал настъпването на общественоопасните последици – както на своето деяние, така и на деянието на другия подсъдим. Достатъчно красноречиви в подкрепа на този извод са установените по делото обстоятелства, че първоначално подс. М. държал тъжителя докато подс. К. му нанася удари по главата и гърдите, а впоследствие го пуснал и сам се включил в нанасянето на удари с крака по главата и гърдите на тъжителя докато последният лежал на земята.

Ето защо съдът намира, че всеки от подсъдимите Д.И.К. и Н.И.М. виновно е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

За престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което е умишлено престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация.

Подсъдимият Н.М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.

Последиците на освобождаването на подсъдимия Д.К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ по НОХД № 386/2009 г. на РС – С. са заличени към 04.02.2014 г. с последователното изтичане на тригодишен срок на абсолютна давност по чл. 82, ал. 1, т. 5, вр. ал. 4 от НК от влизане в сила на присъдата и на едногодишен срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК предвид вида на наложеното на подсъдимия административно наказание. Що се касае до приложимостта на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК към заличаване на материално-правните последици от предходното приложение на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия К., следва да се отбележи, че тя се извежда от общото положение, че не следва лице, което е освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ да бъде третирано по-неблагоприятно от лице, на което глобата е наложена като наказание по НК.

С извършените от подсъдимите деяния не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Не са налице обстоятелства, съставляващи съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за освобождаването на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Ето защо и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът освободи подсъдимите от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и наложи на всеки от тях административно наказание „глоба”.

При индивидуализацията на административното наказание на всеки от подсъдимите съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността им обстоятелства - ниската степен на обществената им опасност като извършители на престъпление, липсата на предходни осъждания, както и сравнително невисока степен на обществена опасност на деянията им. Налице е и отегчаващо отговорността им обстоятелство - тежестта на противоправния резултат в рамките на квалификацията му като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, обективирана в няколко травматични увреждания на пострадалия. Това отегчаващо обстоятелство обаче, според настоящия състав, следва да рефлектира най-вече при определяне на размера на обезщетението за вредите от извършените от подсъдимите  деяния, а не върху публично-правната им административно-наказателна отговорност, тъй като уврежданията на пострадалия не надхвърлят драстично обичайните случаи на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Поради това и като взе предвид изложените смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, съдът наложи на всеки от тях административно наказание „глоба” в размер 1000 лв. – в минималния размер на това административно наказание съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.

Съдът счете, че размерът на тези административни наказания е от естество да постигне целите на административното наказване съгласно чл. 12 от ЗАНН.

По предявените срещу подсъдимите граждански искове за обезщетяване на причинените с престъплението неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. По смисъла на посочената законова разпоредба справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне размера на обезщетението. 

По настоящото дело съдът отчита претърпените от пострадалия тъжител болки и страдания, причинени му от подсъдимите с извършеното от тях престъпление, чийто противоправен резултат са няколко травматични увреждания с относителна самостоятелност – контузия на главата с кръвонасядане и мозъчно сътресение лека степен без загуба на съзнание; охлузване на лопатка; счупване на ребро. По повод тези увреждания тъжителят е бил хоспитализиран за 6 дни в „МБАЛ С.“ ЕООД. Без съмнение, особено в периода, необходим според заключението на съдебно-медицинската експертиза за пълно възстановяване на пострадалия от уврежданията /2-3 седмици от получаването им/, те са предизвикали у тъжителя интензивни болки и страдания.

Освен това, един тежък побой, в какъвто се е изразило извършеното престъпление, неминуемо е допринесъл за сериозно обостряне и задълбочаване на съществуващото до извършване на престъплението страдание на тъжителя от тревожно-депресивно разстройство. Не следва да се пренебрегва обаче и факта, че още до извършване на деянието това тревожно-депресивно разстройство при тъжителя е било с тенденция към хронифициране, т. е. то не е било предизвикано с деянието на подсъдимите.

Поради това съдът счита, че един размер на обезщетение от 4000 лв. е справедлив паричен еквивалент на неимуществените вреди, причинени от болките и страданията, претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД съдът осъди солидарно двамата подсъдими да заплатят обезщетението за неимуществени вреди в този размер. Върху тази сума на обезщетението подсъдимите дължат лихва за забава, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на присъдената сума. За разликата до пълния предявен размер от 25000 лв. гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 С оглед изхода на делото и искането на тъжителя, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да му заплатят разноските по делото в общ размер 2252 лв., от които 12 лв. за държавна такса за разглеждане на тъжбата, 240 лв. за депозити за възнаграждения на вещи лица по съдебно-медицинската експертиза и съдебно-психиатричната експертиза и 2000 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Отговорността на подсъдимите за разноски не е солидарна, поради което съдът постанови всеки от тях да заплати по половината от сторените от тъжителя разноски, а именно – по 1126 лв.

В наказателното производство не съществува възможност за намаляване на дължимия размер на разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, каквато възможност е установена в чл. 78, ал. 5 от ГПК. Поради това възражението на защитника на подсъдимите за прекомерност на платеното от тъжителя адвокатско възнаграждение не следва да бъде разглеждано по същество.

Дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск е 160 лв. По горните съображения относно липсата на солидарност в отговорността на подсъдимите за разноски и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по половината от тази сума по сметка на РС – С., а именно – по 80 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                      

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: