РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900170 по описа за 2023 година
И. И. И. от с. А., Софийска област, ул. „Люляк“ № 14, с ЕГН ********** е предявил
срещу "ДЕВК О.З." АД (DEVK A. V. – A.), чуждестранно юридическо лице със седалище и
адрес на управление Федерална Република **********гр. К. 50735, ул. „Райлер“ № 190
(Riehler Str. 190, 50735 K., Deutschland), регистрирано от Окръжния съд в гр. К.,
**********Отдел търговски регистър Б под № HRB 11144, иск с правно основание чл.511,
ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.513, ал.1, изр.1-во, предл. последно от КЗ – за
заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева за причинени на ищеца неимуществени
вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговия баща И.И.Г. с ЕГН
**********, настъпила при ПТП, причинено на 06.09.2020 год. около 20.40 часа на път I-8,
км 15, по вина на Волфганг Фриц Бюхеле, германски гражданин – водач на товарен
автомобил марка „Нисан“, модел „Интерстар“, с германски peг. № LEO GA 333, със
застрахователна полица № ********* за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП, сключена с ответника, с кореспондент за
територията на Република България "А - Л." ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.04.2021 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 06.09.2020 год. около 20.40 часа на път I-8, км 15,
водачът на товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Интерстар“, с peг. № LEO GA 333,
1
нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, вследствие на което реализирал удар с
друго МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031 АС, при което
била причинена смъртта на водача му И.И.Г. – баща на ищеца.
Твърди се, че във връзка с ПТП било образувано досъдебно производство № 43/2020
год. по описа на ОДМВР – София, пр.пр. № 2661/2020 год. по описа на Софийска окръжна
прокуратура.
Твърди се, че ищецът бил изключително привързан към И.И.Г., като е загубил баща
си като емоционално присъствие и опора в живота си. След случилото се е напълно
съсипан, чувства се обезверен, не може да спре да плаче, страда от безсъние – не може да
спи повече от няколко часа през нощта. Изживява стрес, потиснатост, безпокойство,
вътрешна опустошеност, които са довели до развитие на остра стресова реакция и
отключвано на продължително тревожно-депресивно съС.ие.
Твърди се, че за товарния автомобил марка „Нисан“, модел „Интерстар“, с peг. № LEO
GA 333, със застрахователна полица № ********* за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, участвал в ПТП, при която виновно е била причинена смъртта на
И.И.Г., е била сключена с чуждестранния застраховател "ДЕВК О.З." АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № *********,
валидна до към датата на ПТП, което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване
на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Твърди се, че ищецът отправил запитване до Гаранционен фонд, който с писмо № изх.
24-01-104/22.02.2021 год. удостоверил, че чуждестранният застраховател "ДЕВК О.З." АД
има кореспондент за уреждане на щети на територията на Република България – "А - Л."
ЕООД.
Твърди се, че ищецът предявил на 14.04.2021 год. застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до кореспондента на чуждестранния застраховател за територията на
Република България – "А - Л." ЕООД, по която е била образувана преписка по щета № BGS-
00177/21 и по която кореспондентът е изискал представяне на допълнителни доказателства с
писмо изх. № 386/07.05.2021 год. До изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ
кореспондентът не се е произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение
или откаже плащане.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника на български език с
превод на немски с указанията по чл.367-370 от ГПК по реда на чл.8, §2 от Регламент (ЕС)
2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020 год. относно връчване в
държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела
– чрез изпратен формуляр А, връчен на "ДЕВК О.З." АД на 17.01.2024 год. чрез Районния
съд в гр. К., Германия. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК – на 31.01.2024 год. по електронен
път /чрез ССЕВ/ ответникът чрез пълномощник в България – адв. Т. Б. от АК – Пловдив, е
подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер,
взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу
2
тях.
С отговора ответникът признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с "ДЕВК О.З." АД
за товарния автомобил марка „Нисан“, модел „Интерстар“, с peг. № LEO GA 333, със
застрахователна полица № *********, валидна към датата на ПТП, 06.09.2020 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на МПС с
германски рег. № LEO GA 333 Волфганг Фриц Бюхеле за настъпилото ПТП, механизма на
реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент.
При условията на евентуалност е направено възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, като се сочи, че е
нарушил правилата за движение по пътищата – движил се е със скорост, несъобразена с
конкретната пътна и атмосферна обстановка и законовите ограничения, не се е съобразил с
временната пътна организация, не е контролирал непрестанно управляваното от него МПС и
не е използвал предпазен обезопасителен колан. Твърди се, че горните нарушения от негова
страна са в причинно-следствена връзка с претърпените от него телесни увреди.
С отговора се оспорва предявения иск и по размер, като се сочи, че същият е
неоснователно завишен и претендираното обезщетение не е съобразено с принципа на
справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД и не съответства на трайната съдебна практика при
определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.
Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на
главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва.
Ответникът също претендира направените по делото.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници на И.И.Г. с ЕГН
********** – изх. № 125/15.04.2021 год. на община Сливница, същият е починал на
06.09.2020 год., като ищецът И. И. И. е негов наследник – низходящ от първа степен.
Видно от представените от ищеца с и.м. и в о.с.з. на 22.10.2024 год. констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1026840 от 06.09.2020 год. на ОДМВР – София
и протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, изготвени по досъдебно
производство № 43/2020 год. по описа на ОДМВР – София, пр.пр. № 2661/2020 год. по описа
на СОП, в същите е отразено посетено от органите на МВР ПТП, настъпило на 06.09.2020
год. около 20.40 часа на път I-8, км 15, с участието на товарен автомобил марка „Нисан“,
модел „Интерстар“, с германски peг. № LEO GA 333, с водач Волфганг Фриц Бюхеле,
германски гражданин и лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031 АС,
с водач И.И.Г. с ЕГН **********. В констативния протокол като обстоятелства и причини за
ПТП е посочено, че поради неизяснени обстоятелства двете МПС са се ударили челно, в
3
резултат на което е починал водачът на л.а. „Форд“ И.И.Г..
С молба от 30.12.2024 год. пълномощникът на ответникът е представил
постановление от 05.12.2024 год. на Софийска окръжна прокуратура за прекратяване на
образуваното във връзка с горното ПТП наказателното производство по ДП № 43/2020 год.
по описа на ОД на МВР – София, пр.пр. № 2661/2020 год. по описа на СОП. Видно от
постановлението, прието е, че в конкретния случай са налице доказателства за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
извършено от починалия И.И.Г., който на 06.09.2020 год. на път I-8, км 15, при управление
на МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № СО 2031 АС, е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Иванка Асенова Г.а, пътник в автомобила, като деянието е извършено в пияно
съС.ие. Прието е, че не са налице доказателства, установяващи престъпни действия или
бездействия на други лица, участници в ПТП, различни от управляващия лек автомобил
„Форд Фиеста“, който е починал, поради което производството следва да се прекрати на осн.
чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смъртта на дееца.
С постановлението е прието, че починалият водач е нарушил правилата за движение
по пътищата, установени в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП /„На пътно платно с двупосочно
движение на водача на ППС е забранено когато платното за движение има две пътни ленти,
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“/ и чл.6, т.1 от ЗДвП /„Участниците в движението съобразяват своето
поведение … както и със светлинните сигнали, с пътните знаци...“/, като не е спазил
ограничителна табела С 4.3., поставена върху нея жълта лампа С 16 и пътен знак Г 9
„Преминаване отдясно на знака“, като е навлязъл в насрещната пътна лента, по която се е
движил микробус „Нисан“ и е последвал удар между двете превозни средства. Прието е, че
деянието е било извършено от Григоров в пияно съС.ие, а именно – с наличие на алкохол
/етанол/ в кръвта му в концентрация 0.81 промила, установено с протокол от химическо
изследване на ВМА за определяне концентрацията на алкохол в кръв от кръвна проба, взета
от И.И.Г..
В хода на производството по делото са разпитани сочените от пълномощника на
ищеца свидетели Д. Г. Д., М. Р. М. и В. А. И., които не дават относими показания. И тримата
са били участници в движението на мястото, когато се е осъществило ПТП между товарния
автомобил „Нисан“ и лекия автомобил „Форд“, но не са видели самия сблъсък, а само са
възприели впоследствие положението на катастрофиралите МПС. И тримата свидетели
сочат, че по това време е имало реорганизация на движението в пътния участък поради
ремонтни дейности при строежа на магистрала „Европа“. Катастрофата станала на високото
към ггр. Д., а след нея катастрофиралите коли били обърнати в посока към гр. София. Било
сумрак, след 20 часа вечерта. В участъка имало стеснение на пътната лента.
От заключението по назначената КСМАТЕ, оспорено от пълномощника на ответника,
се установява следния механизъм на ПТП :
На 06.09.2020 год. около 20 часа по главен път І –8 И.И.Г. е управлявал л.а. „Форд
4
Фиеста” с ДК № СО 2031 АС, бял на цвят, като водачът е бил с алкохолно повлияване около
0.81 промила и се е движил от с. А. към ггр. Д.. По същото време по същият път, но в
противоположна посока, се е движил микробус „Нисан Интерстар” с немски рег. № LEO GA
333, управляван от Волфганг Фриц Бюхеле. Пътният участък, по който двата процесни
автомобила са се движили един срещу друг, е попадал в обхвата на обект „Модернизация на
път (І-8) – Калотина – София от км. 1+000 до км. 15+500 и етапна връзка”.
Около 20.45 часа водачът Бюхеле е преминал покрай ггр. Д.. Движил се е попътно в
колона от други автомобили, като е бил първи автомобил. Пътното платно е било покрито с
асфалтова настилка, суха, без неравности, прав участък, съставено от две пътни ленти, по
една във всяка посока. Непосредствено преди навлизане в зоната на км.15+000 е имало
сигнализирана временна организация на движението във връзка с изграждане на АМ
„Европа”, за което били поставени пътни знаци, указващи скорост не по-висока от 50 км/ч и
движение с повишено внимание при управление.
Водачът на микробуса „Нисан Интерстар” го е управлявал в неговата си пътна лента,
предназначена за посоката му на движение по двулентовото двупосочно пътно платно.
Движейки се с включени фарове и приближавайки поставената вдясно от пътя табела,
сигнализираща за участък от пътя в ремонт, същевременно приета за ОР1 в протокола за
оглед, скоростта му в този момент е била около 52.42 км/ч. Табелата е била разположена на
разС.ие около 9.10 метра от предстоящото уширение, свързващо строящия се магистрален
участък със старото двупосочно платно.
В същото време по уширението, но в противоположна посока, се е движил л.а. „Форд
Фиеста” със скорост около 63.72 км/ч, управляван от И.И.Г.. Когато л.а. „Форд Фиеста” е бил
на разС.ие около 29 метра от потенциалното място на удара, водачът му започнал да го
насочва към лентата за насрещно движение, а микробусът „Нисан Интерстар” в този момент
е бил разположен на около 23.86 метра преди потенциалното място на удара. Вследствие на
сравнително недостатъчното разС.ие и време за реакция на водача на микробуса „Нисан
Интерстар” и липсата на каквато и да е реакция от страна на водача на л.а. „Форд Фиеста”, е
настъпил челен, прав, ексцентричен удар между предните леви части на двата автомобила.
Под въздействие на силите на деформация и въртящите моменти, възникнали в точките на
контакт, л.а. „Форд Фиеста” е започнал ротация около вертикалната си ос в посока обратно
на часовниковата стрелка с едновременна транслация по предварителната посока на
движение и на свое дясно, след което се е установил в покой с предна част, насочена на 180
градуса спрямо посоката на първоначално движение. Микробусът „Нисан Интерстар” под
въздействие на пропорционални и противоположни сили на деформации и въртящи
моменти, възникнали в точките на контакт, е започнал ротация около вертикалната си ос в
посока обратно на часовниковата стрелка с едновременно движение напред и на дясно, след
което се е установил в същата пътна лента, перпендикулярно на оста на пътя и с предна част,
насочена към осевата линия.
Мястото на удара между двата автомобила било разположено на около 17.70 – 17.80
метра след ОР1 по посока на огледа и на около 4.10 – 4.20 метра вляво от десния край на
5
пътното платно спрямо посоката на огледа. От претърпения челен удар водачът на л.а.
„Форд Фиеста” е получил тежки травми, довели до летален изход.
КСМАТЕ сочи, че водачът на микробуса непосредствено преди навлизане в зоната на
уширението и преди удара е реагирал със спасителна маневра – отклоняване вдясно от
първоначалната си траектория на около 1.70 метра, но без аварийно спиране. В конкретната
ситуация от техническа гледна точка експертизата приема за начало на опасността моментът,
в който л.а. „Форд Фиеста” е навлязъл от лява в дясна пътна лента, пресичайки средата на
пътното платно в зоната на уширението, като в този момент при движение на къси светлини
зоната на пряка видимост на всеки от водачите един спрямо друг е била 53 метра. В този
момент опасната зона за спиране на микробуса „Нисан Интерстар” при скорост на движение
52.42 км/ч е била 37.35 метра, а отС.ието, на което се е намирал от мястото на удара, когато е
настъпила опасността /от началото на уширението до мястото на удара/, е било 23.86 метра,
т.е. водачът на микробуса от техническа гледна точка не е имал възможност да предотврати
ПТП чрез аварийно спиране. ПТП за него е било непредотвратимо и при предприемане на
спасителна маневра отклоняване в дясно, включително и чрез предварително движение
максимално вдясно на асфалтовия път.
КСМАТЕ сочи, че водачът на микробуса „Нисан Интерстар” хипотетично би могъл да
предотврати ПТП :
- чрез аварийно спиране, ако е управлявал автомобила си със скорост не по-висока от
37.47 км/ч и е реагирал с време не по-голямо от 1.2 секунди, но при условие, че водачът на
л.а. „Форд Фиеста” също би реагирал своевременно с аварийно спиране преди мястото на
удара или
- ако е управлявал автомобила си със скорост не по-висока от 26.50 км/ч, при условие,
че предварително се е движил с десните колела максимално вдясно на асфалтовия път в
зоната преди уширението и е предприел спасителна маневра към момента на навлизане в
тази зона.
Експертизата сочи, че лекият автомобил е навлязъл в обхвата на дължината на
опасната зона на спиране на микробуса към момента на настъпване на опасността и към този
момент водачът на л.а. „Форд Фиеста” е имал техническа възможност да възприеме
своевременно фаровете на насрещно движещия се микробус и да реагира своевременно с
аварийно спиране преди мястото на удара, тъй като дължината на опасната му зона /50
метра/ е била неколкократно по-малка от зоната на пряка видимост. Същият водач е имал
техническа възможност да продължи движението на автомобила си напред, така че да запази
нужната безопасна дистанция между автомобилите така да предотврати удара.
КСМАТЕ сочи, че вследствие на ПТП на водача на лекия автомобил И.И.Г. са били
причинени множество травматични увреждания – закрита черепно-мозъчна и лицева травма,
шийна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците, които в своята
съвкупност и настъпилите от тях усложнения са причинили летален изход.
С определението си по чл.374, ал.1 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
6
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника "ДЕВК
О.З." АД за товарния автомобил марка „Нисан“, модел „Интерстар“, с peг. № LEO GA 333,
със застрахователна полица № *********, валидна към датата на ПТП, 06.09.2020 год.
Видно от представената с и.м. справка изх. 24-01-104/22.02.2021 год. на Гаранционен
фонд, чуждестранният застраховател "ДЕВК О.З." АД има кореспондент за уреждане на
щети на територията на Република България – "А - Л." ЕООД.
С и.м. е представена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от 14.04.2021
год. на ищеца И. И. И. до кореспондента на чуждестранния застраховател "А - Л." ЕООД, по
която е била образувана преписка по щета № BGS-00177/21 и по която кореспондентът е
изискал представяне на допълнителни доказателства с писмо изх. № 386/07.05.2021 год.
Няма данни до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ кореспондентът да се е
произнесъл по претенцията, като определи и изплати застрахователно обезщетение или
откаже плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република
България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва от кореспондента за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач /чл.511, ал.1, т.1 от КЗ/. В този случай увреденото лице
7
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл.496, ал.1, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл.380 от КЗ /чл.511, ал.3 от КЗ/.
Съгласно разпоредбата на чл.513, ал.1 от КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ
от застрахователно събитие по чл.511, ал.1 от КЗ, НББАЗ е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач – какъвто е и настоящия случай. Кореспондентът на този
застраховател не е процесуално легитимиран по тези искове.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск с правно основание чл.511,
ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.513, ал.1, изр.1-во, предл. последно от КЗ, предявен
срещу чуждестранния застраховател, бе установена с представената с и.м. писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от 14.04.2021 год. на ищеца И. И. И. до
кореспондента на чуждестранния застраховател "ДЕВК О.З." АД – "А - Л." ЕООД, по която е
била образувана преписка по щета № BGS-00177/21 и по която не се установява до изтичане
на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ кореспондентът да се е произнесъл по
претенцията, като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
По основателността на предявения иск съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени
неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки : 1. делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2.
травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС и 3. да са настъпили
твърдените неимуществени вреди.
В настоящия случай ищецът не проведе пълно и главно доказване на сочените
материални предпоставки, обуславящи имуществената отговорност на чуждестранния
застраховател по предявения иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.513, ал.1,
8
изр.1-во, предл. последно от КЗ – поради което същият следва да се отхвърли. По делото
ищецът не установи главен факт от значение за спора – че вината за нанесените на
наследодателя му телесни увреждания вследствие на процесното ПТП, довели до неговата
смърт, е на Волфганг Фриц Бюхеле, германски гражданин – водачът на участвалия в ПТП
товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Интерстар“, с германски peг. № LEO GA 333, със
застрахователна полица № ********* за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП, сключена с "ДЕВК О.З." АД, с кореспондент
за територията на Република България "А - Л." ЕООД.
От приобщения по делото като писмено доказателство протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.09.2020 год., изготвен по досъдебно производство № 43/2020 год.
по описа на ОДМВР – София, пр.пр. № 2661/2020 год. по описа на СОП и от заключението
по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, прието от
съда като обективно, обосновано и пълно, се установи, че ПТП е било непредотвратимо за
водача на микробуса и предотвратимо за наследодателя на ищеца. Установено бе, че ПТП е
настъпило изцяло в лентата за движение на микробуса „Нисан Интерстар” – насрещната
лента за движение на л.а. „Форд Фиеста”; че опасната зона за спиране на микробуса „Нисан
Интерстар” при скорост на движение 52.42 км/ч е била 37.35 метра, а отС.ието, на което се е
намирал от мястото на удара, когато е настъпила опасността /от началото на уширението до
мястото на удара/, е било 23.86 метра, т.е. водачът на микробуса от техническа гледна точка
не е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. ПТП за него е било
непредотвратимо и при предприемане на спасителна маневра отклоняване вдясно,
включително и чрез предварително движение максимално вдясно на асфалтовия път.
КСМАТЕ установява, че хипотетично ПТП е било предотвратимо за водача на
микробуса само ако същият се е движил със скорост не по-висока от 37.47 км/ч /при
ограничение в участъка от 50 км/ч/ и е реагирал с време не по-голямо от 1.2 сек., но при
условие, че водачът на л.а. „Форд Фиеста” също би реагирал своевременно с аварийно
спиране преди мястото на удара; за водача на микробуса обаче не е имало задължение,
указано с пътен знак, да се движи със скорост по-ниска от 37.47 км/ч. Същият не е бил
длъжен и да се движи с по-ниската скорост от 26.50 км/ч, както и максимално вдясно на
асфалтовия път в зоната преди уширението – втората хипотеза, при която би могло да бъде
предотвратено ПТП според експертното заключение. От друга страна, както бе посочено
горе, лекият автомобил е навлязъл в обхвата на дължината на опасната зона на спиране на
микробуса към момента на настъпване на опасността и към този момент водачът на л.а.
„Форд Фиеста” е имал техническа възможност да възприеме своевременно фаровете на
насрещно движещия се микробус и да реагира своевременно с аварийно спиране преди
мястото на удара, тъй като дължината на опасната му зона /50 метра/ е била неколкократно
по-малка от зоната на пряка видимост. Същият водач отделно е имал техническа възможност
да продължи движението на автомобила си напред – без да навлиза в насрещната за
движението му лента, така че да запази нужната безопасна дистанция между автомобилите
така да предотврати удара.
9
В обобщение съдът приема, че доколкото ищецът не установи наличието на всички
твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установява и фактическия състав на чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.513,
ал.1, изр.1-во, предл. последно от КЗ – прекият иск на пострадалото лице срещу
чуждестранния застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, поради което намира за недоказан по основание предявения иск за заплащане
на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди и следва да го отхвърли
изцяло.
С оглед горния краен извод не се налага обсъждане на останалите събрани по делото
доказателства във връзка с вида и характера на причинените на ищеца неимуществени
вреди.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 504/01.12.2024 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е
бил освободен от заплащане на такси и внасяне на разноски по настоящото производство, то
с оглед изхода на делото няма основание за възлагане на дължимата за производството
държавна такса върху ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. Направените разноски от
бюджета на съда в размер на 850 лева – за възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ и разпити на
свидетели с призоваване, остават за сметка на републиканския бюджет.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на иска, а същия с
настоящото решение следва да се отхвърли изцяло.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на
15 990 лева – внесени депозити /основен и допълнителен/ за възнаграждение на в.л. по
КСМАТЕ в размер общо на 750 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по договор за правна защита от 07.10.2024 год. в размер на 15 240 лева с
ДДС, удостоверено с платежно нареждане от 07.10.2024 год. Пълномощникът на ищеца не е
направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да се осъди да заплати на ответника направените в цялост по делото разноски в
размер на 15 990 лева. На ищеца не следва да се възлагат разноските за превод от български
на немски език, сторени от ответника, сочени в представения списък по чл.80 от ГПК –
същите не са съдебни или деловодни такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. И. от с. А., Софийска област, ул. „Люляк“ № 14, с
10
ЕГН ********** срещу "ДЕВК О.З." АД (DEVK A. V. – A.), чуждестранно юридическо лице
със седалище и адрес на управление Федерална Република **********гр. К. 50735, ул.
„Райлер“ № 190 (Riehler Str. 190, 50735 K., Deutschland), регистрирано от Окръжния съд в гр.
К., **********Отдел търговски регистър Б под № HRB 11144, иск с правно основание
чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.513, ал.1, изр.1-во, предл. последно от КЗ – за
заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева /двеста хиляди лв./ за причинени на
ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на
неговия баща И.И.Г. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 06.09.2020 год.
около 20.40 часа на път I-8, км 15, по вина на Волфганг Фриц Бюхеле, германски гражданин
– водач на товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Интерстар“, с германски peг. № LEO
GA 333, със застрахователна полица № ********* за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, валидна към датата на ПТП, сключена с ответника, с кореспондент за
територията на Република България "А - Л." ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.04.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от И. И. И. от с. А., Софийска област, ул. „Люляк“ №
14, с ЕГН **********, да заплати на "ДЕВК О.З." АД (DEVK Allgemeine Versicherungs –
Aktiengesellschaft), чуждестранно юридическо лице със седалище и адрес на управление
Федерална Република **********гр. К. 50735, ул. „Райлер“ № 190 (Riehler Str. 190, 50735
Koln, Deutschland), регистрирано от Окръжния съд в гр. К., **********Отдел търговски
регистър Б под № HRB 11144, направените в цялост по делото разноски в размер на 15 990
лева /петнадесет хиляди деветстотин и деветдесет лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11