Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 206
гр.Пловдив, 06.04.2017г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в
открито заседание на тринадесети
март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Б.К. и в присъствието на прокурора …...........
..............................., разгледа докладваното от съдията т.д. №
382 по описа за 2016г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл. 422 ГПК.
Предявен от Е.Б.С., ЕГН **********
*** против И.Б.Б., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено между страните, че ответникът
му дължи сумата от 33500лв, ведно със
законната лихва, начиная от 24.09.2015г до окончателното изплащане на сумата, дължима
на основание запис на заповед,
издаден на дата 24.01.2011г с падеж
30.09.2012г за сумата от 33500лв, за който е издаден Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 12083/2015г по описа на
РС – Пловдив. Претендира извършените разноски в настоящото
и в заповедното производство.
Ответникът оспорва иска и моли
съда да го отхвърли. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и доказателствата
по делото, намира за установено
следното:
С предявената искова молба ищецът
заявява, че разполага с редовен от външна страна запис на заповед, по който на
падежа от ответника не е извършено плащане. Поради това той е потърсил съдебна
защита за вземането си като се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение.
По нея от ответника е направено възражение за недължимост
и в определения за ищеца преклузивен срок той е
предявил установителната си претенция по настоящото
дело на основание процесния запис на заповед.
В настоящия процес ответникът не оспорва допустимостта на
иска, но поддържа становището си за недължимост на
сумата. Според него записът на заповед е нередовен от външна страна, тъй като
той е представлявал празна бланка, попълвана от ищеца. Оспорва положения свой
подпис. Оспорва записа на заповед като антидатиран –
посочена дата на издаване и на падеж и поради това прави възражение за изтекла
давност. Оспорва между страните да е налице каузално правоотношение, за
обезпечаване на което да е издаден записа на заповед, а сочи, че е издаден с
цел да се „източват” представлявани от него фирми, както и че с издаването му
ищецът извършва дейност в нарушение на чл.2 и чл.3 от ЗКИ без надлежно
разрешение, тъй като може да се приеме, че е издаден по предоставен от ищеца
паричен заем. Посочва, че между страните са висящи 9 дела, по които ищецът
търси заплащането на суми по записи на заповед в общ размер от над
500 000лв.
По тези възражения ищецът е
посочил, че процесният запис на заповед е издаден, за
да се новират по-стари задължения на ответника също
по записи на заповед, издадени от него, с настъпили падежи и неплатени.
Предвид заявените становища на
страните съдът разпредели доказателствената тежест между тях като указа на ищеца,
че той следва
да докаже, че разполага с редовен от външна страна запис на заповед, а в
тежест на ответника е да докаже
възраженията си за нередовен
от външна страна запис на заповед.
С оглед указанията на
съда по делото се изслушаха гласни доказателства – свидетелите Н.А. и Н.П.,
както и се извършиха единична и разширена – тройна – графологични
експертизи.
Изслушаните свидетели са
присъствали на подписването на процесния запис на заповед, като показанията и
на двамата са, че той е подписан доброволно от ответника, който не е възразил и
не се е противопоставил на обстоятелството, че се задължава към ищеца. Пак от
показаният им се установява, че отношенията между страните са трайни, те се
познават много добре и многократно са уреждали помежду си отношения чрез
съставяне и подписване от ответника на записи на заповеди.
Подписването от
ответника на процесния запис на заповед се установява и от двете, приети по
делото графологични експертизи. Съдът възприема заключенията
им изцяло, тъй като експертите работиха по многообразен сравнителен материал на
ответника. От експертизите се установява, че текстът на записа на заповед е
изпълняван не само от ответника, но съдът намира, че това не се отразява на
неговата редовност, тъй като с подписването му ответникът се е съгласил с
неговото съдържание и валидно е поел задължение. Разпоредбите на Търговския
закон не са поставили като изискване за редовност на запис на заповед да бъде
попълнен собственоръчно и единствено от издателя му.
На следващо място по
делото от страните не беше въведено каузалното правоотношение между тях, по
повод на което е издаден записа на заповед, като от ответника се твърдеше, че
няма причина за издаването му. Поначало самата правна природа на записа на
заповед като абстрактна сделка предполага липсата в съдържанието на документа
на причината, на основанието, поради което се издава. Тази ценна книга се
издава именно, за да не се посочи, за да остане скрита за третите лица
причината за съставянето й и това е търсената последица и на издателя и на платеца,
които запазват скрити своите отношения. За да се търси принудителна защита по
валиден запис на заповед не е задължително за търсещия я да оповести причините,
довели до издаването в негова полза на записа на заповед, като той може да
стори това, но може и да не го стори и това не влияе на обема защита, която той
може да търси, а ще влияе на обема на доказване който дължи – в първия случай
ще следва да докаже, че е налице редовен запис на заповед и стоящото зад него
правоотношение, което той твърди, а във втория случай ще дължи доказване
единствено на факта на редовността на записа на заповед като ценна книга. Със
същите права разполага и другата страна по записа на заповед. Следователно,
фактът, че ищецът не въвежда в процеса причината, довела до издаването на
записа на заповед, не изключва възможността той да търси изпълнение въз основа
на него, тъй като както вече се каза основната характеристика на записа на
заповед е да „скрие“ причината за съставянето му. Съдът намира, че въпреки
непосочването от ищеца в процеса на причината той установява доброволното и
валидно подписване от ответника на процесния запис на заповед още повече, че
ответникът е с богат, дългогодишен търговски опит. Изводът на съда не се
променя от извършения коментар от ответника в писмената му защита на
свидетелските показания, който не променя обстоятелството на възприемане от
него на съдържанието на записа на заповед, в присъствието на двамата свидетеля,
както и подписването му.
По изложеното съдът намира, че
ищецът разполага с редовен от външна страна
запис на заповед с всички реквизити по чл.535 от ТЗ, подлежащ на изпълнение, каквото от ответника не е
извършено. Това прави предявеният
установителен иск изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на извършените в настоящото и в заповедното производство съдебни разноски
в общ размер от 2542лв, дължими от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Е.Б.С., ЕГН
********** *** и И.Б.Б., ЕГН ********** ***, че И.Б.Б. дължи на Е.Б.С. сумата от 33500лв, ведно
със законната лихва, начиная от 24.09.2015г до окончателното изплащане на сумата,
дължима на основание запис на заповед, издаден
на дата 24.01.2011г с падеж 30.09.2012г за сумата от 33500лв, за който е издаден
Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 12083/2015г по описа на
РС – Пловдив.
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Е.Б.С., ЕГН ********** *** сумата от 2542лв за извършени
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: