ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
21.07.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав, в
закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
При участието на секретаря:
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №783/2020г. по описа на
ДОБРИЧКИЯ РАЙОНЕН СЪД и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Ваканционно селище Русалка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П.
И., чрез упълномощения адвокат М.П. от ДАК, със съдебен адрес:***, ** срещу Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, ЕИК *********, ***. Искът е положителен
установителен с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване в
отношенията между страните, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот
с идентификатор ***по КК на с. Свети Никола, община Каварна, област Добрич с
площ от 182570 кв.м., а по скица с площ от 185338 кв.м.
В исковата молба,
ищецът „Ваканционно селище Русалка" АД излага, че дружеството е било
създадено през 1968 г., въз основа на Решение № 33/1967г. на МС. Твърди се, че
за изграждането на обект ваканционното селище Русалка /в защитен природен обект
Тауклиман/ в м. „Яйлата“ – Толбухински окръг, с
мощност 650 легла, по силата на Заповед на Министерство на горите и горското
дело № 744/12.04.1967 г. и Протокол №5490/27.11.1968г., са били предоставени 29
хектара горска земя, която по късно е увеличена с един хектар, или общо 30
хектара.
С Решение
№81/01.03.1991г на Комитета по туризъм е създадена ДФ „Ваканционно селище
Русалка“, вписана в ТР, воден при Окръжен съд Добрич с Решение
№1462/22.03.1991г.
С Решение
№112/27.06.1991г. на председателя на Комитета по туризъм, горепосочената
държавна фирма е преобразувана в акционерна, която с Решение №112-А от
06.08.1991г. на Комитета по туризъм е преобразувана в ЕАД. Със същото решение
на едноличното търговско дружество с държавно имущество, „Ваканционно селище
Русалка“ ЕАД, образувано в резултат на преобразуването на държавна фирма
„ВС-Русалка“е предоставено за стопанисване и управление държавното имущество на
държавна фирма – активи и пасиви по баланса и към 31.05.1991г. Същото било
правоприемник на ДФ „Русалка“, регистрирано с Решение №1050/19.11.1991г. по
ф.д. №1345/1991г. на ДОС.
В контекста на Указ
№56 за стопанската дейност, с Решение №81/01.03.1991г. на Комитета по туризъм
към МС, държавното имущество, което била получила като правоприемник на
поделение „Русалка“ към ДФ „Калиакра“ – Каварна, е преобразувано в еднолично
търговско дружество с държавно имущество. На осн. чл.17а от ЗППДОП /отм./,
възпроизведен сега в §10, ал.3 о ДР на ЗПСК, цялото имущество сега било собственост
на ищцовото дружество. Сочи се, че капиталът на „Ваканционно селище
Русалка" АД е приватизиран с договор за приватизация от 08.04.1999 г. и в
момента било частна собственост, а не държавна. Твърди се, че в имуществото,
преминало от ДФ „ВС-Русалка" към търговско дружество „Ваканционно селище
Русалка" АД, са били включени и посочените 300 дка гори и земи от държавен
горския фонд, предоставени още преди преобразуването му в еднолично търговско
дружество с държавно имущество. От справка в баланса на Ваканционно селище
„Русалка" АД, по счетоводна сметка „201“ се установявало вписването на 300
дка земя - ДГФ, актувана като частна държавна собственост с АЧДС №
359/16.09.1997г., изд. от областен управител на Варненска област, на чиято
територия са се намирали процесните земи и гори към 16.09.1997 г. и в който акт
в т. 15 било посочено, че имотите, описани в него, в т.ч. и 300 дка земи от
ДГФ, са включени в капитала на „Ваканционно селище Русалка" ЕАД.
Твърди
се, че от момента на издаване на АЧДС № 359/1997 г., земите и горите с площ от
300 дка, са престанали да бъдат държавна собственост и на осн. чл. 17а от
ЗППДОП /отм./, пар. 10, ал.3 от ДР на ЗПСК и чл.2,
ал.4 от ЗДС, са станали частна собственост. Имотът бил включен в активите на
Акционерно дружество „Ваканционно селище Русалка" и на осн. чл. 17а от
ЗППДОП /отм./, е станал собственост на дружеството.
Описаните
300 дка гори и земи към настоящия момент
били включени в шест поземлени имота, находящи се в землището на с.Свети
Никола, община Каварна, област Добрич, а именно: процесният имот ПИ №***с площ
от 182570 кв.м., ПИ №***с площ от 57018 кв.м., ПИ №***с площ от 17728 кв.м., ПИ
№***с площ от 22957 кв.м., ПИ №***с площ от 10115 кв.м., ПИ №***с площ от 7920
кв.м. и №***с площ от 2708 кв.м.
През
2009г. „Русалка Тур“ ООД е подала заявление с вх. №ДС-01-03-560/22.04.2009г. до
Областния управител на област Добрич, с искане за отписване от актовите книги
за недвижими имоти-частна държавна собственост на горепосочените шест имота и
да се предадат на новия собственик – „Русалка Тур“ ООД. Като основание за
направеното искане е посочен предварителен договор за продажба на имотите от
30.05.2008г, сключен между купувача „Русалка Тур“ ООД и продавача - „Ваканционно
селище Русалка“ АД, както и Споразумение от 27.02.2009г. към предварителен
договор за покупко-продажба, /който предварителен договор е бил развален на
15.09.2017г. по нотариален ред, поради неплащане на договорената цена./.
Със
Заповед №РД-11-02-83/14.05.2009г. на Областния управител на област Добрич, са
отписани от актовите книги група имоти, като на първо място сред тях е
процесният имот ПИ №***с площ от 182570 кв.м., като в заповедта се нарежда,
всички отписани имоти да се предадат на новия собственик „Русалка Тур“ ООД,
което дружество с договор за покупко-продажба на недвижим имоти, обективиран в нот. акт №1343, том 7, вх. рег. №2258/01.07.2009г. на
СВ-Каварна е продало на „Паррус“ ЕООД същия имот.
Със
Заповед №РД-11-10-26/02.02.2012г. на Областния управител на област Добрич е
отменена предходната Заповед №РД-11-02-83/14.05.2009г., с която са деактувани
имотите, тъй-като е прието, че те не са преставали да бъдат държавна
собственост и не е било налице основание да се отписват.
Твърди
се, че през 2010 т. Държавата е предявила искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2
от ГПК срещу „Русалка тур“ ООД и „Паррус” ЕООД, по
който е било образувано гр. д. №838/2010г по описа на ДОС. Производството
окончателно е приключило с Решение № 1 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 5981/2015
г. по описа на ВКС, второ граждански отделение, като ответникът „Паррус" ЕООД е осъдено да предаде на Държавата
владението върху част от имот с идентификатор № ***по КККР на с. Свети Никола,
общ. Каварна, обл. Добрич, целият с площ 182 570 кв.м., която част се намирала
извън прилежащия терен с площ от 55 143 кв.м. към построените в имота сгради.
Посоченото решение било задължително за страните – ищеца Държавата и
ответниците „Русалка тур“ ООД и „Паррус” ЕООД, но
същото нямало действие спрямо ищецът „Ваканционно селище Русалка“ АД в
настоящото производство, защото то не е участвало и не е било страна в
производството по ревандикационния иск по чл.108 от
ЗС, предявен от Държавата срещу двете горепосочени дружества.
Държавата
се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника „Паррус“
ЕООД, която е осъден да предаде владението на МЗХГ върху част от процесния имот
с идентификатор № ***по КККР на с. Свети Никола, общ. Каварна, обл. Добрич,
целият с площ 182 570 кв.м., която част се намирала извън прилежащия терен с
площ от 55 143 кв.м. към построените в имота сгради, очертани със син контур
около всяка от сградите по приложение към комплексната СТЕ, неразделна част от
решението на съда и по образуваното изп. дело е бил насрочен въвод във
владение.
След
приключване на гр. дело №838/2010г. по описа на ДОС, със заявление до Областния
управител на област Добрич с вх. №ДжС-14-50 от 02.04.2018 г., ищецът е поискал
на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗДС, отписване на имотите, описани в Акта за държавна
собственост от 1997г, но със заповед № ДжС-09-01-42
от 25.06.2018 г., Областния управител на Област Добрич е отказал да отпише от
актовите книги недвижимите имоти, описани в АЧДС №359/16.09.1997 г., като е
посочил мотив за това – влязлото в сила Решение № 1 от 24.03.2017 г. по гр. д.
№ 5981/2015г. по описа на ВКС, 2г.о.
При
справка в СВ Добрич, ищецът установил, че имот с идентификатор №***по КК на
землището на с. Свети Никола, общ. Каварна, целият с площ 182 570 кв.м., е
отбелязан със собственици - Държавата и „Паррус"
ЕООД. Посоченото обстоятелство обосновавало правният му интерес от предявяване
на настоящата искова претенция с пр.осн. чл.124, ал.1
от ГПК, а именно: да бъде прието за установено в отношенията между страните по
делото, че ищецът „Ваканционно селище Русалка” АД е собственик на имот с кад. № ***с площ 182 570 кв.м., находящ се в землището на
с. Свети Никола, общ. Каварна, обл. Добрич.
Ищецът
претендира съдебни разноски.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът - Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалните си представители,
оспорва предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност като
неоснователен.
Твърди,
че заявеният положителен установителен иск е недопустим, поради наличието на
висящо изпълнително производство по изп. д. №440/2019г. по описа на СИС при
РС-Каварна по отношение на спорния недвижим имот, за предаване владението му на
собственика, а именно: ответника по настоящото дело - Държавата, на основание
изпълнителен лист, издаден, въз основа на окончателно Решение № 1 от 24.03.2017
г. на ВКС, 2 г.о. по гр. № 5981/2015 г., постановено по реда на чл.108 от ЗС.
При тези обстоятелства, единственият допустим иск, който можело да предяви
трето лице /какъвто се явява ищеца в случая/, което твърди, че не е обвързано
от силата на присъдено нещо на горепосоченото постановено решение на ВКС, е
отрицателен установителен иск по чл.440 от ГПК, какъвто не е предявен от
„Ваканционно селище-Русалка“ АД.
На
друго самостоятелно основание се твърди, че искът е недопустим, т.к. исковата
защита на третото лице при наличие на висящ изпълнителен процес, можела да се
осъществи само, чрез предявяване на установителен иск, по който обаче пасивно
легитимирани лица били като задължителни другари - взискателят и длъжникът по
изпълнението. Но в случая, заведеният иск от ищеца е положителен установителен,
предявен само срещу взискателя по изп. дело.
В
случай, че искът бъде приет за допустим, ответникът, оспорва същия, като
неоснователен, поради наличие на СПН и спрямо ищеца /същият е обвързан от него/
защото, макар и да не е участвал в производството по ревандикционния
иск на държавата срещу „Русалка тур“ ООД и „Паррус”
ЕООД по гр. д. №838/2010г. по описа на ДОС, се явявал „свързано лице“ с
горепосочените двама ответника предходното производство /„Русалка тур” ООД и „Паррус” ЕООД, видно от справките по партидите на двете
дружества в ТРРЮЛНЦ/.
Твърди,
че постановеното решение № 1 от 24.03.2017 г. на ВКС, 2 г.о. по гр. №
5981/2015г., съставлявало каузална практика по реда на чл. 290 от ГПК, касаеща
наличието на право на собственост на Държавата по отношение на същия процесен
имот, при изложените в настоящото производство идентични обстоятелства.
Настоящият съд, следвало да се съобрази с решението на ВКС, който окончателно
се е произнесъл и е приел, че собственик на процесния имот е Държавата и всяко
друго произнасяне по този въпрос би отрекло правото и на собственост и би
довело до решения с очевидно противоречив смисъл.
Ответникът
оспорва обстоятелството, че правото на собственост върху спорния недвижим имот
е било част от имуществото на праводателите на ищеца,
т.к. същият има статут на държавен горски фонд. Твърди се, че няма никакви
данни за прехвърляне на правото на собственост на създаденото през 1968 г.
държавно предприятие ДТП „Балкантурист“, или за предоставяне на право на
стопанисване и управление на същото.
Оспорва
се твърдението на ищеца, че в баланса на ищцовото дружество към 1997г. са били
вписани 300 дка земи от ДГФ, както и, че съставения през 1997 г. АЧДС създава
някакви права за ищеца върху спорния имот. Поддържа се, че административната
дейност на държавата по отписване на държавни имоти от актовите книги /Заповед
№ РД 1-02-83/14.05.2009г. на Областния управител на обл. Добрич/, няма никакво
действие, относно възникването правото на собственост за ищеца и/или за промяна
в правото на собственост на държавата върху процесния имот.
С
изложените по-горе мотиви, ответникът настоява за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Претендира
присъждане на съдебни разноски.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът следи служебно и проверява, допустим
ли е предявеният положителен установителен иск, /дори и да не бяха въведени
възражения от ответника в тази посока/.
Действително е налице произнасяне на съда
в производството по гр. д.№838/2010г. по описа на ДОС, относно въпроса, кой е
собственик на процесния имот, като иска на Държавата по чл.108 от ЗС срещу „Русалка
тур“ ООД и „Паррус” ЕООД е уважен и е налице
влязъл в сила съдебен акт, с който ищецът – държавата, чрез МЗХГ, е призната за
собственик на ПИ с идентификатор №***по КК на землището на село Свети
Никола, общ. Каварна, целият с площ 182 570 кв.м., а по скица с площ от 185338 кв.м.
Съобразно разпоредбата на чл.298 от ГПК,
решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание. При преценката за наличието или липсата на идентитет между
две дела, следва да се изходи от техните субективни и обективни предели, която
преценка, с оглед влязлото в сила решение на ВКС, обуславя извода на съда
за липса на абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на инициираното
производство, поради следните съображения:
Под обективни предели на СПН, следва да се
разбира предмета, за който СПН важи и който съвпада с предмета на делото. Или,
със СПН се установява съществуването или несъществуването на твърдяното или
отричаното от ищеца спорно материално право с белезите, които го
индивидуализират /юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и
правно естество/.
Спорът, въведен в настоящото
производство касае собствеността на процесния гореописан имот, който
обаче вече е решен окончателно в производството по гр. д. №838/2010г. на ДОС с Решение
№1/24.03.2017г. по гр.дело №5981/2015г. по описа на II г.о. на ВКС, като в отношенията между страните по
него: ищец Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите и ответниците „Русалка тур” ООД и „Паррус”
ЕООД, е създадена сила на пресъдено нещо.
Молбата за отмяна по чл.303 от ГПК на цитираното по-горе решение на ВКС,
подадена от „Паррус“ ЕООД, е оставена без уважение
/съгласно Решение №121/2020 от 13.01.2021г. по гр. д. №1075/2020г. по описа на
ВКС, 1-во г.о./, поради което, способите за извънреден контрол за отмяната му
са изчерпани.
Наличието на
влязло в сила решение като абсолютна процесуална предпоставка, препятстваща
предявяване на иска, е налице само при пълен идентитет
на страни, основание и петитум.
Т.е., за приложението на
забраната на чл.299 от ГПК, за непререшаемост на
спор, разрешен с влязло в сила решение, е необходимо да е налице влязъл в
сила съдебен акт между същите страни, за същото искане и на същото
основание. Ако липсва идентичност на споровете по отношение на който и да
е от трите компонента - страни, основание и петитум,
то забраната на чл.299 от ГПК, не е приложима.
Видно от представените
доказателства по настоящото дело, а именно: Решение №1/24.03.2017 по
гр. д. №5981/2015 на ВКС, Решение №123/15.072015г. по в. гр. д. №227/14 по
описа на Апелативен съд Варна и Решение №111/18.04.2012г. по гр. д. №838/2010г. по описа на ДОС, се установява,
че с постановяването им е разрешен спор по предявен на осн.чл.108 ЗС
иск на Държавата срещу „Русалка тур” ООД и „Паррус” ЕООД. Настоящото производство по гр. д. №783/2020г. по описа на ДРС е с
пр. осн чл.124, ал.1 от ГПК /положителен установителен иск/, предявен от
„Ваканционно селище Русалка“ АД срещу Държавата, представлявана от Министъра на
ЗХГ, т.е., формално погледнато липсва идентитет на
страните по двете дела, макар и предмета на спора да е един и същ /установяване
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***по КК на с. Свети Никола, община Каварна,
област Добрич с площ от 182570 кв.м., а по скица с площ от 185338 кв.м./, с което формално погледнато, съдът не би следвало да приеме
за проявени субективните предели на СПН на влезлия в сила съдебен акт по гр. д.
№838/2010г. по описа на ДОС по отношение на настоящия ищец – „Ваканционно
селище Русалка“ АД.
Доколкото обаче, ответници по гр. д.
№838/2010г. по описа на ДОС са били „Русалка тур” ООД и „Паррус” ЕООД, то същите се явяват свързани лица с настоящия
ищец „Ваканционно селище Русалка“ АД, защото, видно от справка в Търговкия регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на
трите дружества /към датата на подаване на исковата молба/ се установява
следното:
-„Ваканционно селище
Русалка“ АД, ЕИК *********, представлявано от Н. П. И., а акционери в него са
„АКБ“ Корпорация АД, „АКБ Актив“ АД, „Дрън Асет Мениджмънт инк“ и Туристически Холдинг „Русалка Холидейз“ АД, всички представлявани от Н.Й. Б. и Е. З. Б.а.
Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, представители на ищцовото
дружество са „Блясък“ АД и Н.Й. Б., а членове на съвета на директорите са: „Блясък“
АД и Н.Й. Б. и Е. З. Б.а;
-„Русалка Тур“ ООД, ЕИК *********, представлявано
от Н.Й. Б., а едноличен собственик е „АКБ Актив“ АД;
-„Паррус“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Н.Й. Б. и Е. З. Б.а, а
едноличния собственик е „Русалка тур” ООД.
Понятието „свързани
лица” е определено със закон. В т. 13 от §1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в сила от 01.01.2007г.,
който е специален материален закон, е направена препратка към даденото в
процесуалния данъчен закон – Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ определение
за „свързани лица” /§1, т. 3 и 4 от ДОПК/.
Съгласно §1 т.3 от ДР на ДОПК "свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия,
по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до
втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са
включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в
управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
д) лицата, в чийто управителен или
контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително
когато физическото лице представлява друго лице;
е) дружество и лице, което притежава
повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в
дружеството;
ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо
другото;
з) лицата, чиято дейност се контролира
от трето лице или от негово дъщерно дружество;
и) лицата, които съвместно контролират
трето лице или негово дъщерно дружество;
к) лицата, едното от които е търговски представител на
другото;
л) лицата, едното от които е направило дарение на
другото;
м) лицата, които участват пряко или
косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради
което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните
Съгласно §1, т. 4 от ДР на ДОПК
"контрол" е налице, когато
контролиращият:
а) притежава
пряко или косвено или по силата на споразумение с друго лице повече от
половината от гласовете в общото събрание на друго лице, или
б) има
възможност да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на
управителния или контролния орган на друго лице, или
в) има
възможност да ръководи, включително чрез или заедно с дъщерно дружество по
силата на устав или договор дейността на друго лице, или
г) като акционер
или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно по силата на сделка с
други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя
на гласовете в общото събрание на дружеството, или
д) може по
друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка
с дейността на дружеството.
Съобразно
гореизложената дефиниция на понятието „свързани лица“, то трите дружества отговарят
на законовото определение за свързаност, предвид наличие на икономическа
свързаност/контрол между лицата, които ги представляват и участват в
управлението им – съпрузите Н.Б. и Е. Б.а, а и
предвид капиталовото участие. Така,
едноличен собственик на капитала на „Русалка Тур“ ООД
е „АКБ Актив“ АД, представлявано от Н. Б. и Е. Б.а, което е главен
акционер във „Ваканционно селище – Русалка“ АД, представлявано от Н. Б. /към
момента/, а едноличен
собственик на капитала на „Паррус“ ЕООД, представлявани от Н. Б.
и Е. Б.а е „Русалка Тур“ ООД, представлявано от Н.Й. Б. и Е. З. Б.а.
Като индиция за свързаността на трите
дружества е обстоятелството, че те през годините са се снабдявали с констативни
нотариални актове по отношение на процесния имот /к. нот.
акт №134, том 7, вх. рег. №2258/01.07.2009г по описа на СВ-Каварна и нот. акт №150, том 3, рег. №2416, дело №478/2009г. –
СВ-Каварна/, прехвърляли са си правото на собственост на имота помежду си, сключвали са
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.05.2008г, досежно процесния имот, подписан между купувача „Русалка Тур“ ООД
и продавача - „Ваканционно селище Русалка“ АД, както и Споразумение от
27.02.2009г. към предварителен договор за покупко-продажба, /който договор е
бил развален на 15.09.2017г. по нотариален ред, поради неплащане на
договорената цена./, претендирали са спрямо Държавата собственически права
/съдебно и извънсъдебно/ по отношение на същия този имот и т.н.
Тъй-като „Ваканционно
селище – Русалка“ АД е свързано лице с ответниците по гр. д. №838/2010г. по
описа на ДОС – „Русалка Тур“ ООД и „Паррус“ ЕООД, се,
налага извода, че с
постановеното Решение №1/24.03.2017г. по гр. д. №5981/2015г. на ВКС, 2-ро г.о., субективните
предели на СПН, имат действие и по отношение на настоящия ищец, което прави
иска му недопустим.
Правото на иск е насочено към образуване
на исков процес и чрез него към разрешаване на гражданскоправен спор със сила
на присъдено нещо. Бъде ли постигната крайната му цел - разрешаване на
гражданския спор, който го е породил, то се погасява. Повторен иск, относно
спор, разрешен със сила на присъдено нещо, е недопустим. Силата на присъдено
нещо е пречка за съществуването на правото на иск. Тя действа спрямо него като правопогасяващ факт.
Съгласно разпоредбата на
чл. 299, ал.1 от ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за
участвалите в производството страни и то за разрешеното с него основание. Освен
това, по чл. 299, ал.1 от ГПК, спор разрешен с влязло в сила решение не
може да бъде пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по‑късно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. Ето защо, съдът приема, че
с предявеният иск се цели пререшаване на спор, вече разрешен с влязло в сила
съдебно решение. Поради това, следва да намери приложение разпоредбата на чл.
299, ал.2 от ГПК и производството по делото да бъде прекратено.
Само за пълнота на изложението, съдът
следва да отбележи, че другото наведено възражение от ответника, за
недопустимост на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК, /че ищецът имал
възможност да се защити само чрез иск по чл.440 от ГПК, предвид наличието на висящо изпълнително
производство по изп. д. №440/2019г. по описа на СИС при КРС, за предаване на
владението върху процесния недвижимия имот, което производство има за предмет
права (в случая правото на собственост), които се оспорват от трето лице, което
твърди, че не е обвързано от СПН на постановеното решение (в случая Решение
№1/24.03.2017 г. на ВКС), е неоснователно, защото чл.440 от ГПК е
неприложим при наличие на изпълнително производство по предаване на владение
/каквото е това по изп. д. №440/2019г. по описа на СИ при КРС/. В подкрепа на
неоснователността на възражението са съображенията, изложени в Тълкувателно
решение №3/2015г. от 10.07.2017г. на ВКС ОСГТК, във връзка с правния интерес от воденето на иск по чл.440
от ГПК.
При това развитие на производството, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Съдът намира, че в случая се установяват
всички предвидените от закона предпоставки за ангажиране отговорността на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК,
ведно с приложени към него доказателства за сторени такива /л.603-607/ и
претендира разноски в общ размер на 39121 лв. с вкл. ДДС, от която сума, адв.
възнаграждение е в размер на 32000 лв., а с ДДС - 38400 лв., за установяване на
този разход е приложен договор от 04.07.201д. за предоставяне на правни услуги,
сключен между МЗХГ и адв. дружество „****“, Булстат ********* с уговорено
възнаграждение в размер на 38400 лв. с ДДС, относно осъществяване на
процесуално представителство по гр. д. №266/2019г. по описа на КРС /което след
направени отводи на съдиите от КРС, е изпратено от ДОС за разглеждане в ДРС
и продължило под №783/2020г./. По делото
ответникът е бил представляван от няколко адвоката /приложени пълномощни на
л.97-98 по гр. д. №266/2019г. по описа на КРС, а по гр. д. №783/2010г. по описа
на ДРС, приложени на л.30, л.77, л.124, л.453/, но възнаграждение се дължи за
един адвокат.
Предвид обстоятелството, че делото не
приключва с решение по съществото на спора, а с определение за прекратяване,
поради недопустимост на иска, съдът намира, че следва да присъди разноски на
ответника само за адв. възнаграждение.
От ищеца е направено своевременно
възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, по което съдът дължи произнасяне.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, когато уговореното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, с оглед характера на производството и фактическата
и правна сложност на делото, съдът може, но не служебно, а само по искане на
насрещната страна, да го намали. Такова е искането на ищеца. Разгледано по
същество, то е основателно, поради следните съображения:
Отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са
материалноправни, поради което приложими са тези норми,
които са в сила към момента
на осъществяване на разхода за
процесуално представителство /в
случая към 26.07.2019г./, доколкото на
последващите изменения на нормите (законови
и подзаконови), регулиращи материята за адвокатското
възнаграждение, изрично не е дадено обратно
действие (Определение № 693/5.12.2019 г. на ВКС по
т. д. № 827/2019 г., ІІ т.о.).
Следва да бъде отчетено, че защитата на
ответника е реализирана с подробен отговор на исковата молба, в който наред с
доводите за недопустимост на иска, са направени възражения по същество и
искания за приемане на писмени доказателства, за допускане на гласни
доказателства и др.
Съдът следва да съобрази и цената на иска,
предвид данъчната оценка на имота, която е в размер на 16680.40 лв. /предвид изготвената
и приета СТИЕ – л.127-129/. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАС, минималният размер на адв.хонорар е 1901.23 лв. /с оглед, цената на
иска – 16 680.40 лв./, съответно 2281.47 лв. с ДДС.
Трябва да се отчете обаче, че делото се характеризира
с висока степен на фактическа и правна сложност, преценка приложимостта на
множество нормативни актове /дори и при липса на произнасяне по съществото на
спора/, многократни открити съдебни заседания, свързани с транспортни разходи
на процесуалните представители, събиране на различни доказателства, които са в
голям обем.
Отчитайки всички визирани обстоятелства
по-горе, които са от значение за преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият
състав обосновава извод за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 384000 лв. с включен ДДС, което следва да бъде намалено наполовина,
т.е. от 32000 лв. без ДДС на 16000.00
лв., или на 19200 лв. с ДДС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
299, ал.2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №783/2020г. по описа на Районен
съд Добрич, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявения иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от „Ваканционно селище Русалка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П. И.,
чрез упълномощения адвокат М.П. от ДАК, със съдебен адрес:***, * срещу Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, ЕИК *********, *** за приемане на установено
в отношенията между страните, че ищцовото дружество е собственик на поземлен
имот с идентификатор ***по КК на с. Свети Никола, община Каварна, област Добрич
с площ от 182570 кв.м., а по скица с площ от 185338 кв.м.
ОСЪЖДА „Ваканционно селище Русалка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Б. /към
момента на подаване на исковата молба от Н. П. И./, да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, ЕИК *********, ***, сумата от 19200.00 лв. /деветнадесет хиляди и
двеста лева/, сторени съдебни разноски в настоящото производство от ответника
за адв. възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в едноседмичен срок от получаване
на съобщението от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: