№ 588
гр. Плевен, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20234430104800 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.150,
вр.чл.262, вр.чл.143 КТ с цена на иска 5118,70 лв., чл.150, вр.чл.262,
вр.чл.143 КТ с цена на иска 4854,28 лв. и чл.86 ЗЗД с цена на иска 691,59 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
Р. К. Д., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е имал с ответника -
„***" ЕООД - Плевен сключени два трудови договора - от 10.06.2022г., и от
15.12.2022г., прекратени с изтичане на определения в тях 6- месечен срок -
съответно на 9.12.2022г. и на 15.06.2023г. Твърди, че въпреки формалното
прекратяване на първия договор, той работел и в периода преди сключването
на втория договор, когато има две смени по 24 часа. Твърди, че и по двата
договора бил назначен на длъжност „***- ***", на 8- часов работен ден, с
основно трудово възнаграждение по първия договор 710лв., а по втория —
800лв., считано от 16.01.2023г., както и допълнително възнаграждение - 0,6 %
за всяка година трудов стаж. Твърди, че в действителност през цялото време,
в което бил на работа при ответника, работел на смени от 24 часа,
включително- през нощта и в почивни и празнични дни, без да има заповед за
такава организация на работата и без това да се отрази на заплащането му.
Твърди, че освен това, почивката от 48 часа между смените не се спазвала,
1
когато по някаква причина броят на охранителите намалявал. Твърди, че по
негови изчисления, направени въз основа на водените при работодателя
книги, за периода от 12 месеца е положил 1402 часа труд извън установеното
с трудовия договор работно време, част от които през нощта и в почивни и
празнични дни, за които не е получил заплащане. Твърди, че по договора от
10.06.2022г. отработил както следва: -за м. юни - 7 смени по 24 часа- общо
168 часа, вместо 112 часа съгласно трудовия договор, -за м. юли- 14 смени по
24 часа- общо 336 часа, вместо 168 часа по договор, -за м. август-12 смени по
24 часа, общо 288 часа, вместо 184 часа по договор, -за м. септември -13
смени по 24 часа- общо 312 часа, вместо 160 часа по договор, -за м. октомври
-10 смени по 24 часа - общо 240 часа, вместо 168 по договор, -за м. ноември-
13 смени по 24 часа - общо 312 часа, вместо 176 часа по договор, -за м.
декември- 3 смени по 24 часа - общо 72 часа, вместо 56 часа по договор.
Твърди, че общо за периода 10.06- 8.12. 2022г. е положил 1728 часа труд,
вместо дължимите по договор 984 часа. Твърди, че разликата от 744 часа има
характер на извънреден труд по смисъла на чл.143 от КТ, тъй като е положен
със знанието, макар и без изрично разпореждане на представляващия
дружеството. Счита, че за него е следвало да получава завишено заплащане,
съгласно чл.150 и чл.262 от КТ, и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Като се вземе предвид цената на 1 час труд съгласно
сключения договор - 5лв., и се съобрази заплащането на извънредния труд
съгласно чл.262 от Кодекса на труда, за този период от време счита, че
работодателят му дължи още 5 580 лв. Твърди, че освен това, при
прекратяване на трудовото правоотношение на 9.12.2022г. му е начислено
обезщетение за неплатен годишен отпуск в размер на 531лв., при заплата от
799,46лв. Като се вземе предвид реално заработената с извънреден труд
заплата от 1650 лв., му се дължи доплащане от 300 лв. Твърди, че по договора
от 15.12.2022г. е работил както следва: -за м. декември 2022г. - 8 смени по 24
часа, общо 192 часа, вместо 96 часа по договор, -за м. януари 2023г,-12 смени
по 24 часа- общо 288 часа, вместо 168 часа по договор, -за м. февруари — 10
смени по 24 часа — общо 240 часа, вместо 160 часа по договор, -за м. март -
10 смени по 24 часа - общо 240 часа, вместо 176 часа по договор, -за м. април
- 10 смени по 24 часа - общо 240 часа , вместо 144 часа по договор, -за м. май-
11 смени по 24 часа — общо 264 часа, вместо 176 часа по договор, -за м. юни-
8 смени по 24 часа , плюс 10 часа — общо 202 часа, вместо 88 часа по
2
договор. Твърди, че общо за периода 15.12.2022г. -15.06.2023г. е положил
1666 часа труд, вместо дължимите по договор 1008 часа. Твърди, че разликата
от 658 часа е извънреден труд, за който е трябвало да получи допълнително
заплащане, съгласно чл.262 от КТ, по негови изчисления от 5600лв. Твърди,
че тази сума не е взета предвид и при изчисляване на обезщетението му за
неползван платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни, и вместо
изплатените 450 лв. е трябвало да получи още 210 лв. Твърди, че въз основа
на заповед на представляващия дружеството е полагал и допълнителен труд -
управление на служебен автомобил в работно и в извънработно време, която
дейност не е била включена в длъжностната му характеристика, и за нея не е
получавал допълнително трудово възнаграждение. Твърди, че за периода на
двата договора е осъществил общо 93 превоза на работници и служители, за
които е трябвало да получи допълнително 551лв.-лв. - 250лв. по първия
договор и 301 лв. по втория, за осъществени съответно 50бр. и 43 бр. превози.
Твърди, че единствените допълнителни суми, които е получил извън
уговореното трудово възнаграждение са около 400лв., за които би следвало да
има документи при ответника.
Моли, след допуснатото изменение в размера на предявените
претенции и частично прекратяване на производството по делото поради
отказ от част от предявените искове, ответника да бъде осъден да плати на
ищеца положен и незаплатен извънреден труд, включително през нощта и в
почивни и празнични дни – 5118,70 лв. по първия договор и 4854,28 лв. по
втория трудов договор, лихва за забава на всяко дължимо месечно плащане,
считано от първо число на месеца, следващ периода на изплащане на
трудовото възнаграждение, до датата на завеждане на иска общо 691,59лв.,
както и законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище, че предявените срещу дружеството искове
са процесуално допустими, но недоказани и изцяло неоснователни. Заявява,
че не е спорно, че между ищеца и ответното дружество са съществували
трудови правоотношения, обективирани във сключените два трудови
договора, първия от които сключен на 10.06.2022 г. и прекратен поради
изтичане на уговорения срок на 09.12.2022 г. и втория сключен на 15.12.2022
г., изменен с допълнително споразумение от 16.01.2023 г. и прекратен поради
3
изтичане на уговорения срок на 15.06.2023 г. Счита за недоказани
предявените претенции за положен извънреден труд по договора от
10.06.2022 г. в размер на 744 работни часа и по договора от 15.12.2022 г. в
размер на 658 работни часа. Оспорва размера на претендираното
допълнително възнаграждение за извънреден труд и изчисляването му по
правилата на чл. 262 от КТ. Твърди, че при подневното отчитане на
работното време, когато работник или служител отработи в повече от
законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като
извънреден труд във всеки отделен месец. Но тъй като наведените от ищеца
твърдения са, че е работил на смени, и в такъв случай следва да се прилагат
правилата за сумирано отчитане на работното време. При сумираното
изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от
време. В този случай продължителността на работното време през отделните
дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с
почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на
работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане.
Когато в края на отчетния период нормата работно време е превишена, ще е
налице извънреден труд. Твърди, че положеният труд в събота и неделя не се
явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител
да бъде на работа през тези дни. Оспорва наведените в исковата молба
твърдения за полаган и незаплатен извънреден труд. Видно от фишовете за РЗ
на работника е начислявано допълнително възнаграждение за извънреден
труд във всеки от отчетните периоди на трудовите правоотношения. Оспорва
като неоснователна и недоказана претенцията за заплащане на допълнителен
труд за управление на служебен автомобил в работно и извънработно време.
Твърди, че с цитираната от ищеца Заповед № 344/27.10.2022 г. работодателят
е определил кои служители имат право да управляват автомобили,
собственост на дружеството, но не възлага конкретни задължения на всеки от
работниците и ищецът не сочи и доказателства да е полагал допълнителен
труд като шофьор на конкретен служебен автомобил в работно време, извън
работното време по трудовите си договори. Предвид предходните
възраженията счита, че са неоснователни и недоказани и предявените искови
претенции за по-голям размер на допълнителните обезщетения за
неизползван отпуск и по двата трудови договора. Оспорва истинността и
4
доказателствената стойност на представените от ищеца с исковата молба
документи назовани „Копие от записвания в книга на работодателя за
приемане и предаване на обекта“ доколкото не съответстват на изискванията
на Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г. за условията и реда за организация
и извършване на видовете частна охранителна дейност, издадена от
Министъра на вътрешните работи - не представлява Дневник за приемане и
предаване смяната на екипите в обекта, утвърден от управителя на
дружеството.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е и се установява от Трудов договор №
20/10.06.2022г., Трудов договор №42/15.12.2022г. Допълнително
споразумение № 14/16.01.2023г. по Трудов договор №42/15.12.2022г., Заповед
№ 386/09.12.2022г., и Заповед № 505/15.06.2023г., че ищецът Р. Д. е работил
при ответника на длъжността “***-***” по трудови правоотношения,
възникнали на основание на сключените два трудови договора, първия от
които сключен на 10.06.2022 г. и прекратен поради изтичане на уговорения
срок на 09.12.2022 г. и втория сключен на 15.12.2022 г., изменен с
допълнително споразумение от 16.01.2023 г. и прекратен поради изтичане на
уговорения срок на 15.06.2023 г. Уговореното трудово възнаграждение по
първия трудов договор е в размер на 710 лв. и ДТВ за трудов стаж 0,6 % за
всяка година трудов стаж, а втория трудов договор уговореното
възнаграждение е в размер на 710 лв. месечно, изменено от 01.01.2023г. на
800 лв. месечно, както и ДТВ за трудов стаж 0,6 % за всяка година трудов
стаж.
Представени са копия от тетрадка /л.11-13, 72-91 от делото/ от които
се установява приемане и сдаване на дежурства на описаните лица, едно от
които е ищеца по делото Р. Д., от които се установява, че дежурствата са били
с продължителност от 24 часа, а в няколко случая по 48 часа. Съгласно
описаното и сдавано дежурство, положения труд по първия договор от
10.06.2022г. до 09.12.2022г. от Красимир Д. е в размер на общо 1584 часа. Не
се установяват от тези представени копия са сдаване и приемане на
дежурства, твърдените от ищеца дежурства през м.06.2022г. По втория
5
договор от 15.12.2022г. до 15.06.2023г. положения труд от ищеца е в размер
на общо 1074,30 часа. Не се установява от тези представени копия са сдаване
и приемане на дежурства, твърдените от ищеца дежурства през м.02.2023г. и
м.03.2023г. Представените копия на снимки от тетрадка, са оспорени от
ответника. За доказване на тяхната автентичност е назначена съдебно-
техническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно,
обосновано, безпристрастно и компетентно. От него е установено, че
електронните документи/снимки/ са заснети съответно на датите: 01.01.2023г.
в 15,56 часа, 02.06.2023г. в 6,29 часа, 07.06.2023г. в 8,36 часа и 10.06.2023г. в
6,29 часа.
Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза /първоначално и допълнително такова/ като
обективно, компетентно, обосновано и безпристрастно. От него се
установява, че начислените трудови възнаграждения по двата договора са
извършени на база нормативно определените и отработени дни в месеца, като
по ведомости е начислявано доп.възнаграждение с основание — Доплащане
ВП НОСРЗ, като общо по първия договор изплатената сума е в размер на 880
лв., а по втория договор 332 лева. Тези суми експертизата не е приспаднала
при посочване на изчислените суми за извънреден труд. При проверката e
посочено от счетоводителя, че тези суми са били подавани ежемесечно от
началник на производство, който е освободен от работа към момента, както и
че в счетоводството не разполагат с писмени документи, свързани с
начисляването на това доплащане през процесният период. По първият
договор е начислявано основно ТВ 710 лв. и клас прослужено време от 0.6%
годишно, а по вторият ТД основно ТВ в размер на 800 лв. и съответната сума
за клас прослужено време. Колкото са нормативно определените дни през
всеки от месеците, толкова са и заплатените дни, респективно часове. В
Правилника за вътрешният трудов ред на дружеството не е имало изрично
определени за длъжността „***-***” следните данни — начало и край на
работният ден, ред за редуване на смените, почивките по време на работа, ред
за отчитане на работното време. Съобразно твърдените от ищеца часове,
положен труд по трудов договор от 11.06.2022г. са заплатени 1024 часа,
претендирани са 1752 часа положен труд. Извънреден труд-728 часа,
стойност на извънредния труд -5118,70 лв. От посочените 1752 часа,
ищецът твърди, че е изработил на 24-часови смени през м.06.2022г. 168 часа.
6
Лихвата за забава от датата на настъпване на изискуемостта на вземането за
извънреден труд до 23.08.2023г. по първия трудов договор е в размер на
487,98 лв. съобразно твърдения от ищеца, положен от него извънреден труд.
По трудовия договор от 15.12.2022г. заплатените часове труд са 968, а
претендираните такива са 1554,30 часа. При това положение извънредният
труд е 586,30 часа. Стойността на посочените часове извънреден труд е
4854,28лв. По този договор, часовете труд, които ищецът твърди, че е
положил за м.февруари 2023г. са 240 часа и за м.март 2023г. са също 240 часа.
Лихвата за забава от датата на настъпване на изискуемостта на вземането за
извънреден труд до 23.08.2023г. по втория трудов договор е в размер на
203,61 лв. съобразно твърдения от ищеца, положен от него извънреден труд.
Съгласно новопредставените графици по делото от ответника (примерни): По
трудов договор от 11.06.2022г. заплатените часове труд са 1024, часовете по
графиците са 1248 часа, а извънредния труд е 224 часа. Стойността на
извънредния труд е 1582,14 лв. Лихвата за забава от датата на настъпване на
изискуемостта на вземането за извънреден труд до 23.08.2023г. по първия
трудов договор е в размер на 148,20 лв. съобразно представените от ответника
примерни графици. По трудов договор от 15.12.2022г. заплатените часове
труд са 968. Съобразно представените за целите на експертизата графици
от ответника положените от ищеца часове труд са 1200, а извънредния труд е
232 часа на стойност 1857,33 лв. Лихвата за забава от датата на настъпване на
изискуемостта на вземането за извънреден труд до 23.08.2023г. по първия
трудов договор е в размер на 74,02 лв. съобразно представените от ответника
примерни графици.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Е.И.Г. и Г.И.Х., като
преки, еднопосочни, съответни на останалите представени по делото
доказателства, логични и неопровергани. От тях се установява, че и двамата
свидетели са работили като ***-***и при ответното дружество в различни
периоди от време. Обикновено непрекъсваемия цикъл на охрана, осигурявана
от ***-***ите е осигуряван или от двама или трима служители в различни
периоди от време. Имало е друг служител, който много рядко е поемал
дежурства. Бил е съставян график, който е седял в ***ната стая, но
служителите не са работили по него, а по устно разпореждане от друг
служител, имащ ръководни функции по отношение на ***ите. Действително
взетите дежурства са отчитани в специална тетрадка, където винаги при
7
приемане и сдаване на дежурството служителите са се подписвали. Свидетеля
Г. разпознава свой подпис, на представените от ищеца разпечатки от снимки
на тетрадката. Никога не остава без ***. Този който е на смяна не си тръгва,
преди да е сменен от следващия свой колега съобразно разпореждането на
ръководния служител. Случвало се е да се дават и по 48-часови дежурства.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Според чл.143, ал.1 от КТ извънреден труд е работата по трудовото
правоотношение между служителя и работодателя, извън установеното от
него работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието
на определени лица в предприятието. Следователно, за доказване на
претенцията за извънреден труд, следва да бъде установено наличието на
следните предпоставки: 1/ да се касае за работа по определената с
конкретното индивидуално трудово правоотношение трудова функция; 2/
трудът да е полаган извън установеното по конкретното трудово
правоотношение редовно работно време, т. е. извън установеното за
конкретния работник или служител работно време и 3/ да се извършва по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител. Съгласно нормата на чл.142, ал.1 от КТ,
работното време се изчислява в работни дни - подневно, като в ал. 2 е
предвидена възможност за работодателя да установи сумарно изчисляване на
работното време за друг календарен период. В случай, че нормата за работно
време за конкретния период е превишена, ще бъде налице извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл.150 КТ, за положен извънреден труд се заплаща
трудово възнаграждение в увеличен размер по чл.262 КТ. Съобразно
установеното в чл.262 КТ, положеният извънреден труд се заплаща с
увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от
посоченото в същата разпоредба. Когато не е уговорено друго, увеличението
се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия
договор /чл.262 ал.2 КТ/. В разпоредбата на чл.143 КТ е дадено легално
определение на понятието "извънреден труд", а именно: извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
8
извън установеното за него работно време. Съгласно изискванията на чл.149
КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на
извънредния труд, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не
доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл.143 ал.1 КТ. В
тежест на работника е да установи завишаването на месечната
продължителност на работното време, за което са допустими всички
доказателствени средства, а в тежест на работодател е да докаже заплащането
на извънредния труд, ако такъв действително е положен, като са допустими
писмените доказателства и съдебни експертизи.
При подневното отчитане на работното време, когато работник или
служител отработи в повече от законоустановеното работно време за
длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. При
сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и
седмицата период от време. В този случай продължителността на работното
време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в
повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този
начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за
периода на отчитане. Когато в края на отчетния период нормата работно
време е превишена, ще е налице извънреден труд. Положеният труд в събота
и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник
или служител да бъде на работа през тези дни. Във всички случаи на работа –
и при нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните празници,
положеният труд се заплаща според уговореното, но не по малко от удвоения
размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор (чл.
262, ал. 1, т. 3 и чл. 263, ал. 2 КТ), без значение дали се касае за извънреден
труд или не (чл. 264 КТ ). За времето, през което се полага извънреден труд,
се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според
изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор
система на заплащане на труда. Възнаграждението за извънреден труд става
дължимо в края на отчетния период. Ако работникът или служителят е
отработил по-малко от законоустановената норма за определения за сумиране
период, неуплътненото работно време остава за сметка на работодателя. По
същия начин се отчита работното време и при прекратяване на трудовото
правоотношение преди изтичането на определения за сумиране на времето
9
период. Тогава се взема предвид законоустановеното работно време и
отработеното време от началото на периода на сумиране до прекратяването на
правоотношението. Има се предвид основното трудово възнаграждение, като
няма пречка при изрична договореност увеличението да се дава и върху
допълнителните трудови възнаграждения, определени в индивидуалния
трудов договор, с изключение на това за продължителна работа.
В тежест на работника е да установи завишаването на месечната
продължителност на работното време, за което са допустими всички
доказателствени средства, в това число и свидетелски. Неводенето на писмен
отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля
доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама
по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл.
143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на
страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването
или не на положен извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже
заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен,
като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи.
Когато насрещните страни спорят относно дължимото и съответно
заплатеното трудово възнаграждение поради различия в твърденията относно
продължителността на работното време, неговото разпределение и
възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях трябва да докаже
пълно и главно фактите и обстоятелства във връзка с конкретните си
твърдения. Например този, който твърди, че отчитането на работното време е
било сумарно, следва да го установи, а този, който поддържа, че
изчисляването е било подневно – на свой ред да го докаже, същото се отнася
и при спор относно начина на разпределение на работното време – дали е
било с променливи граници, дали работният ден е бил разделен и по какъв
начин, дали работният ден бил нормиран или ненормиран и т.н.
Независимо какви условия на работно време и почивки ще приеме
съдът, ако установи, че с оглед приложимите за случая правила е положен
извънреден труд и той е останал неплатен, ще следва да го присъди, на
основание чл. 150 КТ. Въпрос на приложима материално правна норма е
преценката за относимата хипотеза – чл. 262, 263 или 264 КТ. /Решение №
103/27.07.2012г. по гр.д.299/2011г. на 4-то ГО на ВКС./
10
Съдът намира, че приетите по делото писмени доказателства и
заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводни
експертизи, както и събраните свидетелски показания обосновават извод, че
през процесния период от м.06.2022г. до 09.12.2022г. по първия трудов
договор ищецът е положил извънреден труд, в изпълнение на трудовата си
функция като „***-***” в размер на 672 часа. Не се доказаха твърденията на
ищеца при пълно и главно доказване, на положения от него труд през м.юни
2022г. На основание съдебно-счетоводнта експертиза и чрез самостоятелни
изчисления на основание чл.162 ГПК, съдът установи, че положения от
ищеца извънреден труд по първия трудов договор е на стойност 4737,14 лева
за горепосочените часове извънреден труд, като се изключат, часовете, които
ищецът твърди, че е положил труд през м.06.2022г., тъй като за тях по делото
не се ангажираха достатъчно доказателства. За месеците от м.07.2022г. до
м.12.2022г. са ангажирани доказателства от ищеца по делото- копия от
тетрадка за приемане и сдаване на дежурства, съдебно-техническа експертиза
и свидетелски показания, от които се установява при условията на пълно и
главно доказване положения извънреден труд. Не е спорно между страните,
че ищецът по този договор е получил допълнително възнаграждение общо от
880 лв., за които обаче, носещия доказателствената тежест ответник не
ангажира доказателства да са заплатени суми за извънреден труд. Не следва
да бъде възприето заключението на съдебно-счетоводната експертиза във
втория му вариант, тъй като той отразява графици, съставени хипотетично за
целите на експертизата, назначена в настоящото производство и за отговор на
поставената задача към нея по искане на ответника по делото.
По втория договор за периода от 15.12.2022г. до 15.06.2023г., съдът
намира по гореизложените съображения относно първия трудов договор, че
доказаното полагане на извънреден труд от ищеца по делото е в размер на
570,30 часа, тъй като не са ангажирани доказателства за положените часове
труд от ищеца за месец февруари и м.март 2023г. Липсват доказателства за
твърденията на ищеца за този период. Дължимото възнаграждение съобразно
съдебно-счетоводната експертиза и самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК по втория договор е 3681,12 лева.
Поради гореизложеното следва искът с правно основание чл.150,
вр.чл.262, вр.чл.143 КТ с цена на иска 5118,70 лв. да бъде уважен до размер
от 4737,14 лв., а за разликата до предявения размер да бъде отхвърлен като
11
недоказан, а иска с правно основание чл.150, вр.чл.262, вр.чл.143 КТ с цена
на иска 4854,28 лв. да бъде уважен до размер от 3681,12 лв., а за разликата до
предявения си размер да бъде отхвърлен като недоказан.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предявената искова претенция с правно основание чл.150, вр.чл.262, вр.чл.143
КТ и от уважаването на последната зависи съдбата на акцесорния иск.
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение (ТПО) е
възмезден, а съгласно нормата на чл. 128, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен
да заплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа, като в противен случай изпада в забава и без да е нужна
покана. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение
на работника или служителя се изплаща авансово или окончателно всеки
месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. По делото се установи, че
страните са уговорили заплащане на трудовото възнаграждение от 25-то до
30-то число на месеца за предходния месец, поради което, съдът приема, че
ответника е изпаднал в забава след изтичане на месеца, следващ месеца, за
който се дължи трудовото възнаграждение. Съгласно приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза и след самостоятелни изчисления от съда
на основание чл.162 ГПК дължимата лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд на ищеца по двата трудови договора
изпадането в забава за всяко месечно трудово възнаграждение до 23.08.2023г.
е в размер на 583,70 лева за която сума следва искът да бъде уважен, а за
разликата до предявения размер от 691.59 лв. следва искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, ответника
следва да бъде осъден да заплати на адв. В. С. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част на исковите претенции в размер на 1200,20 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ответника
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция, както и в частта, в която е направен отказ от част от предявените
искове, поради което ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 620,21 лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
12
уважените искове в размер на 386,73 лв./189,49 лв.+147,24 лв.+ 50лв./,
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.150, вр.чл.262, вр.чл.143 ***, ***, със
седалище и адрес на управление: *** да плати на Р. К. Д., ЕГН**********,
*** сумата от 4737,14 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд по трудово правоотношение на основание Трудов договор №
20/10.06.2022г. за периода от м.06.2022г. до 09.12.2022г., в едно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /23.08.2023г./ до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата до предявения размер
от 5118,70 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.150, вр.чл.262, вр.чл.143 ***, ***, със
седалище и адрес на управление: *** да плати на Р. К. Д., ЕГН**********,
*** сумата от 3681,12 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд по трудово правоотношение на основание Трудов договор №
42/15.12.2022г. за периода от м.12.2022г. до 15.06.2023г., в едно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /23.08.2023г./ до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата до предявения размер
от 4854,28 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, ***, ***, със седалище и адрес на
управление: *** да плати на Р. К. Д., ЕГН**********, *** сумата от 583,70
лева, представляваща лихва за забава върху неизплатено възнаграждение за
извънреден труд по трудово правоотношение на основание Трудов договор №
20/10.06.2022г. и Трудов договор № 42/15.12.2022г. за периода от изпадането
в забава за всяко месечно трудово възнаграждение до 23.08.2023г., а за
разликата до предявения размер от 691,59 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, ***, ***, със седалище и
адрес на управление: *** да плати на адв. В. С. сумата от 1200,20 лв. за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Р. К. Д., ЕГН**********, ***
13
да плати на ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от
620,21 лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 386,83 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14