№ 1774
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110114002 по описа за 2022 година
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че ответниците М. Л. и С. Г. Д А. ,
граждани на Р.И. му дължат следните суми, за доставена и незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение до топлоснабден имот в гр.
АДРЕС , аб. № *****, както следва:
-Ответника М. Л.- сума в размер на 264,52лв., представляваща стойност
на потребена и незаплатена топлинна енергия в периода от м.05.2018 г. до
м.07.2019 г. , заедно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателно заплащане на вземането;- 54,67 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
25.02.2022 г.;- 2,71 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 03.2019 г. до м.07.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателно заплащане на вземането;-
0,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.04.2019 г. до 25.02.2022 г.;
-Ответника С. Г. Д А. - сума в размер на 264,52лв., представляваща
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия в периода от
м.05.2018 г. до м.07.2019 г. , заедно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателно заплащане на вземането;- 54,67 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
1
15.09.2019 г. до 25.02.2022 г.;- 2,71 лв., представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м. 03.2019 г. до м.07.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателно заплащане на
вземането;- 0,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 30.04.2019 г. до 25.02.2022 г.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят посочените суми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
двамата ответници по делото чрез назначения им особен представител по
реда на чл. 48 ГПК - адвокат Д. Ф. от САК , с който исковете се оспорват по
основание и размер. Релевира се възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение претенциите за главници и лихви .Моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на
договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответниците през
процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността
на услугата дялово разпределение, изпадането в забава за тяхното заплащане,
както и прекъсването или спирането на погасителната давност за
претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване на обекти в тази сграда.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява ,
че сградата, в която се намира жилището, е присъединена към абонатна
станция, и следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е
открита партида с абонатен № ***** .Съобразно заключението в имота за
процесния период е начислявана ТЕ от сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване . Според заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза за процесния период е дължима
главница в общ размер на 534,47лв. / от която в размер на 529,05лв.- за
топлинна енергия за отопление и БТВ/ и в размер на 5,42лв.- за отчитане на
2
уреди за разпределение на ТЕ . Мораторната лихва върху главницата за
топлинна енергия вещото лице е изчислило на сумата от 109,33лева, а върху
главницата за дялово разпределение- в размер на 1,41лева. Според
заключението на вещото лице всички суми , възникнали като задължение
преди 17.03.2019г. и за периода от м. 05.18г. до м. 02.19г. включително са
заплатени от абонатите преди завеждане на исковата молба . Посочило е
още, че претендираните от ищеца суми извън давността, не са погасени от
ответниците.
От представения по делото НА за покупко-продажба на недвижим
имот №88, т.1, рег. №****, д.78 от 2012г. от 10.07.12г. на нот. М. Г. с р-н на
действие СРС ,рег. №*** на НК се установява , че процесният топлоснабден
имот е придобит от ответниците чрез покупко-продажба през 2012г. , като с
НА №146,т.5, рег. №7041, д. 724/19г. от 02.08.19година същите са продали
придобития имот . Или в рамките на процедсния период – м.05.18г.- м.07.19г.
, в качеството си на собственици, с оглед разпоредбата на чл. 153 ЗЕ, от
правна страна, се установява, че ответниците са били клиенти на ищеца по
договор за доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и
за исковия период.
Съгласно чл. 150 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 съдържанието на облигационното
отношение между клиент и топлофикационно дружество се състои от
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо
тяхното изрично приемане от клиентите/потребителите. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ в приложимата
редакция към исковия период потребител, респ. битов клиент на ТЕ е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. В този смисъл са и задължителните разяснения на Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, при липсата на данни друго
лице да е ползвало имота и да е сключило договор с топлопреносното
предприятие. С оглед изложеното ответниците като собственици на имота се
явяват клиенти на ТЕ за битови нужди в периода през исковия период и
задължени лица за заплащане на доставената до апартамента им такава.
3
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ от топлопреносното
предприятие на потребители на ТЕ за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези ОУ се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е,
че ОУ на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу ОУ. Поради изложеното, съдът
приема, че между ответниците и ищеца са били налице договорни отношения
по продажба на ТЕ за битови нужди с включените в тях права и задължения
на страните, съгласно ЗЕ и ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. ТЕ за отопление на сграда - етажна собственост, се поделя на
такава, отдадена от сградната инсталация, за отопление на общите части и за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач
«ФИРМА“ЕООД , което се установява от приложените формуляри за отчет и
индивидуални справки и заключението на изготвената техническа експертиза
. Дължимостта на сумите за ТЕ е обусловена реално и незаплатено
потребление на услуга, нейното отчитане, респ. индивидуализирането по
основание и размер следва да бъде извършено на база законосъобразно
4
отчитане на консумираната ТЕ, при спазване на всички нормативни
изисквания относими към процесния период. Ако тези предпоставки са
налице фактът, че топлинното счетоводство е извършено от нарочно избрана
фирма за дялово разпределение и след уговорени срок на услугата не може да
доведе до отпадане на отговорността за плащане на последната, когато такава
е доставена.
От представените по делото съобщения към фактури, и от
заключението на допуснатата по делото Техническа експертиза се
установява, че през исковия период е начислявана ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/. Експертизата съдът
намира за обективно и компетентно изготвена, поради което и следва да бъде
кредитирана.
Установява се и задължението за извършеното дялово разпределение за
процесния период . Според заключението на вещото лице за процесния
период дяловото разпределение е извършвано от „ФИРМА“ЕАД съгласно
изискванията на ЗЕ , Наредба №16-334/06.04.07г., Наредба Е-РД 04-
1/12.03.20г., както и ОУ на „ФИРМА „ЕАД за продажба на топлинна енерги
яза битови нужди гр. София .
Изложеното поражда необходимостта от произнасяне по своевременно
заявеното с писмения отговор възражение за погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК приложим в конкретния случай се явява
тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за главниците и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с предявяването на
исковата молба в съда . Предвид това вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се явяват погасени за периода от м.05.2018 г. до м. 02.2019
г. вкл.на осн. чл. 111 ЗЗД. С оглед на това, след служебно извършени
изчисления на осн. чл. 162 ГПК, искът за стойност на топлинна енергия
следва да се уважи за периода от м.03.2019 г. до м. 07.2019 г. и за сумата от
367,03 лв. / или спрямо всеки един от ответниците по ½ - за главница за
топлинна енергия от по 183,51лв. / да се отхвърли за периода от м..05.2018 г.
до м.02.2019 г., както и за разликата над уважените размери.
С оглед дотук изложеното и предвид датата на депозиране на исковата
5
молба в съда, не се обхващат от тригодишния давностен срок вземанията за
главница за дялово разпределение , доколкото същите се претендират за
периода м. 03.19г.- м. 07.19г. , а размерът им се установява и от заключението
на вещото лице по счетоводната експертиза.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната
лихва за посочения в исковата молба период върху главница за ТЕ и върху
сумата за дялово разпределение.
Според чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
По отношение на лихвата върху непогасената по давност главница за
топлинна енергия , съдът изчисли същата по реда на чл. 162 ГПК в размер
общо на 58,62лева върху непогасена по давност главница от общо 367,03лв.,
като претенцията за лихва за забава върху главница за топлинна енергия
следва да се уважи общо за този размер и за търсения период / или спрямо
всеки един от ответниците до размер на 29,31лева/ .
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на ТЕ, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда,
поради което акцесорните претенции за лихва за забава върху сума за дялово
разпределение следва в цялост да бъдат отхвърлени.
По разноските
На ищеца се следва разноски съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е реализирал разноски в общ размер на 1250лева , от които за
заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, заплатени депозити за два броя експертизи и депозит за особен
представител на ответниците. На ищеца се следват , съразмерно на
уважените искове, разноски в размер общо на 835,13 лева.
Ответниците не са сторили разноски за производството, поради което такива
не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, М. Л. , гражданин
на Р.И. , роден на **********г. в С., провинция С. , Р.И. ДА ЗАПЛАТИ НА
на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
АДРЕС, следните суми:- 183,51лв., представляваща стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия в периода от м.05.2018 г. до м.07.2019 г. за
топлоснабден имот , находящ се в гр. АДРЕС, аб. № ***** , заедно със
законна лихва от датата на исковата молба-17.03.22Г. до окончателно
заплащане на вземането;- 29,31 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 25.02.2022 г.;-
2,71 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м. 03.2019 г. до м.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба -17.03.22Г. до окончателно заплащане на вземането; като
отхвърля ИСКОВЕТЕ за главница за топлинна енергия над уважения
размер от 183,51лв. до пълния предявен размер от 264,52лева и за периода м.
05.18г. – м. 02.19г., за мораторна лихва за забава върху главница за топлинна
енергия над уважения размер до пълния предявен размер от 54,67лв. , както и
изцяло исковата претенция в размер на 0,70 лв. за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2019 г. до 25.02.2022
г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, С. Г. Д А. ,
гражданин на Р.И. , роден на 12.12.1974г. в Б. М., провинция К., Р.И. ДА
ЗАПЛАТИ НА на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, следните суми:- 183,51лв., представляваща стойност
на потребена и незаплатена топлинна енергия в периода от м.05.2018 г. до
м.07.2019 г. за топлоснабден имот , находящ се в гр. АДРЕС, аб. № ***** ,
заедно със законна лихва от датата на исковата молба-17.03.22Г. до
окончателно заплащане на вземането;- 29,31 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
25.02.2022 г.;- 2,71 лв., представляваща стойност на услугата дялово
7
разпределение за периода от м. 03.2019 г. до м.07.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба -17.03.22Г. до окончателно заплащане на
вземането; като отхвърля ИСКОВЕТЕ за главница за топлинна енергия над
уважения размер от 183,51лв. до пълния предявен размер от 264,52лева и за
периода м. 05.18г. – м. 02.19г., за мораторна лихва за забава върху главница
за топлинна енергия над уважения размер до пълния предявен размер от
54,67лв. , както и изцяло исковата претенция в размер на 0,70 лв. за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.04.2019 г. до 25.02.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. Л. , гражданин на Р.И. ,
роден на **********г. в С., провинция С. , Р.И. да заплати на „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 417,56 лв., представляваща разноски за
исковото производство, съразмерно на уважените спрямо ответника искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК , С. Г. Д А. , гражданин на Р.И. ,
роден на **********г. в Б. М., провинция К., Р.И. да заплати на „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 417,56 лв., представляваща разноски за
исковото производство, съразмерно на уважените спрямо ответника искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението е поставено при участието на „ФИРМА“ ЕООД , като
трето лице-помагач на страната на „ФИРМА“ ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8