№ 1023
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501257 по описа за 2021 година
С решение от 18.01.2021 г., постановено по гр. дело № 9 371/2018 г.,
Софийският градски съд, I Гражданско отделение, 7 състав, е осъдил ответника ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД да заплати на ищцата Т. Ж. П. сумата 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейния
брат Ж. А. и на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. В останалата му част искът, поддържан в
размер от 50 000 лева, е отхвърлен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.
В нея се излагат доводи, че необосновано градският съд е присъдил обезщетение в
полза на ищцата, тъй като по отношение на нея не е налице изключението, посочено в
ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което същата не е активно
материалноправно легитимирана да претендира обезщетение от смъртта на своя брат.
Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска
изцяло. При условията на евентуалност се претендира намаляване на обезщетението до
5 000 лева с доводи, че е нарушен чл.52 от ЗЗД, като се заявява също, че следва да бъде
съобразено и възражението за съпричиняване.
От своя страна ищцата Т. Ж. П. е подала насрещна въззивна жалба срещу тази
1
част от решението, с която исковата й претенция е отхвърлена за разликата над 20 000
до претендираните 50 000 лева. В жалбата се излагат съображения, че с оглед на
установените неимуществени вреди присъденото обезщетение е несправедливо
занижено.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото. В
решението си подробно е обсъдил събраните доказателства.
Установено е, че на 13.05.2014 г. братът на ищцата – Ж. Ж. А., е загинал при
пътно-транспортно произшествие.
От заключението на вещото лице доц. А. А., изготвил автотехническа
експертиза, се установява, че механизмът на ПТП е следният: На 13.05.2014 г., около
08.15 ч. сутринта Ж. Ж. управлявал микробус „Ситроен Джъмпър“ в посока от гр. Бяла
към гр. Плевен. В същото време в срещуположната посока със скорост около 107 км/ч.
се движел микробус „Пежо Боксер“, управляван от водач А. А.. Когато разстоянието
между двата автомобила било около 135 м., автомобилът „Пежо“ се отклонил в ляво и
навлязъл в лентата за движение на автомобила „Ситроен“. Водачът Ж. възприел
опасността и предприел аварийно спиране, но за него ударът бил непредотвратим.
Водачът на насрещния автомобил най-вероятно не е предприел действия за спиране и
предотвратяване на удара. Последвал удар между двата автомобила – челен, кос
ексцентричен. Телата на двамата водачи политнали силно напред и леко наляво и
получили тежки увреждания, несъвместими с живота. И двамата водачи починали.
От заключението на вещото лице доц. М. Г. се установява, че смъртта на Ж. Ж. е
резултат от получените при сблъсъка между двата автомобила тежки телесни травми.
Д-р Г. счита, че Ж. е пътувал с поставен предпазен колан, съдейки по констатираното
счупване ключицата, което е характерно за водач на МПС с поставен колан.
В съдебно заседание на 08.12.2020 г. доц. А. е обяснил, че видно от фотоалбума,
изготвен в досъдебното производство, цялата лява страна на управлявания от Ж.
автомобил е изкъртена, включително и най-крайната лява част на арматурното табло.
При този механизъм неизбежно водачът е получил директни удари от деформирани
2
части на автомобила. Дори Ж. да е бил с поставен колан, средната колонка на
автомобила, на която е закачен коланът, би могла да го притисне още по-силно и дори
да му пререже гръкляна.
Поради смъртта на водача на автомобила „Пежо“ – А. А., досъдебното
производство, образувано по случая, е било прекратено от прокурор от ОП – Плевен с
постановление от 25.03.2015 г.
По делото е прието за безспорно, че лекият автомобил „Пежо Боксер“ с рег. №
***, управляван от водача А. А., е валидно застрахован за риска „гражданска
отговорност“ в ответното застрахователно дружество.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е разпитан по
делегация от Добричкия районен съд свидетелят В. В. – братовчед на ищцата и на
нейния покоен брат. Пред съда е разказал, че ищцата Т. е вдовица, съпругът й починал
преди много години и тя останала сама с двете си деца. Синът на ищцата също
починал, а дъщеря й е с увреждане. Ж., който бил по-млад от сестра си, бил нейната
дясна ръка и помагал за „мъжката част“ от поддръжката на дома й. Двамата били
много близки, споделяли си, помагали си. Въпреки че не живеели в едно домакинство,
братът през няколко дни посещавал сестра си. Ищцата също помагала на брат си,
понеже била медицинска сестра.
Както ищцата, така и дъщеря й много зле преживели смъртта на Ж. Ж.. Т.
изпаднала в шок, още не може да се стабилизира. Видимо се променила – остаряла,
уплашена. Отчаяна е, разболяла се, продължава да има здравословни проблеми, а се
тревожи и за дъщеря си. Ж. й бил подкрепата, съветвал ги, подпомагал ги финансово и
след като вече не може да разчита на брат си, ищцата тотално се сринала.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., постановено по т. дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък освен
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение обезщетение може да
претендира всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
3
Следователно, за да бъде уважена претенция за обезщетяване на нематериални
вреди, претърпени от сестра в резултат от смъртта на нейния брат, следва да са
установени такива обстоятелства, които да обосновават изключението.
В съобразителната част на цитираното Тълкувателното решение е разяснено, че:
„Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“
В решение № 92 от 17.11.2020 година, постановено по реда на чл.290 от ГПК по
касационно т. дело № 1275/2019 г. от ВКС, ІІ т.о., се приема, че за да се приложи
цитираното изключение, е необходимо да са налице следните предпоставки:
1. Да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и
2. Да са претърпени действително такива неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка.
В същото решение се посочва още, че „за да се приеме, че между изброените
роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка.
Съдът намира, че от показанията на свидетеля В. се установяват отношения на
обич и привързаност между ищцата и нейния загинал брат, които надвишават
обичайните между брат и сестра. Ж. Ж. не само е помагал на сестра си, но поради
4
факта, че същата е останала вдовица преди много години, той е замествал мъжа в
семейството. Загубата на неговата подкрепа е причинила на ищцата неимуществени
вреди, надвишаващи обичайните такива. Поради това обосновано градският съд е
приел, че в случая е приложимо изключението, посочено в цитираното тълкувателно
решение.
Определеният размер на обезщетението е справедлив, тъй като е съобразена
тежестта на нематериалните вреди, които ищцата е претърпяла и продължава да търпи
от внезапната смърт на своя брат.
Обосновано съдът е приел също, че възражението за съпричиняване не е
доказано от страна на ответника, който носи тежестта на доказване. Както беше
посочено по-горе, според вещото лице доц. Г. загиналият Ж. Ж. е пътувал с поставен
предпазен колан. А според доц. А., с оглед изкъртването на автомобила от страната на
водача и навлизане на части от интериора, които са причинили тежките увреждания,
обезопасителен колан не би могъл да предотврати травмите.
С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че както жалбата на
застрахователното дружество, така и насрещната жалба на ищцата са неоснователни.
Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, на жалбоподателя ответник не се
дължат разноски за настоящата инстанция. Ищцата не е заявила искане за присъждане
на разноски, такива не са и документирани пред въззивния съд.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, I Гражданско
отделение, 7 състав, постановено на 18.01.2021 г. по гр. дело № 9 371/2018 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6