и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 12/23.02.2006 година, постановена по Н.о.х.дело № 756/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал подс. Мюмюн Юмер Юмер, Гергин Здравков Йосифов, Самир Юмер Юсеин и Айхан Апти Халил/последния като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си/, всички от гр.Кърджали, за виновни в това, че на 02.04.2005 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършители, унищожили противозаконно чужди движими вещи - 5 бр. панорамни стъкла на стойност 120 лв., собственост на Сунай Рухи Кучук от гр. Кърджали, поради което и на осн. чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 54 от НК е осъдил всеки от първите трима подсъдими на наказание “лишаване от свобода” за срок от по една година, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила за всеки от тях; а непълнолетния подс.Айхан Апти Халил при приложението на чл. 63 ал.1 т.4 от НК е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като на осн.69 ал. 1, във вр. с чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. На осн. чл. 53 от НПК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства - два броя дървени пръти. Осъдил е четиримата подсъдими да заплатят солидарно по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски в размер на 165.00 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Гергин Здравков Йосифов, който чрез защитника си я обжалва като необоснована, постановена при нарушение на материалния закон, като наложеното наказание счита за явно несправедливо. Въпреки, че не оспорва участието си осъществяване на инкриминираното деяние, твърди, че неправилно съдът е квалифицирал престъплението по чл. 216 ал.1 от НК и е отказал приложението на ал.4 на същият текст. Счита, че очевидно се касае за “маловажен случай”, тъй като причинената щета била в размер на 120 лв. – под размера на минималната работна заплата, като същата е възстановена и са заличени настъпилите общественоопасни последици. Развива съображения за неправилно определяне на размера на наказанието “лишаване от свобода”, тъй като съдът не бил отчел редица смекчаващи отговорността на подс.Йосифов обстоятелства – чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, критично отношение към извършеното престъпление, поради което наложеното му наказание “лишаване от свобода” за срок от една година не съответствувало на обществената опасност на деянието и дееца и било явно несправедливо. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като деянието бъде квалифицирано по чл.78а от НК и на подс.Йосифов бъде наложено административно наказание, или алтернативно - да бъде намален размера на наложеното му наказание “лишаване от свобода” до законовия минимум. В съдебно заседание подс. Йосифов не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимите обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. Въз основа на събраните в производството пред първоинстанционният съд доказателства, от фактическа страна се установява следното: На 02.04.2005 год. следобяд четиримата подсъдими изпили по около 100 гр. текила, след което решили да продължат да се черпят, като около 20.00 часа се събрали в избеното помещение към апартамента на подс.Мюмюн Юмер и Самир Юсеин /които са братя/ в бл.46 в кв."Възрожденци" в гр.Кърджали, където започнали да пият алкохол – бира, която закупили. След като изпили около две каси бира, около 23.00 часа подсъдимите Гергин Йосифов и Юсеин напуснали компанията и решили да посетят кафе-аперитив „Серджо", също находящ се в кв.”Възрожденци”, а подс. Мюмюн Юмер и Халил продължили да пият в избеното помещение. Още с влизането си в заведението подс.Йосифов и Юсеин се спречкали с клиент на заведението, при което св. Ерсин Емин - управител на заведението, виждайки че са под въздействието на алкохола, отказал да им сервира, като извел двамата от заведението и им обяснил, че не желае да създават проблеми. Подразнени и ядосани от поведението на свидетеля, двамата подсъдими се върнали при подс.Мюмюн Юмер и Айхан Халил, като им обяснили, че били набити и изгонени от заведението. Под въздействието на изпития алкохол, четиримата подсъдими решили да отидат в кафе-аперитив „Серджо" и да се разправят за причините за изгонването на подс.Йосифов и Юсеин от заведението. По пътя към заведението подсъдимите Мюмюн Юмер и Гергин Йосифов се снабдили с 2 бр. дървени колове, които отчупили от дърво. Когато влезли в заведението, вътре били св. Идриз- сервитьор и св. Емин- барман. Подсъдимите се насочили към св.Емин, псувайки го, като последният се изплашил и за да се защити, взел в ръка кухненски нож и избягал в склада на заведението, заключвайки вратата към склада отвътре; а св. Идриз се скрил зад бара в заведението. Подс.Халил с ръка счупил стъклото на вратата за склада, в който се бил скрил св.Емин. Подс.Мюмюн Юмер захвърлил един от коловете, като счупил едно витринно стъкло, след което и четиримата подсъдими започнали да чупят стъкла в заведението с дървените колове, които носели, като по този начин унищожили общо 5 бр. стъкла – 2 бр. на витрините на заведението и още 3 бр. на врати в същото. След като изпочупили стъклата, подсъдимите си тръгнали, като посетили заведение “Инсайд” в гр.Кърджали. Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, приета от първоинстанционния съд, стойността на унищожените вещи към момента на извършване на деянието възлиза на 120 лева. Бащата на подс.Гергин Йосифов възстановил нанесените щети, като закупил и заплатил монтажа на нови стъкла в заведението. От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно- психиатрична експертиза се установява, че подс.Айхан Халил не страда от душевно заболяване, като към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимите, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на св.Идриз, Емин и Мюжгян Юмер, дадени при разпита им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Николов по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, и показанията на същия, дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира; от писменото заключение на вещото лице Узунова по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза и показанията й в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи относно осъществяването от подсъдимите от обективна и субективна страна на престъплението, предмет на повдигнатото им обвинение, в т.ч. относно авторството на деянието, формата на вината, времето, мястото и начина на извършването му. За да направи тези изводи, съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като аргументирано е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си в тази връзка. Така, съдът правилно не е възприел защитната позиция на подсъдимите - че деянието било извършено спонтанно и импулсивно, тъй като отишли до заведението само за да разберат защо подс.Йосифов и Самир Юсеин са били изгонени, като се изплашили от взетият от св.Емин нож и затова започнали да чупят стъклата в заведението, тъй като обясненията им в тази им част са нелогични, непоследователни и се опровергават от останалите доказателства по делото, вкл. и от показанията на св.Емин и Идриз. Защитната им позиция се опровергава и от факта на вземане на колове по пътя към заведението, което сочи на предварителното им намерение да се саморазправят за нанесената на подс.Йосифов и Юмер “обида”; както и от поведението им след влизането в заведението – насочили са се псувайки към св.Емин, който е бил принуден да вземе в ръката си нож и да избяга и да се скрие в склада на заведението, където се заключил. Не може да се възприеме като съответствуващо на нормалната житейската логика твърдението на подсъдимите – че започнали до чупят стъклата на заведението спонтанно, тъй като били уплашени, с оглед обстоятелството, че същите са били четирима, имали в себе си колове, а св.Емин и Идриз са се скрили /първият в склада на заведението, а вторият зад бара/, т.е. поведението на подсъдимите не се вписва в характеристиката на поведение на уплашен човек, поради което правилно и първоинстанционният съд е възприел тезата им за защитна такава, като е направил извода, че четиримата подсъдими съвсем целенасочено и преднамерено са отишли в заведението, за да си “отмъстят” за предхождащото поведение на св.Емин към подс.Йосифов и Самир Юсеин, чрез саморазправа. Въз основа на събраните доказателства и така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимите от обективна страна са осъществили състава на престъплението по чл.216 ал.1 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно осъществяването на деянието и от субективна страна от подсъдимите, при форма на вината – пряк умисъл и при наличието на общност на умисъла между тях. Впрочем, по така установената фактическа обстановка, сочеща на осъществяването на деянието от подсъдимите, по време, място и начин, описани и в обвинителният акт, не се спори между страните нито в производството пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция. В тази връзка е неоснователно оплакването на жалбодателя Йосифов, изложено в жалбата му – че деянието неправилно било квалифицирано като такова по чл.216 ал.1 от НК, т.е. по основния престъпен състав, а следвало да бъде квалифицирано по чл. 216 ал.4 от НК, тъй като представлявало “маловажен случай”. Това е така, тъй като с оглед времето /през нощта/, мястото /обществено заведение/, начина на извършването на деянието /от четири лица в съучастие, чрез унищожаване на стъкла с помощта на дървени колове/ и броя на унищожените противозаконно вещи /5 бр.стъкла, вкл. и витринни такива, предназначени да ограничат достъпа до заведението/, не може да се направи извода, че деянието представлява “маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК – с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Действително, стойността на унищожените вещи не е висока – същата възлиза на 120 лв., като причинените вреди от подсъдимите са възстановени от бащата на жалбодателя Йосифов, но тези обстоятелства не дават основание да се направи извода, че случая е с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на такова престъпление, а следва да бъдат отчетени при определяне на наказанието на подсъдимите, както е направил и първоинстанционния съд. При налагане на наказанието на подсъдимите, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства – младостта на подсъдимите, чистото съдебно минало на подс.Йосифов, Юсеин и Халил, направените от подсъдимите самопризнания и съдействието им за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното; ниската стойност на причинените от престъплението вреди и възстановяването на същите от бащата на жалбодателя Йосифов; негативните характеристични данни на подсъдимите, вкл. и на жалбодателя Йосифов; причините и мотивите за осъществяване на деянието – хулигански; извършването на деянието след употреба на алкохол и от множество лица в съучастие като извършители. С оглед на тях, съдът е приел, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК е достатъчно налагането на наказание на всеки от подсъдимите при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер на предвиденото в закона за това престъпление, а именно: “лишаване от свобода” за срок от по една година за подс.Мюмюн Юмер, Самир Юсеин и Гергин Йосифов, и наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца за непълнолетния подсъдим Халил. Съдът е направил извода, че за постигане целите на наказанието не е необходимо изолирането им от свойствената им семейна и социална среда, чрез ефективното изтърпяване на така наложените на всеки от подсъдимите наказания, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК за подс.Мюмюн Юмер, Самир Юмер и Гергин Йосифов, и чл.69 ал.1, във вр. с чл. 66 ал.1 от НК за подс. Халил, е отложил изпълнението на наказанията за всеки от подсъдимите, както следва: за подс.Мюмюн Юмер, Самир Юсеин и Гергин Йосифов – за срок от по 3 години за всеки от тях, считано от влизане на присъдата в сила; и за срок от 1 година, считано от влизане на присъдата в сила за подс.Халил. Настоящата инстанция намира, че с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, така както са отчетени и от първоинстанционния съд; както и с оглед времето, мястото, начина на извършването на деянието и причините и мотивите за извършването му, коментирани по-горе в мотивите, наложените на всеки от подсъдимите /вкл. и на жалбодателя Йосифов/ наказания не са явно несправедливи, като не са налице основания за проява на още по-голямо снизхождание спрямо подсъдимите, чрез намаляването им. С оглед изложеното, несъстоятелно е оплакването на жалбодателя във въззивната жалба – че първоинстанционния съд не бил отчел като смекчаващи отговорността на подс.Йосифов обстоятелства чистото му съдебно минало и критичното му отношение към извършеното, тъй като същите са съобразени от първоинстанционния съд при определяне на наказанието на жалбодателя; а що се отнася до твърдяните от защитата на жалбодателя положителни характеристични данни, то настоящата инстанция намира, че такива не са събрани по делото, а напротив – представените по делото характеристични данни на подс.Йосифов са негативни, както правилно е отчел и първоинстанционния съд. Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12/23.02.2006 год., постановена по Н.о.х.дело № 756/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |