Р
Е Ш Е Н И Е
№…………………….
2020 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА С. А
В съдебно заседание, проведено на 15.01.2020 г. при участието на секретаря Мая Вълева изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 2363/2019
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 39 от НАРЕДБА
№ 54 от 28.04.2006 г. за водене на регистрите по чл. 16 от Закона за
рибарството и аквакултурите (отм. ДВ бр. 94/29.11.2019 г.)
Инициирано е по жалба на Г.Х.К. ***, насочена
срещу отказ на изпълнителния директор на ИАРА – гр.Бургас, за издаване на
Удостоверение за свободен капацитет, обективиран в писмо № 94-00-6470-1/24.07.2019 г..
В жалбата са развити обширно доводи за
незаконосъобразност на оспорения отказ, като основното възражение касае
неправилно приложение на нормата на чл.
39, ал.3 от Наредба № 54/2006 г. при изчисляване на въведения с нея срок на
валидност на издадените по предвидения в нея ред Удостоверения за свободен
капацитет.
В тази връзка се посочва, че с молба-заявление вх.№ 94-00-6470/08.07.2019 г. оспорващият
поискал от ИАРА коригиране на притежаваното от него Удостоверение за свободен
капацитет /УСК/ № 591/12.04.2017 г., съответно издаване на ново такова с
актуализиран период на валидност - до
12.04.2020 г.. Вместо да издаде такова с нов три годишен срок, с процесното писмо № 94-00-6470-1/24.07.2019 г., изпълнителният
директор формално отказал издаването му, като приел, че издаденото вече УСК
№ 591/ 12.04.2017 г.за свободен
капацитет в размер на 1,47 БТ е с срок на валидност до 04.02.2019 г. Възразява
срещу изводите относно срока на валидност
на Удостоверението, като възприетият от АО начин на изчисляване счита за противоречащ на
материалноправните разпоредби и на целта на закона, визирайки чл. 39, ал.3 от
наредба № 54/2006 г.
Въз основа на изложеното формирано искане съдът да отмени отказа на ИД на ИАРА – гр.Бургас,
обективирания в писмо № 94-00-6470-1/24.07.2019 г. и да го задължи да издаде ново УСК с период на
валидност до 12.04.2020 г.
Ответникът в представени по делото писмени
бележки оспорва жалбата, намира
релевираните в нея доводи за материална незаконосъобразност за неоснователни. Счита,
че при издаването на УСК №
591/12.04.2017 г. и особено при
определяне на срока му на валидност, разпоредбата на чл. 39, ал.3 от Наредба №
54/2006 г. е приложена правилно. Тази си теза обосновава с довода, за
прехвърлено по заявление № 9400-7488/06.04.2017 г. право на свободен
капацитет от г-н П. Ст.С. , притежаващ
УСК № 484/04.02.2016 г., в полза на
оспорващия Г.К.. В тази връзка
изтъква, че УСК № 591/12.04.2017 г. има
коректен 3 годишен срок на валидност – до 04.02.2019 г.
Въз основа на изложеното моли съда да
отхвърли жалбата, претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализ на събраните по делото доказателствата и при съобразяване на
доводите, релевирани от на страните съдът приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Писмото е издадено на 24.07.2019 г., жалбата срещу
него е входирана в деловодството на ИАРА – гр.Бургас на 01.08.2019 г.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
Със заявление № 9400-7488/06.04.2017 г. Г.К. *** е поискал от
Изпълнителния директор на ИАРА – Бургас да му се издаде УСК (Удостоверение за
свободен капацитет) в размер на 1,47 БТ
и мощност 29,42 kW. Заявлението е във връзка с
депозирана от П. С. С. от гр. Бургас
нотариална декларация за безвъзмездно предоставяне на същия свободен капацитет, ползван от декларатора въз основа на УСК № 484/04.02.2016 г.
В полза на Г.Х.К. *** е било издадено Удостоверение № 591/12. 04.2017
г. за свободен капацитет в размер на
1,47 БТ и мощност 29,42 kW със срок на
валидност до 04.02.2019 г.
С молба – заявление № 9400-6470/08.07.2019 г. , адресирана до ИД на ИАРА
Г.Х.К. е поискал издаването на
ново удостоверение, за същия свободен
капацитет, но с правилно изчислен 3 годишен
срок на валидност, съобразно
разпоредбата на чл. 39, ал.3 от Наредба № 54/28.04.2006 г., т.е. до
12.04.2020 г. Изложил възражения в тази
насока, като е считал, че правото му на ползване на свободния капацитет при така определения
от ИАРА срок е ограничено с повече от година – посочен е срок на валидност до 04.02.2019 г., вместо до 12.04.2020 г.
След като разгледал искането, с което е сезиран, Изпълнителният
директор на ИАРА гр. Бургас приел, че
съгласно чл. 39, ал.1, т.1 и ал.3 от Наредба № 54/28.04.2006 г., УСК № 591/ 12.04.2017
г. е с коректен срок на валидност от 3
г. – до 04.02.2019 г. Предвид съществото на искането, обективираният в писмо №
94-00-6470-1/24.07.2019 г..
отговор на ИД на ИАРА – гр.Бургас, по своите правни последици съставлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал.3 от АПК, с който е формиран изричен отказ да бъде издадено ново УСК с коректен 3 годишен срок на валидност до
12.04.2020 г. предвид датата на издаване на УСК № 591/12.04.2017 г.
По правото:
Съгл. чл. 23, ал.1 от Регламент № 1380/2013
г. Държавите-членки организират
вписването и отписването на кораби от своя флот по такъв начин, че вписването
на нов капацитет без публична помощ, да бъде компенсирано от предшестващо
отписване на капацитет без публична помощ, най-малкото равен на новозаписания.
Съгласно цитираната от АО норма
на чл. 39, ал.1, т.1 от Наредба № 54/28.04.2006 г.( сила от 19.10.2010 г., отм. ДВ бр.
94/29.11.2019 г.) Удостоверение за свободен капацитет (в бруто тонаж и kW) се издава от
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури при заявено желание от
корабособственика в следните случаи: 1. при отписване на
риболовен кораб от регистъра на риболовните кораби по желание на собственика -
за размера на отписания капацитет; Съгласно ал. 3 на същата норма Удостоверението, издадено
по ал. 1, може да бъде ползвано в срок до 3 години от датата на издаването му.
Правото на ползване на същия
свободен капацитет, описан в УСК №
591/12.04.2017 г. е било предоставено на друг собственик – П. С. с УСК № 484/04.02.2016 г. След разпореждане с
предоставеното П.С. право на ползване с нотариално заверена
декларация издаденото му УСК № 484/04.02.2016 г. е обявено за невалидно.
Срокът на валидност е период от време, през който е
възможно упражняването на конкретно субективно право, предоставено
на неговия носител по установения
ред, от компетентен със съответния удостоверителен
документ. В случая документът, удостоверяващ съществуването на това право е обвързан със срок валидност до 3 години от
датата на издаването му ( чл. 39, ал.3 от Наредба № 54/2006 г. )
С обявяването на невалидност на
удостоверителния документ срокът се счита за автоматично преустановен. Макар и
неизтекъл, той губи правното си значение, тъй като пряко е обвързан с
валидността.
Предоставянето на отписания
(свободния) след обявяване невалидността на УСК № 484/04.02.216 г. капацитет се
осъществява с издаването на ново УСК на новия корабособственик – в случая УСК №
591/12.04.2019 г. в полза на Г.К.,
именно той е носител на конкретното субективно право на ползване,
възникнало на датата на издаване на удостоверителния документ – 12.04.2017 г.. От тази дата за този удостоверителен документ
тече нов три годишен срок на валидност,
който ще изтече на 12.04.2020 г.
Приетия от АО различен подход
при определяне срока на валидност на издаденото от него УСК № 591/12.04.2017 г.
не намира законова опора.
Липсва законова разпоредба, според която при освобождаване, отписване и предоставяне
(преотстъпване) ползването на свободен капацитет на нов корабособственик,
последният да упражнява това си право в
условията на довършване на неизтекъл 3
годишния срок, започнал да тече при предходния носител на правото. Такова
специално условие не е предвидено нито в ЗРА, нито в цитирания Регламент
1380/2013 г.
В контекста на изложеното постановеният от ИД на ИАРА – Бургас отказ по
молба-заявление № 9400-6470/08.07.2019 г., депозирано от Г.К., обективиран в
писмо № 9400-6470/24.07.2019824.07.2019 г. при липсата на каквито и да било мотиви по
същество, е незаконосъобразен и следва да се отмени. Преписката следва да се
върне на административния орган за ново произнасяне при стриктно спазване на
действащата към момента нормативна
уредба.
При новото разглеждане на
искането АО следва да се съобрази и с факт, че
Наредба № 54/28.04.2006 г. за водене на регистрите по чл. 16 от Закона
за рибарството и аквакултурите е отменена с §3 на Наредба №
7/21.11.2019 г.(нова в сила от 29.11.2019 г.) публикувана в ДВ бр. 94/29.11.2019 г.
Предвид приетия по спора краен правен резултат, на основание чл. 143, ал.1 от АПК,
своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане
за присъждане на разноски, в размер посочен в представения списък по чл. 80 от ГПК, съдът намира за основателно и доказано , следва да се уважи в пълния му
размер. Възражението на ответника за прекомерност съдът намира за
неоснователно, тъй като платеното адвокатско възнаграждение е в минималния
размер, определен с Наредба № 1/2004 г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ
от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на изпълнителния
директор на ИАРА – гр.Бургас,
обективиран в писмо № 94-00-6470-1/24.07.2019 г., за издаване на
ново Удостоверение за сводобен капацитет с коректно определен срок, по молба-заявление
№ 9400-6470/08.07.2019 г. на Г.Х.К. ***.
ВРЪЩА преписката по молба-заявление № 9400-6470/08.07.2019 г. на Г.Х.К. *** на
Изпълнителния директор на ИАРА – Бургас за ново произнасяне при съобразяване на
указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ИАРА – гр.Бургас да заплати на Г.Х.К. ***, ЕГН **********, сумата от 510.60
лв.(петстотин и десет лв. шестдесет ст.), представляваща общия размер на
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА С. А