Решение по дело №609/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 185
Дата: 4 декември 2024 г. (в сила от 20 декември 2024 г.)
Съдия: Сузана Емилова Полизоева
Дело: 20241230200609
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 185
П., 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на четвърти декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
в присъствието на прокурора Н. Вл. З.
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Наказателно дело от
общ характер № 20241230200609 по описа за 2024 година
Въз основа на закона, доказателствата по делото и предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА М. А. К. – родена на /дата на раждане/ в /населено място/, с
постоянен и настоящ адрес в /населено място/, /населено място/, българка,
българска гражданка, с висше образование, омъжена, работи като
организатор производство в „О.т.” П., ЕГН-********** ЗА ВИНОВНА в
това, че на 22.09.2023 г., в около 08,40 часа, на път № ***, в участъка от
километър „10+000”, разположен между разклона за Р. и П., в района между
метанстанция „Е.” П. и автокъща „Т.” П., движейки се в посока от С. - към
П., като правоспособен водач на моторни превозни средства, управлявайки
лек автомобил марка и модел „БМВ Х5” с рег. № ***, собственост на К.Р.К. от
П., е нарушила правилата за движението по пътищата визирани в Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за приложение на Закона за
движението по пътищата (ППЗДвП), а именно:
- чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно който - «Всеки участник в движението по
пътищата» - с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди»
- чл.5 ал.2 т.4 от ЗДвП, съгласно който – «Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: - «да не извършва маневри изразяващи се в
1
последователно внезапно преминаване в лентите за движение»
- чл.20 ал.1 от ЗДвП съгласно който «Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства които управляват.»
- чл.20 ал.2 от ЗДвП съгласно който «Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се събразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.»
- чл.21 ал.1 от ЗДвП съгласно който «При избиране на скоростта на
движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/час – за пътно превозно средство от
категория «В» - 90 км/час извън населено място.»
- чл.68 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата (ППЗДвП) съгласно който - « На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: – когато
платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне.»
- чл.63 ал.1 от ППЗДвП съгласно който – «Надлъжната пътна маркировка
се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за
движение, и за очертаване на неговата граница.»
- чл.63 ал.2, т.1 изр.1 и изр. 2 от ППЗДвП съгласно който - «Единична
непрекъсната линиия – М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат.», като на инкриминираната дата, в района на
местопроизшествието, движейки се със скорост от 90,45 км/час, несъобразена
с пътната обстановка и надхвърляща максимално допустимата скорост за
движение в този пътен участък, обвиняемата К. не е контролирала
непрекъснато управляваното от нея превозно средство, не се е съобразила с
пътната обстановка, атмосферните условия, релефа на местността, пътната
маркировка, характера и интензивността на движението, като при движение
след излизане от ляв завой на пътя, движейки се с несъобразена с пътните
условия скорост върху мокра пътна настилка, по пътен участък с двупосочно
движение, с по една лента за движение във всяка посока, разделени по между
си с непрекъсната единична разделителна осева линия М1 забраняваща
нейното пресичане и при условията на идващо насреща друго моторно
превозно средство в лентата за движение в обратната посока, обвиняемата
неколкократно е пресякла единичната непрекъсната разделителна линия
разделяща двете платна за движение, движейки се зигзагообразно , след което
отново е навлязла в лентата за насрещно движение предназначена за
моторните превозни средства пътуващи от П. към С., където се е сблъскала
челно с предната дясна част на управлявания от нея лек автомобил - в
2
предната лява част на лек автомобил марка и модел „Пежо 206” с рег. № ***
управляван от неговия собственик Л. Д. П. от П., който се е движил в посока
от П. към С., като в резултат на горепосочените допуснати от обвиняемата
нарушения на правилата за движение по пътищата, същата е причинила по
непредпазливост средна телесна повреда на пострадалия Л. Д. П. от П.,
изразяваща се в счупване на страничните израстъци на първи и втори поясни
прешлени вляво на пострадалия П., което е довело до трайно затруднение на
снагата на пострадалия за срок по–дълъг от 30 дни – престъпление по чл.343
ал.1 б. «Б» пр.2 от НК, във връзка с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност и й
налага административно наказание „Глоба” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Веществените доказателства 2 броя леки автомобили, намиращи се на
съхранение на РУ-П., а именно: лек автомобил марка и модел „БМВ Х5” с рег.
№ *** и лек автомобил марка и модел „Пежо 206” с рег. № *** ДА СЕ
ВЪРНАТ на правоимащите лица.

Осъжда М. А. К., с ЕГН-********** да заплати по сметка на ОД на
МВР Б. сумата от 2 737,32 лева- представляващи сбора от възнаграждението
за вещи лица за изготвянето на 2 броя химическа експертиза /120,38 лева/, 1
брой автотехническа експертиза /1231,56 лева/, 1 брой съдебно-медицинска
експертиза /335,88 лева/, 2 броя токсикохимическа експертиза /общо 617,50
лева/ и транспортни разноски за пътна помощ за двата автомобила за
превеждането им до сградата на РУ-П., както и 5 /пет/ лева такса за издаване
на изпълнителен лист, платими по сметка на РС- П..

Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд гр.Б..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №185 от 04.12.2024г. ПО НОХД № 609/2024
г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – П.

За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу
М. А. К. от /населено място/, ЕГН-********** за това че на 22.09.2023 г., в
около 08,40 часа, на път № ***, в участъка от километър „10+000”,
разположен между разклона за Р. и П., в района между метанстанция „Е.” П. и
автокъща „Т.” П., движейки се в посока от С. - към П., като правоспособен
водач на моторни превозни средства, управлявайки лек автомобил марка и
модел „БМВ Х5” с рег. № ***, собственост на К.Р.К. от П., е нарушила
правилата за движението по пътищата визирани в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и Правилника за приложение на Закона за движението по
пътищата (ППЗДвП), а именно:
- чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно който - «Всеки участник в движението
по пътищата» - с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди»
- чл.5 ал.2 т.4 от ЗДвП, съгласно който – «Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: - «да не извършва маневри изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в лентите за движение»
- чл.20 ал.1 от ЗДвП съгласно който «Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства които управляват.»
- чл.20 ал.2 от ЗДвП съгласно който «Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се събразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.»
- чл.21 ал.1 от ЗДвП съгласно който «При избиране на скоростта на
движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/час – за пътно превозно средство от
категория «В» - 90 км/час извън населено място.»
- чл.68 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата (ППЗДвП) съгласно който - « На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: – когато
платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне.»
- чл.63 ал.1 от ППЗДвП, съгласно който – «Надлъжната пътна
маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено
1
платното за движение, и за очертаване на неговата граница.»
- чл.63 ал.2, т.1 изр.1 и изр.2 от ППЗДвП, съгласно който - «Единична
непрекъсната линиия – М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат», като на инкриминираната дата, в района на
местопроизшествието, подсъдимата се движила със скорост от 90,45 км/час,
която била несъобразена с пътната обстановка и надхвърляла максимално
допустимата скорост за движение в този пътен участък. Подсъдимата К. не
успявала да контролирала непрекъснато управляваното от нея превозно
средство, като не се била съобразила с пътната обстановка, атмосферните
условия, релефа на местността, пътната маркировка, характера и
интензивността на движението, като при движение след излизане от ляв завой
на пътя, се движила се с несъобразена с пътните условия скорост, върху мокра
пътна настилка, по пътен участък с двупосочно движение, с по една лента за
движение във всяка посока, разделени по между си с непрекъсната единична
разделителна осева линия М1 забраняваща нейното пресичане и при
условията на идващо насреща друго моторно превозно средство в лентата за
движение в обратната посока, подсъдимата неколкократно е пресякла
единичната непрекъсната разделителна линия разделяща двете платна за
движение, движейки се зигзагообразно, след което отново е навлязла в лентата
за насрещно движение предназначена за моторните превозни средства
пътуващи от П. към С., където се е осъществило челния сблъсък с предната
дясна част на управлявания от нея лек автомобил - в предната лява част на
лек автомобил марка и модел „Пежо 206” с рег. № *** управляван от неговия
собственик Л. Д. П. от П., който се движил в посока от П. към С., като в
резултат на горепосочените допуснати от подсъдимата нарушения на
правилата за движение по пътищата, същата е причинила по непредпазливост
средна телесна повреда на пострадалия Л. Д. П. от П., изразяваща се в
счупване на страничните израстъци на първи и втори поясни прешлени вляво
на пострадалия П., което е довело до трайно затруднение на снагата на
пострадалия за срок по–дълъг от 30 дни – престъпление по чл.343 ал.1 б. «Б»
пр.2 от НК, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
В съдебно заседание подсъдимита, редовно призована, се явява лично и с
адв.Г. от АК-Б., редовно упълномощен с пълномощно по делото.
За ТО П. РП Б., редовно призовани се представляват от прокурор З..
Пострадалото лица- Л. П., редовно призован се явява лично и с адв. С. от
АК-Пазарджик, редовно упълномощен с пълномощно по делото.
В разпоредително заседание по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК по т.4-
налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила - прокурорът застъпва становището, че не са налице основания за
разглеждане на делото по особените правила, независимо че обвинението е за
престъпление, което не е тежко по смисъла на закона и че причинените
имуществени вреди не са съставомерни. По старата съдебна практика решение
№ /1985 по НД № 4/1985 г. на Пленума на ВС изисква, за да се приложи чл.78
2
а НК трябва да са възстановени всички щети дали са съставомерен признак на
престъплението или не е от значение, поради което смята, че липсват
необходимите предпоставки за приложението на чл. 78 а НК.
Адв.С. не изразява становище относно т.4 по чл.248, ал.1 от ГПК и заема
позиция по останалите точки.
По т.4 на чл.248, ал.1 от НПК адв.Г.-защитник на подсъдимата застъпва
становище, че е налице възможността, делото да протече по реда на Глава 28
НПК, т.е. освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимата с
налагане на административно наказание. Обстоятелствата за това са налице,
тъй като за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до
3 години или „Пробация“, като подкрепя тезата с ТР № 2/22.12.2016 г. на ОС
на НК, като навежда извода, че този въпрос е изцяло и окончателно решен
като следва да бъдат възстановяване само съставомерните имуществени
вреди, т.е. с установен размер, включени в ОА и следва да бъдат точно
определени. Изрично подчертава, че в случая такива не са включени в ОА, не
са установени по размер както и не са посочени по размер в ОА, които не са
състав от престъплението, препятстват прилагането на чл.78 а от НК за
тяхното репариране. Подчертава , че в т.3 от това ТР се говори, че тъй като
липса на обвинение по б.“а“, а по б.“б“ и те безспорно са несъставомерни няма
законова пречка, а напротив процедурата следва да прочете при условията на
Глава 28 НПК, което е задължително за съда. Това становище се подкрепя и от
подсъдимата.
Съдът след като изслуша становището на страните прие по т.4 от ал.1, на
чл.248 НПК, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, настоящия съдебен състав счита, че повдигнатото
обвинение както в работен вариант, така и окончателното, с което е и внесено
пред настоящия съд ОА е по реда на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, във вр. с чл.
342, ал. 1, пр.3 от НК, което по смисъла на правната норма в себе си като
съставомерност не включва съставомерността на обстоятелството нанесени
имуществени вреди, техния размер, причинно-следствената връзка и тяхното
възстановяване. Още повече, че от самото ДП включително и в ОА на нито
един момент няма възведено в обвинението обстоятелство касаещо за
нанесени щети по единия или двата автомобила като размер и тяхното
остойностяване. Обстоятелството, че елемента нанесени имуществени вреди е
несъставомерен по така повдигнатото обвинение е обективирано и в
становището на ОСНК на ВКС с ТР № 2/22.12.2016 г., което е и застъпено от
предходните становище на ВС именно в този смисъл, а именно, че липсата на
установен и посочен размер на имуществените вреди, които не са елемент от
състава на престъплението, препятства възможността за тяхното
възстановяване и в тази връзка - за прилагане на института на освобождаване
от наказателна отговорност на обвиняемото или подсъдимо лице. Именно
поради изложеното и с оглед обвинението и предвиждащото се наказание,
настоящия състав счита, че са налице предпоставките визирани в чл. 78 а от
НК и е допустимо производството да протече по особените правила, визирани
3
в чл. 78 а НК, касаещи освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
В съдебно заседание представителят на ТО П., РП Б. предлага на
подсъдимата при приложение разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК да бъде
наложено наказание „глоба” в размер близо до минималния, предвиден в
закона размер, а именно от 1500 лева, прави искане за връщане на
веществените доказателства на техните собственици, да се наложи
кумулативната мярка визирана в чл.343Г от НК-лишаване от правоуправление
за срок от година и шест месеца и да бъде осъдена подсъдимата да
възстановени сторените в досъдебното производство разноски.
Защитата прави подкрепя становището на представителя на
прокуратурата, като относно лишаването от правоуправление застъпва
становището че мярката с оглед личността на дееца и самото деяние не следва
да се налага, а в случай на налагане счита че предложения размер от
прокуратурата е твърде висок, но изразява становище, че на основание
разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК да не бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно
производство №314 ЗМ 386/2023 по описа на РУ П./, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Подсъдимата е правоспособен водач на моторни превозни средства от
категория «В». Сутринта на 22.09.2023 г., М. К., заедно със съпругът си –
К.Р.К., пътували от гр. Б. - в посока към П., с управлявания от К. лек
автомобил марка и модел «БМВ Х5» с рег. № *** собственост на съпругът й,
който седял на предната дясна седалка до водачката на автомобила. По време
на това пътуване, в 08,40 часа, на 22.09.2023 г., управлявания от К. лек
автомобил достигайки участъка от километър «10+000” на път № ***,
намиращ между разклона за Р. и П., в района между метанстанция «Е.» П. и
автокъща Т., П., където асфалтовата настилка била гладка, без надлъжен
наклон и неравности по нея, но същата била мокра, а времето било облачно.
Широчината на пътното платно в този пътен участък била 7,50 метра, като
същото се състояло от две насрещни пътни ленти предназначени за
двупосочно движение – с по една пътна лента за движение във всяка от двете
срещуположни посоки, като всяка от тези пътни ленти била с ширина от 3,75
метра. Двете насрещни пътни ленти за движение били разграничени по между
си с добре видима единична непрекъсната осева линия тип – «М 1», която
според разпоредбите на Правилника за приложение на Закона за движение по
пътищата забранява на водачите на пътни превозни средства да я застъпват и
пресичат. Максимално разрешената скорост за движение на пътни превозни
средства в този пътен участък била 90 км/час. По същото време и в същия
пътен участък, но движейки се в посока от П. - към С., пътувал лек автомобил
марка и модел Пежо 206» с рег. № ***, управляван от правоспособния водач –
свидетеля Л. Д. П. от П., който бил сам в автомобила си.
4
Като правоспособен водач на моторни превозни средства от категория
«В», «М» и «АМ», съдът приема че подсъдимата К., е знаела, че съгласно
разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) -
всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Същата е
разбирала, че съгласно чл.5 ал.2 т.4 от ЗДвП – водачът на пътно превозно
средство е длъжен да не извършва маневри изразяващи се в последователно
внезапно преминаване в лентите за движение. Също така е знаела, че съгласно
чл.20 ал.1 от ЗДвП водачите на моторни превозни средства са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват.
Подсъдимата е разбирала, че съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП - водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Подсъдимата
е съзнавала, че водачите на пътни превозни средства са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за
движението. К. е знаела, че съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП - при избиране на
скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство от категория
«В» е забранено да се движи извън населено място със скорост превишаваща
90 км/час. Подсъдимата е разбирала, че съгласно чл.68 т.1 от Правилника за
приложение на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) – на пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено – когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и
заобикаляне. К. е съзнавала, че съгласно чл.63 ал.1 от ППЗДвП – надлъжната
пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти на които е
разделено платното за движение и за очертаване на неговата граница.
Подсъдимата е знаела че съгласно чл.63 ал.2, т.1 изр.1 и изр. 2 от ППЗДвП - на
водачите на пътни превозни средства е забранено да застъпват и пресичат
единичната непрекъсната линия – «М1», положена като пътна маркировка.
Въпреки това, в около 08,40 часа, на 22.09.2023 г., движейки се по път №
***, в участъка от километър «10+000”, разположен между разклона за Р. и П.,
в района между метанстанция «Е.» П. и автокъща Т., П., движейки се от С. в
посока към П., подсъдимата К. грубо нарушила правилата за движение по
пътищата визирани в горепосочените разпоредби, като движейки се с
управлявания от нея лек автомобил марка и модел «БМВ Х5» с рег. № ***, със
скорост от 90,45 км/час, несъобразена с пътната обстановка и надхвърляща
максимално допустимата скорост за движение на моторни превозни средства
от категория «В» в този пътен участък, подсъдимата К., не е контролирала
непрекъснато управляваното от нея моторно превозно средство, не се е
съобразила с пътната обстановка, атмосферните условия – облачно време с
5
мокра пътна настилка, с релефа на местността, пътната маркировка, характера
и интензивността на движението, като при движение след излизане от ляв
завой на пътя, движейки се със скорост несъобразена с пътните условия, върху
мокра пътна настилка, по пътен участък с двупосочно движение, с по една
лента за движение във всяка посока, разделени по между си с непрекъсната
единична разделителна осева линия «М1» забраняваща нейното пресичане и
при условията на идващо насреща друго моторно превозно средство в лентата
за движение в обратната посока, обвиняемата загубила контрол върху
управлявания от нея автомобил при което неколкократно пресякла с него
единичната непрекъсната разделителна линия разделяща двете платна за
движение, движейки се зигзагообразно, ту навлизайки в лентата за насрещно
движение, ту връщайки се обратно в своята лента за движение. К. правила
опити да овладее управлявания от нея лек автомобил, но тъй като скоростта й
била твърде висока и напълно несъобразена с пътните условия и мократа
пътна настилка, тя не успяла да стори това, при което отново навлязла в
лентата за насрещно движение предназначена за моторните превозни средства
пътуващи от П. в посока към към С., където се осъществил сблъскала челно с
предната лява част на управлявания от нея лек автомобил – в предната лява
част на лекия автомобил марка и модел «Пежо 206» с рег. № ***, управляван
от неговия собственик Л. Д. П. от П., който се движил в същия пътен участък,
но в посока от П. – към С.. Междувременно, виждайки идващия срещу него
лек автомобил, П. веднага бил задействал спирачната уредба на своето
превозно средство и се изтеглил максимално вдясно в своята лента за
движение, но въпреки това не успял да избегне удара с автомобила
управляван от К., тъй като се събраха данни че настъпил в насрещната лентата
за движене и се озовал именно срещу автомобила управляван от пострадалия
П.. При удара между двата автомобила, настъпил в резултат от допуснатите от
К. нарушения на правилата за движение по пътищата, подсъдимата причинила
по непредпазливост средна телесна повреда на Л. Д. П. изразяваща се в
счупване на страничните израстъци на първи и втори поясни прешлени вляво
на пострадалия, което е довело до трайно затруднение на снагата на П. за срок
по–дълъг от 30 дни. Отделно от това, в резултат от пътното произшествие по
двата автомобила били нанасени значителни имуществени щети, а лекия
автомобил марка и модел «Пежо 206» с рег. № *** собственост на П. - се
запалил поради възникналите при удара повреди по него, като въпреки опита
на К.К. и случайно спрели на местопроизшествието лица да загасят огъня,
този автомобил почти напълно изгорял.
За възникналото пътно-транспортно произшествие били уведомени
органите на МВР и ФСМП-П.. Полицейските служители незабавно посетили
местопроизшествието и извършили оглед на същото, а по случая било
започнато настоящото досъдебно производство. К. била изпробвана на място с
техническо средство за употреба на алкохол и наркотици, но резултатите били
отрицателни. Междувременно на местопроизшествието пристигнал и дежурен
медицински екип с линейка на ФСМП-П., които транспортирали П. до МБАЛ
6
«Югозападна болница», където след извършен медицински преглед, било
констатирано че на същия е причинена средна телесна повреда, а П. останал
на лечение в горепосоченото болнично заведение до 25.09.2023 г..
К. била транспортирана с частен автомобил до МБАЛ «Югозападна
болница» П., където след извършен преглед е било установено, че има само
охлузно - контузни рани, поради което тя била освободена за домашно
лечение. Същевременно, както К., така и П. доброволно предоставили кръвни
проби, при химическото изследване на които е установено, че същите не са
употребили алкохол или наркотични вещества.
От заключението на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза се установява, че преди настъпването на описаното по-горе пътно-
транспортно произшествие, автомобила управляван от подсъдимата К. - марка
и модел „БМВ Х5” с рег. № ***, собственост на К.Р.К., както и автомобила
управляван от пострадалия Л. Д. П. от П. – марка и модел „Пежо 206” с рег. №
*** – са били в техническо изправно състояние, а в резултат от
произшествието по тях са причинени значителни имуществени щети. До
настоящия момент липсват доказателства тези щети да са били възстановени
от подсъдимата, но както по-горе съдът подчерта макар и да има щети и по
двата автомобила, по ДП липсва същите да са били предмет на
остойностяване, т.е. не съществува фактическа възможност да бъде
възстановено нещо на което не е дадена стойност/ не е оценено, както и с
оглед повдигнатото и поддържано обвинение, същите не са съставомерен
елемент на деянието на чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2 от НК, във връзка с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК и не са повдигани такива обвининения.
Същевременно, от заключението на вещото лице и анализа на останалите
събрани в хода на разследването доказателства е видно, че основна причина за
настъпилото пътно-транспортно произшествие е движението със
несъобразена скорост от страна на подсъдимата К., при това върху мокра
пътна настилка, поради което след излизане от ляв завой и движение в прав
пътен участък разположен в района между метанстанцията „Е.” и автокъща Т.
П., обвиняемата е изгубила контрола върху управлявания от нея лек
автомобил, при което последния е започнал да криволичи зигзагообразно по
платното за движение навлизайки неколкократно последователно ту в лентата
за насрещно движение, ту в лентата за движение в посока към П., след което
К. е навлязла трайно в лентата за движение от П. в посока към С., където
управлявания от нея лек автомобил се е сблъскал с автомобила управляван от
П..
От заключенията на вещите лица по изготвените 2 бр. химически
експертизи №310/26.09.2023 г. и №311/26.09.2023 г. и 2 бр. токсикохимически
експертизи рег. №И-4099/24.04.2024 г. и рег. №И-4098/24.04.2024 г. се
установило че в предоставените от К. и П. биологични проби от кръв и урина
– не е установено наличието на наркотични вещества.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
7
експертиза се установило че в резултат на пътно-транспортното произшествие
от 22.09.2023 г., на пострадалия Л. Д. П. е причинена средна телесна повреда
изразяваща се в счупване на страничните израстъци на първи и втори поясни
прешлени вляво, което е довело до трайно затруднение на движението на
снагата на пострадалия за срок по–дълъг от 30 дни.
В хода на съдебното производство от страна на подсъдимата не бяха
ангажирани доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така
установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава от всички
събрани и приобщени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства, както и от назначените и изготвени в хода на досъдебното
производство експертизи.
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че с деянието си, на инкриминираната дата-22.09.2023г. в около 08:40
часа, на път № ***, в участъка от километър „10+000”, разположен между
разклона за Р. и П., в района между метанстанция „Е.” П. и автокъща „Т.” П.,
движейки се в посока от С. - към П., като правоспособен водач на МПС,
управлявайки собственото на съпруга си К.Р.К. МПС, марка „БМВ Х5“ с рег.
№ *** подсъдимата К. от П., е нарушила правилата за движението по
пътищата визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника
за приложение на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), така както е
посочено в обвинителния акт и с деянието си е осъществила състава на
престъпление по чл.343 ал.1 б. «Б» пр.2 от НК, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от
НК.
От субективна страна, деянието е извършено с вина под формата на
непредпазливост /небрежност/, доколкото деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици като резултат от своето
поведение, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на подсъдимата, а именно:
-за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
което е непредпазливо деянието се предвиждало наказание “лишаване от
свобода” за срок до три години или „пробация“.
-подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
-с деянието са причинени имуществени вреди, но същите не са
съставомерни по така повдигнато и поддържано обвинение, по ДП няма данни
да са били остойностявани, не са предявявани и не е повдигано обвинение със
стойността на имуществени щети, дори и като работно такова.
-не са налице визираните в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК
отрицателни предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК.
При преценка на деянието съдът констатира, че от изложената и приета за
8
установена фактическа обстановка се доказва по безспорен начин, както и че
подсъдимата лично и с нейния съпруг са сторили всичко зависещо от тях за да
извикат спешна помощ за да се окаже медицинска такава на пострадалото
лице П.. В последствие са осъществявали непрекъснати контакти с брата на
пострадалия и са се информирали за здравословното състояние на
пострадалия и са предлагали помощ от всякакъв вид включително и
финансова за неговото възстановяване. Въпросът с прилагането
на разпоредбата на чл.343а НК не е само правен, а е въпрос и на фактология,
тъй като за да се приеме, че подсъдимата е оказал помощ на пострадалия, е
необходимо да е установено, че тя е извършила действия обективно и
субективно ориентирани към спасяване на живота и/или здравето на
пострадалия при произшествието. В настоящия случай действията на
обвиняемата непосредствено след инцидента могат да се характеризират като
изпълнение на законово регламентираните в ЗДвП задължения на водача –
участник в едно ПТП с пострадали лица и следва да бъдат характеризирани
като оказана от негова страна помощ на пострадалия по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.343а, ал.1 от ЗДвП. От обясненията, дадени в ДП, а и в
хода на съдебното производство се установява, че след деянието не само са
извикали Бърза помощ, но въпреки желанието на медиците първо да качат в
линейката подсъдимата, тя е заявила че пострадалото лице от другата кола
следва първо да бъде транспортирано, тъй като същото се нуждаело от
спешно лечение, както и се е случила. Самата тя, била транспортирана до
Бърза помощ с частен превоз и там и била указана такава. По-късно се е
опитала да осъществи контакт с пострадалия Контактите били поддържани
между съпругът й и брата на пострадалия, като сочи подсъдимата че били
предложили помощ от всякакъв вид, включително и финансова. Липсват
данни за последващи действия на подсъдимата в тази насока, като последната
заявява, че контактували с брата на пострадалия, като заяви пред съда, че не
са им искани финансови средства и помощ.
При определяне на наказанието, съдът отчете ниската степен на
обществена опасност на дееца и добрите характеристични данни за личността
й – висше образование, чисто съдебно минало и липса на данни за други
противообществени прояви. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да бъде отчетен факта, че подсъдимата с поведението си след
настъпването на ПТП-то е направила зависещото от нея за да се извика бърза
помощ и да се окаже приоритетно такава на постаралия в другия автомобил.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът намира и обстоятелството, че
след деянието деецът, както лично с изявлението си пред медиците така и
опосредено от своя съпруг са направили зависещото за да съдействат при
необходимост с каквото е необходимо, включително и финансово относно
пострадалия, както и са се информирали за състоянието му от брата на
пострадалия П.. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
възприема и младата възраст, активното участие и подпомагане при
събирането на доказателствата за разкриване на обективната истина по ДП,
9
както и факта, че същата работи по трудов договор и осъществява трудова
дейност като организатор производство във фирма „О.т.“ /населено място/,
майка на две непълнолетни деца. С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че е справедливо и съответно за извършеното на подсъдимата да бъде
наложено наказание в размер близък до минимума, предвид в разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” в размер на 1 500 лева. При определяне
размера на наказанието съдът съобрази изложените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и данните за имущественото състояние на
лицето, които се установяват от представените в тази насока в доказателства
по ДП и в съдебно заседание. От последния се установява, че подсъдимата
получава трудови възнаграждения около 2 000 лева брутна стойност месечно
възнаграждение и не притежава недвижими имоти. В този смисъл съдът
намира, че наказание в размер близък до минимума на наказанието,
предвидено в разпоредбата на чл.78а от НК ще изпълни целите на
индивидуалната и индивидуална превенция, доколкото същият е съобразен с
имущественото състояние на дееца, с тежестта на извършеното деяние и
обществената опасност на дееца и неговата личност.
Съдът при определяне на наказанието съобрази и разпоредбата на чл.343г
от НК, която предвижда при този род престъпления възможност за
кумулативно налагане и на наказание “лишаване от право да управлява
МПС”. В тази връзка с оглед естеството на производството следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК, която дава възможност на
съда за преценка дали да наложи или не посоченото кумулативно предвидено
наказание. В настоящия случай, съдът като съобрази изложените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства, данните за личността на дееца и
осъществяваната от нея трудова дейност, като организатор производство във
фирма „О.т.“ /населено място/, чиято производствена сграда се намира извън
град П., където подсъдимата полага труд, то за да достигне до там й се налага
ежедневно управление на МПС, както и да организира придвижването на
своите две деца във многобройните им извънкласни дейности също
управлението на лекия автомобил е наложителен особено с оглед трудовата
активност на съпруга й след 16 часа намира, че налагането на наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ ще доведе до невъзможност лицето
да упражнява трудовите си задължения и да реализира трудови доходи,
необходими за издръжката на децата и семейството. В този смисъл самото
наказание вместо да изиграе своята превъзпитателна и превантивна роля би
довело до неоснователна и несъобразена с тежестта на нарушението репресия
спрямо подсъдимата. С оглед на изложеното съдът намира, че е справедливо и
съответно на извършеното нарушение и обществената опасност на дееца на
същата да не бъде налагано наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ за конкретното деяние.
Съдът счита, че наказание в посочения по-горе размер ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието у подсъдимата и ще
постигне целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
10
На подсъдимата следва да бъдат възложени и направените в хода на
досъдебното производство разноски в общ размер на сумата от 2 737,32 лева -
представляващи сбора от възнаграждението за вещи лица за изготвянето на 2
броя химическа експертиза /120,38 лева/, 1 брой автотехническа експертиза
/1231,56 лева/, 1 брой съдебно-медицинска експертиза /335,88 лева/, 2 броя
токсикохимическа експертиза /общо 617,50 лева/ и транспортни разноски за
пътна помощ за двата автомобила за превеждането им до сградата на РУ-П.,
както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, платими по
сметка на РС- П..
Въз основа на закона, събраните доказателствата по делото и с оглед
изложеното по-горе, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
11
Съобщи за изтекли лични данни