Решение по дело №14872/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

гр. София, 13.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА

                                                                 мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска в.гр.дело № 14872 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника С.А.М., починал след образуване на делото, като на мястото на последния са конституирани наследниците му по закон М.С.М. и П.С.М., срещу отказ от 15.10.2019 г. на ЧСИ Й.Ц. да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по изпълнително № 75 по описа за  2019 г. на ЧСИ рег. № 784 съгласно регистъра, воден от КЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Изпълнителното дело № 11642/2013 г. било образувано през 2013 г. при ЧСИ Н.М.за принудително събиране на вземания по изпълнителен лист, издаден в полза на „Уникредит Булбанк“ АД.  През 2014 г. при ЧСИ Н.М.било образувано друго изпълнително дело под № 1288/2014 г. С молба на взискателя по двете изпълнителни дела на 26.06.2014 г. съдебният изпълнител постановил спиране на изпълнението и по двете дела.

Счита, че през 2016 г. изпълнителните производства са се прекратили на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – по силата на закона, тъй като взискателят не поискал извършването на никакви изпълнителни действия за период повече от две години. Последното валидно извършено действие било осъществено на 11.06.2014 г., когато с постановление съдебният изпълнител присъединил като взискател по делото „Си Банк“ АД. С жалбата се поддържа, че последващите извършени изпълнителни действия са извън рамките на висящ изпълнителен процес, с оглед което следва да се считат невалидно осъществени. В това число и всички действия, извършени от ЧСИ Ц., на когото делото било изпратено от ЧСИ Н.М.за продължаване на действията по същото и където било образувано под № 75/2019 г. Поддържа, че отказът на последния съдебен изпълнител да прекрати производството е незаконосъобразен и следва да бъде отменен от съда. Претендира се присъждането на разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение-отговор на жалбата от страна на взискателя по изпълнителното дело „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Оспорват депозираната жалба с доводи за неоснователност и молят за оставянето й без уважение. Изразяват становище, че по спряното изпълнително производство не тече нито срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито давността за вземанията. Поддържа се, че докато изпълнителното дело било спряно длъжникът М. извършвал доброволни плащания, които обективирали признание на задължението, с оглед което и взискателят нямал интерес да иска възобновяване на производството. На 10.08.2018 г. взискателят поискал възобновяване на производството и с разпореждане от 19.09.2018 г. съдебният изпълнител удовлетворил същото. На 12.10.2018 г. по делото била депозирана молба за прехвърляне на делото на ЧСИ Ц., в район на действие СГС, като било образувано под № 75/2019 г. Заявеното искане е жалбата да се остави без уважение.

В мотивите във връзка с обжалвания отказ да прекрати производството по отношение на длъжника С.М. ЧСИ Й. Ц. в резюме излага фактологията и процесуалното развитие на изпълнителното производство – поисканите от взискателя и предприетите от органа на изпълнението  действия, насочени към събиране на вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който делото е образувано.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 11642/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в регистъра на КЧСИ, е образувано въз основа на молба, вх. №306028/18.11.2013 г., подадена от „Уникредит Булбанк“ АД срещу „М.и М.“ ООД, С.А.М., ЕТ „С.Т.-М.М.“ и Е.А.М. за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми съгласно изпълнителен лист от 01.11.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 44738/2013 г. по описа на СРС. Към молбата са представени изпълнителният лист и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по силата на които длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на заявителя посочените в листа суми.

След образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е предприел действия по събиране на сумите по листа, като в периода след образуване на делото до м.юни 2014 г. са изпратени запорни съобщения, наложени са възбрани върху недвижими имоти, насрочени са описи на имущество, присъединени са взискатели.

На 26.06.2014 г. в кантората на съдебния изпълнител е постъпила молба от взискателя по изпълнителни дела № 11642/2013 г. и по 1288/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., с които от страна на „Уникредит Булбанк“ АД е поискано изпълнителните производства по посочените дела да бъдат спрени.

С постановление от същата дата и на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК органът по изпълнението е спрял производството по изпълнително дело № 11642/2013 г., като изрично е указал акта му да се съобщи на страните, както и че постановлението му подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

На 05.04.2018 г. по делото е постъпила молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с която съдебният изпълнител се уведомява за сключен на 06.11.2017 г. договор за цесия, по силата на който взискателят прехвърлил вземанията си по изпълнителния лист н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. С молбата е поискано това дружество да бъде конституирано на мястото на предишния взискател.

На 10.08.2018 г. е постъпила молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с която е поискано да бъдат предприети конкретни изпълнителни действия срещу длъжниците по делото, както и ако съдебният изпълнител установи, че производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – да върне оригиналът на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение.

С разпореждания от 09.09.2018 г. ЧСИ Н. М. е възобновил производството по делото и е конституирал като взискател по същото цесионерът по договора за цесия и е прекратил производството по отношение на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД.

На 12.10.2018 г. взискателят по делото „А.з.с.н.в.“ ЕАД е поискал изпълнително дело № 11642/2013 г. да бъде изпратено от ЧСИ Н.М.на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784, за продължаване на изпълнителните действия по същото.

С разпореждане от 07.02.2019 г. ЧСИ Н.М.е разпоредил делото да се прехвърли и на основание чл. 427, ал. 5 ГПК да се изпрати на ЧСИ Й.Ц., с район на действие СГС, рег. № 784, за продължаване на изпълнителното производство срещу длъжниците.

С писмо от 11.02.209 г. ЧСИ Ц. е уведомил ЧСИ М., че делото е образувано под № 75/2019 г. по описа на този съдебен изпълнител.

С молба от 18.07.2019 г. взискателят е поискал да се насрочи опис върху недвижим имот, описан в молбата.

Такъв е насрочен за 20.09.2019 г., като до длъжника С.М. е изпратена призовка за принудително изпълнение.

На 16.09.2019 г. по делото е постъпила молба, с която длъжникът С.М. е поискал от ЧСИ Ц. да констатира настъпилата перемпция и да прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С разпореждане от 11.10.2019 г. ЧСИ е оставил без уважение подадената от длъжника С.М. молба.

 Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.

С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право. Поради това, новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

Настоящият съдебен състав споделя виждането, застъпено в решение № 45/30.03.2017 г. по гр.д. № 61273/2016 г. ВКС, IV Г.О., съгласно което молбата на взискателя за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/, не спира течението на давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното е тълкуване в противоречие със закона /чл. 113 ЗЗД/, а на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи никога, респ. срокът на давността, с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение на вземането, да зависи от волята на кредитора, т. е. да се дерогира действието на императивните норми, с които законодателят е определил продължителността на давностните срокове. Това разрешение е в съответствие със закона и с имащите задължителен характер разяснения, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В светлината на гореизложеното, следва да се посочи, че спряното на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнително производство не поражда действието по чл. 61, ал. 1 ГПК, тъй като в тази хипотеза не е налице правна невъзможност за действие, а избор на взискателя да не иска възобновяване на изпълнителното производство и предприемането на изпълнителни действия за удовлетворяването на вземането си. Перемирането на изпълнението е санкция за процесуално бездействие, но само когато предприемането на изпълнителни действия е допустимо. Извършването на изпълнителни действия в разглеждания случай зависи само от волята на взискателя, поради което и процесуалното му бездействие в тази насока е от значение за развитието на изпълнителното производство, респ. поражда правни последици.

 

Ирелевантна е причината, поради която взискателят не е проявил активност – в частност поради осъществените от длъжниците доброволни плащания. Следва да бъде посочено също така, че за разлика от чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.); , нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не установява изключение за настъпването на перемпция, когато взискателят заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задълженията си. Целта на изпълнителния процес е да осигури липсващото доброволно изпълнение, което означава, че щом е налице доброволно изпълнение, то изпълнителният процес става ненужен. Следователно с нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е гарантиран и принципът за равенство на страните в изпълнителния процес, тъй като след перемиране на делото, ако длъжникът спре да плаща доброволно преди да е изпълнил изцяло задълженията си, кредиторът има възможност да образува ново изпълнително дело – изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води само до прекратяване на изпълнителното производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя, който е свободен да получи оригиналът на изпълнителния титул и да образува ново изпълнително дело.

Ето защо съдът приема, че изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона с изтичане на две години от последното валидно извършено изпълнително действие, в конкретния случай това е присъединяването като взискател на „Си Банк“ АД на 11.06.2014 г. Следователно, считано от 12.06.2016 г. делото вече е било прекратено, а всички последващи изпълнителни действия са извършени извън рамките на образувано изпълнително производство, с оглед което не следва да бъдат обсъждани.

За пълнота следва само да се посочи, че изпълнителното производство е изпратено на ЧСИ Й.Ц. за продължаване на изпълнителните действия, в която хипотеза процесуалният закон предвижда, че изпълнителното производство продължава, като всички валидно извършени процесуални действия запазват ефекта си, доколкото производството остава също, променя се само органът по изпълнението. Ето защо настоящият състав приема, че не се касае за новообразувано изпълнително производство, а именно за такова, при което действията продължават при новия съдебен изпълнител от същия съдебен район. Доколкото се явяват именно продължение, същите не могат да се приемат за валидно извършени предвид настъпилото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 12.06.2016 г. прекратяване на производството по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н.М..

Предвид изложеното частната жалба се явява основателна - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство спрямо длъжника С.М. се е прекратило по силата на закона, считано от 12.06.2016 г.  

Обжалваният отказ на съдебния изпълнител е незаконосъобразен с оглед изложените по-горе съображения и следва да бъде отменен. ЧСИ Й.Ц. следва да констатира настъпилата перемпция и прекратяването на изпълнителното производство спрямо правоприемниците на починалия длъжник с всички произтичащи от това законови последици.

Доводите, съдържащи се в частната жалба, за изтекла за вземанията по изпълнителния лист погасителна давност, не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, с оглед специфичния характер на същото – обжалване на ограничен кръг действия на съдебния изпълнител, конкретно – отказа му да констатира прекратяването на производството по отношение на длъжника С.А.М. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

 

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ от 11.10.2019 г. на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 при КЧСИ, за който длъжникът е уведомен със съобщение, изх. № 12944/15.10.2019 г., да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по изпълнително № 20197840400075 по отношение на длъжника С.А.М., починал в хода на настоящото производство, на мястото на което лице са конституирани наследниците му по закон М.С.М. и П.С.М..

ВРЪЩА делото на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 при КЧСИ, за констатиране настъпилата по отношение на правоприемниците на длъжника С.А.М. перемпция с всички произтичащи от това последици.

Решението не подлежи на обжалване.

                                    

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                

 

 

 

 

 

                                                                                                                    2.