Р E Ш Е Н И Е
№ 16.12.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет
и първи ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1715 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка с чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6513/2018 г.
по описа на PC - Стара Загора, срещу ответника. Тъй като съобщението до
длъжника било приложено по делото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение
на указанията на заповедния съд, предявявал настоящите искове за установяване
на вземанията му, предмет на заповедта.
Излага следните обстоятелства, на които
основава вземанията си:
Твърди, че „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. По
силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество било поело задължение
да снабдява с електрическа енергия следния обект на потребление на ответника,
ИТН: 2110085, с. Самуилово, обл. Стара Загора, ул. 0*62. За ответницата В.Г.З.
бил открит клиентски номер **********. Твърди, че ответницата била подала молба
за разсрочване на задължения си на 12.08.2016 г.
В изпълнение на задълженията си по общите
условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД доставило на обекта на В.Г.З. за
периода от 12.12.2017 г. до 11.03.2018 г. електроенергия на обща стойност
375,96 лв., която до този момент не била заплатена от ответницата. Поради
забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответницата дължала законна
лихва в общ размер от 26,08 лв. за периода от 30.01.2018 г. до 14.11.2018 г.
Законна лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура
до датата на образуване на настоящото производство, както следва:
сумата 126,66 лв. за главница за периода
от 12.12.2017 г. до 11.01.2018 г., с падеж 29.01.2018 г., за което била
издадена фактура № **********,
сумата 10,17 лв. лихва за периода от 30.01.2018
г. до 14.11.2018 г.,
сумата 128,11 лв. за главница за периода
от 12.01.2018 г. до 11.02.2018 г., с падеж 27.02.2018 г., за което била
издадена фактура № **********,
сумата 9,26 лв. лихва за периода от
28.02.2018 г. до 14.11.2018 г.,
сумата 103,19 лв. за главница за периода
от 12.02.2018 г. до 11.03.2018 г., с падеж 27.03.2018 г., за което била
издадена фактура № **********,
сумата 6,65 лв. лихва за периода от
28.03.2018 г. до 14.11.2018 г.
Искането на ищеца до районния съд е да се признае за установено по
отношение на В.Г.З. съществуването на вземанията на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД по издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело
6513/2018 г., както следва:
- 357,96 лв., представляващи стойността на
доставената и консумирана електрическа енергия на обекта на потребителя за
периода 12.12.2017 г. - 11.03.2018 г.
- 26,08 лв., представляващи стойността на
законната лихвата върху горепосоченото вземане за периода 30.01.2018 г. -
14.11.2018 г.
- законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на присъдената
сума.
Претендира разноски по настоящото
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата В.Г.З.
чрез назначения й особен представител адв. Р.М. е подал отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва наличието на договорни отношения между страните, като
твърди, че не са представени никакви доказателства в тази насока. Напротив, от
представените такива следвал извод за прекратени договорни отношения към
процесния период. След подаване на молбата за разсрочване на задължението, е
бил постановен отказ за това, а при неплащане в 10 – дневен срок от крайната дата,
посочена във фактурата, следвало да се преустанови захранването. По делото
липсвали доказателства за такова плащане, поради което следвало извода, че след
изтичане на десетдневния срок договорните отношения между страните били
прекратени. Затова моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове по изложените в
исковата молба доводи.
В съдебно заседание назначеният по делото
особен представител на ответницата оспорва исковете по изложените в отговора
съображения.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6513/2018 г. по описа на PC - Стара Загора в
полза на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу В.Г.З. за сумата 357,96 лв., представляващи стойността на
доставената и потребена електрическа енергия на обект в с.Самуилово, община
Стара Загора, с ИТН 2110085, за периода 12.12.2017 г. - 11.03.2018 г., за
сумата 26,08 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането за периода
30.01.2018 г. - 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
15.11.2018 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и за
разноските по заповедното производство – 25 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщенията до него са били приложени по делото, на основание чл.47, ал. 5 и
ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията, предмет на заповедта.
Видно от представените по делото данъчни
фактури за процесния период 12.12.2017
г. - 11.03.2018 г. ищецът е издал на името на ответницата следните данъчни
фактури за доставена ел. енергия и мрежови услуги на обект с ИТН 2110085,
находящ се в с. Самуилово, а именно: данъчна фактура № ********** от 16.01.2018
г. за начислена ел. енергия на стойност 126,66 лева за периода от 12.12.2017г.
до 11.01.2018г., с краен срок на плащане 29.01.2018г., данъчна фактура № ********** от 16.02.2018 г.
за начислена ел. енергия на стойност 128,11 лева за периода от 12.01.2018г. до
11.02.2018г., с краен срок на плащане 27.02.2018г., данъчна фактура № ********** от 16.03.2018 г. за
начислена ел. енергия на стойност 103,19 лева за периода от 12.02.2018г. до
11.03.2018г., с краен срок на плащане 27.03.2018г. или всичките на обща
стойност 357,96 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно
– техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените
доказателства по делото, се установява, че монтираният на горепосочения обект
електромер е годно средство за измерване на количеството консумирана ел.енергия
от ответника и че отчетените през процесния период показания на електромера за
консумираните количества ел.енергия съответстват на фактурираните количества
ел.енергия и мрежови услуги през същия този период. В съдебно заседание вещото
лице допълни, че няма данни за преустановяване на снабдяването на обекта с ел. енергия,
нито за отсъединяването му от електроразпределителната мрежа по молба на
абоната.
От заключението на назначената по делото
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно, ясно и съответно
на писмените доказателства по делото, е видно, че гореописаните три фактури са
редовно осчетоводени при ищеца като вземания срещу ответницата. Вещото лице е
изчислило, че техните стойности възлизат общо на сумата от 357,96 лева, както и
е изчислило дължимата лихва по всяка една от фактурите, считано от датата на
падежа й до 14.11.2018 г. (дадени подробно по периоди и размери в табличен вид
в заключението – л. 4 от същото), като е посочило, че общата сума на лихвите е 26,08
лева.
По делото са представени още и молба с
дата 12.08.2016г. от ответницата за разсрочване на задължения за доставена и
потребена ел.енергия на процесния обект за минало време, декларация от същата
дата, че В.З. е клиент на ответното дружество и потребява ел.енергия за битови
нужди на обект в с. Самуилово с ИТН 2110085 и отказ на ответното дружество за
уважаване на молбата за разсрочване на задължението.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Ищецът „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия –
чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на електрическа
енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът
приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия,
какъвто се явява ответницата.
Продажбата на ел. енергия по своята правна
същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.
327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
между страните по делото е налице правоотношение, породено от договор за
продажба на ел. енергия. Неоснователно е възражението на особения представител
на ответницата за липса на такова правоотношение за процесния период, черпейки
доводи от това, че през 2016г. ответницата била подала молба за разсрочване на
задължения за заплащане на ел.енергия, която не била уважена, а при неплащане
на дължими цени за ел.енергия в 10 – дневен срок след крайния срок, посочен в съответната
фактура, се пристъпвало към прекъсване на електрозахранването. Дали да се прекъсне
захранването с ел.енергия на даден обект при неплащане на дължимите цени за
доставена ел.енегия от абоната е право на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, а не задължение и дали ще се
възползва от това свое право или не зависи изцяло от дружеството. Предвид това
и предвид установеното от вещото лице по СТЕ за липса на такова прекъсване и за
липса на молба от ответницата за отсъединяването на обекта от
електроразпределителната мрежа следва неоснователността за прекратено облигационно
правоотношение между страните за процесния обект.
Доставеното от ищеца
и консумираното в обекта на ответника количество ел. енергия за периода 12.12.2017 г. -
11.03.2018 г. на обща стойност от 357,96 лева се доказва от представените по делото
писмени доказателства и от заключенията на двете изслушани по делото експертизи.
Съгласно чл. 18
от Общите условия на ищеца потребителят дължи заплащане на фактурираната
стойност на доставената ел. енергия в 10
– дневен срок от издаване на фактурата, а съгласно чл. 27 от Общите условия при
неплащане в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. Видно от заключението на вещото
лице по ССЕ дължимата лихва по всяка една от фактурите, считано от датата на
падежа й до 14.11.2018 г. (дадени подробно по периоди и размери в табличен вид
в заключението – л. 4 от същото), възлиза на общата сума 26,08 лева.
По делото не са
представени доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест
съгласно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, за заплащане на горепосочените суми.
С оглед горното, съдът намира за
установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 357,96 лв., представляваща неплатена цена на доставената и
потребена електрическа енергия на обект в с.Самуилово, община Стара Загора, с
ИТН 2110085, за периода 12.12.2017 г. - 11.03.2018 г., сумата 26,08 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 30.01.2018 г. -
14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по частно
гражданско дело № 6513/2018 г. по описа на РС - Стара Загора.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати всички направени
от ищеца разноски в настоящото производство, както следва: 25 лева за държавна
такса (ищецът е надвнесъл дължимата сума за държавна такса, като е внесъл 75
лева), 200 лева – възнаграждение за особен представител на ответника, 320 лева
–заплатени възнаграждения за вещи лица по двете експертизи (остава неплатена от
ищеца сума от 90 лева за възнаграждение за вещо лице по ССЕ), като на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на представителя на ищеца в размер на
100 лева или общо сумата от 645 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422
ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и
направените разноски по заповедното производство в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.З.,
ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Пловив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, за
сумата от сумата 357,96 лева, представляваща неплатена цена на доставената и потребена
електрическа енергия на обект в с.Самуилово, община Стара Загора, с ИТН
2110085, за периода 12.12.2017 г. - 11.03.2018 г., за сумата от 26,08 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода 30.01.2018 г. - 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
частно гражданско дело № 6513/2018 г. по описа на РС - Стара Загора.
ОСЪЖДА В.Г.З., ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 645лева
– разноски по
настоящото дело и сумата от 75
лева - разноски по ч.гр.д. № 6513/
2018 г. по описа на PC –
Стара Загора
Сумите могат да бъдат
заплатени по следната посочена в заповедното производство банкова сметка ***: IBAN: ***,
BIC: *** „СИТИБАНК ЕВРОПА“АД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: