М о т и в и  към присъда № 27 от 3 юли    2019 година,постановена по н.о.х.дело № 21  по описа за 2019 година на Районен съд Велинград:

                  

        Обвинение против    Б.И.Г. - роден на *** ***,  български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,  неосъждан,  с ЕГН **********, в това, че на 04.02.2018 г. в гр. Велинград, на ул.“Христо Смирненски“ , пред комплекс „Панорама“ , чрез удар с юмрук в областта на брадата , е причинил на А.А.К. *** , средна телесна повреда , изразяваща се в пълно открито счупване на тялото на долната челюст на две места, причинили на пострадалия счупване на челюст, с което се затруднява дъвченето и говоренето за около 45-60 дни от датата на травмата – престъпление по  чл.129 , ал.2 от НК, във връзка с  ал.1 от НК.

                   Пострадалият А.А.К. ***   е конституиран като частен обвинител и граждански ищец в настоящия наказателен процес. Предявил е граждански иск против подсъдимия Б.И.Г. ***000 лева – обезщетение за  претърпени неимуществени вреди,в резултат на престъплението,ведно с лихва за забава ,считано от 04.02.2018 година до окончателното изплащане и разноски по делото.

          Подсъдимият Б.И.Г.  не се признава за виновен,като твърди че на инкриминираната дата се е срещнал с А.К.,първоначално са разговаряли спокойно с него като по време на телефонен разговор с приятелката му  той започнал да я обижда,нарекъл я курва и след това са се сбили  - ударил го с юмрук в лицето и той паднал,подсъдимият  го вдигнал и с вдигането К. започнал да го бие,но след това си поговорили още 15 минути.

 

                   От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

                   Подсъдимият Б.Г. и пострадалия свид. А.К. се познават отдавна ,като известно време К. бил в близки приятелски отношения с брата на подсъдимия. Освен това   през месец декември 2017 година свид. К. имал кратка връзка със свид. И.А.,която е приятелка на подсъдимия от три години.      На 3 срещу 4 февруари 2018 година  подсъдимият  бил на гости и там чул ,че  А.К. говори лоши неща   за майка му- че е проститутка, за приетялката му – че е курва и че излиза със снаха му. Тъй като се познавали той решил да отиде  до комплекс „Панорама” във Велинград,където в момента живеел К., за да поговори с него и да изяснят отношенията си. За това в  около 02:00 часа на 04.02.2018 година, се обадил на свид. К. и го предупредил,че е тръгнал към дома му.По пътя  подсъдимият срещнал свид. А.Х.Б. и го помолил да го закара с колата си  до посочения комплекс.   Пристигнали пред дома на пострадалия след около 10 минути и подсъдимият отново се обадил на свид. К. да  слезе пред входа. След това подсъдимият Г. и свид. К.  започнали разговор пред посоченото жилище,като постепенно  той се изострял. За да изяснят отношенията си подсъдимият се обадил на приятелката си свид. И.А.,като относно съдържанието на този разговор се събраха противоречиви свидетелски показания. Свид. И.А.  и подсъдимият твърдят,че по време на разговора свидетелката е потвърдила,че С. е говорил за семейството на подсъдимия – че майка му е проститутка и че е ходил със снаха му и  тогава А. я нарекъл курва,а свид. К. , че по време на разговора не е наричал свидетелката курва и че  неочаквано подсъдимият го ударил  в областта на лицето – в лявата му буза,след това му нанесъл още един удар и той паднал на земята и  се свил ,като последвали множество удари,за които дори не разбрал кой ги нанася и за това първоначално подал жалба и против свид. Б.. Освен това свид. К. твърди,че е почувствал  болка в челюстта около 15 секунди след първия му нанесен удар.  По време на разговора свид. Б. стоял отстрани и твърди,че  е разбрал че разговарят с И. – говорили са 10-15 минути,след разговора Б. се бил убедил,че И. му казва истината и  след това са започнали да се бият – Б. ударил С. с юмрук в лицето,той паднал на земята, Б. го вдигнал и пак се карали,като и двамата си нанасяли удари и той ги разбранил. Свид. Б. описва наранявания по подсъдимия и пострадалия,като освен това сочи,че  след като ги разтървал  – той отново се отдалечил и те си говорили около 20 минути.Последното обстоятелство се отрича от свид. К.. Свид. Б. освен изложеното до тук твърди,че 7-8  дни след побоя С. е заминал за Германия.

                   Свид. К. се качил до дома си и  се обадил по телефона на майка си  - свид. М., говорел тихо  и неясно - казал й да отиде в квартирата му  и че    му е счупена челюстта  и тя събудила  мъжа,с който живее на съпружески начала – свид. Х.. Двамата пристигнали пред дома на пострадалия,като още на входната врата видели  локви кръв ,а след това  че сина й е обезобразен – ченето му висяло и бил целия в кръв.Веднага го закарали до ФСМП Велинград,където лекарите установили,че му е счупена челюстта и веднага го насочили  към болница в гр.Пловдив. Свид. Х. бил наскоро опериран и не се наел за шофира до Пловдив и за това  се обадил на свид. А.Г. ,за да ги закара до Пловдив. По време на пътуването свид. А.  Г. се обадил на    свид. Й.Г. – брат на подсъдимия ,тъй като двамата братя  са негови братовчеди. Първо се обадил свид. Й.Г. и му казал,че нищо не знае,като впоследствие взел телефона подсъдимия ,който казал по адрес на пострадалия ,че му е малко,че му е счупил ченето и че неговата тепърва ще бъде. Този разговор бил чут от всички пътуващи в МПС,тъй като свид. Г. бил включил високоговорителя на телефона. Свид. Й.Г. и свид. М.  твърдят,че пострадалия А.К. още същата вечер е разговарял с тях по телефона  - вторият  свидетел,че това станало в около 1:30 вечерта,говорили нормално около 10-15 минути. И двамата свидетели твърдят,че А. е звъннал на всеки един от тях,като свид. М. не установява обстоятелства във връзка с разговора между свид. А.Г. и братята Г.,както и че след случката не е приятел с А.К.,но не може да обясни защо.

                   Във връзка със състоянието на пострадалия след изписване от болница свид. М. и свид. Х.  установяват ,че е следвало да посещава болницата в Пловдив през две седмици;около 45 дни се хранел през сламка с пасирана храна,отслабнал с 12 кг.; наложило се да посещава психолог. Освен това и двамата свидетели твърдят,че ,за да се изправи челюстта на К. лекарите са казали,че се налага допълнителна операция. Свид. К. ,която живее на съпружески начала с пострадалия,също твърди че  след изписване от болница той е бил подут и с шини, хранил се е първоначално през сламка,а след това с меки храни,външния му вид е променен ,както и че е изпитвал болки ,ходил на психолог и че 2-3 месеца след случката са заминали в Германия. Свид. А.К. потвърждава посоченото до тук за състоянието на пострадалия – негов син,както и че той 2-3 месеца след случилото се не е работил и за това  той като негов баща  го подпомагал финансово.

                    По делото е приложена медицинска документация за здравословното състояние на пострадалия А.К.  , като тези писмени доказателства са взети предвид от вещото  лице при изготвяне на съдебно-медицинските  експертизи. По време на съдебното производство са поискани данни от ЦСМП Пазарджик относно  наличните данни за прегледа на А.К. във ФСМП Велинград,като от изпратените писмени д-ва е видно,че  в амбулаторната книга е вписан преглед на  посоченото лице на 03/04.02.2018 година в 02.40 часа ; обективните данни  и че е транспортиран със собствен транспорт до УМБАЛ „Св.Георги” Пловдив;  във Фиша за СМП също е вписана дата 03/04.02.2018 година,че лицето е пристигнало в 2:40 часа и е освободено в 03.10 часа,анамнеза – ударен по лицето в областта на долната челюст;  и диагноза – фрактура мандибуле декстре. На 02.04.2018 година А.К. е заплатил за психологически консултации сумата 583.33 лева с ДДС – 700 лева ; на 07.02.2019 година – сумата 17.40 лева на УМБАЛ „Св.Георги”ЕАД Пловдив  - не се чете за каква услуга. На 08.03.2018 година му е издаден Амбулаторен лист с основна диагноза постравматично стресово разстройство  от д-р К. – Б. ,а на 23.03.2018 година е изготвено Психологично становище от проведени психологични консултации на лицето А.К..От Справка,направена  от ОД на МВР Пазарджик  е видно,че пострадалия има регистрирани пътувания извън страната,както следва – излизане  на 31.03.2018 година; 19.09.2018 година ,08.11.2018 година ,05.12.2018 година –ГКПП Аерогара София и на 08.08.2018 година –ГКПП  Калотинско шосе  и влизане на 14.05.2018 година,12.09.2018 година;22.10.2018 година  – ГКПП Аерогара София  и на 19.11.2018 година – ГКПП Калтинско шосе.

                   От съдебно-медицинската експертиза,изготвена от д-р П. във връзка  с причинените телесни увреждания на А.А.К. ,е видно следното: възникнал е инцидент  на 04.02.2018  година ,към 02.30 часа в комплекс „Панорама” във Велинград пред №8,при който е пострадало посоченото лице; същото не е изпадало в безсъзнателно състояние; откарано е с частен транспорт со ФСМП Велинград,където е прегледан,консултиран,дагностициран и насочен за лечение към Клиника по лицево-челюстна хирургия  при УМБАЛ „Св.Георги”ЕАД Пловдив,където му е поставена диагноза: фрактура комплета аперта корпорис мандибуле синистри ет ангули мандибуле декстре / пълно открито счупване на тялото на долната челюст вляво и ъгъла на долната челюст вдясно/; на същата дата пострадалия е опериран,като му е извършено: репозиция и фиксация по метода на Василев; на 07.02.2018 година е изписан за домашно лечение; на 15.02.2018 година е посетил съдебен лекар,който му е издал СМУ№ 4/2018 година,в което е описано травматично увреждане: открито счупване на тялото на долната челюст в ляво и ъгъла й вдясно с кръвонасядания  около счупванията .  Освен това вещото лице сочи,че механизма на причиняване на тези травматични увреждания е действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесен побой с юмруци по лицето на пострадалия към инкриминираната дата,като пострадалият е бил прав и обърнат с лице към нападателя,който с дясната ръка,свита в юмрук е нанесъл удар в лявата част на брадичката / долната челюст/ на пострадалия,като е достатъчен и един удар,за да предизвика това счупване на долната челюст; това счупване  на челюст е затруднило дъвченето и говоренето за около 45-60 дни ,а кръвонасяданията са причинили болка и страдание за около 2-4 дни.В ОСЗ вещото лице изясни,че в момента на удара пострадалият е имал силна болка в местата на счупване; като не може спокойно да говори и да му се разбира,а говора му ще бъде неясен и ще фъфли; при операцията се е наложило да се поставят метални шини с еластична тяга,след което не може да говори,трябва да се храни със сламка; при първите опити да сдъвче твърда храна ще изпитва болка и възстановяването е след около 2 месеца; като от допълнително представените документи е видно,че има отклонение при зарастването,има асиметрия  и корекцията ще се достигне чрез оперативна намеса.

                    От допълнителната съдебно-медицинската експертиза,изготвена от д-р П.,е видно  че А.А.К. е лекуван оперативно на 04.02.2018 година; по време на оздравителния период се е получила асиметрия  в областта на брадичката  и за корекция на същата е необходимо оперативно лечение; като се касае за възстановяване на анатомичната цялост и корекция на асиметрията само от естетическа и психологическа гледна точка. В ОСЗ вещото лице изясни,че не могат да се посочат  причините за получената асиметрия  - може да се дължи на   лек възпалителен процес; известна хлабавина при поставяне на шините ; по-ранно сваляне на шините или натоварване на дъвкателния процес непосредствено след сваляне на шините,като на практика пострадалия  има напълно възстановена дъвкателна функция,като пострадалия няма здравословен,а естетически проблем.

                   От изслушаните  по време на съдебното производство  съдебно психиатрични и -психологични експертиза,  вещите лица сочат експертно обсъждане и заключение,както следва:

-  относно пострадалия А.А.К. :

1. Как се е отразил нанесеният побой върху психиката на пострадалото лице А.А.К. и ако се е отразил, по какъв начин?

След извършване на  необходимото психологическо и психиатрично изследване и беседа с лицето  и  запознаване  с показанията на допуснатите свидетели и приложената медицинска документация е установено , че около месец след нанесения побой на А.К.  е поставена диагноза по МКБ 10 - F43.1 Посттравматично стресово разстройство.Посттравматичното стресово разстройство представлява психично състояние, което се отключва от силно стресиращо събитие, преживяване или дори наблюдение на травмираща сцена. Повечето хора, които преминават през травмиращи събития, могат да срещат временно затруднения при приспособяване и справяне с проблеми, но с течение на времето и с адекватна терапия, в повечето случаи се подобряват. Това е закъснял отговор на адаптивна реакция, вследствие стресогенното събитие и се проявявала с разнообразни негативни емоции и мисловни преработки като повишено чувство за напрежение, тревожност, безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на събитията,потиснато настроение,влошено самочувствие, малоценностни изживявания     и       мисли за безперспективност, чувство на изолираност. По данни от проведените психологични консултации под експертния като цяло е бил неспокоен, тревожен, „много уплашен", с високо ниво на безпокойство и страх. „... страх ме е да изляза от вкъщи навън, не знам дали няма да ме причакат отново.... Те са много отмъстителни.... Просто си поисках да ми върнат парите и това беше... а какво ми направиха. Сега съм половин човек... тревожат се за мен и родителите ми и това още повече ме тормози...". За един месец той споделя, че е свалил десет килограма, поради липса на апетит, съчетан с физическото увреждане, настъпило след побоя. Често сменял настроението си, без видима причина. Споделя за сърцебиене, трудно заспиване с наличие на кошмари. Често се будил през нощта и очаквал някой да го нападне. Всичко това пораждало у него чувство за малоценност и невъзможност за излизане от ситуацията. Поради честата изолация, която си самоналагал /поради страховете си/, социалните контакти били силно ограничени, което оказвало негативно влияние не само на него, но и на близките му, които полагали постоянни грижи и му оказвали подкрепа.По време на прегледа е установено, че основните симптоми вече са отзвучали, с изключение на някои единични несистемни страхови прояви, които сами по себе си не оказват влияние на реализацията му в социален и битов план.Приведено към юридическите критерии за телесни повреди, психичното разстройство отговаря на краткотрайно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън чл. 128 и 129 от НК.

-  относно подсъдимия Б.И.Г. :

1.    Какви са емоционално - волевите качества на подсъдимия Б.И.Г.? В експертизата е изяснено понятието емоция,като такова  изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства,като освен това се сочи че понятието емоция се използва като синоним на чувство в ежедневието, но от гледна точка на психологията се различава от него, а именно че е  високо интензитетно състояние, на силна краткотрайна възбуда, временно и краткотрайно психическо състояние, а чувството може да бъде продължително, дълготрайно психично субективно-оценъчно отношение към определен обект.  Развити са разяснения във връзка с волята  и личностните прояви на волевите качества. Вещите лица са се спрели на най-типичните волеви качества-  целеустременост;самостоятелност; внушаемост;решителност; самообладание  и пр.,като сочат че при болестни психотични разстройства, емоцията и волята са качествено променени, но това не се отнася за процесния случай ,като правят заключение,че  Б.Г. е с нормален интелект, съответен на възрастта, социалния му опит и придобитото образование. Липсват данни за органично - мозъчна симптоматика и други психични разстройства. Има добре развито мислене, с възможност за логическо опериране, съобразяване и оценка. Налице е добра асоциативност и темпо, целенасоченост и продуктивност на съжденията. Липсват съдържателни или други специфични мисловни нарушения, които. да видоизменят общите познавателни способности. Възприятията и представите му изцяло съответстват на реалността. Г. е с нормално за възрастта си индивидуално психо-социално развитие и интелект. Той е човек с емоционална лабилност. Висока тревожност в съчетание с бърза изтощаемост, висока впечатлителност и ранимост, страх от неизвестното, неадекватност на силата на дразнителя със силата на преживяването, страх от възможен неуспех, силно преживяване на отговорността.

2.    Склонен ли е към агресия подсъдимия Б.И.Г.?

Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си. Позовават се на Джеймс Долард ; Карл Шейвър; Зигмунд Фройд и Конрад Лоренц. В този смисъл се различават две основни форми: хетероагресия (или алоагресия), когато това поведение е насочено извън себе си  и автоагресия, когато е насочено към самия себе си. В терминологията на Десетата ревизия на Международната класификация на болестите / МКБ - 10/ първото се отбелязва като "нападение", а второто като "себенараняване" (себеувреждане).  Вещите лица разясняват автоагресията ;хетероагресията, вербалната агресия,както и че методиката на Бас - Дюрки е предназначена за изследване на агресивни нагласи на личността по девет скали: телесна агресия, вербална агресия, индиректна агресия, опозиционно поведение, агресивна раздразнителност, агресивно недоверие, ревност и омраза, вина след агресия и социална желателност. Под агресивност можем да разбираме свойството на личността, характеризиращо се с наличие на деструктивни тенденции, най - вече в областта на отношенията „субект - субект”. Вследствие на тези пояснения вещите лица сочат,че общия резултат по всички скали сумарно определя Б.Г. като средно агресивна личност -  притежава гранична екстравертна личностова структура - голяма социална ловкост, насочен е навън към разнообразен и динамичен начин на живот,както и че притежава активност, честолюбие, стремеж към обществено признание и лидерство, отворен е в общуването и установяването на контакти,че обича импулсите на момента и предпочита да действа, да движи нещата и като цяло е жив, жизнерадостен и активен.

3.     Непосредствено преди нанасяне на удар в областта на лицето на пострадалия А.А.К., подсъдимият Б.И.Г. бил ли е в състояние на физиологичен афект?

 Вещите лица са изяснили  физиологичният афект, поради същността на поставената задача:  при всяко умишлено убийство, опит за убийство и нанасяне на телесна повреда у дееца възниква раздразнение в по - малка или по - голяма степен. Не това обикновено раздразнение има предвид Законът. Според определението на Пленума на Върховния съд / т.20, ал.З на Постановление № 2/1957г./„ Под силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувства, че волята му се определя предимно от тях. Касае се до физиологичен афект, при който е налице само едно ограничение в значителна степен       на     ръководене на постъпките“.ФИЗИОЛОГИЧЕН АФЕКТ: Под силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувства, че волята му се определя предимно от тях. Това е стремителна, внезапна и бурно протичаща емоционална реакция с взривен характер, която се съпровожда от резки, но не психотични /както при патологичния афект / изменения на психичната дейност. Протича с ясно, но стеснено съзнание и се съпровожда с промени във възприятно - представния и мисловния процес, мимичната и жестовата изразност, двигателната активност, вегетативно - ендокринната корелация, сърдечно съдовата система, дейността на вътрешните органи и на тазовите резервоари. . Физиологичният афект потиска асоциациите, които му противоречат и стимулира онези, които му съответстват. В такова състояние човек обикновено разгръща изумително голяма енергия, за да излезе от неблагоприятната ситуация. Съществуват много афективни състояния, но силното раздразнение е „ горещ афект а не „ застоен афект студен афект „ или „ кумулиран афект Наблюдават се няколко фази, без които не може да се разгърне физиологичния афект, т.е. при липсата на една от тези фази няма физиологичен афект.Първата фаза е наличието на пусков механизъм - настъпва като отговор на противоправни действия от страна на пострадалия - „усещане за безизходност” от създалата се ситуация, а също така „субективна внезапност” и „ субективна неочакваност”. Законодателят изисква силното раздразнение да е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или негови ближни.Втората фаза е тази на афективния взрив - частично стеснение на съзнанието /фрагментираност на възприятието и доминиране на субективно значимите преживявания/ и нарушена регулация на дейността /понижен контрол, действията губят своята опосредственост, достига се до двигателни стереотипи/. Тук вземат участие по-стари отдели от нервната система в подкорието, при което афектът е взривоопасен и разрушителен, подкрепен от примитивни реакции и действия, т.е. основна роля играе вегетативната нервна система с отделения невротрансмитер адреналин, която е автономна и не се контролира от кората на мозъка / затова Законодателя му е отдал привилегировано значение / стеснение на съзнанието - съзнанието е ясно, но стеснено през целия период на траене на афективния взрив и продължава и след това...Има съхранен спомен за случилото се или частична амнезия.През време на физиологичния афект се наблюдават вегетативни прояви от страна на някои органи и системи - изпотяване, задъханост, учестено сърцебиене, разширяване на зениците, зачервяване или избледняване на кожата, съпровожда се от външни прояви в моториката и речта и др....ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ВЕГЕТАТИВНИ ПРОЯВИ СЕ НАБЛЮДАВАТ И ОТ ОКОЛНИТЕ. Дотук всичките фази са съпроводени със стенични /силни/ емоции. Последната - постафективна фаза е съпроводена с физическа и психическа астения /слабост, тежка умора/.

 След всички тези разяснения вещите лица правят заключение,че непосредствено преди нанасяне на удар по лицето на пострадалия,Б.Г. не е бил         в състояние на физиологичен афект, защото тогава не са били извършени действия визиращи члл.132 и 118 от НК, понеже физиологичния афект е „ горещ  афект.За да отговорят  на въпроса, те са  анализирали  ситуацията преди ударите и след това и са посочили  две хипотези при подреждането на фактите по сходство в две групи. В първата група влизат данните от Обвинителния акт и показанията на А.К. дадени в съдебно заседание и пред нас при прегледа. Според тях, обвиняемият Г. ядосан от преразказаното твърдение на потърпевшия от приятелката му И. относно майка му и снаха му, го извикал, нанесъл му побой и след това със закани и ругатни си тръгнал. В този случай също няма физиологичен афект, защото не е спазено нито едно от условията на Силното раздразнение, а е извършено по хулигански подбуди.При втората хипотеза, включваща показанията на Б.Г. дадени в съдебно заседание, пред нас при изследването и в Отговора към Обвинителния акт, както и свидетелските показания на Б. и И.А. се  сочи следното - пред жилището на потърпевшия,  Г. пита К. верни ли са отправените обвинения от него относно майка му и снаха му;запитаният отрекъл всичко;при включване телефона на високоговорител, И. потвърждава казаното, при което К. я нарекъл „ ти си голяма курва“. Това е подействало като пусков механизъм, при който след обида и клевета по адрес на негова ближна / според вещите лица / пред него, за която смятал да се жени, Г. се разтреперан, причерняло му пред очите /фрагментираност на възприятията и доминиране на значими житейски преживявания с липсата на борба на мотиви и противомотиви/ и се влиза в същинската афективна фаза на физиологичния афект, придружена с разрушителни действия. Тогава се намесва свидетелят Б., който с много труд ги разтървава/ така се прекъсва физиологичния афект и той не влиза в последната си фаза на астенизация/. От частична амнезия и стеснение на съзнанието се преминава към възвръщане на паметта и разширение на съзнанието. Тогава обвиняемият и пострадалият пушат цигари, разговарят в продължение на 10-15 минути и се разотиват. При приемане на фактите от втората хипотеза излиза, че се е разгърнал абортивен /непълен/, слаб физиологичен афект.

                     В ОСЗ вещото лице д-р Д.  изясни,че  абортивния – непълен афект е без разгръщане на последната фаза                       и че липсата на една от фазите означава,че няма физиологичен афект,като разяснява процеса на възникване на отделните фази,както и че Г. пред тях е казал,е му било причерняло и се разтреперал.     

           Съдът след като разгледа  всички събрани по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност,счита че следва да даде вяра на показанията на свидетелите  К.,А.Г.,М.,Х. ,К.,А.К.. Действително първия  свидетел е пострадал от престъплението,а останалите са негови близки,но техните показания са последователни,непротиворечиви и правдоподобни и се подкрепят от заключенията на изслушаните по делото експертизи и писмените доказателства.  Не е без значение обстоятелството,че  посочените показания са в съответствие със заключението на съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на пострадалия непосредствено след нараняването  ,вкл. и възможността му да води нормален разговор.Съдът дава вяра и на част от обясненията на подсъдимия и на част от показанията на свид. Б. – а именно,че подсъдимият е нанесъл първия удар с юмрук в лявата част на лицето на пострадалия.В тази част те са в съответствие с показанията на свид. К. и със заключението на съдебно-медицинската експертиза относно механизма на причиняване на счупването на долната челюст на две места.  Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите  Б.,И.А., Й.Г. и М.,тъй като:

- обясненията на подсъдимия са негова защитна позиция и не се подкрепят от  показанията на свидетелите,на които съдът дава вяра и освен това са неправдоподобни. Те са  в противоречие и със заключението на съдебно-медицинската експертиза,относно обстоятелството дали непосредствено след счупване на челюстта пострадалия е имал възможност да дови нормален разговор и то около 15 минути,така както твърди обвиняемия;

- показанията на свид. Б. са неправдоподобни и противоречиви,като те също  са  в противоречие и със заключението на съдебно-медицинската експертиза,относно обстоятелството дали непосредствено след счупване на челюстта пострадалия е имал възможност да дови нормален разговор и то около 20 минути,така както твърди обвиняемия. нещо повече – този свидетел твърди че е бил отдалечен и не е чул разговора между подсъдимия и пострадалия,както и между тях и свид. И.А.,но от друга страна пък бил разбрал,че разговарят с нея. Освен това той описва наранявания и кръв и по двамата,но в противоречие с житейската логика,че след това те са продължили да разговарят и то доста дълго време – около 20 минети. Този свидетел твърди,че 7-8 дни след побоя С. е заминал за Германия,но от изпратената Справка от ОД на МВР Пазарджик е видно,че пострадалият е напуснал пределите на Република България на 31.03.2018 година  ;

- показанията на свид. Й.Г. и М.  са неправдоподобни и противоречиви,като те също  са  в противоречие и със заключението на съдебно-медицинската експертиза,относно обстоятелството дали непосредствено след счупване на челюстта пострадалия е имал възможност да дови нормален разговор,вкл. и по телефона поотделно със всеки един от тях. Освен това между показанията на тези двама свидетели е налице съществено противоречие – свид. Й.Г. твърди,че М. е присъствал на проведения телефонен разговор със свид. А.Г.,но М. не установява това обстоятелство. Освен това всеки един от тях твърди,че пострадалия се е обадил на него,а другия присъствал на разговора. Нещо повече – свид. М. установява,че е провел разговор с пострадалия след инцидента и че това е станало в около 1:30 часа,но случилото се е станало след 2:00 часа;

- обясненията на подсъдимия и показанията на свид. И.А.,че по време на телефонния разговор пострадалия е нарекъл свидетелката „курва” са неправдоподобни – в предхождащия разговор с подсъдимия пострадалият е отрекъл да е говорил за майката,снахата и приятелката му и поради това е неправдоподобно няколко минути след това да нарече свидетелката „курва”, пред приятеля й. Нещо повече – свид. Б.  установява,че едва след като приключил разговора между трите лица,обвиняемият нанесъл удар на пострадалия т.е това поведение не сочи изричане на обидна дума по време на разговора от страна на пострадалия. Освен това подсъдимият е описал състоянието си преди нанасяне на удара в областта на лицето на пострадалия  -   че му причерняло пред очите и се разтреперил ,едва при беседата с вещите лица психолог и психиатър,като защитата му обяснява това с обстоятелството,че преди да даде обяснение в ОСЗ подсъдимият не се консултирал със защитника си т.е не е бил предварително подготвен;

                  

          Подсъдимият  Б.И.Г.   не е осъждан.От представената Характеристична справка е видно,че е роден във Велинград,има постоянен адрес ***,има родители и брат,не е  криминално проявен.Декларирал е,че семейството му се състои от него,не получава  доходи и не притежава недвижими имоти и МПС.

                    

                   С оглед на горното е видно,че Б.И.Г. ***  от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.129,ал.2 във вр. с ал. 1 от НК :

          - на 04.02.2018 г. в гр. Велинград, на ул.“Христо Смирненски“ , пред комплекс „Панорама“ , чрез удар с юмрук в областта на брадата , е причинил на А.А.К. *** , средна телесна повреда , изразяваща се в пълно открито счупване на тялото на долната челюст на две места, причинили на пострадалия счупване на челюст, с което се затруднява дъвченето и говоренето за около 45-60 дни от датата на травмата. Несъмнено е налице средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,ал.2  от НК  , причинена от подсъдимия,който е нанесъл удар с юмрук в областта  на лявата част на лицето  пострадалия и вследствие на това е причинено счупване на долната челюст на две места. Следва да се има предвид,че обстоятелството относно това,че подсъдимият Б.Г. е нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето на пострадалия А.К. не се отрича и от самия подсъдими,потвърди се и от показанията на свид. Б.,който е бил на мястото на осъществяване на деянието и възможността с един удар да се причини счупване на долната челюст на две места се потвърди и изясни от заключението на съдебно-медицинската експертиза.  Посочените по-горе обстоятелства  се установяват и от показанията на свидетелите К.,А.Г.,М.,Х. ,К.,А.К.,писмените доказателства и експертизите.Защо съдът кредитира една част от обясненията на подсъдимия,част от показанията  на свид. б. и защо не дава вяра на част от обясненията на подсъдимия и на  показанията на друга група свидетели – съображенията са изложени във фактическата обстановка.Нещо повече – за да приеме посочената по-горе фактическа обстановка във връзка с причиняване на телесната повреда на пострадалия свид. А.К. , вкл. и за авторството на деянието,съдът обсъди множеството доказателства,събрани в настоящия процес поотделно и в тяхната съвкупност,вкл. и достоверността на свидетелските показания във връзка с установените механизми на причиняване на телесни увреждания на пострадалия.

          - деянието е извършено при   п р я к   у м и с ъ л  , тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това.Този извод следва от установената фактическа обстановка по делото и механизма на причиняване на телесната повреда – нанесен силен удар с юмрук  в областта на лявата част на лицето  на пострадалия,както и от заключението на  изслушаната и приета по делото съдебна психиатрича-психологична експертиза .

           

                   При определяне на наказанието, съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието; ниската степен на обществена опасност на  дееца;причините за извършване на престъплението – незачитане на установения правен порядък при накърняване на честта и достойнството на майка,снаха и приятелка; подбудите за извършване на престъплението – стремеж за саморазправа по неправомерен начин; липсата на  отегчаващи  вината обстоятелства и смекчаващите такива – чисто съдебно минало, добри характеристични данни. С оглед на посоченото, съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

            На основание чл.66, ал.1 от НК,  съдът ОТЛОЖИ  изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от  ЧЕТИРИ  ГОДИНИ  ,считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид размера на наказанието,чистото съдебно минало на дееца и че  целите на наказанието и преди всичко специалната превенция могат да бъдат постигнати и без неговото ефективно изтърпяване. В подкрепа на този извод са добрите характеристични данни,събрани за подсъдимия.

 

          Искането на защитата на подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение е неоснователно. На първо място  се навеждат редица съображения,че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин,но съдът приема че е установено авторството на деянието,като съображенията за това са изложени по-горе - както във фактическата обстановка,така и при обосноваване на осъществяване на деянието от обективна и субективна страна.  На второ място - не са налице предпоставки за квалификация на деянието ,предмет на настоящето обвинение,по чл. 132,ал.1,т.2 от НК т.е че деянието е осъществено  в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия  с тежка обида ,от което са настъпили или са могли да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Съдебната практика е категорична,че за квалификация на деянието по посочения текст на НК трябва да са налице ,както правните критерии,визирани в закона,така и медицинските т.е  следва да се установи,че поради провокиращо поведение на пострадалия деецът е изпаднал в състояние на силно раздразнение,т.нар. физиологичен афект,но това състояние е до голяма степен медицински въпрос  от психолого-психиатричен аспект / в подкрепа на това становище Решение № 196 от 08.06.2015 годи. на ВКС,по н.дело № 92 от 2015 г. на І НО /. За това по делото е изслушана и приета съдебно психиатрично-психологична експертиза,която е категорична,че подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект  при нанасяне на удара с юмрук в областта на лицето  на пострадалия. Съдът прие,че по време на телефонния разговор със свид. И.А. пострадалият не е нарекъл същата с обидната дума з „курва”,като за тази хипотеза заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза е категорична,че подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект. Нещо повече – заключението на посочената експертиза е,че липсва физиологичен афект дори и да се приеме,че подсъдимият е изрекъл посочената обидна дума към свид. И.А. – приятелка на подсъдимия,като съображенията за това вещите лица са развили подробно и са посочени от съда във фактическата обстановка.  Относно квалификация на деянието по посочения по-леко наказуем състав следва да се има предвид и смисъла на думата „ближни” съгл. чл. 93,т.10 от НК,като в този кръг не са включени дългогодишни приятелки на дееца.  

 

                    Подсъдимият Б. ***,    с ЕГН **********,следва да бъде осъден  да заплати на А.А.К. ***, с ЕГН **********,  сумата 5000.00  лева/ пет хиляди лева/ – обезщетение за претърпени в резултат на нанесената му средна телесна повреда , болки и унижения на честта и достойнството ,ведно с лихва за забава , считано от датата на увреждането 04.02.2018 година до окончателното изплащане на сумата ,както и направените разноски 1800 лева / хиляда и осемстотин лева/ , като предявения иск за разликата до 20000.00 лева,следва да бъде  отхвърлен  като неоснователен.  Касае се за иск за  непозволено увреждане    по смисъла на чл.45 от ЗЗД т.е поправяне на противоправно и виновно причинените вреди другиму.От изложеното до тук - при мотивиране на наказателната част на присъдата е видно,че подсъдимият с противоправното си и виновно поведение е причинил увреждане - средна телесна повреда на А.А.К..Вследствие на това увреждане -  пълно открито счупване на тялото на долната челюст на две места т.е  счупване на челюст, с което се затруднява дъвченето и говоренето за около 45-60 дни от датата на травмата, пострадалият е претърпял  болки и страдания,за които следва да бъде обезщетен . Относно претъппените болки и страдания – физически и психически,се събраха по делото писмени и гласни доказателства. Размера на неимуществените вреди съгл. чл.52 от ЗЗД следва да бъде определен по справедливост т.е за сумата 5000  лева. За да определи този размер на вредите съдът се съобрази с характера на причиненото увреждане , наложилото се оперативно лечение,периода на обездвижване на челюстта  и последващото лечение, интензивността на болките през различните периоди на лечение и необходимостта от промяна на начина на хранене за един продължителен период. Освен това поради причиненото му увреждане на гражданския ищец е  поставена и диагноза постравматично стресово разстройство,което е наложило  известно време да посещава психолог,като състоянието му е подробно описано по-горе във фактическата обстановка.Претендираната сума от 20000 лева е завишена,тъй като не е съобразена с посочените обстоятелства.Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец и лихва за забава от датата на увреждането и разноски по делото ,така както е посочено по-горе.

 

                    Подсъдимият Б.И.Г., с посочена по-горе самоличност , следва да да заплати по делото , както следва :

-      На Държавата такса – 200 .00 лева / двеста лева / плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

-      На Районен съд -  Велинград –  разноски 2243.12 лева / две хиляди двеста четиридесет и три лева и дванадесет стотинки / плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

-      По сметка на ОДМВР – Пазарджик – разноски 117.00 / сто и седемнадесет лева/ плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

 

По горните съображения бе постановена настоящата присъда.

 

 

                                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :