Р Е Ш Е Н И Е
№ 260136
гр. Пловдив, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1325 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е
въззивно такова за проверка на решение на Районен съд – Асеновград,
постановенно във втората фаза на производство по делба на недвижим имот.
Образувано е въз основа
на въззивна жалба на А.Д. Ш. и Г.Д.И., подадена чрез юрк. Адв. Е.Н., против
Решение № 186 от 27.04.2020 г. по гр. дело № 106 / 2018 г. на Районен съд –
Асеновград, IV гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е отхвърлена заявената от Г.Д.И.
претенция за осъждане С.Г.И. да му заплати сумата от 2 623,33 лв., Г.М.М. –
сумата от 1 311,66 лв. и Ю.М.К. – 1 311,66 лв., представляващи припадащата им
се част от стойността, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на
направените от него подобрения приживе на общия им наследодател в периода 2013
г. – 2017 г, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за осъждането на тримата да
заплатят на Г.Д.И. припадащата им се част от подобренията, извършени в имота
след смъртта на наследодателя – от пролетта на 2017 г. до 2019 г., както
следва: С.Г.И. – 1 700 лв., Г.М.М. и Ю.М.К. – всеки един по 850 лв., ведно със
законната лихва; както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлена заявената от А.Д. Ш. и Г.Д.И.
претенция за осъждане на С.Г.И. да им заплати на всеки един сумата от по 455,48
лв., представляваща припадащата им се част от дължимото обезщетение за
лишаването им от ползване на делбения имот за периода 29.12.2017 г. –
21.02.2019 г., ведно със законната лихва; и в ЧАСТТА, с която жалбоподателите
са осъдени да заплатят на С.Г.И. сумата от 150 лв. разноски, ведно със
съответната държавна такса по сметка на Районен съд – Асеновград за отхвърлените
претенции по чл. 346 от ГПК.
Решението не е обжалвано
и е влязло в сила в частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан
при определените от съда квоти, респ. в частта, с която съделителите са осъдени
за заплатят дължимата държавна такса по извършване на дeлбата.
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с извода на
районния съд, че претенцията на Г.И. по чл. 12, ал. 2 от ЗН е неоснователна,
защото възможността за нейното заявяване, а именно първата фаза на делбата,
била пропусната. В този смисъл се сочи, че искът по чл. 12 от ЗН може да се
предяви до края на първото съдебно заседание след допускане на делбата,
съгласно чл. 346 от ГПК. Жалбоподателят И. счита, че като бил приел друго,
районният съд е постановил незаконосъобразно решение. Счита също така, че
претенцията му по чл. 12, ал. 2 от ЗН била доказана по основание и размер,
видно от събрания по делото доказателствен материал – признание от С.И. на
факта, че подобренията са извършени, свидетелските показния и заключението на
вещото лице и направените от същото констатации. Оспорват се като голословни и
недоказани твърденията на ответната страна, че Г.И. е бил възмезден по друг
начин за увеличената стойност на имота, както и възраженията, че направените
подобрение били луксозни, и че претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН е погасена по
давност. Жалбоподателят не споделя изводите на районния съд, че доколкото не било
доказано по делото знание и съгласие от страна на всички съсобственици за
извършените ремонтни дейности в общите части на сградата, направени след
смъртта на наследодателя, то претенцията за заплащане на стойността на този
ремонт следвало да се отхвърли. Счита, че първоинстанционният съд служебно е
следвало да квалифицира заявената претенцията на база изложените от страните
твърдения и направени оспорвания, както и служебно да определи характера на
направените ремонтни дейности и подобрения. В този смисъл излага подробни
съображения и сочи съдебна практика на ВКС. В жалбата се сочи, че по делото
безспорно било доказано, че Г.И. е извършил и заплатил твърдените ремонтни
дейности в общите части на имота, след смъртта на наследодателя, вкл. и
второстепенната обслужваща постройка в двора, за която се излагат съображения и
се сочи практика на ВКС и Върховния съд на Република България, че доколкото не
била установена нейната незаконността и не било наредено нейното премахване,
същата е подобрение в имота и разноските за изграждането й следвало да му се
заплатят от останалите съсобственици, съобразно квотите им в съсобствеността.
Оспорва твърденията на ответната страна, че претенцията е погасена по давност и
счита, че същата следва да бъде уважена съобразно дадената от съда
квалификация.
Касателно претенцията по
чл. 31, ал. 2 от ЗС на А. Ш. и Г.И. спрямо С. Ш. за заплащане на обезщетение за
ползването на делбения имот за периода от 29.12.2017 г. до 21.02.2019 г., в
жалбата се твърди, че претенциите и на двамата били доказани по основание и
размер. Относно техния размер се сочи, че се извеждал от приетото по делото експертно
заключение за размера на пазарния наем за ползванено на делбения имот, респ. се
сочи, че съдът служебно при необходимост от специални знания е следвало да
постави на вещото лице съответна задача, а не да отхвърля претенцията като
недоказана.
Въз основа на горното
жалбоподателите молят за отмяна на атакуваното решение и уважаване на заявените
претенции. Претендират разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК
не е постъпил отговор от въззиваемите страни, същите не са се явили и не са
били представлявани в проведеното по въззивното дело отрито съдебно заседание. Депозирани
са молба преди заседанието и писмена защита от Д.А., като пълномощник на С.Г.И., в които се
излагат съображения по същество на заявените претенции, като се оспорват
същите. Моли се въззивната жалба да се
приеме за неоснователна и да се отхвърли, както и присъждане на направените
разноски за настоящата инстанция.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното
от фактическа страна:
Страните
са съсобственици на процесния деблен недвижим имот самостоятелен обект в сграда
(СОС) с идентификатор 00702.516.152.* по КК на гр. Асеновград, с адрес на
обекта гр. А***, ул. „****, който обект се намира в сграда № 1, разположена в
ПИ с идентификатор 00702.516.1*, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент,
с площ от 72,63 кв. м., при съседи: на същия етаж – няма, под обекта - 00702.516.152.*, над обекта -
няма, както и правото на строеж върху поземления имот, в който е построен
обекта, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата, а
именно – ½ ид.ч. от приземен етаж (приземие по архитектурен проект),
състоящ се от стълбище, лятна кухня, антре, дрешник, килер, тоалетна и две
избени помещения, съгласно одобрения архитектурен проект, ½ ид.ч. от
тавански етаж състоящ се от стълбище, перално помещение, и две тавански стаи
съгласно одобрения архитектурен проект, както и ½ ид.ч. от дворно място
с площ по НА 370 кв. м , съставляващо парцел Х-4454 в кв. 294, заснет в КК на гр. Асеновград с идентификатор 00702.516.1*
с площ от 419 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от всички подобрения и
приращения,при следните квоти: за А.Д. Ш. – 1/6 ид. ч.; за Г.Д.И. – 1/6 ид. ч.;
за С.Г.И. – 1/3 ид. ч.; за Г.М.М. – 1/6 ид. ч.; и за Ю.М.К. – 1/6 ид. ч.
Последното е установено с влязлото в сила Решение № 48 от 04.02.2019 г. по по
гр. дело № 106 / 2018 г. на Районен съд – Асеновград, IV гр. с-в, с което е
допусната настоящата съдебна делба.
По делото е прието за безспорно между
страните, че С.И. е ползвала целия делбен жилищен етаж, част от избения
(приземния) етаж, заснет като самостоятелен обект, и една стая от тавана.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорена в тази част от страните,
таванската стая, която ползва С.И., отговаря на нейната1/6 ид. ч. от тавана. От
същото заключение се установява, че стойността на месечния наем за СОС с
идентификатор 00702.516.152.1.* е в размер на 197,92 лв. В т.н. за периода,
през който С.И. е ползвала имота и за който жалбоподателите А. Ш. и Г.И. претендират
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, общата сума на същото е в размер на
2 732,90 лв., като за всеки от жалбоподателите, съобразно правото му на
собственост обезщетението е в размер на 455,48 лв. Двамата жалбоподатели са
поканили С.И. да им заплаща обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 60
лв. месечно (общо за двамата) с нарочна писмена покана (л. 61), получена от С.И.
на дата 29.12.2017 г., видно от приложената по делото обратна разписка (л. 62).
През периода
от 2013 г. до пролетта на 2017 г., т.е. преди смъртта на общия наследодател П.
К., жалбоподателят Г.Д.И. е извършил следните строително монтажни работи (СМР)
– ремонт на общото стълбище за сумата от общо 987,42 лв., с който ремонт се е
увеличила стойността на делбения имот с 691,19 лв.; ремонта на таванския етаж
за сумата от общо 9 528,01 лв., който е увеличил стойността на делбения
имот с 6 669,21 лв.; ремонт на покрива за сумата от общо 386,98 лв., който
е увеличил стойността на делбения имот с 270,89 лв.; и ремонт на двора за
сумата от общо 1 396,43 лв., който е увеличил стойността на делбения имот с 917,17
лв. Препоръчителната пазарна стойност на вложените материали по цени на дребно
е в размер на 1 579,16 лв., а общата препоръчителна парична сума, с която
се е увеличила стойността на делбения имот, в резултата на СМР, извършени преди
смъртта на наследодателя е в размер на 10 128,02 лв. Стойността е
изчислена към момента на откриване на наследството – 04.01.2017 г.
През
периода от пролетта на 2017 г. до 2019 г., т.е. след смъртта на общия
наследодател П. К., жалбоподателят Г.Д.И. е извършил следните СМР – терасиране
на задния двор за сумата от 1 630,56 лв., който ремонта е увеличил
стойността на имота с 1 467,50 лв.; изграден е навес в двора 7 330,81
лв., който е увеличил стойността на делбения имот с 6 597,73 лв.; и
асмалък от ковано желязо (12 бр. метални стълбове високи по 3,95 м. всеки) за
сумата от 995,40 лв., като със същата сума е увеличена и стойността на имота в
резултата на неговото изграждане. Препоръчителната пазарна стойност на
вложените материали по цени на дребно е в размер на 1 478,27 лв., а общата препоръчителна парична
сума, с която се е увеличила стойността на делбения имот, в резултата на СМР,
извършени след смъртта на наследодателя е в размер на 10 102,83 лв.
Стойността е изчислена към момента на изготвяне на заключението.
Гореизложените
обстоятелства досежно извършените СМР преди и след смъртта на наследодателя П.
К. се извеждат от заключението на назначената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза (л. 206 – 217 от гр. дело), изготвено от вещото
лице А. З.. Заключението не е оспорено от страните, същото е пълно,
непротиворечиво и изготвено от компетентно лице – специалист в съответната
област на науката. Вещото лице също така е отговорило на всички задачи подробно
и обосновано, поради което и настоящата инстанция изцяло е кредитирала
депозираното заключение. За да изготви същото в.л. З. е направила оглед на
място, като е установила, че всички описани ремонтни дейности действително са
извършени (стр. 4 от заключението). Вещото лице е изготвило и подробна разбивка
на отделните СМР, на тяхната левова равностойност и на стойността, с която
всеки отделен ремонт е допринесъл за увеличаване стойността на делбения имот.
За изградените метален навес за дърва (в таблица 1, раздел IV, т. 20 от констативно-съобразителната част
на заключението) и асмалък от ковано желязо (таблица 2 раздел II, т. 14 от констативно-съобразителната част
на заключението), в.л. З. изрично е заявила, че същите не са трайно закрепени
към недвижимия имот и могат без затруднения и без повреди за имота да се
демонтира. Относно първото това е заявено в самото заключение (стр. 12), а
относно асмалъка е заявено при разпита на вещото лице в хода на отритото
съдебно заседание на 27.01.2020 г. Касателно извършените СМР в таванския етаж
вещото лице е посочило, че съгласно архитектурен проект от 30.10.1969 г.
помещенията на този етаж са именувани като две тавански стои, перално помещения
и тераса. В т.н. и предвид конструктивната височина на етажа, следва, че тези
помещения е следвало да се ползват като тавански складови такива. Следователно
според вещото лице, извършените СМР не са били необходими за ползването на тези
помещения като складови. Констатирано е още от в.л. З., че горепосочените довършителни
и ремонтни работи в процесия делбен имот са такива, които увеличават стойността
на имота, доколкото не са необходими за неговото ползване по предназначение
(стр. 12 от заключението). В заключението се сочи още, че по-големият навес в
двора е изграден почти на същото място, на което се е намирала съществувалата
преди това стопанска сграда. Допълнително е установено, че поземленият имот е
със значителна денивелация, която се преодолява с девет бетонови стъпала и
терасирането на двора.
Относно
извършените СМР в делбения имот от страна на Г.Д.И. са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на св. П. В..
Районният съд е кредитирал същите като е изложил подробни съображения в т.н.,
които напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради което въззивния съд
изцяло препраща към мотивите на атакуваното решение досежно оценката на
показанията на св. В. и фактите, които се установяват с тях. За пълното следва
да се отбележи, че от разпита на свидетеля се установява, че жалбоподателят Г.Д.И.
е ползвал таванските помещения за живеене, като е ремонтирал тези части, които
той е ползвал.
По
делото е установено, че двама от съсобствениците, а имено Г.М.М. и Ю.М.К., не
живеят в процесния делбен имот или в друг етаж от сградата в поземления имот с
идентификатор 00702.516.152. Не са нелице данни същите да са били запознати с и
да са знаели за извършването на горепосочените СМР в процесния имот, преди
предявяването на иска за делба, респ. да са били съгласни със същите. Липсват
данни обаче и тези съсобственици да са се противопоставили на извършваните
ремонти.
Недоказано
по делото остана дали въззивиамата страна С.И. е била съгласна с извършването
на гореописаните СМР, нито дали се е противопоставяла на същите.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За да
отхвърли заявените претенции по чл. 346 от ГПК Районен съд – Асеновград е приел,
че претенцията с правно основание чл. 12 ал. 2 от ЗН е неоснователна, тъй като
била пропусната възможността в първата фаза на делбата за предявяване на този
иск. По отношение претенцията за извършени подобрения от пролетта на 2017 г. до
2019 г., първоинстанционния съд е приел, че доколкото по делото останало
недоказано извършването след смъртта на наследодателя на ремонтните дейности
със знанието и без противопоставянето на останалите съделители, то и тази
претенция следвало да се отхвърли като неоснователна. Касателно заявената
претенция от А.Д. Ш. и Г.Д.И. по чл. 31 ал. 2 ЗС – за осъждане на С.Г.И. да им
заплати обезщетение за лишаването им от ползването на припадащата им се част
от делбения имот, първостепенния съд е
приел, че същата е недоказана, предвид това, че не са били ангажирани
доказателства за размера на пазарния наем за припадащата се част от жилището и
призема, която ответницата е ползвала.
Настоящият
въззивен състав не споделя гореизложените изводи на Районен съд – Асеновград,
като съображенията за това са следните.
По отношение на иска с правно
основание чл. 12, ал. 2 от ЗН.
Съгласно
чл. 12, ал. 2 от ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали
да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин,
да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза, като
увеличението може да се даде в имот или в пари. В случая жалбоподателят Г.И. е
поискал да бъде обезщетен с пари за извършените преди смъртта на общия
наследодател различни СМР в процесния имот, които не са били необходими за
неговото запазване или ползването му по предназначение, а са увеличили
абсолютната стойност на същия и са трайно прикрепени към имота (в т.н. ППВС №
6/74 г., т.6 и т.8). В този смисъл последните се явяват подобрения, а не
необходими разноски по смисъла на ЗС. Направените подобрения са били налице към
момента на предявяване на иска и съществуват до сега. Касателно възражението на
ответната страна, че тези подобрения не представляват полезни разноски, а луксозни
такива, съдът, като разгледа поотделно извършените ремонтни дейности, намира
това възражение за неоснователно. По отношение ремонтът на стълбището не може
да се приеме, че поставянето на настилка гранитогрес, вътрешна варовикова
мазилка по тухлените стени и тавани, гипсовата шпакловка, ПВЦ дограма на един
прозорец и изграждането на ел. инсталация са луксозни разноски. Съобразно
съвременните стандарти в строителството, разглежданите СМР са съвсем обикновени
и типични ремонтни дейности, за които са ползвани общодостъпни материали, и
които подобряват качествата на имота и го правят по-приятен за обитаване, без
сами по себе се да превръщат същия в луксозно жилище. Самото стълбище е част от
общите части на сградата и неговият ремонт непременно рефлектира и върху
стойността на делбения имот, като увеличава същата. Това е така доколкото е немислимо ползването на голяма
част от имота, без да се преминава през общото стълбище. В т.н. е основателна
претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН касателно размера (по заключение на вещото
лице той е 691,19 лв.), с който се е увеличила стойността на делбения
вследствие СМР по стълбището. По отношение ремонтите на покрива и двора
(описани в таблица 1, раздел III и IV от констативно-съобразителната част на заключението по СТЕ),
то същите отново представляват полезни разноски, а не луксозни, доколкото
подобряват функциите, качествата и визията на съответните общи на всички
съсобственици части, без за тези СМР за са ползвани извънредно и ненужно скъпи
материали и без същите да нямат практическа стойност. Съгласно заключението на
вещото лице по СТЕ в резултата на ремонтните дейности на покрива и в двора се е
увеличила стойността на делбения имот с общо 1188,06 лв. Досежно СМР на
таванския етаж е направено възражение от страна на С.И., чрез процесуалния й
представител, че жалбоподателят Г.И. е бил възмезден за направените ремонти,
като само той е ползвал таванския етаж в ремонтирана част. Това възражение се
намира за основателно, доколкото по делото се установи, че действително само Г.И.
е ползвал ремонтирана и пригодена за живеене част от таванския етаж.
Допълнително, съгласно трайната съдебна практика (пр. Решение № 248 от
20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 148 от
11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2008 г., III г. о., ГК и др.) наследникът
може да е възмезден за увеличената стойност с дарение, завещание, ползване на
имота за определено време и др. В случая съдът намира, че жалбоподателят е бил
възмезден за увеличаването на стойността на делбения имот чрез извършване на
СМР на таванския етаж, като е ползвал и се облагодетелствал от тези ремонтните
дейности изключително и само той, поради което не му се следва обезщетение за
посочената увеличена стойност в размер на 6 669,21 лв. и претенцията за
нея следва да се отхвърли.
Следователно
искът по чл. 12, ал. 2 от ЗН на жалбоподателя Г.И. следва да се уважи за общия
размера от 1 879,25 лв. Към същата следва да се прибави и сумата на вложените
строителни материали по цени на дребно в размер на 1 579,16лв., доколкото
тя също увеличава стойността на делбения имот. Жалбоподателят не е бил и правно
задължен да прави тези разноски, в резултат на които се е увеличила стойността
на имота в горепосочените размери. Не следва обаче да се включва стойността на
СМР за изграждането на металния навес за дърва, с оглед на това, че същият не е
трайно прикрепен към имот и може лесно да се демонтира, без допълнителни увреди.
Прието е в съдебната практика, че трайно е прикрепването не само когато
отделянето би довело до физическо увреждане на главната вещ, но и когато би
нарушило нейното функциониране (вж. Решение №180/18.10.2013 г. по гр.д. №
2317/2013 г., ВКС, ІІ г.о.). Отделянето на навеса за дърва няма да доведе до
такива негативни последици върху имота, поради което и съдът приема, че същия
не увеличава стойността на наследството. Противно на приетото от районния съд,
настоящата инстанция намира, че така заявената претенция е своевременно заявена
с оглед изискването на чл. 346 от ГПК, а именно в първото по делото съдебно
заседания във втората фаза, т.е. след допускане на делбата. Това е видно от
протокола от проведеното открито съдебно заседание на дата 27.05.2019 г. Същата
не е погасена и по давност, доколкото бидейки облигационно вземане искът по чл.
12, ал. 2 от ЗН се погасява с общата петгодишна давност, който обаче започва да
тече от момента на предявяването на иска за делба – в случая 09.01.2018 г. (вж.
ППВС №7/73 г., т. 4, б. “б”, Решение № 940 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
5210/2008 г., V г. о., ГК и др.). Следователно не е изтекла предвидена в закона
давност за това вземане. В т.н. въззивният съд приема, че общата стойност на
увеличението на делбения имот според състоянието му по време на откриване на
наследството – 04.01.2017 г., е в размер на 3 458,41 лв. Припадащата се част на
всеки от ответниците, която следва да се присъди на жалбоподателя е както
следва: за С.И. – 576,40 лв., а за Г.М.М. и Ю.М.К. по 288,20 лв. за всеки.
По отношение претенцията за заплащане
на подобренията, извършени в имота след смъртта на наследодателя въззивният съд
намира следното: Съгласно
трайната практика на ВКС (вж. Решение № 108 от 08. 07. 2015 г. по гр. д. №
415/2015 г. на ВКС, I г.о., Решение № 185 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 683/2018 г. на ВКС, I г.о., Решение №160/05.12.2019 по гр.
д. № 948/2019 на ВКС, ГК, I г.о. и др.)
определянето на правното основание на облигационните отношения, възникнали от
подобряване на чужд имот, е дейност на съда по приложението на материалния
закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на
исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Съдът не е
обвързан от посочената от ищеца квалификация на предявения иск. Затова въведените
в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения
в чуждия имот (владелец, държател, гестор) или посочения от ищеца вид на
предявеното вземане („увеличена стойност на вещта“, „необходими разноски“,
„полезни разноски“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обогатяването“),
които твърдения отразяват и становището на ищеца за правната квалификация на
претенцията, не ограничават съда да даде защита според действително
осъщественото правно основание.
В този
смисъл настоящият въззивен състав квалифицира претенцията на жалбоподателя Г.Д.И.
спрямо С.Г.И., Г.М.М. и Ю.М.К. за заплащане на подобренията, извършени в делбения
имот след смъртта на наследодателя по чл.
61, ал. 2 от ЗЗД, доколкото ремонтните дейности са извършени без съгласието
на останалите съсобственици. Последното се извежда от обстоятелството, че по
делото не се установи нито съгласие на въззиваемите страни (квалификация по чл.
30, ал. 3 от ЗС) с извършването на ремонтните дейности, довели до увеличаването
стойността на делбения имот, нито противопоставянето им срещу тях (квалификация
по чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59 от ЗЗД). Самите СМР пък са извършени и в интерес на
жалбоподателя, предвид това, че същият е съсобственик на делбения имот и
същевременно ползва части от същия, като не се установи по делото, нито пък се
твърди от жалбоподателят, същият да е владял чуждите идеални части със
съзнанието, че е изключителен собственик на имота, т.е. неприложими са в
настоящата хипотеза разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС.
При
уважаване на исковата претенция с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, в
полза на ищеца се присъжда по-малката сума измежду стойността на направените
разходи и увеличената стойност на имота.
Съгласно
приетата от настоящият съд фактическа обстановка общата стойност на разходите
по извършените СМР след смъртта на общия наследодател е в размер на 9 956,77
лв., а увеличената стойност на имота в резултат на тях е 8 624,55 лв. За да
достигне до разглеждани стойности въззивният съд се е съобразил със
заключението на в.л. З. касателно стойността на ремонтните дейност. По
отношение увеличената стойност на имота съдът е приел, че отделните дейности по
извършеното терасиране на задния двор представляват направени полезни разноски,
а не луксозни такива, предвид това, че подобряват визията на двора, улесняват
преминават по него с оглед на това, че поземленият имот е със значителна
денивелация, която се преодолява именно с бетоновите стъпала и терасирането на
двора, т.е. ремонтните дейности имат и сериозно практическо значения. По
отношение на изградения навес в двора, въззивния съд намира възражението на въззиваемата
страна С.И. за незаконност на същия за неотносимо. В т.ІІ.7. на ППВС
№6/27.12.1974 г., както и в Решение № 315/25.10.2012 г. по гр. .д. № 1189/2011
г., І г.о. е прието, че незаконните
строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако
собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им
се държи сметка за евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и
подлежи на премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите
на действащото законодателство. В решение № 432 от 19.06. 2009г по гр.д.№ 6086/
2007г. на ВКС, ІІ г.о. пък е прието, че
незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание за
това от компетентните органи (в т.н. и решение № 315/ 25.10.2012 г по гр.д.№
1189/ 2011 г. на ВКС, І г.о., определение № 281/ 17.04.12 г. по гр.д.№ 466/ 11
г. на І г.о. и определение № 1017/ 27.10.2010 г. по гр.д.№ 1142/ 10 г. на ІІ
г.о.). По делото липсват данни да има издадено предписания за премахване на
изградения навес, следователно въззивният съд приема, че същият представлява
подобрение на делбения имот, което е увеличило неговата стойност, и
жалбоподателят, който го и построил, следва да бъде обезщетен на за
предприетите СМР на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, без да се пресмята
стойността за евентуалното премахване на навеса.
От
горепосочената увеличена стойност в размер на 8 624,55 лв. следва да се
извади сумата от 559,32лв., с която се е увеличила стойността на имота от
направата на асмалъка от ковано желязо, доколкото същия не е трайно прикрепен
към имот и може без особени затруднения да се демонтира. В този смисъл, с оглед
изложеното по-горе в настоящите мотиви относно характеристиката на подобрението
като такова, което е трайно свързано с имота, то и посочения асмалък не може да
се приеме, че увеличава стойността на делбения имот. Към увеличената стойност
обаче следва да се добави сумата от 1 478,27 лв., представляваща пазарната
стойност на вложените материали по цени на дребно.
Следователно
общата увеличена стойност на дебления имот в резултат на ремонтните дейности,
извършени след смъртта на наследодателя, е в размер на 9 543,51 лв. Същата
е по-ниска от стойността на разходите за извършването на ремонтите, поради
което следва да се присъди именно тя.
Вземането
с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД не е погасено по и давност, доколкото
срокът за това е пет години и същия е започнал да тече от момента на
извършването на СМР, т.е. най-рано от смъртта на наследодателя 04.01.2017 г., и
е прекъснат преди изтичането му на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД с
предявяването на иска в хода на делбеното производство.
По тези
съображения въззивнят съд приема, че общият размер на увеличената стойност на
делбения имот, в резултат на извършените СМР след смъртта на наследодателя, е в
размер от 9 543,51 лв. Припадащата се част на всяка от въззиваемите
страни, която следва да се присъди на жалбоподателя, е както следва: за С.И. – 1
590,58 лв., а за Г.М.М. и Ю.М.К. по 795,29 лв. за всеки. Искът за заплащане на
законната лихва от датата на предявяване на претенцията е законна последица от
уважаването на иска по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, поради което същата следва да се
присъди.
По отношение на иска с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За
уважаването на тази претенция жалбоподателите А. Ш. и Г.И. следваше да докажат,
че С.И. е ползвала процесния имот през посочения от жалбоподателите период – от
29.12.2017 г. до 21.02.2019 г., че двамата жалбоподатели са отправили писмена
покана за заплащане на това обезщетение, която покана да е получена от
ответницата най-късно на дата 29.12.2017 г., както и размера на претендираното
обезщетение.
По
делото е прието за безспорно, че С.И. е целия делбен жилищен етаж, част от
избения (приземния) етаж, заснет като самостоятелен обект, и една стая от
тавана. По отношение ползвана таванска стая, същата отговаря на собствената 1/6
ид. ч. на С.И., поради което съдът намира, че не се дължи обезщетение за
нейното ползване. Въззивният съд приема, че С.И. е ползвала и двора и общите
части на сградата с идентификатор 00702.516.152.* по КК на гр. Асеновград,
доколкото е невъзможно ползването на делбения етаж от сградата, без да се
преминава през двора и стълбището (етажът е втори жилищен). Същата обаче е
съсобственик на тези части от имота, доколкото притежава идеални части от
правото на собственост върху същите, а съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. В т.н. С.И. си е служила по
предназначение с тях и не е ограничавала останалите съсобственици да ги
ползват, предвид това, че жалбоподателите свободно са преминавали през общия
двор и стълбището. По отношение на ползването на делбения жилищен етаж,
представляващ СОС с идентификатор 00702.516.152.1.* по КК на гр. Асеновград, същата дължи заплащане на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, доколкото само тя е ползвала жилището. Установено
е по делото, видно от приетата СТЕ, че стойността на месечния наем за СОС с
идентификатор 00702.516.152.1.* по КК на
гр. Асеновград с площ от 72,63 кв. м., е в размер на 197,92 лв. (л. 213), а
наемът за периодът от 29.12.2017 г. до 21.02.2019 г., т.е. 13 месеца и 24 дни,
е в общ размер на 2 732,90 лв. Припадащата се част на всеки от
жалбоподателите е в размер на 455,48 лв. В този смисъл не се споделят изводите
на районния съд, че не са ангажирани доказателства относно размерът на пазарния
наем за припадащата се част от жилището и призема. Видно от заключението на СТЕ
обаче в.л. З. е определила обезщетението за ползите, от които са лишени
жалбоподателите, поради невъзможността да ползват делбения имот, в размер
еквивалентен на пазарния наем, който биха получавали страните, при отдаването
на имота под наем по предназначение като обзаведено жилище. Като базата, на
която е стъпвало вещото лице, е именно наемът на жилищния етаж. Следователно по
делото са налице доказателства, касателно размера на обезщетението по чл. 31,
ал. 2 от ЗС, зависимо от размера на месечния наем на жилищния етаж – 197,92 лв.
Допълнително,
по делото е представена покана от жалбоподателите до С.И. за заплащане на
разглежданото обезщетение. Съгласно същата в срок до седем дни от получаване на
поканата, С.И. е следвало да им предостави възможност да ползват собствените им
идеални част или след изтичането на този седемдневен срок да им заплаща
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 60 лв. месечно общо за двамата
или по 30 лв. на всеки. Поканата е получена от С.И. на 29.12.2017 г., а
седемдневния срок е изтекъл на 04.01.2018 г. Следователно поради непредоставяне
на възможност на жалбоподателите да ползват жилищния етаж, С.И., считано от
04.01.2018 г. е дължала на А. Ш. и Г.И. сумата от по 30 лв. месечно,
представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, съобразно направената
писмена покана. В т.н. съдът приема, че претенцията за заплащане на обезщетение
за периода от 29.12.2017 г. до 04.01.2018 г. се явява неоснователна. Към дата
21.02.2019 г. С.И. все още е ползвала делбения жилищен етаж, поради което
същата дължи обезщетение за период от общо 13 месеца и 14 дни, по 30 лв. на
месец, или общо 404 лв. на всеки от жалбоподателите, чиито размер е по-малък от
посочения от вещото лице в СТЕ. Заявената претенция за разликата до пълния
претендиран размер от 455,48 лв. обаче се явява неоснователна, доколкото липсва
писмена покана за заплащане на такава сума, т.е. не е завършен фактическия
състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС за разликата. Претенцията за сумата от 455,48 лв.
за пръв път е заявена в хода на съдебното производство по гр. дело № 106 / 2018
г. на Районен съд – Асеновград, IV гр. с-в, и то във втората фаза на делбата –
претенциите по сметки, който момента е последващ за претендирания период от
29.12.2017 г. до 21.02.2019 г.
Давността
на разглежданото вземането е петгодишна и тече от момента на поканата – в
случая от дата 29.12.2017 г. Следователно към момента на завяването вземането
не е погасено по давност.
По тези
съображения искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС на А. Ш. и Г.И. против С.И. за
заплащането на обезщетение за ползата, от която последната ги е лишила поради
това, че само тя е използвала общия жилищен етаж, представляващ СОС с
идентификатор 00702.516.152.1.* по КК на
гр. Асеновград с площ от 72,63 кв. м., през посочения в иска период от
29.12.2017 г. до 21.02.2019 г. следва да се уважи за размера от 404 лв. за
всеки, като за разликата до пълния претендиран размер от 455,48 лв. да се
отхвърли като неоснователна.
По
изложените съображения въззивната жалба се намира за частично основателна, а
първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК ще следва да се
отмени в съответните части, в които е неправилно. В останалата част, като
правилно решението на районния съд ще се потвърди.
Относно разноските:
С оглед
разпоредбата на чл. 355 от ГПК по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК.
В този
смисъл на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в полза на жалбоподателите
следва да се присъдят направените от тях разноски, съобразно уважената част от
заявените претенции чл. 346 от ГПК и представения списък по чл. 80 от ГПК (л.
35 от възз. дело), които да се заплатят от страните спрямо които тези претенции
са насочени, а в полза на въззиваемите страни, в случай С.И., доколкото тя
единствена е направила искане за присъждане на разноски и е представила списък
по чл. 80 от ГПК и ДПЗС (л. 37-38 от възз. дело), да се присъдят направените от
нея разноски съобразно отхвърлената част на тези претенции.
Страните
следва да заплатят по сметка на Окръжен съд - Пловдив и съответната дължима
държавна такса за заявените претенции по сметки по чл. 346 от ГПК, съобразно
уважаваната, респ. отхвърлената част на тези претенции.
На основание чл. 280, ал.
3 от ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му при наличието на предпоставките за това
съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 186 от 27.04.2020 г. по гр.
дело № 106 / 2018 г. на Районен съд – Асеновград, IV гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е отхвърлена
заявената от Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, претенция
за осъждане на С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, да му заплати сумата
до размера от 576,40 лв. (петстотин
седемдесет и шест лева и 40 ст.), Г.М.М., ЕГН ********** с адрес *** – сумата
до размера от 288,20 лв. (двеста
осемдесет и осем лева и 20 ст.) и Ю.М.К. ЕГН **********, с адрес *** –
сумата до размера от 288,20 лв. (двеста осемдесет и осем
лева и 20 ст.), представляваща припадащата им се част от стойността, с която се
е увеличила стойността на имота в резултат на направените от него
подобрения приживе на наследодателя П. К. в периода от 2013 г. до 2017 г., както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлена
заявената от Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, претенция за осъждането осъждане на С.Г.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да му заплати сумата до размера от 1 590,58 лв. (хиляда петстотин и
деветдесет лева и 58 ст.), Г.М.М., ЕГН ********** с адрес *** – сумата до размера от 795,29 лв. (седемстотин деветдесет и пет лева и 29 ст.) и Ю.М.К.
ЕГН **********, с адрес *** – сумата до
размера от 795,29 лв. (седемстотин
деветдесет и пет лева и 29 ст.), представляващи припадащата им се част от
подобренията, извършени в имота след смъртта на наследодателя - от пролетта на
2017г. до 2019г., ведно със законната лихва, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлена предявената от А.Д. Ш., ЕГН **********,
с адрес ***, и Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, претенция за осъждане на С.Г.И.
ЕГН ********** с адрес *** да им заплати на всеки един сумата до размера от 404 лв. (четиристотин и четири лева),
представляваща припадащата им се част от дължимото обезщетение за лишаването им
от ползване на делбения имот за периода 29.12.2017г – 21.02.2019г, ведно със
законната лихва, както и в ЧАСТТА за
разноските относно дължимата държавна такса за заявените претенции по сметки на
основание чл. 346 от ГПК, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 576,40 лв. (петстотин седемдесет и шест
лева и 40 ст.), представляваща припадащата ѝ се част от стойността, с която
се е увеличила стойността на делбения имот в резултат на направените от Г.Д.И.
подобрения приживе на наследодателя П. К. в периода от 2013 г. до 2017 г., както и на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН Г.М.М., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 288,20 лв. (двеста осемдесет и осем
лева и 20 ст.), представляваща припадащата му се част от стойността, с която се
е увеличила стойността на делбения имот в резултат на направените от Г.Д.И.
подобрения приживе на наследодателя П. К. в периода от 2013 г. до 2017 г., както и на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН Ю.М.К. ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 288,20 лв. (двеста осемдесет и осем
лева и 20 ст.), представляваща припадащата ѝ се част от стойността, с
която се е увеличила стойността на делбения имот в резултат на направените от Г.Д.И.
подобрения приживе на наследодателя П.К. в периода от 2013 г. до 2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 590,58 лв. (хиляда петстотин и
деветдесет лева и 58 ст.), представляващи припадащата ѝ се част от
стойността, с която се е увеличила стойността на делбения имот в резултат на
направените от Г.Д.И. подобрения след смъртта на наследодателя П. К. – от пролетта
на 2017г. до 2019г., ведно със законната лихва върху главицата от датата на
предявяване на иска – 27.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД Г.М.М., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 795,29 лв. (седемстотин деветдесет и
пет лева и 29 ст.), представляващи припадащата му се част от стойността, с
която се е увеличила стойността на делбения имот в резултат на направените от Г.Д.И.
подобрения след смъртта на наследодателя П. К. – от пролетта на 2017 г. до 2019
г., ведно със законната лихва върху главицата от датата на предявяване на иска
– 27.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД Ю.М.К. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.Д.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 795,29 лв.
(седемстотин деветдесет и пет лева и 29 ст.), представляващи припадащата
ѝ се част от стойността, с която се е увеличила стойността на делбения
имот в резултат на направените от Г.Д.И. подобрения след смъртта на
наследодателя П. К. – от пролетта на 2017 г. до 2019 г., ведно със законната
лихва върху главицата от датата на предявяване на иска – 27.05.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на А.Д. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, и Г.Д.И., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от по 404 лв.
(четиристотин и четири лева) на всеки представляваща припадащата им се част от
дължимото обезщетение за лишаването им от ползване на делбения имот за периода
29.12.2017 г. – 21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главицата от
датата на предявяване на иска – 27.05.2019 г.
ОСЪЖДА С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата
от общо 89 лв. (осемдесет и девет
лева) държавна такса за предявените претенции на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***,
Г.М.М., ЕГН **********, с адрес *** и Ю.М.К. ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят солидарно в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Пловдив сумата от общо 125,92 лв.
(сто двадесет и пет лева и 92 ст.) държавна такса за предявените претенции на
основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, както и
да заплатят солидарно в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Пловдив сумата от общо 46,24 лв.
(четиридесет и шест лева и 24 ст.) държавна такса за предявените претенции на
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д. Ш.ЕГН **********, с адрес ***,
и Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят в полза на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 5,50 лв. (пет лева и 50 ст.) всеки, представляваща държавна такса
за предявените претенции на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата
от 83,95 лв. (осемдесет и три лева и
95 ст.) държавна такса за предявените претенции на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, както и да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от общо 89,76 лв. (осемдесет и девет лева и 76
ст.) държавна такса за предявените претенции на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на А.Д. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 267 лв. (двеста шестдесет и седем
лева), представляваща заплатено от последната адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, както и да заплати на А.Д. ШОПОВА, ЕГН **********, с
адрес ***, и Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***,25 лв. (двадесет и два лева и 25 ст.) на всеки – държавна такса за
въззивното производство относно предявените претенции по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***,
Г.М.М., ЕГН **********, с адрес *** и Ю.М.К. ЕГН **********, с адрес ***, за
заплатят солидарно на Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 276 лв. (двеста седемдесет и шест
лева), представляваща заплатено от последната адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, както и сумата от 62,96
лв. (шестдесет и два лева и 96 ст.) заплатена държавна такса за въззивното
производство относно предявените претенции по чл. 12, ал. 2 от ЗС, и сумата от 23,12 лв. (двадесет и три лева и 12
ст.) държавна такса за въззивното производство относно предявените претенции по
чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.Д. Ш., ЕГН **********, с адрес ***,
и Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на С.Г.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 350 лв.
(триста и петдесет лева), представляваща заплатено от нея адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му
обжалвани части.
В
необжалваната му част решението на районния съд е влязло в сила.
Настоящото
решение на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването му при наличието на предпоставките за това
съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./