Р Е Ш Е Н И
Е № 260041
15.03.2021
г.,гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД гр.
Пазарджик, Търговско отделение,в проведеното на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
В присъствието на секретаря П Б като разгледа
докладваното от съдията търг.д. №117 по
описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са четири субективно съединени искове с
правно основание по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./,съединени с искове по чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от А.Д.Д.,ЕГН **********,***, А.Д.Д.,
ЕГН **********,***,Д.Д.Д.,ЕГН **********,*** и Д.Б.Д., ЕГН **********,***,против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС"
АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София 1700,район
Студентски, бул."Симеоновско шосе" №67А,представлявано от
изпълнителните директори М С М-Г,П В Д. и Г Н. Г - заедно от двама от тримата изпълнителни
директори.
Твърди се в исковата молба ,че на в с.Д пред частен
дом настъпило пътнотранспортно
произшествие,при което Г З Б,ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка
"", бял на цвят, с ДК № ВС,при
управление назад на моторното превозно средство е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, като вследствие на
ПТП-то е причинена по непредпазливост смъртта на пешеходеца А К Р.Същата
починала на вследствие на остро
настъпила кръвозагуба в резултат на разкъсване на аортата и перикарда,както и
тежката и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма,довела до развитието на
мозъчен оток с притискане на жизнено важни мозъчни центрове.
Съгласно приетата в наказателното производство
автотехническа експертиза, процесното ПТП е реализирано в светлата част на
денонощието,на път без реален наклон,без асфалтово покритие и маркировка.По
време на инцидента видимостта не е била намалена по метеорологични причини,нито
е била ограничена от определени препятствия,освен конструктивните особености на
автомобила.Не е налице и техническа причина /повреда/,която да е причина за
произшествието.Причината за настъпване на ПТП-то е единствено поведението на
лицето, управлявало автомобила. Произшествието е било предотвратимо единствено
от страна на водача на автомобила -при спазване на изискванията на
ЗДвП.Произшествието се е реализирало поради неспазването им и е довело до тежки
несъвместими с живота наранявания на пострадалата Рамаданова, довели до нейната
смърт.
По повод на настъпилото пътно транспортно произшествие е образувано НОХД №245/2015 г. по описа на
Окръжен съд гр. Пазарджик против водача на цитираното МПС Г З Б.
С Присъда от 18.06.2015г.по НОХД №245/2015г.по описа
на ПзОС Г З Б е признат за виновен,в това че нав с.Д,общ. В,обл.Пазарджик на
ул." " пред частен дом № при управление назад на МПС, лек автомобил
марка "", бял на цвят, ДК № , собственост на водача е нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а именно като водач
на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, преди да започне
движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението;
чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е бил
длъжен,но не го е сторил,по време на движението си назад непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно да осигури
лица, които да му сигнализират за опасности и чл. 116 от ЗДвП, а именно като
водач на пътно превозно средство е бил длъжен,но не го е сторил, да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, като по този начин е причинил смъртта
на пешеходеца А К Р,поради което и на основание чл.343,ал.1, буква
"в", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка чл. 40, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с
чл. 58а, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 36 от НК, Б е осъден на 2 години
лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3
години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.
343г от НК на Б му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 години и 6 месеца.
Присъдата на Пазарджишкият Окръжен съд е обжалвана от
конституираните по делото частни обвинители.Вследствие на подадената жалба е
образувано въззивно НОХД № 329/2015г. по описа на Апелативен съд Пловдив. С
Решение № 148/17.11.2015 г., постановено по ВНОХД 329/2015 г. Пловдивският
Апелативен съд наложеното на подсъдимия
наказание от 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за
изпитателен срок от 3 години и 6 месеца ,е потвърдено.
С Решение № 23/16.02.2016 г., постановено по
касационно дело № 43/2016 г. по описа на ВКС, I-во НО, Решението на Пловдивския
апелативен съд е оставено в сила.
Отговорността на водачите на лек автомобил марка
"", бял на цвят, с ДК № е застрахована със застрахователна полица № за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена между Застрахователна компания
„ЛЕВ ИНС" АД и Г З Б.
Първите трима ищци са деца на починалата дъщеря на А К
Р – С И Д , респективно внуци на починалото лице,а ищеца Д.Д. е неин зет-преживял
съпруг на дъщеря й С.
Вследствие на смъртта на А Р и четиримата ищци
твърдят,че търпят неимуществени вреди,
изразяващи се в морални болки и страдания, неутешима скръб, както и психически
шок от преждевременната и невъзвратима загуба на един от най-близките им хора.
Ищците като внуци на А Р,изградили изключително
силна емоционална връзка със своята
баба,далече надхвърляща характерната за националния ни бит духовна и
емоционална близост между баба и внуци с оглед конкретните житейски
обстоятелства,при които те са израснали.Същите твърдят,че винаги са живяли в
непосредствена близост до къщата на баба си и са поддържали ежедневни и
непрекъснати контакти с нея. За А. и А. бабата се е грижила заедно с тяхната
майка С Д,която към момента на раждането им е била на и съответно на години.
Грижите за
двете малки деца са поети почти изцяло от тяхната баба А Р,която е била
ежедневно до тях, осигурявайки им „родителска" закрила, грижа и
помощ.Бащата Д.Д. е отсъствал често от дома си,както и от населеното място,в
което са живеели, тъй като се е налагало да се грижи за издръжката на
семейството и е работил в други населени места.За майката е било практически
невъзможно сама да се грижи за двете малки деца, родени едно след друго.
След смъртта на майката С през 2003г.бабата е била до
таях като най-близкия им човек.Това се отнася още в по-голяма степен за ищеца Д.,който е бил в невръстна детска възраст когато
майката заболява,а по-късно и почива.
Психиката на детето е била сломена и единствено благодарение на помощта
на баба си успява да преодолее тежката загуба.
След смъртта на
С нейната майка заживява в едно домакинство със съпруга й и с децата като по
този начин между ищеца Д. и починалата му тъща възникват отношения на близост
надхвърляща нормалната за този род отношения на родство по сватовство.
Ищците
твърдят,че са налице предпоставки да претендират неимуществени вреди за
претърпените от тях морални болки и страдания, тъй-като с оглед житейската
ситуация и изградените изключително близки връзки с починалата А Р,същите
изживяват изключително тежко нейната смърт и претърпяват неимуществени вреди
надхвърлящи в голяма степен по интензитет и продължителност тези, които са
типични са конкретната родствена и семейна връзка.Позовават се на постановките на Тълкувателно решение
№1/2016г. на ОС на НК, ГК и ТК на ВКС,съгласно които,когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между родственици извън тези, съгласно
Постановления №4/61г.и №5/69 г. на Пленума на ВС,е станала толкова силна,че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди на тези преживели родственици.
От друга страна твърдят,че са налице всички
предпоставки,предвидени кумулативно в закона,за ангажиране на отговорността на
застрахователя по застраховка "ГО", а именно:наличие на валидно
сключен застрахователен договор, виновно и противоправно деяние на
застрахованото лице,причинен вредоносен резултат и причинно-следствена връзка
между настъпилите вреди и деянието на водача на МПС-то.
Твърдят,че на
25.03.2019 г.ищците отправили
извънсъдебна претенция пред Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД за
заплащане на обезщетение,но с писмо изх.№2109/28.02.2020г.били
уведомени,че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
С оглед на горното ищците А.Д. и А.Д. сезират съда с
искане да осъди ответника да заплати на
всеки един от тях обезщетение в размер на по 50000,00лв.,Д.Д. претендира
обезщетение в размер на 100000,00лв.,а ищеца Д.Д. – в размер на
10000,00лв.,както и обезщетение за имуществени вреди в размер на
4000,00лв.-разходи за погребение,религиозни обичаи и надгробна плача ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на
произшествието, а именно 02.04.2015 г. до окончателното й заплащане.
Представени са писмени доказателства и са формулирани
доказателствени искания в случай ,че ответника оспори основателността на
предявения иск.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по
съображения,че ищците не попадат в
кръга лица,легитимирани да претендират застрахователно обезщетение в конкретния
случай като се позовава на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г.на ВКС по
Тълкувателно дело №1/2016г.,съгласно което е прието,че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата,посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г.и Постановление №5
от 24.XI.1969г.на Пленума на Върховния съд,и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени,но акцентира,че това ТР е прието след
настъпване на застрахователното събитие и по тази причина е неприложимо в
настоящия казус.
Алтернативно,ако се приеме,че спорното правоотношение
се урежда с оглед разясненията,дадени в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на
ВКС по Тълкувателно дело №1/2016г.,ОСНГТК,то счита,че по основание ищците не
попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на пострадал при непозволено увреждане,тъй като същото дава
възможност само по изключение да получи
обезщетение за морални вреди от нечия смърт и „всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени".
Т.е. налице е изискването кумулативно да са налице две
предпоставки : 1) от една страна ищецът да е създал трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която да е изключителна на фона на обичайните
семейни отношения; 2) и от друга страна да търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.
В тълкувателното решение изрично е указано,че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите,съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен
и семеен кръг. Нормално е съжителството им в едно домакинство,като и наличието
на особено близка привързаност между тях. Връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Това обаче не
покрива горните кумулативно дадени критерии.
За да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди на преживелия родственик следва да се установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между него и починалия е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка.
Смисълът на тълкувателното решение е изричното
поставено в него изискване за изключение, както и връзката да е трайна и
дълбоко емоционална. Това изключение налага в тези случаи за разлика от
обичайното ищецът да е най-близкият човек на починалия, а не съпругата,
низходящите или възходящите му. Т.е. такова изключение ще е налице, ако
пострадалият е нямал друго семейство, освен ищеца, с когото е живял и е
споделял едно домакинство и се е намирал с него в отношения, заместващи
отношенията между най-близките му - съпруга, низходящите или възходящите му.
Волята на върховните съдии е да се даде възможност обезщетение за неимуществени
вреди да получат тези, които на практика са неговите най-близки хора.
От направените твърдения в исковата молба,ответникът
твърди,че не се установява визираното в посоченото TP № 1/2016 год. на ОСНГТК
на ВКС изключение, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между тримата ищци и пострадалата е станала толкова силна, че е заместила връзката
им с възходящи и низходящи, не се и твърди такова.
Обстоятелствата, че ищците често са посещавали баба си
и тя се е грижила за тях по време на детството им не са изключителни, доколкото
това е нормален резултат от една страна на семейните отношения между внуци и
бабата, а първите, са живеели в отделно домакинство и къща при собствените си
родители, които са ги отглеждали и са се грижили за тях. Такива отношения и
съвместно съжителство между низходящи и възходящи от втора степен са нормални с
оглед на обичайните отношения на близост, обич,привързаност и уважение,които
хранят в повечето семейства внуци и баби и дядовци помежду си.Те са свързани и
с чисто икономически причини,които не дават възможност за покупка на отделно
жилище от низходящите,а и традиционните патриархални отношения, характерни за
българското семейство.
По същия начин и починалата е имала непрекъснати
отношения със своите деца, включително и бащата на ищците, и други внуци, които
не са прекъсвани по никакъв начин.
По тази причина изложените факти в исковата молба не
се отклоняват от обичайните за подобни връзки и не могат да обосноват
визираното в TP изключение.
При условията
на евентуалност,ответникът счита,че ако бъде прието,че исковете на тези ищци са
доказани по основание,то по отношение на размера на исковете следва да бъде
приложена разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (обн. ДВ бр. 101/18 г.)
Оспорва наведените твърденията за възникнали
неимуществени вреди, обосноваващи претендираната сума,както и периода,през
който са търпени,като твърди,че същите не са възникнали и не са търпени през
твърдения период, респективно не кореспондират с претендираните суми.
Възразява, че предявеният размер на неимуществените
вреди е прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, дължаща се на нарушения на правилата за
движение - движение не по тротоара или банкета на пътното платно; движение не
по противоположното платното за движение на пътните превозни средства най¬близо
до лявата му граница; пресичане на платното за движение не по пешеходна
пътека,без да се съобрази с процесното МПС преди да навлезе на платното за
движение.
Пледира за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на разноските по делото.Представя писмени доказателства за отправени
от други наследници на Айше Кальова застрахователни претенции към ответното
дружество,по част от които е постигнато извънсъдебно спроразумение.
В допълнителната искова молба ищците по същество
поддържат изложеното в исковата молба .
Отговор на допълнителната искова молба не е депозиран
.
Съдът,като взе предвид събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото удостоверения за родствени
връзки се установява,че ищците са низходящи от втора степен на АК Рпочинала на от
коляното на дъщеря й С И Д,починала наПо
делото не се спори,а се установява и от
материалите по НОХД №245 по описа на ПОС за 2015г.,в т.ч.и от представената
като доказателство по делото с исковата молба Присъда постановена по посоченото
НОХД,че А К Р е починала на като смъртта е настъпила вследствие
телесни увреждания,несъвместими с
живота,в резултат на ПТП от същата дата.
С присъда от
18.06.2015г.по НОХД №245/2015г.по описа на ПзОС Г З Б е признат за виновен, в
това че на в с. Д, общ. В, обл.Пазарджик
на ул." " пред частен дом № при управление назад на МПС, лек
автомобил марка "", бял на цвят, с ДК № , собственост на водача е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а именно като
водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, преди да
започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в
движението; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно
средство е бил длъжен,но не го е сторил,по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно да осигури лица, които да му сигнализират за опасности и чл. 116 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е бил длъжен,но не го е
сторил, да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като по този начин е
причинил смъртта на пешеходеца А К Р, ЕГН **********, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, буква "в", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП във връзка с чл.
373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 36 от НК, Б е осъден на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за
изпитателен срок от 3 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в
сила. На основание чл. 343г от НК на Б му е наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца.Присъдата е влязла в
законна сила.
По делото не се спори относно механизма на ПТП.Отделно
от това относно деянието,осъществяващо признаците и на деликт по чл.45 от ЗЗД,виновността на дееца е налице влязла в законна сила присъда,която е
задължителна в тази си част за гражданския съд по повод повдигнат пред него
спор за последиците от деянието на основание чл.300 от ГПК.
Ответника не оспорва твърдението,че за управляваното от Б МПС към
момента на ПТП-то е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Във връзка с твърденията на ищците,че са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на баба си по майчина линия ,и съответно тъща, са
ангажирани гласни доказателства.Разпитани са двама свидетели на ищцовата
страна.
Свидетелката Г
К,племеница на починалата А Р, установява,че познава семейството
й,вкл.нейните деца и внуци.Въпреки това свидетелката се затруднява да посочи
както броя на децата на баба А,така и имената на същите.Нещо повече,сочи ,че
баба А има 6 деца,при положение,че от представеното като доказателство по
делото удостоверение за смърт и наследници се установява,че низходящите от
първа степен са четирима-трима сина и една дъщеря-наследодателката на ищците по
делото.Свидетелката установява,че след смъртта на С през 2003г.,нейните деца
–ищците по делото,останали при баба си.Баща им се пропил и се оженил за друга жена.Не го е
виждала,живял в другия край на селото,не се е грижел за баба А за собствените
си деца след смъртта на С.Бабата ги хранела и пращала на училище.Децата си
живеели в тяхната си къща,която се намирала в общ двор,където били къщите на А и
другите й деца.В самостоятелни къщи в общия двор живеели всички деца и внуци на
баба А.Сега ищците живеят там като и тримата са женени.С боледувала няколко
години преди да почине и през времето когато била в болница ,децата били при
баба си.А. се оженил през 2003г.,а А. през 2004г.
Свидетелката установява,че децата много страдали за
баба си,но най-тежко преживял загубата й Д.- той не ходел да играе,не ходел на
театър,бил все притеснен.Сега се пооправил,но не ходи никъде-на сватби,все жали
и все е наплашен.Има детенце,на което се радва.
Като свидетел по делото е разпитан А.Б.Д.-брат на
ищеца Д.Д..Същият установява,че семейството на ищците живеело в самостоятелна
къща в близост до къщата на А.След смъртта на С децата отишли да живеят в
къщата на баба си,а Д. останал да живее в семейната къща,но се пропил и
заживял с други жени.Не се грижел за
децата и за баба А.Внуците на А трудно преживяли смъртта й,но най-тежко тя се
отразила на Д..Свидетелят установява,че в продължение на десетина дни до около
месец,същият продължил да тъжи за баба си.Свидетелят установява,че сега в
семейната къща на Д. и С живее със семейството си ищеца А.,а другите двама имат
самостоятелни къщи ,където живеят със семействата си.
Като свидетел на ответната страна е разпитана Р.Б.,живуща
на съпружески начала с Г Б.Същата установява,че в деня на инцидента
непосредствено преди да се качат в буса двамата с Г се огледали дали около него
има хора.След като се качили в буса и двамата отново се огледали и не видели
никой покрай него.Г потеглил назад бавно
и в този момент чули звук отзад .Тогава водача спрял и като слязъл и видял
отзад бабата паднала на земята.
Разпитан като свидетел по делото е А.М.К.,посочен от
ответника.Същия установява кой от ищците къде живее към момента.Установява,че
след смъртта на С баба А се е грижела за децата й.
По делото е допусната Съдебно автотехническа
експертиза във връзка с направеното от ответната страна възражение по чл.51
ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
С оглед на горното от правна страна съдът
приема,че предявените искове са неоснователни.
Предявени са четири субективно съединени иска с правна квалификация чл.288 ал.1 т.2
б.“а“ от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищците
вследствие на ПТП ,причинено от водач на
МПС със сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и обективно съединени с
искове по чл.86 от ЗЗД.
Правното
основание на предявената претенция е чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД.Няма
спор по фактите,че при ПТП е загинала А Р –баба на ищците по бащина линия,като
пътния инцидент е настъпил по вина на водача Б при
управление на МПС .
Спорен между
страните по делото е въпроса за
активната материално правна легитимация на ищците,които се позовават на разрешението
на спорния въпрос дадено с тълкувателно решение от 21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.на общото
събрание на трите колегии на ВКС .В решението е приело, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата,посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г.и
Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,и по изключение
всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.В мотивите на решението е прието,че обезщетение следва да се присъди
само тогава,когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод,че
лицето,което претендира обезщетение,е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е,че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите,бабите и дядовците,и внуците ,са част от
най-близкия родствен и семеен кръг,а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,морална
подкрепа,духовна и емоционална близост.
Според настоящата инстанция следва да се сподели
виждането на ответната страна и направеното основно възражение,а именно за
неприложимост на даденото разрешение с оглед момента на настъпване на
застрахователното събитие и последиците от него за увредените лица. Съгласно приложимата, с оглед датата на настъпване на
процесното ПТП, разпоредба на чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят по
задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, неимуществените и
имуществените вреди вследствие от използването на застрахованото моторно
превозно средство. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ обект
на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите, е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, като в кръга на застрахованите лица са включени собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва същото на законно основание.
С оглед изложеното за успешното провеждане на прекия
иск, срещу застрахователят по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования или от лице, което ползва неговия автомобил на законно
основание; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида
и размера на претърпените вреди. Наред с горното,и на първо място предвид процесната родствена връзка между
пострадалият и ищците, в случая, са не приложими постановките възприети с ТР
№1/21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.Това е така,тъй като
към момента на настъпване на застрахователното събитие- 02.04.2015г., материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. ,които постановления имат
тълкувателен характер по приложението на правната норма на чл.226 от КЗ /отм./.
В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ответника за
неприложимост на разрешенията дадени с ТР №1/2018г., по отношение на процесното
ПТП, с оглед предхождащата дата на настъпване на инцидента, спрямо
постановяване на тълкувателният акт. Това е така защото с тълкувателните
решения, не се регулират по нов начин съществуващи обществени отношения, не се
създават нови правила за поведение, а само се дава задължително тълкуване на
вече съществуващи правни норми. В тълкувателните решения, се градят изводи
относно правните последици, които настъпват при наличието на определени факти и
обстоятелства, включени във фактическия състав на правната норма.Вярно е,че тълкуването
на нормата,е неразделна част от самата норма и затова то произвежда действие
към момента на влизане в сила на съответната норма,а не от момента на
постановяване на тълкувателното решение.Първоначално даденото с двете постановления на Пленума на
върховния съд тълкуване обаче е валидно до неговата отмяна с новото ТР от
21.06.2018г.,едва след което нормата се прилага в смисъла изяснен при новото
тълкуване.При първоначално тълкуване на
дадена правна норма ,същото има обратно действие,но в случая тълкуването е
последващо и то в различен смисъл от предишното,откъдето следва,че то има
действие само занапред.Приложимостта на едното или другото тълкуване следва да
се определи с оглед момента на настъпване на фактическия състав на правната норма,в случая застрахователното
събитие,а не постановяване на самото ново тълкувателно решение.Противното би
довело до различно решение по един и същ основен въпрос касаещ материалната легитимация на
ищци,предявили иск по чл.226 от КЗ /отм./,респ.по чл.432 от КЗ, в рамките на
давностния срок , преди или след 21.06.2018г.
Затова следва да се приеме, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или
решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.В
този смисъл е Решение №51/21.02.2019 по дело №2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о.и
Решение на ВКС № 170/ 17.09.2018 г. по
гр.д. № 2382/ 2017 г., ІV г.о.
Само на това основание,тъй като не попадат в кръга на
лицата имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,четирите
иска следва да бъдат отхвърлени като неоснователни .
Досежно ищеца Д.Д. приложение не намира даденото с Постановление
№ 5/24.ХI.1969 г.,тълкуване,с което Пленумът на ВС е признал право на
обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия
го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия
при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Включването на
посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на
съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно
сходни с отношенията между биологичен родител и дете, съответно между съпрузи,
и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат
да получат обезщетение.В настоящия случай ищеца не се позовава на такъв вид
отношения.Нито в исковата молба има изложени твърдения за установени между него
и покойната му вече баба отношения близки по характер и съдържание с тези между
родител и дете,нито в хода на производството по делото се установиха такива
отношения.Установеното ,че бабата е помагала на дъщеря си С при отглеждането на
децата по време на боледуването,а след смъртта й е поела изцяло грижите за тях
не е достатъчно.Този безспорно установен факт би могъл да бъде предпоставка за
възникване на близост,чувства и отношения между бабата и внука като между
рожден родител и дете,но наличието им следва да бъде установено в безспорен и
категоричен начин.
Дори да намираше приложение в случая ТР №1 от
21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.,исковете пак биха били неоснователни,тъй като в
хода на производството по делото не се установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между А и нейните внуци и зет е станала толкова
силна,че смъртта й им е причинила морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка.Не се установи в какви отношения са били ищците
А. ,А. и Д. със своята баба.Показанията на свидетелите ,че тя ги е гледала и ги
е пращала на училище след смъртта на майка им,не заслужават да бъдат
кредитирани,тъй като към 2003г.А. и А. са били на възраст съответно 21 и 20
години,която възраст не предполага нито грижа за отглеждането им,нито
посещаване на училище /при положение,че св.Д. установява,че и тримата са учили
до основно образование/.Нещо повече,и двамата по това време са създали
собствени семейства и деца,което мотивира съда да дискредитира показанията на
свидетелката К в тази част изцяло.Съдът приема,че бабата е полагала грижи за Д.,който
към момента на смъртта на майка си е бил едва 10 годишен,но от една страна редом с това приема,че това е
нормално в българската битова традиция,а от друга не са изложени твърдения и не
са събрани доказателства за изясняване на създадената между двамата степен на
близост в резултат на тези грижи.Индиция
за изключително голяма близост в емоционален план ,идентична с тази между дете
и родител,не би могло да бъде и установеното от свидетелите К и Д.,че децата и
ней-вече Д. са понесли тежко смъртта на бабата.Св.Д. в тази връзка установява,че ищеца Д. е имал
интензивни чувства на мъка в продължение на 10 дни до месец след смъртта на
баба си,което е нормална и типична реакция при загуба на близък човек.
По отношение на ищеца Д.Д. се установи,че същият не е
поддържал никакви отношения с Аособено след смъртта на съпругата си през
2003г.,когато се пропил,установил връзки с други жени и се дезинтересирал от
децата си.
Предявения от Д.Д. иск за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 4000,00лв.следва да бъде отхвърлен ,тъй като не се събраха
доказателства да е извършил разходи по погребение,религиозни обичаи и поставяне
на надгробен паметник,нито за размера на тези разходи.
Поради неоснователност на исковите претенции съдът не
следва да разглежда направените от ответната страна възражения за съпричиняване
и за завишен размер на претендираните обезщетения.
При
неоснователност на главния иск,неоснователен се явява и акцесорния по своя
характер обективно съединен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за изплащане на
обезщетение за забава,считано от дата на настъпване на увреждането-
02.04.2015г. до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.
Ответника в отговора на исковата молба претендира
присъждане на деловодни разноски,за което има право с оглед изхода на делото.Ответникът
е сторил разноски в размер на 440,00лв.,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.Всеки един от ответниците ще следва да бъде осъден да заплати разноски в
полза на ответното дружество в размер на по 110,00лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНИ субективно съединените искове с правно основание
чл.226 от КЗ/отм./във връзка с чл.45 от ЗЗД,предявени от А.Д.Д.,ЕГН **********,***,
А.Д.Д., ЕГН **********,***,Д.Д.Д.,ЕГН **********,*** и Д.Б.Д., ЕГН **********,***
против
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД,ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:гр.София 1700,район Студентски, бул."Симеоновско
шосе" №67А,представлявано от изпълнителните директори М С М-Г,П В Д. и Г Н.
Г - заедно от двама от тримата
изпълнителни директори за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на по 50000,00лв.в полза на всеки един от ищците А. и А. Д,100000,00лв.за ищеца Д.Д. и
14000,00лв./от които 10000,00 лв.обезщетение за неимуществени и
4000,00лв.обезщетение за имуществени вреди/ за ищеца Д.Д., за претърпяни от тях
неимуществени вреди от смъртта на А К Р,настъпила вследствие на ПТП на.,виновно
причинено от водача Г З Б със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна
полица № при ответното дружество и иска за осъждане на ответника да заплати
лихва върху главницата,считано от до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА
ищците да заплатят деловодни разноски в полза на „ЛЕВ ИНС"
АД,ЕИК ********* в размери както следва:А. и А.Д. – по 102,30лв.,Д.Д. –
204,60лв.,и Д.Д. – 30,80лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: