№ 579
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100900355 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 42, чл. 40 и чл. 26 ЗЗД за недействителност,
евентуално нищожност на допълнително споразумение от 21.01.2013 г. между
страните поради сключването му от лице без представителна власт, в
нарушение на добрите нрави и във вреда на представлявания.
Ищецът твърди, че е собственик на вятърна електроцентрала с.Сомовит,
като сключил с ответника договор за техническо обслужване и ремонт от
01.11.2012 г., с който му възложил ежедневно експлоатационно наблюдение и
периодично техническо обслужване на оборудването, посочено в приложение
към договора, както и извършване на извънредни ремонти по указания на
възложителя-собственик. Твърди, че в инициирано производство по молба за
откриване на производство по несъстоятелност на ищцовото дружество
ответникът се е позовал на съществуване на вземания, произтичащи от
сключено на 21.01.2013 г. допълнително споразумение към договора за
техническо обслужване, с което срокът на договора е продължен за 25 години,
като е уговорено наред с фиксираното възнаграждение и заплащане на
плаващо възнаграждение за същите услуги, годишна лихва върху
възнаграждението и неустойка за пропуснати ползи, като е премахната
възможността за едностранно прекратяване на договора с 6-месечно
предизвестие. Ищецът счита това споразумение за нищожно, като твърди че е
подписано от негово име от Д.М., след 24.11.2014 г., когато последният е
освободен като управител, като сочи, че никога не е разполагал с екземпляр и
никое от лицата, осъществяващи правно и счетоводно обслужване не са
виждали документа, такова споразумение не е изпълнявано от ответника, нито
са претендирани вземания по него, преди посоченото съдебно производство, в
което действията по сключването му са оспорени като извършени от лице без
представителна власт. Прави умозаключения, че извод за антидатирането на
споразумението следват от самото съдържание на документа /не държи сметка
1
за уговорките в договора относно бъдещото му изменение и вече
съществуващи гаранционни отношения с предмет, дублиращи
споразумението; споразумението препраща към уговорка за изплащане на
инвестиции, направени от производителя на ветрогенераторите, каквато
уговорка е постигната едва през октомври
2014 г./, от
обстоятелството, че данни за същото споразумение не са предоставяни при
кандидатстване за инвестиционен кредит през 2013 г.;данни за задължения по
споразумението не са осчетоводявани нито от ищеца, нито ответника преди
образуването на делото за несъстоятелност.
При условията на евентуално отхвърляне на иска за нищожност,
основана на липса на представителна власт, счита споразумението за
недействително, тъй като е сключено във вреда на представлявания, защото по
същество изменя значително първоначалната уговорка с изключително
обременителни задължения за ищеца, срещу които липсват насрещни
задължения на ответника - наред с фиксираното възнаграждение се уговаря и
плаващо такова в размер на процент от нетния приход от произведената от
вятърния парк енергия без да държи сметка за стойността на необходимите и
извършени услуги, като на ответника се разпределя без никакъв риск част от
печалбата; срокът на действие, уговорен с първоначалния договор на 12
години с възможност за прекратяването му с 6-месечно предизвестие е
изменен на 25 години, който срок надвишава техническата жизнеспособност
на вятърния парк, като е премахната възможността за прекратяване с
предизвестие; предвижда се начисляването на годишна лихва в размер на 15 %
върху въведеното плаващо възнаграждение за срок, в който същото не е
платимо; предвидена е неустойка за пропусната полза при прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения срок по причина на възложителя.
Ищецът счита, че увреждането е целено, тъй като Д.М. е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество от 2012 г., освен това чрез
други дружества, чрез които е участвал в учредяването на ищцовото
дружество и инвестирал в изграждането на вятърната централа, е направил
опити чрез неистински документи и заявени вписвания на несъществуващи
обстоятелства да присвои дяловете от капитала на ищцовото дружество, както
и да поеме контрол върху управлението му. Въпреки че твърди, че
допълнителното споразумение не е сключвано и не е изпълнявано, както и че
първоначалният договор не е изменян с негово съгласие, то ищецът твърди че
„чрез утвърждаване на постоянна търговска практика“, „ с конклудентни
действия“ страните все пак разширили предмета на договора и възприели и
утвърдили специфични правила относно определяне на месечното
възнаграждение, които отразявали реално извършени дейности през
съответния месец, включително след изтичане на гаранцията на
ветрогенераторите и включване на обслужването им в обхвата на договора, но
тази практика се основавала на изпращане на заявки от ответника относно
необходимите дейности и разходи и одобряването им от ищеца, след което
била издавани съответните месечни фактури, които включвали и реално
направените разходи, основно за заплати на служителите и разходи за
2
автомобили и гориво.
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че споразумението е
сключено на посочената в него дата, с която ищецът е обвързан, като се
позовава на извършен в Израел заверен препис от нотариус на 27.10.2013г.
Във връзка с аргументите на ищеца за несъответствие на споразумението с
първоначалния договор сочи, че последният касае единствено силови маслени
трансформатори и металните трансформаторни постове към всеки един от
трите ветрогенератора, но не и самите генератори и командния център, като
предмета на обслужване се разширява, което предполага и допълнително
възнаграждение. Сочи, че съществуването на уговорка за гаранционно
обслужване не изключва интереса и каузата на споразумението, тъй като нито
производителя, нито доставчика на турбините е осигурявал друго освен
гаранционни части поради липса на база, служители и представителство в
страната. Оспорва твърденията на ищеца, че задължението за връщане на
заеми към партньорите в проекта е уговорено на 29.10.2014 г., като поддържа
доводи, че това е станало още с договора за партньорство от 13.07.2011 г. и в
частност от т.6.3, изр.2-ро. Твърди, че задължението за обслужване на целия
вятърен парк е изпълнявано през цялото време от възлагането му с
допълнителното споразумение, като във фактурите, които сам ищецът е
представил, е посочвано като основание „поддръжка на вятърен парк/ВЯЕЦ“,
но са начислявани и осчетоводявани само разходите за тази дейност, без
плаващото възнаграждение и лихвите, тъй като уговорката е била същите да
се изплащат едва след възстановяване на инвестициите на китайския партньор
М.Я. и тези, направени от Д.М.. Счита, че доводите на ищеца и
доказателствата, на които се позовава, не обосновават недостоверност на
датата на споразумението, а съществуването му в период преди
освобождаването на Д.М. като управител се доказва от извършената
нотариална заверка на препис.
Ответникът оспорва приложимостта на разпоредбата на чл.40 ЗЗД по
отношение на органни представители като се позовава на аргументите в
тълкувателно решение № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК във връзка с чл.38 ЗЗД.
Оспорва да е налице каквото и да било увреждане, тъй като сделката е
възмездна, престацията му е разширена със споразумението, съответно е
уговорена и по-висока цена, която дори и да се приеме за неизгодна, не би
била основание за недействителност на сделката, като счита за обичайно във
възнаграждението за извършване на услуги да се включва не само стойността
на разходите, но и печалба, което не противоречи на справедливостта и
добрите нрави, като по същия начин била уговорена и цената за доставка на
ветрогенераторите. Относно годишната лихва върху неизплатеното
възнаграждение, чието плащане е отложено, счита да е съпоставима с лихвите
по заемите, уговорени с китайския партньор. Счита увеличеният срок на
договора, отпадането на възможността за предсрочното му едностранно
прекратяване да са в съответствие с изменените престации, които предполагат
по -висока ангажираност на изпълнителя, респективно в изгода и на двете
страни, като срокът е съобразен с експлоатационния срок на оборудването. По
отношение на уговорената неустойка при предсрочно прекратяване поддържа
да е съобразена с необходимостта да се ангажира от негова страна ресурс за
пълното и непрекъснато обслужване на вятърния парк, включително за
3
обучение, тъй като доставеното оборудване се предлага пилотно и за първи
път и съществуват специфични изисквания. Евентуално поддържа, че дори и
част от аргументите на ищеца да се приемат за основателни, то при всички
случаи не касаят всички клаузи на споразумението, като счита, че съдът би
могъл да прогласи за недействителна не отделна клауза в цялост, а само част
от съдържанието й, така че оставащата да не нарушава правилата за
действителност.
С допълнителната искова молба при същите факти относно
съдържанието и последиците на допълнителното споразумение ищецът
поддържа допълнително основание за нищожност на споразумението поради
противоречието му с добрите нрави, следваща от очевидната несъразмерност
на насрещните престации. Оспорва твърденията на ответника за изпълнение
на предмета на оспореното споразумение от датата, посочена в него като дата
на сключване, като твърди, че ответникът никога не е осъществявал цялостно
обслужване и ремонт на ветропарка Сомовит, като сервизното обслужване е
било извършвано от дружества от групата на производителя М.Я. или от трети
лица въз основа на специална уговорка. Поддържа, че дори и допълнителното
споразумение да го обвързваше, то уговорената с него престация на
изпълнителя не покрива по съдържание тази на „договор за управление и
поддръжка“, в които случаи изпълнителят поема изцяло управлението на
ветропарка и отговаря за всички дейности по експлоатация, поддръжка,
производство, сключване и изпълнение на договори, като поема отговорност и
за определен търговски резултат, в който случай единствено би било
оправдано да получава част от печалбата от парка. Оспорва доводите на
ответника, че от т.6.3 на Договора за партньорство следват уговорки,
обосноваващи отлагане на плащането на плаващото възнаграждение по
допълнителното споразумение, тъй като тези клаузи нямат никакво
отношение към облигационната връзка между страните.
С допълнителния отговор и във връзка с възраженията на ищеца за
неяснота на предмета на престацията му по допълнителното споразумение,
ответникът твърди със същото да са разширени задълженията му по договора
чрез добавянето на допълнително оборудване - трите ветрогенератора, наред с
посоченото в първоначалния договор, като дейностите се изразяват в
ежедневно експлоатационно наблюдение и периодично техническо
обслужване, чието съдържание следва от ръководствата, посочени в чл.2 от
допълнителното споразумение, които за ветрогенераторите са различни и
специфични от останалото оборудване, както и извършване на извънредни
ремонти, по изрично възлагане на ищеца, който предмет не изключва нито
гаранционното обслужване, нито възможността на ищеца да възлага
извънредни ремонти на трети лица, какъвто ремонт чрез смяна на счупени
перки и ротори е възложен съобразно представените от ищеца с
допълнителната искова молба договор със С-Веди ЕООД. Във връзка с
представен от ищеца договор от 2017 г., който включва пълна техническа
проверка и оценка на оборудването от производителя и обучението на
служители, сочи че предметът му е различен от дължимата от ответника
престация, както и че именно служители на ответника били обучени. Оспорва
доводите на ищеца и твърди, че с допълнителното споразумение на ответника
е възложено именно управлението и поддръжката на целия ветропарк, което е
4
осъществявано чрез неговия управител Г.А. и служители на ответника, докато
ищцовото дружество не е разполагало с личен състав, който да взема решения
и осъществява оперативно управление, което е осъществявано фактически от
управителя и служители на ответника /Г.А. и В. Ц./, тъй като управителите на
ищцовото дружество Д.М. до 2014г., както и последващите китайски
граждани - Д. Ю и Й.К., живеят в чужбина, а до прекратяване на отношенията
между страните ищцовото дружество не е разполагало със служители, които
да са компетентни да извършват преценка и да вземат решения относно
експлоатацията на парка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за съществуване на
сключеното допълнително споразумение, чиято действителност оспорва,
твърденията си, че е подписано след 24.11.2014 г., че е оспорил същото
незабавно след узнаването му, твърденията си относно съдържанието на
договора за доставка на оборудване с производителя, включително относно
гаранционните условия; твърденията да е извършвано гаранционно
обслужване от производителя и ремонти от трети лица; че уговорките в
споразумението са в противоречие с добросъвестността и справедливостта,
тъй като насрещните престации, както и да са постигнати с намерение за
увреждането му, респективно да са увреждащи за ищеца.
В тежест на ответника и при условие, че ищеца докаже, че
споразумението е подписано от Д.М. след 24.11.2014 г. следва да докаже
моментът, в който същото е станало известно на ищеца, твърденията си, че
след сключването му същото е изпълнявано .
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните са обявени обстоятелствата, че Д.М. е бил вписан като управител на
ищцовото дружество до 24.11.2014 г., че ответникът се е позовал на
допълнително споразумение от 21.01.2013 г. за свои вземания за
възнаграждение, че същите вземания не са осчетоводявани от ищеца, нито са
осчетоводени от ответника текущо в периода, за който се претендира
възнаграждението, а са осчетоводени през 2022 г. за целите на инициирано от
него производство по молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност,че по силата на представения от ищеца договор от 2017 г.
между него и М.Я. „Смарт Енерджи Груп Лимитид“ е извършено обучение на
служителите на ответника „О и М Ринюъбълс“ ЕООД, обслужващи на място
вятърния парк, както и обстоятелството, че Законът за нотариусите на Израел
е със съдържанието на представения в превод от ищеца с допълнителната
искова молба документ.
По иска за установяване на недействителност на допълнителното
споразумение от 21.01.2013 г. поради сключването му от името на ищеца от
лице без представителна власт
Страните нямат спор, че препис от оспореното допълнително споразумение
е представено от ответника през 2022 г. при подаването на молба по чл.625 ТЗ
за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца, като по
настоящото дело също се представя от ответника заверен от български
нотариус препис на същото допълнително споразумение с нотариална заверка
5
на подписа, извършена на 27.10.2013г. в Израел от нотариус Д.Б., заверен с
апостил от Магистратския съд в Йерусалим, издаден на 31.05.2022 г., поради
което и съдът приема, че ответникът извън настоящия процес, както и в него
поддържа твърдения за съществуването на такова споразумение, респективно
предявява съдебно претенции относно вземания, произтичащи от същото,
поради което и за ищеца съществува интерес от оспорване на
действителността на допълнително споразумение със съдържанието на
представеното по делото от ответника в препис на заверен препис на заверен
препис.
Оспореното споразумение е подписано от името на ищеца от Д.М., с
посочено качество управител, и включва като част от съдържанието си и
датата на съставяне, а именно 21.01.2013 г., поради което и ищецът, от чието
име е подписано, не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК, съответно е
обвързан от съдържанието му, включително посочената дата и следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че
документът е антидатиран и подписан след като Д.М. е освободен на
24.11.2014 г. като управител на дружеството / в този смисъл решение № 23 от
11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г., II т. о., решение № 128 от 20.08.2018 г. по
т. д. № 1744/2017 г., ІІ т.о., решение № 23 от 14.04.2020 г. по т. д. № 950/2019
г., II т. о., решение № 100 от 6.10.2020 г. по т. д. № 2133/2019 г. на ВКС, І т.о.,
решение № 50062/01.12.2022 г. по т. д. № 278/2021 г. на ВКС, І т.о./
Ответникът не е представил по делото нито оригинала на оспореното
допълнително споразумение, нито заверения в Израел препис, въпреки
задължението, указано му още с доклада по делото, изготвен на 15.01.2024 г.,
като в първото съдебно заседание по искане на адвоката му срокът е
продължен, а в следващото съдебно заседание законният му представител вече
твърди, че документът е откраднат, като по делото не се представя и
оригинала на споразумението.
Въз основа на съдебна поръчка до Израел по делото са постъпили
документи в изпълнение, от които се установява, че действително
Магистратския съд в Йерусалим е извършил апостила на нотариално заверен
препис от документи, заверени от нотариус Д.Б. на 31.05.2022 г., като
твърденията на ответника в отговора на исковата молба и допълнителната
искова молба, са че апостилът е извършен едва през 2022г., за да се използва
заверения от нотариус в Израел препис в делото за несъстоятелност №
605/2022 г. на СГС, въпреки че препис от споразумението е представен с
молбата по чл.625 ТЗ.
Чрез съдебната поръчка от израелския нотариус Д.Б. са изискани копие от
регистъра му за 2013 г., образец от печата му, използван през същата година и
преписи от заверените от него документи със съответни номера на заверките
16/13 и 17/13, каквито са отбелязани върху представените от ответника
преписи на договор за техническо обслужване и допълнително споразумение
от 21.01.2013г., като в изпълнение на поръчката са изпратени копие от
регистъра на 2013 г. на нотариус Бродер, както и образец от печата, а в
останалата част искането не може да бъде изпълнено, поради изтичане на 7
годишния срок за изпълнение на задължението на нотариуса да съхранява
копие от заверените документи, който е изтекъл по отношение на всички
заверени през 2013 г. преписи.
6
От изпратеното копие на регистъра за 2013 г. на нотариуса Д.Б. се
установява, че в него нотариусът не е описал на 27.10.2013 г. да е
извършвал заверка на два броя преписи от документи, с номера на
заверките 16/13 и 17/13. В регистъра на нотариус Бродер заверката с номер
16/13 е от 22.10.2013 г., а заверката с № 17/13 е извършена на дата
23.10.2013г., като за двете извършените от нотариуса действия, посочени в
регистъра му, е отбелязано да представляват „заверка на подпис“, а не на
препис. На 27.10.2013г. са извършени две действия – заверка на превод с
номер на заверката 18-13 и заверка на подпис с номер 19-13.
Съгласно представеният по делото в превод Закон за нотариусите,5736-
1976, за който страните не спорят, че е със съдържанието на представения в
превод от ищеца с допълнителната искова молба документ, е предвидено
задължение за нотариуса в т.31 „да води книги във връзка с изпълнението на
неговите функции, в които следва да бъдат вписвани неговите действия по
начина, предвиден в правилата, утвърдени от Министъра, като въз основа на
удостоверяванията в регистър на нотариус Бродер, съдът приема, че същият
нотариус в това си качество не е извършвал през 2013 г. нотариална
заверка на преписи от договора за техническо обслужване и оспореното
допълнително споразумение от него.
Неоснователни са доводите на ответника за противното, обосновани с
липсата на доказателства, че именно изпратеното копие от регистър е от
действителния регистър, тъй като не било подписано, че печатът на нотариуса
бил същият, а подписът върху заверките не били оспорени, а и били заверени с
апостил.
Няма основание документите, събрани чрез съдебна поръчка, да се
приемат в едната им част за достоверни и изходящи от лицата, от които са
изискани, а в останалата част – не, тъй като поръчката е изпълнена от
държавен орган, комуто е изпратена информация относно спорните въпроси,
налагащи събирането на доказателствата, както и копия от оспорените
документи, поради което и съдът приема, че изпратените в отговор документи
при изпълнението на поръчката са именно изходящи от посочените като техни
автори лица, включително копието от регистъра на нотариус Бродер.
Действително подписът на нотариус Бродер не е изрично оспорен от ищеца, а
е заверен и с апостил, но на първо място автентичността му не е единствен
признак за вярност на нотариалното удостоверяване, което изисква и
нотариусът да действа именно като такъв и при спазване на правилата за
извършване на нотариални удостоверявания, а нотариус Бродер не е описал в
регистъра си извършването на такива заверки, следователно няма основание
представените по делото да се приемат за извършени от него в качеството му
на нотариус. Що се отнася до заверката с апостил, то макар и да представлява
официално удостоверяване, същата не може да изключи нито неавтентичност
на подписа, нито гарантира спазване на процедурата по нотариалното
удостоверяване, тъй като удостоверява единствено, че посоченото като автор
на заверката лице заема съответната публична служба, съответно положеният
от негово име подпис съответства от външна страна на представен образец.
На следващо място процесуалното и извънпроцесуалното поведение на
ответника, изрязващо се в предприемане 9 години по-късно на нарочни
действия по подготовка за използването на нотариално заверените преписи
7
във вече образуваното т.д.№ 605/2022 г., след оспорване на споразумението от
ищеца, както и непредставянето им в настоящото производство с доводи да са
загубени / откраднати/, което препятства и всякаква задълбочена проверка за
автентичност на заверките и подписи, а кражбата им по същество е
неустановимо със сигурност събитие, показва целенасочено поведение на
ответника чрез законния му представител Д.М. за изграждане на защитна
позиция за целите на процеса чрез нарочно представяне на документи,
съчетано със създаването на пречки за проверка за съществуването и
автентичността им, като по делото са събрани доказателства / представени от
ищеца с исковата молба доказателства относно извършени от Д.М. през 2021
г. сделки с дяловете в ищцовото дружество и показанията на свидетеля В. Ц. за
подправяне на подписа му на документи в търговския регистър/,
установяващи извършването и на други действия във връзка със съставяне на
нарочни документи от същото лице в собствен негов интерес. С исковата
молба са представени и доказателства за възникнали през 2020 – 2021 г.
спорове между Д.М. и лицата, с които той е влязъл в партньорство във връзка
с изграждането на ветропарка Сомовит и друг проект / Милковица/, относно
уреждане и прекратяване на партньорството помежду им, които съдържат
негови претенции за получаване на част от приходите, генерирани от
ищцовото дружество/ел.писмо от 03.02.2021 г. от адв.П.Н./, каквато клауза
съдържа и оспореното допълнително споразумение, но в полза на дружество,
чиито едноличен собственик е Д.М., което сочи на системни действия на
последния чрез контролирани от него дружество да придобие капитала или
част от приходите на ищцовото дружество.
По делото не се установява оспореното допълнително споразумение да е
станало известно на каквито и да било служители и представители на ищеца,
извън Д.М., който го е подписал от негово име, преди представянето по т.д.№
605/2022г., като ищецът никога не е осчетоводявал задължения по това
споразумение, включително за периода, когато негов представител по закон е
бил Д.М.. Това споразумение не е представено от Д.М. и при кандидатстване и
отпускане на инвестиционен кредит на ищцовото дружество от Юробанк
********* АД, за което е сключен договор от 24.07.2013 г., която дата следва
посочената в оспореното споразумение, като във връзка с кредита е
извършвано цялостно обследване на финансовото състояние на ищцовото
дружество и оценка на търговското му предприятие, върху което е учреден
залог. Доколкото ветропаркът в с.Сомовит е основен актив на ищцовото
дружество, както и вземанията за цена на произведената от него
електроенергия, те са изрично посочени като съществена част от заложеното
търговско предприятие, а в договора за кредит изрично е предвидено
задължение на ищцовото дружество да уведомява банката при прекратяване
на текущия договор за обслужване и ремонт на ветропарка, респективно да
осигури незабавно сключване на нов, като текущият договор е конкретно
посочен и това е договора за техническо обслужване между страните от
01.11.2012г., респективно е посочен и срока му -01.11.2024 г., който срок
отговаря именно на уговорките в първоначалния договор, сключен за 12
години и очевидно не съобразява да е налице изменението относно срока му
на действие, предвидено от оспореното допълнително споразумение.
Доводите на ответника, че Д.М., в качеството си на управител на ищцовото
8
дружество към датата на сключване на договора за банков кредит, е имал
право и е извършил преценка какви документи да предостави на банката –
кредитор, обосновават извод единствено за недобросъвестност на посоченото
лице, която обаче не само не може да обоснове достоверност на датата на
подписване от него на оспореното допълнително споразумение, а тъкмо
обратното – прави вероятна тезата на ищеца.
Не се установява оспореното допълнително споразумение да е било
известно и на служители на ответника, нито вземания по него да са били
осчетоводявани преди представянето му по т.д.№ 605/2022г., нито същото да
е било изпълнявано от ответното дружество.
С отговора на исковата молба ответникът е направил признание и
представил доказателства, че е извършил осчетоводяване на свои вземания въз
основа на оспореното допълнително споразумение от 21.01.2013 г. едва след
образуване на делото № 605/2022 г. на СГС по подадена от него молба по
чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ищеца,
като вземанията са осчетоводени като задбалансови активи и на база съдебно-
счетоводна експертиза, допусната по делото за несъстоятелност, което
доказва, че ответникът, въпреки че твърди да е управлявал вятърния парк на
ищеца по силата на сключено споразумение от началото на 2013 г., нито е
събирал информацията, относима според същото споразумение към
определяне на т.нар. „плаващо възнаграждение“, нито е приемал същото като
част от активите си. Представените от ищеца извлечение от счетоводни
книги, издавани от ответника фактури и формуляри-заявка за плащане, както
и представените от ответника извлечения от счетоводната му програма,
установяват, че за периода, следващ датата 21.01.2013 г., ищцовото дружество
е заплащало на ищеца суми, надвишаващи уговореното в договора за
техническо обслужване възнаграждение от 2000 евро без ДДС, като въз
основа на заявки от ответното дружество е одобрявало и заплащало и други
конкретни разходи – гориво, застраховки, технически прегледи, гуми за
служебен автомобил, абонамент за трудова медицина, осигурителни вноски за
работници, банкови такси, които искания, респективно плащания,
обосновават извод, че ищецът е заплащал конкретните разходи във връзка с
използваните от ответника работници на ветропарка Сомовит, което води до
извод да не е съществувала уговорка, в която на ответника е възложено
пълното управление на парка, включително цялостната му поддръжка.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите В. В. и В. Ц., които са работили на ветропарка на ищеца в
с.Сомовит още по времето на изграждане на съоръженията и пускането им
експлоатация и преди сключването на договора за техническа поддръжка
между страните от 01.11.2012 г., като свидетелят В. е работил на парка до
2017 г., а Ц. - до 2021 г., като за времето от април 2014 г. до 2021 г. е бил и
управител на ответното дружество. Показанията на двамата свидетели са
еднопосочни и безпротиворечиви в частта относно изпълняваните от тях
дейности, като се подкрепят и от представените от страните писмени
доказателства – договори за ремонт между ищеца и С- Веди ООД, договор за
сервизно обслужване от 2017 г., сключен между ищеца и М.Я. Смарт Енерджи
Груп Лимитед, както и електронна кореспонденция, представена от ответника.
От тези доказателства се установява, че от изграждането на парка и за целия
9
период, в който свидетелите са присъствали там на място ежедневно като
служители на ответника, задълженията им са включвали преобладаващо
наблюдение на съоръженията и системите за електронното им управление,
както и действия по проверка на място за цялост и износване на връзки на
елементите на съоръженията, като задълженията им не са изменяни по
никакъв начин във времето, нито в посока на разширяване, нито към
намаляване, а свидетелите правят разлика единствено в активността на екипа
в зависимост от това кой е бил управител на ответното дружество и съобщават
за „извънкласни „ дейности/ гледане на овце, доставка на риба и т.н./.
Свидетелите съобщават, че работата на ветропарка е изцяло автоматизирана,
като чрез изградените при въвеждането му в експлоатация електронни
системи и в зависимост от отчетените от тях относими показатели на околната
среда и атмосферата се задвижва и прекратява задвижването на перките, като
ефективността и производителността им следват от атмосферните условия и
заложените при производството и монтажа им параметри, а не от човешко
решение на място, като системите за електронно управление и мониторинг
позволяват дистанционен достъп и такъв е осъществяван непрекъснато от
представители на китайския производител на турбините, а негов представител
е присъствал и на място в продължение на повече от година и половина след
пускането на парка в експлоатация, а и след това чрез периодични посещения.
Служители на ответното дружество никога и по никакъв повод не са
извършвали никакви съществени аварийни или текущи ремонти с изключение
на подмяна на филтри, фитинги, масла и други подобни консумативи, като
първоначално тези операции са извършвани под надзора на китайския
специалист, представител на производителя, чието име свидетелите
съобщават да е Патън, а от електронната кореспонденция – П.Ж., а след като е
напуснал парка –по възлагане и след съгласуване с производителя, като всички
установени съобщения за грешки и проблеми чрез електронните системи за
мониторинг на парка или на място чрез оглед са комуникирани до китайския
производител. Възникналите две аварийни ситуации, за които съобщават
свидетелите, са отстранени с резервни части, осигурени от производителя и
чрез трети лица- изпълнители, без участието на служители на ответника, като
през 2017 г. е извършен и преглед и оценка на работата на системите и
съоръженията, съответно е извършено и обучение на служители на ответника,
които на място осъществяват фактическото наблюдение.
Следователно по никакъв начин не се установява в никой момент да са
извършвани дейности по цялостно управление и поддръжка на ветропарк
Сомовит от ответника чрез негови служители, нито чрез вземане на решения
относно работата на съоръженията, нито чрез осъществяване на всички
дейности по поддръжка, ремонт и мониторинг, от каквото изпълнение да се
направи извод и за съществуване на такава уговорка по време на действие на
правоотношението между страните във връзка с ветропарка Сомовит.
Свидетелят В. Ц., който за периода от април 2014 г. до 2021 г. е бил
управител на ответното дружество, не знае въз основа на какви уговорки е
осъществявана дейността от служителите на ответното дружество на
ветропарка, счита двете дружества- страни по делото за свързани до степен, че
„никога не са били две дружества“, като след като напуснал ответното
дружество през 2021 г., тъй като Д.М. го подписал на документи в търговския
10
регистър, продължил да осъществява същата дейност вече като служител на
ищцовото дружество до януари 2024 г., но не може да съобщи никакви факти
относно счетоводството и сключените от ответника договори, макар и да е
подписвал годишните финансови отчети.
При тези факти съдът счита, че събраните доказателства по делото, които
установяват, че оспореното допълнително споразумение от 21.01.2013 г. не е
било известно на никой от служителите на ищеца, нито на служители на
ответника, нито е представяно през 2014 г. при изследване финансовото
състояние на ищцовото дружество и оценката на търговското му предприятие
за целите на получаване на банков кредит, задължения по това споразумение
не са осчетоводявани нито от ищеца, нито от ответника преди той да подаде
молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, а и след
това до приемане на експертиза по делото за несъстоятелност, претенции във
връзка с това споразумение не са предявявани никога извънсъдебно, нито се
установява обема на изпълняваните дейности от служители на ответника да е
увеличаван след първоначалното сключване на договор за техническа
поддръжка през 2012 г., както и установените факти относно оборване на
официалното удостоверяване на преписи през 2013 г. от нотариус Д.Б.,
обосновават извод ищецът да е доказал, че оспореното допълнително
споразумение до 2022г. е било известно само на Д.М. и е подписано от него
след освобождаването като управител на ищцовото дружество на 24.11.2014
г., като е съставено през 2022 г. за целите на завеждане на молба за откриване
на производство по несъстоятелност спрямо ищцовото дружество, поради
което и съдът приема да е подписано за ищеца от лице, действащо без
представителна власт.
Ответникът, който носи тежестта, не твърди, нито доказва оспореното
допълнителното споразумение да е станало известно на ищеца преди
получаване на препис от молбата по чл. 625 ТЗ, въз основа на която е
образувано т.д. № 605/2022 г. на Софийски градски съд, като с отговора на
същата молба действията по подписване на споразумението от Д.М. са
оспорени от Ей Уан Дивелъпмънт ЕООД, с което е отпаднала възможността то
да породи правни последици, поради което и предявеният иск за обявяването
му за недействително е основателен.
При това положение не следва да се разглеждат предявените като
евентуални искове за нищожност поради сключването на сделката във вреда
на представлявания или поради противоречие с добрите нрави.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, който ги е
претендирал своевременно.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което не е посочено в
списъка с разноските като общ размер, а са посочени отделни плащания, които
формират общо сбор от 85576,42 лв. Ищецът не е представил договора, въз
основа на който е ангажирал адвокатска защита, респективно е уговорил
условията за дължимото адвокатско възнаграждение, като по делото са
проведени 4 съдебни заседания, две от които поради забавяне в изпълнението
на допусната съдебна поръчка до Израел, ищецът делото е защитаван от двама
или трима адвокати в различните съдебни заседания, като представените от
ответника доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение
11
сочат на разноски от 6102,82 лв.,, какъвто следва да се приеме да е
минималният размер, в който пазарните условия позволяват намирането и
ангажирането на адвокатска защита по конкретното дело. С оглед
продължителността на производството и произтичащата от предмета и
насрещните твърдения и възражения умерена фактическа и правна сложност
на спора, съдът намира, че няма основание разноските на ищеца за адвокатско
възнаграждение да се намаляват до размера, в който са направени от
ответника, а следва да се намалят до 15000 лв., който размер е разумният за
ангажиране на защита от един адвокат спрямо продължителността на
производството и обема на извършените процесуални действия, като следва
да се съобрази и обстоятелството, че настоящият спор между страните
дублира спора им по т.д.№605/2022 г. на СГС относно действителността на
допълнителното споразумение, на което се основава легитимацията на О и М
Ринюабълс ЕООД да поиска откриване на производство по несъстоятелност
на Ей Уан Дивелъпмънт ЕООД и където защитата е осъществявана от същите
адвокати. Разноски за адвокатско възнаграждение в по-висок размер вече не са
в причинна връзка с поведението на ответника по неоснователно
предизвикване на правен спор, а се дължат на избора на ищеца да ангажира
повече и конкретни адвокати, респективно съгласието му с конкретния размер
на възнаграждението. Съответно на ищеца следва да се присъдят и разноските
за държавна такса от 5632,79 лв. и 234 лв. за преводи или общо сумата от
20866,79 лв., като разноски за депозит за свидетел не следва да се възлагат на
ответника, тъй като на допуснатите свидетели не е изплащано
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействително допълнително споразумение към договор
за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г., подписано за Ей Уан
Дивелъпмънт ЕООД, ЕИК *********, от Д.М. без да има представителна
власт и за О и М Ринюабълс ЕООД, ЕИК *********, от Г.А., с посочена дата
на подписване 21.01.2013 г.
ОСЪЖДА О и М Ринюабълс ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управлеине:гр.София, кв.Манастирски ливади, ул.Родопски извор №
60 да заплати на Ей Уан Дивелъпмънт ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управение: гр.София, ж.к.*********, бул.********* $№
********* на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото за държавна
такса, превод на книжа и адвокатско възнаграждение в размер на 20866,79 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12