Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 573
град Плевен, 18.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №
842/2023г. по описа на Административен съд Плевен, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 350/03.07.2023г.,
постановено по а.н.д. № 595/2023г., Районен
съд Плевен, тринадесети наказателен състав е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 8045 от 13.02.2023г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на Д.Ю.Д. ***, на основание
чл.177, ал.3, т.1, предл.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500,00 лв., за извършено нарушение
на чл.139, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП във вр. с чл.8, ал.5, предл.1, чл.14,
ал.3, предл.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Д.Ю.Д., чрез пълномощник, страна по а.н.д.
№ 595/2023г. по описа на Районен съд Плевен. Касаторът твърди, че решението на
районния съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено при несъобразяване
със събраните по делото доказателства. В тази връзка се излагат съображения,
свързани с текстовото описание и правната
квалификация на нарушението, както и с правомощията на служителите на АПИ да
издават АУАН за нарушения на ЗДвП. Иска отмяна на решението на Районен съд
Плевен и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В представена по делото писмена молба пълномощникът
на касатора поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и моли за
отмяна за съдебното решение и потвърденото с него НП. Претендира разноски по
представен списък.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният
съд приел за установено, че на 17.01.2023г. в 10:50 часа на път I-3, км.101, на
300 м преди бензиностанция Ромпетрол в посока гр. Долни Дъбник – гр. Плевен Д.
е управлявал и извършвал превоз на товари (багер) със съчленено ППС с шест оси
– МПС с две оси марка Ивеко с рег*** и полуремарке с четири оси с рег***, с
превишени максимално допустими норми по раздел II на Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като не е
представил документ за заплащане на дължимата такса, съгласно чл.8, ал.5,
предл.1 и чл.14, ал.3, предл.1 от Наредбата. Превишението на максимално
допустими норми било установено при извършено измерване с техническо средство
рулетка 1313/18 (5 м), като измерената широчина на ППС била 3,10 м при
допустима максимална широчина на ППС 2,55 м, съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.”а” от
Наредбата, превишение с 0,55 м, поради което ППС се явява извънгабаритно. За
извършеното нарушение на Д. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №0009352 от 17.01.2023г., връчен му на същата дата. В акта Д.
записал, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не депозирал такива.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.
При така установените факти
въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по
ЗАНН. След анализ на фактическата обстановка и приложимите правни норми съдът
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, нарушението и неговия автор са безспорно
доказани от обективна и субективна страна от събраните доказателства. На база
на своите изводи съдът потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи за неоснователни, а решението – предмет на проверка в
настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон.
При постановяване на
съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства, анализирана е
фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи
изводи. Поради изложеното не се установяват допуснати от решаващия състав
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Решението е постановено и
при правилно прилагане на материалния закон. Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за това, че към момента на проверката от
контролните органи (17.01.2023г.) е осъществявал движение на извънгабаритно превозно
средство по смисъла на §1, т.1 от Наредбата, а именно „извънгабаритно“ по
смисъла на чл.2 от същата наредба, без квитанция за платени пътни такси за
дейност от специално ползване на пътищата. Така описаното деяние е квалифицирано
като нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП и е санкционирано на
основание чл.177, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП.
От фактическа страна по
делото не е спорно, че управляваното от санкционираното лице съчленено ППС с
шест оси (МПС с две оси и полуремарке с четири оси), следва да бъде
квалифицирано като извънгабаритно ППС по смисъла на определението по чл.2 във
връзка с чл.5, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредбата. На извънгабаритните пътни
превозни средства по смисъла на §1, т.1 от Наредбата, които са „извънгабаритни“
по смисъла на чл.2 от същата, в чл.14, ал.3, във връзка с чл.8, ал.5 от
Наредбата, се разрешава да се движат по пътищата след заплащане само на
дължимата такса, ако са с габаритни размери с широчина до 3,30 м.
Касационният състав намира,
че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.1
от ЗДвП – нарушена е въведената от законодателя обща забрана размерите на движещите
се по пътя пътни превозни средства да не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Безспорно са доказани
съставомерните елементи на нарушението: а) процесното ППС, което е било с шест
оси има характеристиките на извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на
Наредбата, тъй като при извършеното измерване е установено превишение с 0,55 м над допустимата широчина (допустимата широчина е
2,55 м., а измерената такава на процесното ППС е 3,10 м); б) движило се е без
квитанция за платена пътна такса, т.е. в нарушение на установения с наредбата
ред; в) проверката е извършена на път от републиканската мрежа.
Управляваното от касатора ППС
попада в изключението по чл.14, ал.3 от Наредбата. Измереният на място размер в
широчина на ППС не надхвърля допустимото превишение от 3,30 м, поради което е
приложимо именно правилото на чл.14, ал.3 от Наредбата. Водачът на ППС е длъжен
да представи на контролните органи всички документи, които се изискват, за да
управлява законосъобразно превозното средство, но в случая не е представил при
проверката такава квитанция. Следователно от доказателствата по делото
безспорно е установена втората хипотеза на точка едно от нормата на чл.37,
ал.1, т.1 от Наредбата – движение без квитанция за заплатена такса, и това
изрично словесно е описано в издаденото наказателно постановление, т.е. съдържа
се изрично разписано правило относно субекта на нарушението и отговорното лице
в посочената като нарушена норма, поради което фактическото описание
съответства на сочените като нарушени норми.
В противоречие със
събраните доказателства е твърдението в касационната жалба, че „с АУАН е
предявено обвинение, че към момента на проверката водачът е извършвал превоз на
товари (багер) с извънгабаритно ППС, в случая тежко поради установено
натоварване на ос, надвишаващо максимално допустимите норми…“. В АУАН №0009352
от 17.01.2023г. ясно и непротиворечиво е посочено, че след измерване с
техническо средство ролетка е установено, че е надвишена максимално допустимата
норма по наредбата, а именно измерената ширина е 3,10 м. при допустима
максимална широчина на ППС 2,55 м., превишение с 0,55 м. Никъде в текстовата
част на АУАН не е посочено, че е установено натоварване на ос, надвишаващо
максимално допустимите норми.
Не е налице и соченото в
касационната жалба изменение на административнонаказателното обвинение с
доводи, че в АУАН фактически е предявено извършване на нарушение по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“, предл. второ във вр. с чл.53, ал.1, т.2, предл. второ от ЗП,
във вр. с описани членове на Наредбата. Посочените като нарушени разпоредби в
АУАН са не от Закон за пътищата (ЗП), а от ЗДвП, във връзка с описаните членове
от Наредбата. И в АУАН, и в НП като привръзка е посочена за нарушена и разпоредбата
на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата, поради което не е допуснато твърдяното от
касатора нарушение.
С оглед на горното, в
съответствие със закона въззивният съд е приел, че в случая осъщественото
движение на ППС, управлявано от Д., правилно е било квалифицирано като
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, а възраженията в касационната
жалба за разминаване на фактическите обстоятелства и фактическото описание на
нарушението в АУАН и НП настоящият състав по изложените мотиви намира за неоснователни.
Правилно е приложена
и административнонаказателната разпоредба, съдържаща в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти – чл.177, ал.3 от ЗДвП,
предвиждащ налагане на административно наказание глоба от 500 лв. до 3000 лв.
за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на
ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да е спазен установения за това ред.
Неоснователно е и възражението
на касатора за липса на компетентност на органите на АПИ да съставят актове по
ЗДвП и да издават наказателни постановления по същия закон. Съгласно
разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167, ал.3, изр.2 от ЗДвП,
служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери
на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон. Тази
нормативна регламентация е в унисон с нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата,
според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР
и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и
на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл.14, ал.3. Самата Наредба е издадена на основание чл.139
от ЗДвП. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП,
съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон (Закона за движението
по пътищата), определените от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията лица имат право да ползват технически средства за
измерване на размерите, масата или натоварването на ос. Според настоящия
съдебен състав не съществува законова пречка контролът по ЗДвП в частта на
движението на извънгабаритни ППС да се осъществява от органите на АПИ,
респективно те да налагат и санкции за нарушения на ЗДвП, свързани с безопасността
на движението по пътищата.
С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.
с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 350/03.07.2023г.,
постановено по а.н.д. № 595/2023г. по описа
на Районен съд Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.