Решение по дело №1687/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.М.А., ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед № РД01-0957/13.06.2023 г., издадена от Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ЧР-СП-243/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от 14.06.2023 г.

Искането от съда е оспорените заповеди да бъдат отменени като неправилни и незаконосъобразни, на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което не е бил на служба, поради прекратяването и на основание чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл да бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, чрез процесуален представител юриск. С., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Допълнителни съображения са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, XVIII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Заповедите са обжалвани от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Между страните не е спорно, че към датата на обжалваните заповеди жалбоподателят е бил в служебни правоотношения с АСП по силата на Заповед ЧР-СП-1 1963/18.05.2022 г. на ИД на АСП за длъжността директор на РДСП – Пловдив. Връчена му е длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност на 18.05.2022 г.

Производството по налагане на наказанието е започнало по повод Доклад от Инспектората към МТСП за извършена тематична проверка в ЦУ на АСП и РДСП – Пловдив.

Със Заповед РД01-0897/02.06.2023 г. на ИД на АСП е наредено да се образува дисциплинарно дело срещу П.А. в качеството му директор на РДСП – Пловдив за изясняване на фактите и обстоятелствата по извършените дисциплинарни нарушения от служителя, обективирани в доклад от извършена проверка от Инспектора на МТСП.

Служителят е бил поканен с писмо изх. № 30-40489/05.06.2023 г. в срок до 09.06.2023г. да даде писмени обяснения по седем въпроса. Писмените обяснения са дадени на 08.06.2023 г., като на 09.06.2023 г. е проведено изслушване, обективирано в протокол от същата дата, от изслушване в дистанционна форма чрез електронна форма за онлайн комуникация ZOOM.

На 12.06.2023 г. е проведено заседание на Дисциплинарния съвет на АСП, обективирано в Протокол 1, на което е взето решение, че са налице материалноправни предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на П.М.А. на длъжност директор РДСП – Пловдив.

За да издаде оспорените в настоящото производство заповеди, ответният административен орган е приел следното:

В качеството си на общински съветник П.А. е взел участие в сесии на Общински съвет - гр. Раковски, като не е ползвал законоустановения с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ неплатен служебен отпуск на следните дати: 26.05.2022 г., 28.06.2022 г., 29.07.2022 г., 29.09.2022 г., 19.10.2022 г., 23.11.2022 г., 19.12.2022 г., 31.01.2023 г., 31.03.2023г. На посочените дати /с изключение на 31.03.2023 г./ А. е осъществявал дейност като общински съветник в работно време, през което е следвало да изпълнява преките си служебни задължения на работното си място - Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Пловдив /РДСП-Пловдив/. На следващо място е било установено, че жалбоподателят, в качеството си на общински съветник е взел участие в заседания на комисии към Общински съвет - гр. Раковски, като не е ползвал законоустановения с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗМСМА неплатен служебен отпуск на следните дати: 25.05.2022 г., 27.06.2022 г., 28.07.2022 г., 30.08.2022 г., 28.09.2022г., 18.10.2022г., 22.11.2022 г., 30.01.2023 г., 27.02.2023 г., 30.03.2023 г. От органа по назначаване е установено, че на дати, на които А. е взел участие, в качеството си на общински съветник в заседания на Общински съвет - гр. Раковски, респ. заседания на постоянни комисии при Общински съвет - гр. Раковски, а именно 31.08.2022 г., 28.09.2022 г., 29.09.2022 г., 22.11.2022 г. и 30.01.2023г., е използвал за пътуване до гр. Раковски служебен автомобил марка „Хюндай“, модел „i30“, с рег. №СА****ХВ, предоставен за ползване на РДСП-Пловдив със заповед №РД01-0911/25.08.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Установено е било още, че извършените пътувания, извън областния град Пловдив на следните дати: 26.05.2022 г., 28.06.2022 г., 29.07.2022 г., 31.08.2022 г., 29.09.2022 г., 19.10.2022 г., 23.11.2022 г., 19.12.2022 г., 31.01.2023 г., 28.02.2023 г., 31.03.2023 г., 25.05.2022г., 27.06.2022 г., 28.07.2022 г., 30.08.2022 г., 28.09.2022 г. ,18.10.2022 г., 22.11.2022г. , 30.01.2023 г., 27.02.2023 г., 30.03.2023 г., П.А. не е изпратил искане до Главния директор на Главна дирекция „Социално подпомагане" за издаване на заповед за командировка с посочване на конкретна цел, не по-късно от два работни дни преди датата на отпътуването. Това е прието за нарушение на чл. 7, т. 10 от Раздел II на Вътрешните правила за организация на служебните командировки в страната и чл. 9, т. 3 от Раздел IV на Вътрешните правила за дейността на Главна дирекция „Социално подпомагане“.

На следващо място е било установено е, че П.А. системно е предоставял на други лица достъп до служебния си профил в интегрираната информационна система за документооборот „Архимед", до софтуер за подписване на счетоводни документи в уеб среда ВISS и до физическия носител и ПИН-кода на електронния подпис сериен № 2605614ЕF5659FDE (2739702940077236190), издаден му служебно в качеството му на директор на РДСП-Пловдив.

Констатирани са влизания и действия чрез потребителския профил на директора от компютъра на технически сътрудник М. К. са извършени на 20.04.2023 г. и в отсъствието на А. ***, в това число и докато е пътувал от гр. Раковски към РДСП, на удостоверителната услуга сертификат, посредством ключова дума/парола/ или ПИН код, както и да не разгласяват и само лично да ползват ключовата дума за достъп до файла и смарт картата.

Установено е, че П.А. е изпращал за сметка на агенцията чрез договори № ФС01-0369/25.03.2021 г. за куриерски услуги, сключен между АСП и „Български пощи" ЕАД по реда на ЗОП, изменен с допълнително споразумение № ФС01-0218/02.06.2022 г., декларации по ЗПКОНПИ в качеството му на общински съветник, както следва:

1. декларация по ЗПКОНПИ, изпратена с товарителница №ЕВ026915641ВG/21.07.2022г.

2. декларация по ЗПКОНПИ, изпратена с товарителница №ЕВ026915655ВG/09.08.2022г.

3. декларация по ЗПКОНПИ, изпратена с товарителница №ЕВ026915920ВG/11.05.2023г.

4. декларация по ЗПКОНПИ, изпратена с товарителница №ЕВ026915712ВG/12.01.2023г.

5. декларация по ЗПКОНПИ, изпратена с товарителница №ЕВ026915862ВG/08.06.2023г. Тези действия са приети като нарушение на чл. 1, ал. 2 от Закон за обществените поръчки, чл. 5, ал. 2 от Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор и на чл. 1, ал. 2 от Наръчника за АСП за управление на цикъла на обществените поръчки, утвърден със заповед № РД01-0349/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на АСП, като е разходвал публичен ресурс за лични цели и е използвал договор по ЗОП не за целите на публичния възложител.

Ответникът е приел, че при изпълнение на служебните си задължения П.М.А. виновно е осъществил фактическия състав на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. З от Закона за държавния служител. На основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 91, ал. 1, чл, 92, ал. 1, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т.З от Закона за държавния служител, е издадена заповед № РД-01-0957/13.06.2023г., с която на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № ЧР-СП-2 43 от 14.06.2023г., с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „директор на РДСП-Пловдив“, АСП, ранг II младши, считано от 14.06.2023г.

При така установените факти и обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92 от ЗДСл и в съответстващата я писмена форма. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3.

Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на АСП в качеството му на орган по назначаването на жалбоподателя, при спазване на разпоредбите на чл. 92 от ЗДСл и на чл. 5, т.15 във връзка с чл. 7 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане.

В случая и с оглед изложеното, дисциплинарнонаказващ орган по отношение проведеното дисциплинарно производство за извършените от А. нарушения се явява Директорът на АСП, тъй като се удостоверява, че в полза на същия е предоставено правомощие за налагане на конкретното дисциплинарно наказание. Ето защо не се следва извод за нищожност на процесните заповеди.

Съдът намира, че не са налице нарушения на изискванията за форма и съдържание на акта, нито има допуснати съществени процесуални нарушения при осъществяване на производството по налагане на наказанието.

Спазен е срокът, посочен в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, който предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

По отношение изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл за изслушване на държавния служител от дисциплинарнонаказващия орган, както и вмененото задължение да му бъде предоставена възможност да представи писмени обяснения по случая, съдът намира, че по делото са налице доказателства за изпълнение на това императивно задължение на ДНО. До жалбоподателя е било подготвено нарочно писмо, с което на същия е определен срок да изложи обясненията си по случая. Писмото е получено от жалбоподателя на 05.06.2023 г., видно от положена дата и подпис за "получател" на писмото.

Предвиденото в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл гарантира реализирането на реална защита от страна на обвинения служител, както и да спомага за обективно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, поради което неизпълнението ѝ винаги представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, с която се налага конкретно дисциплинарно наказание. В този смисъл е и чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, когато ДНО не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съобразно ал. 3 обаче това правило не се прилага, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок. В случая се удостоверява, че на П.А. е предоставена възможност да се запознае с повдигнатото му дисциплинарно обвинение и със събраните в хода на производството доказателства, както и е предоставена възможност да даде своите обяснения и възражения. Възможност, от която същият се е възползвал и е дал писмени обяснения, както е и бил изслушан от ДНО преди налагане на наказанието. Ето защо Съдът не счита, че са налице данни за действия на ДНО, които да водят до ограничаване правата на жалбоподателя в хода на проведеното производство, които да ограничават правото му на ефективна защита. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е обективирана в задължителната писмена форма, съдържа конкретни фактически основания, на които има дадена и правна обосновка. Ето защо не се установяват обстоятелства, които да правят процесната заповед незаконосъобразна на осн. чл. 146, т. 2-3 от АПК.

Обжалваната заповед съдът намира за издадена и при правилно приложение на материалния закон:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват конкретен състав за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на ДНО, като в т. 1 до т. 7 на посочената норма по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е необходимо да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва да има описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Законовото въвеждане на тези изисквания за съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание не е самоцелно. Смисълът на императивните изисквания на специалната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е да бъдат сочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието /неговото съдържание; формата на вината, време, място и обстоятелствата, при които е извършено/, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение към релевантните юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Това от една страна е от значение за правилното извършване на съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното и описаното в акта по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение. Това е от съществено значение и за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 91 от ЗДСл.

За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и законосъобразно ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна действие или бездействие на конкретния служител, което е противоправно, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а от субективна страна да е налице вина на дееца, както и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва същият да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка, и да е изложил мотиви за тях.

В случая претендираните от ответника нарушения, като извършени от А., се изразяват в това, че в качеството си на общински съветник е взел участие в сесии на Общински съвет - гр. Раковски, като не е ползвал законоустановения с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗМСМА неплатен служебен отпуск на следните дати: 26.05.2022 г., 28.06.2022 г., 29.07.2022 г., 29.09.2022 г., 19.10.2022 г., 23.11.2022 г., 19.12.2022 г., 31.01.2023 г., 31.03.2023г. На следващо място е прието, че жалбоподателят, в качеството си на общински съветник е взел участие в заседания на комисии към Общински съвет - гр. Раковски, като не е ползвал законоустановения с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗМСМА неплатен служебен отпуск на следните дати: 25.05.2022 г., 27.06.2022 г., 28.07.2022 г., 30.08.2022 г., 28.09.2022г., 18.10.2022г., 22.11.2022 г., 30.01.2023 г., 27.02.2023 г., 30.03.2023 г. От ДНО е установено, че на дати, на които А. е взел участие, в качеството си на общински съветник в заседания на Общински съвет - гр. Раковски, респ. заседания на постоянни комисии при Общински съвет - гр. Раковски, а именно 31.08.2022 г., 28.09.2022 г., 29.09.2022 г., 22.11.2022 г. и 30.01.2023г., е използвал за пътуване до гр. Раковски служебен автомобил марка „Хюндай“, модел „i30“, с рег. №СА****ХВ, предоставен за ползване на РДСП-Пловдив със заповед №РД01-0911/25.08.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Установено е било още, че извършените пътувания, извън областния град Пловдив на следните дати: 26.05.2022 г., 28.06.2022 г., 29.07.2022 г., 31.08.2022 г., 29.09.2022 г., 19.10.2022 г., 23.11.2022 г., 19.12.2022 г., 31.01.2023 г., 28.02.2023 г., 31.03.2023 г., 25.05.2022г., 27.06.2022 г., 28.07.2022 г., 30.08.2022 г., 28.09.2022 г. ,18.10.2022 г., 22.11.2022г. , 30.01.2023 г., 27.02.2023 г., 30.03.2023 г., П.А. не е изпратил искане до Главния директор на Главна дирекция „Социално подпомагане" за издаване на заповед за командировка с посочване на конкретна цел, не по-късно от два работни дни преди датата на отпътуването. Това е прието за нарушение на чл. 7, т. 10 от Раздел II на Вътрешните правила за организация на служебните командировки в страната и чл. 9, т. 3 от Раздел IV на Вътрешните правила за дейността на Главна дирекция „Социално подпомагане“.

На следващо място е било установено е, че П.А. системно е предоставял на други лица достъп до служебния си профил в интегрираната информационна система за документооборот „Архимед", до софтуер за подписване на счетоводни документи в уеб среда ВISS и до физическия носител и ПИН-кода на електронния подпис сериен № 2605614ЕF5659FDE (2739702940077236190), издаден му служебно в качеството му на директор на РДСП-Пловдив.

Констатирани са влизания и действия чрез потребителския профил на директора от компютъра на технически сътрудник М. К. са извършени на 20.04.2023 г. и в отсъствието на А. ***, в това число и докато е пътувал от гр. Раковски към РДСП, на удостоверителната услуга сертификат, посредством ключова дума/парола/ или ПИН код, както и да не разгласяват и само лично да ползват ключовата дума за достъп до файла и смарт картата.

Установено е, че П.А. е изпращал за сметка на АСП чрез договори № ФС01-0369/25.03.2021 г. за куриерски услуги, сключен между АСП и „Български пощи" ЕАД по реда на ЗОП, изменен с допълнително споразумение № ФС01-0218/02.06.2022 г., декларации по ЗПКОНПИ в качеството му на общински съветник.

Установеното деяние правилно е квалифицирано от ДНО като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т.З от ЗДСл, което от своя страна е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл -"уволнение" по повод установеното виновно неизпълнение на служебните задължения, произтичащи пряко от разпоредбите на Устройствения правилник на АСП и ЗМСМА, както и неспазване кръга на служебните правомощия. Касае се за неизпълнение на основни задължения, като нарушението правилно е преценено като съществено, даващо основание за налагане на наказанието "уволнение".

Според отразеното в заповедта на посоченото десет дати през 2022 г. и 2023г. служителят П.А. е присъствала на заседания на Общински съвет- Раковски, така също на описаните десет дати през 2022г. и 2023г. А. е влез участие в заседания на постоянните комисии към ОбС-Раковски, без да е подавал молба за ползване на неплатен служебен отпуск по чл. 34, ал. 3 от ЗМСМА. Само за дата 31.03.2023г. на жалбоподателя е разрешен платен отпуск. Следователно, за посочените в заповедта дати- 26.05.2022 г., 28.06.2022 г., 29.07.2022 г., 31.08.2022г., 29.09.2022 г., 19.10.2022 г., 23.11.2022 г., 19.12.2022 г., 31.01.2023., 28.02.2023г., 25.05.2022 г., 27.06.2022 г., 28.07.2022 г., 30.08.2022 г., 28.09.2022 г., 18.10.2022 г., 22.11.2022 г., 30.01.2023г., 27.02.2023 г. и 30.03.2023 г. след като е доказано, че служителят е изпълнявал служебните си задължения в РДСП-Пловдив и не е ползвал платен годишен отпуск, е налице нарушение, което да обоснове ангажирането на дисциплинарната му отговорност.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка дисциплинарнонаказващият орган е установил с надлежни доказателства дали е налице описаното в заповедта нарушение от страна на жалбоподателя. В самата заповед има отразяване на времетраеното на сесиите на ОбС- Раковски и на заседанията на комисиите в ОбС- Раковски за посочените дати, което е съществен елемент от обективна страна на твърдяното нарушение, тъй като може да се направи обоснован извод, че служителят е отсъствал от работа на посочените дати през времетраенето на сесиите, респ. заседанията на комисиите в ОбС-Раковски.

Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА изрично предвижда, че за изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет. Това възнаграждение се следва в друго качество на лицето, различно е от възнаграждението по служебно или трудово правоотношение и се получава независимо и паралелно с него. От друга страна, изплатеното възнаграждение на служителя по служебно правоотношение, което е елемент от неговото съдържание, без служителят да е ползвал законоустановен отпуск, прави възнаграждението по служебното правоотношение недължимо.

Досежно описаните в останалата част на заповедта нарушения, изразяващи се в направомерно ползване на служебния автомобил, предоставяне на други лица на достъп до служебния профил в ИИСД“Архимед“, до софтуер за подписване на счетоводни документи в уеб среда и до ПИН-кода на служебния електронен подпис, по делото са събрани доказателства, които непротиворечиво доказват виновното им извършване от страна на жалбоподателя.

Във връзка с изложеното следва да се приеме, че наложеното наказание е съобразено с поведението на наказания служител и за това са посочени доказателства.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки на визираното от ответника правно основание за налагане на конкретното наказание – неизпълнение на служебните задължения и неспазване кръга на служебните правомощия, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, за което в случая на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по повод установено виновно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл. Въз основа на наказанието, правилно е било прекратено и служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

Съдът намира също, че видът на наказанието е правилно определен от страна на ДНО, съобразно изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл. Следователно оспорените заповеди на изпълнителния директор на АСП са издадени при правилно приложение на материалния закон, при определянето съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващото се за нарушението наказание. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, ДНО е приел, че П.М.А. е извършил виновно вмененото му дисциплинарно нарушение, като за това законосъобразно му е наложено и съответното дисциплинарно наказание и е прекратено служебното му правоотношение.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника, на АСП следва да бъде присъдена сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.А., ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед № РД01-0957/13.06.2023 г., издадена от Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ЧР-СП-243/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от 14.06.2023 г.

ОСЪЖДА П.М.А., ЕГН ********** да заплати на Агенция за социално подпомагане сумата от 200(двеста) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: