Р Е Ш Е Н И Е

N 260 001

 

гр. Р.....09.II..... 2024г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Р.НСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД.................................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на..........11 януари 2024г……….…………..…в състав  :

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :  АГЛИКА ГАВРАИЛОВА                          

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :

 

при СЕКРЕТАРЯ...................ДИМАНА СТОЯНОВА................и в присъствието

на ПРОКУРОРА....................ПЛАМЕН ПЕТКОВ…………….........като разгледа

докладваното от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА….......гр.д. N705 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на В. ***, понастоящем в ОЗ-Ловеч, против Министерството на вътрешните работи-София, Р България и Европейския съюз, представляван от ЕК в България, с която са предявени искове ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 100000лв. представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и 200лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно с лихва за забава  от датата на увреждането – 20.11.2017г. в размер на 20000лв. до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че  на 20.11.2017 г. в къща в кв. „С.к.“ на гр. Р. е била проведена полицейска акция по задържането му по ДП № 765/2017 г. по описа на ОДМВР  - гр. Р. и е привлечен в качеството на обвиняем. В акцията са участвали около 10 служители на МВР, като четирима от тях са го повалили по очи на пода, оковали са ръцете му с белезници отзад на гърба, един от полицаите дори е стъпал на врата му с един крак обут в кубинка и са започнали да го разпитват и да го карат да признае, че е участвал в грабеж, за който по-късно го обвиняват. Ищецът заявява, че са го стреляли с електрошокови прибори по цялата задна част на тялото и това е продължило 20-30 минути, от което той е започнал да се задушава. Получените увреждания и телесни повреди са удостоверени от съдебномедицинска експертиза и съдебномедицинско освидетелстване. Описаните увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето му, както и имуществени вреди. Имал е усещането че умира, а дрехите му станали на дупчици. През това време другите полицаи са направили претърсване в дома му, но не са открили никакви веществени доказателства, които да го уличават. След постъпване в ареста, на 22.11.2017г. Н.  бил прегледан  от медицинския фелдшер С.П., на която се оплакал от болки в гърба и уточнил, че при задържането му на 20.11.2017 г. е бил измъчван с ток от полицаите. Ищецът твърди, че при извършения преглед от фелдшер П. били установени около десетина рани на гърба с размер около сантиметър, изглеждащи като при изгаряне. Фелдшер П. отразила прегледа в Регистър за травматични увреждания на лишените от свобода.

С оглед констатациите за наличие на увреждания, на Окръжна прокуратура - Р. е изпратено писмо и е образувано ДП №3290/2017 г. по описа на Районна прокуратура - Р. за причиняване на лека телесна повреда на В.Н. - престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал. 1 от НК.С постановление от 06.07.2018 г. на Районна прокуратура - Р., наказателното производство по ДП Сл. № 3290/2017 г. е спряно до разкриване на извършителя на престъплението.

В исковата молба се твърди, че първият ответник Министерство на вътрешните работи е пряк причинител на деликта - телесна повреда нанесена на ищеца.На основание чл. 7 от Конституцията на Република България и чл. 47 от Хартата на ЕС искът е насочен и към Република България, представлявана от министъра на финансите.В исковата молба е заявено, че деликтната отговорност на държавата се търси на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 47 от Хартата на ЕС вр. чл. 13 от ЕКЗПЧОС, тъй като българската държава не е осигурила ефикасни средства за защита на ищеца от деликта извършен от ответника МВР и неговите служители. Наред с това Държавата има споделена компетентност с Европейския съюз да осигури пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Ищецът заявява, че грубите нарушения от ответника МВР са позволени благодарение на неограничената власт, която притежава този ответник и липсата на контрол над дейността му.Вследствие на неизпълнение на преките си задължения да осигурят пространство на свобода, сигурност, правосъдие и съхранение на физическото и психическото здраве на ищеца, ответниците  му причинили телесна повреда и имуществени вреди. За извършените от полицейските служители действия не е осигурено адекватно и своевременно разследване. Незаконното поведение на служителите на ответниците го е увредило, унижило и е породило в него чувство на отхвърленост, незащитеност и страх. Причинени са му и телесни болки, безспокойство, стрес, липса на желание за живот.

За претърпените вреди ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 100 000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени увреждания, 200 лв. имуществени вреди ведно със законната компенсаторна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно с мораторната лихва за забава от датата на увреждането 20.11.2017 г. в размер на 20 000 лв.

 

Ответникът Министерство на вътрешните работи,  в  писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител юрк. Ц., заявява, че предявеният иск срещу МВР е недопустим, тъй като МВР не е пасивно легитимирана страна по иска. Алтернативно  излага доводи за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен. Счита, че предявеното искане за обезщетение от 100200 лв. за причинени вреди е необосновано и недоказано.Ответникът моли съда да вземе под внимание, че прокуратурата упражнява ръководство върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинението за извършено престъпление от общ характер. Прокуратурата е органът, който следи за правилното и законосъобразно провеждане на действия по разследването на определено деяние; следи за спазване на нормативно определените срокове за приключване на разследването. Ответникът МВР изразява и становище, че Прокуратурата е правозащитният орган, който трябва да промени практиката си и да вземе мерки за разглеждане на делото в разумен срок.

 

В писмен отговор подаден от Българската държава, процесуалният представител юрк. Г., оспорва предявения против ответниците в условията на солидарност иск. Изразява становище, че предявеният срещу Държавата иск е недопустим. Алтернативно излага съображения за неоснователност на иска спрямо Българската държава, тъй като в исковата молба се излагали твърдения единствено  за незаконосъобразни действия на полицейски служители. Прави възражение за изтекла погасителна давност, вкл. и по отношение на претендираните лихви.Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Производството по иска против третия ответник – Европейски съюз, представляван от ЕК в Р България, е  прекратено с влязло в сила определение.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е било спорно, и от заповед за задържане на лице  – заповед  рег.№336зз-90 от 20.11.1017г., издадена от инспектор в Сектор ПКП-ОДМВР-Р., се установява, че на 20.11.2027г., в 17.00ч,  В. ***, е задържан за срок от 24 часа в помещение за задържане на ОД МВР-Р..Заповедта е връчена на Н. на 20.11.2017г. в 17.00ч.В заповедта е посочено, че задържаното лице е освободено в 14.20 часа на 21.11.2017г., което е  удостоверено с и подпис на А. Н..

По делото като свидетел е разпитана М.П., която заявява, че познава Н. много години и живее в съседство с него.Според нея той не е проблемен човек.В квартала се носели „най-различни слухове“, но тя не е имала проблеми с него и със семейството му.Свидетелката си спомня, че на 20.11.2017г. е видяла „доста народ“, които влезли в къщата на Н., „доста коли били пред къщата“ и тя не посмяла да се приближи. Според нея  „поне половин час  полицаите били в къщата“ Хората били с различни облекла – някои от тях с качулки, някои  с униформи; имало и с цивилни  дрехи, без униформи.Впоследствие, когато А. Н. вече бил в затвора, по молба на неговия син, който не бил в страната, св.П. 2-3 пъти го посетила, за да занесе продукти.Тогава той й казал, че хората, които са го задържали, го били с шокови палки и той бил в несвяст.След  това е ходил на преглед. Ищецът е споделял със свидетелката, че условията в ОЗ – Белене били отвратителни и постоянно го тормозят.

Свидетелят Г.В. познава А. Н. от престоя им в един и същ затвор – от м.октомври 2018г. до края на 2018г. Пред него ищецът  разказал за начина, по който бил арестуван-В. определя този начин като нечовешки.Свидетелят подробно пресъздава разказа на Н. – как е бил сам вкъщи, когато влезли 3-4 полицаи, свалили го на пода, оковали го с белезници. Един го настъпал по главата, за да не вижда какво се случва, а друг-по гърба, за да не може да се движи.Разказал му още, че започнали  да го измъчват с електрошокови уреди. Пред този свидетел ищецът заявил, че в момента, в който го свалили на земята, един човек започнал да му задава въпроси и въпросите били свързани с обвинение, което му предявили по-късно и по което е осъден към момента.Когато му предявили обвинението Н. разбрал, че този, който задавал въпросите при задържането, не е бил „обикновен полицай, а разследващ полицай“.  С електрошоковите уреди са въздействали по ръцете, по краката и по гърба му, като тези уреди са го карали целия да се тресе и е имал усещането, че сърцето му спира и че не може да си поема дъх. Свидетелят уточнява, че според думите на Н.,  това продължило между 20 - 30 минути, като полицаите спирали за малко-за да зададат въпросите си.  Ищецът споделил с В.,  Господ му е помогнал, защото свършили батериите на тези уреди и така свършило мъчението. Оплаквал се, че постоянно сънува физическите болки и психическите страдания.

            На този  свидетел Н. разказал, че след задържането, бил прегледан  в Следствения арест в Р., където „винаги се извършва предварителен медицински преглед“.При неговия преглед установили дупки по дрехите му, а когато са го съблекли са видели, че има рани. Тези рани били документирани по съответния ред. Дрехите били запазени - като някакво доказателство – „защото иначе можело да излезе, че в ареста е бил малтретиран“. За установените увреждания била сезирана Прокуратурата и имало образувана предварителна проверка. Разследването било спряно, защото не можело да бъдат установени лицата, които са извършили задържането.Ищецът разказал още, че му е станало известно, че уредите имат памет, която се разчита само от търговеца, който ги е продал. Имало разминаване в информацията относно времето, когато е арестуван от една страна и когато са ползвани тези уреди. Обяснението било, че пробвали уредите преди да влязат в къщата му. Ищецът споделил със св.В. още, че  часовото време на уредите не съвпадало с времето на ареста. Според Н.,  установено бил, че е измъчван, но не било установено дали тези апарати са служебни или лични, и  точно с кои апарати по сериен номер е измъчван.Казал на свидетеля, че производството за нанесените му увреждания било спряно, до издирване на извършителите.

          От данните по писмо изх.№6002/17г. от 04.01.2024г. на Районна прокуратура – Р. се установява, че на 12.12.2017г. е образувано Досъдебно наказателно производство пр.преп.№6002/17г., за това, че на 20.11.2017г., лице в качеството си на полицейски орган при ОДМВР-Р., при и по повод изпълнение на службата си, причинил лека телесна повреда на В.А.Н. – престъпление по чл.130,ал.1,т.2 вр. чл.130,ал.1 от НК. С постановление от 06.07.2018г., производството по делото е спряно на основание чл.244,ал.1,т.2 от НПК-до разкриване на извършителя на престъплението. С писмото е представен заверен препис от постановлението от 06.07.2018г.С постановлението на прокурор в Районна прокуратура – Р. е спряно наказателното производство по досъдебното наказателно производство – пр.преп. вх.№6002/17г. /ДП Сл 3290/2017г. по описа на РП-Р. /ДП Сл №5453/2017г. по описа на ОП-Р./, ДП №388/17г. по описа на ОСлО в ОП/ водено за престъпление по чл.131,ал.1,т.2 вр. чл.130, ал.1 НК – до разкриване на извършителя. С Постановлението установяването и издирването на извършителя на престъплението е възложено на съответните органи на МВР – Дирекция вътрешна сигурност – за продължаване на издирването, съобразно утвърдения план.

С писмото от РП-Р. е представен  и заверен препис от Протокол за доброволно предаване от 18.12.2017г. Протоколът е съставен за това, че на 18.12.2017г. В.А.Н., към него момент в качеството на свидетел по ДП №СлО-5453/2017г. по описа на ОП-Р. / пр.преп.№6002/17г. на РП/ предал на следовател в ОСлО в Окръжна прокуратура дрехи, които са с дупчици на задната част, като най-много дупчици имало на задната част на фланелка на бели и сиви райета. В протокола е удостоверено изявлението на Н., че с тези дрехи и бил облечен при задържането.

          С писмо рег.№108/05.01.2024г. на РС“Изпълнение на наказанията“-Р., съответно - вх.рег.№260015/08.01.2024г. , по делото са представени заверено ксерокопие на медицинска справка на задържания под стража В.А.Н. и копие от формуляр за регистриране на травматично увреждане.В медицинската справка от 21.11.2017г., подписана от мед.фелдшер П. е отразено, че Н. няма оплаквания, но на гърба на документа същият собственоръчно е написал, че при задържането му на 20.11.2017г. нахлули полицаи, повалили го на земята и през цялото време го измъчвали с ток по гърба, краката и ръцете.Във формуляр за регистриране на травматични увреждания от 22.11.2017г. медицинският фелдшер е описал следните увреждания, констатирани въз основа на щателен преглед – гръб-около десетина с размер около 1см следи от изгаряне с давност няколко дни; десен крак-бедро-две рани около 1см и на двата безименни пръста по 1 рана.Посочено е, че лечението е почистване на раните и обезболяващ медикамент.В приложението към формуляра са отбелязани местата на уврежданията.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното  :

Производството по делото е образувано по искова молба на В. ***, понастоящем в ОЗ-Ловеч, против Министерството на вътрешните работи-София, Република България и Европейския съюз, представляван от ЕК в България, с която са предявени искове ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 100000лв. представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и 200лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.11.2017г. в размер на 20000лв. до окончателно изплащане на сумите. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът изрично посочва, че действията на полицейските служители спрямо него са били извършени по време на полицейска акция по задържането му по досъдебно производство №765/2017г. по описа на ОДМВР-Р. и то с оглед привличането му в качеството му на обвиняем. По време на ареста полицаите започнали да го разпитват във връзка с грабеж, за който по –късно го обвиняват. Твърди се още, че грубите действия на служителите на МВР се дължат на липсата на контрол над дейността му и на обстоятелството, че Държавата не е осигурила ефикасни средства за защита на ищеца от деликта, извършван от МВР и неговите служители. В исковата молба, ищецът поддържа, че причините за настъпването на вредите са противоправни действия на органите на МВР по образувано досъдебно производство, както и бездействие на същите по законосъобразно провеждане и приключване на разследването и разкриването на престъпление по друго досъдебно производство. И в двата случая действията и бездействията на МВ са в рамките на образуваното вече – към момента на задържането, досъдебно производство. Това налага извода, че действията са осъществени  във връзка с наказателен процес – вж. и мотиви опр.№32/25.02.2019г. по в.ч.гр.д.№32/19г. по описа на ВТАС, мотиви опр.№72/09.10.2019г. на смесен петчленен ВКС и ВАС, по адм.д.№40/19г.

В съдебната практика се приема, че няма пречка в едно исково производство да се разгледат претенции, част от които са по ЗОДОВ, а други по ЗЗД, щом са налице предпоставките по чл. 210 ГПК за обективно съединяване на искове, съответно по чл. 215 ГПК за субективно съединяване на искове. Участието на прокурор по делата по ЗОДОВ не води на обратното заключение. В настоящото производство, след уточнения на исковете, ищецът изрично сочи, че  поддържа исковете срещу Министерство на вътрешните работи и срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите – искове по  чл.49 от ЗЗД / вж.опр.179 от 20.04.2022г. по в.ч.гр.д.№115/22г. на ВТАС/.

Както беше посочено по-горе, исковете са за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от полицейско насилие при задържане на ищеца и неимуществени вреди, причинени  от несвоевременни и адекватни действия на служители на първия ответник за разкриване на извършителите на телесните увреждания на ищеца.

 С оглед изложеното в исковата молба за полицейско насилие -нанесени физически увреждания по време на арест във връзка с  образувано досъдебно производство, следва да бъде ангажирана отговорността на органа на МВР, който на основание чл.72 от ЗМВР е възложил задържането на В.Н.. Съдът приема, че по делото е установено увреждането на ищеца по време на задържането му на 20.11.2017г. – изложеното в исковата молба се установява при съвкупната преценка на събраните гласни доказателства, които се подкрепят от представените писмени доказателства – протокол за доброволно предаване и формуляр от медицински преглед.Не се спори между страните, че се касае за увреждания, които са квалифицирани като  лека телесна повреда, и по повод на която   е образувано досъдебно производство. Безспорно е, че извършеното е вследствие поведение на полицейски служители.В заповедта е посочено, че задържането е извършено от инспектор в ОДМВР-Р.. Съгласно чл.27 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет.В списъка към Постановление №73 от 27.03.2015г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на МВР /загл.изм.бр.83 от 2020г., в сила от 10.10.2020г. директорът на Директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Р. , е такъв разпоредител с бюджета.Ето защо в настоящия правен спор пасивно легитимирана страна по иска за вредите, причинени при задържането, е ОД МВР – Р.,  от чийто състав са служителите,  в резултат на чиито действия ищецът твърди, че за него са настъпили претендираните неимуществени вреди.Искът срещу Министерство на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неправомерни действия на полицаи, при задържане, следва да бъде отхвърлен, поради липса на пасивна материално правна легитимация.

От събраните гласни доказателства – показанията на св.В., се установяват психическите притеснения и тормоз, които изпитвал ищецът от  несвоевременното установяване и издирване на извършителите на леката телесна повреда.Показанията на свидетеля установяват  за тревогите  на ищеца относно неразкриване на извършителите, към края на 2018г. Данни  за   несвоевременното разкриване се съдържат и в изложеното в постановлението на прокурора в РРП - С прокурорското постановление издирването е възложено на компетентния  държавен орган  към МВР, който носи отговорност за осигуряване на ефективни средства за разкриване на извършителите, след което съответно да бъде реализирана и тяхната отговорност за причинените на Н. вреди. От горецитираното писмо изх.№6002/04.01.2024г. на Районна прокуратура е установено, че и към 04.01.2024г. досъдебното производство, образувано на 12.12.2017г. за това, че на 20.11.2017г. в гр.Р., лице, в качеството си на полицейски орган при ОД МВР , при и по повод изпълнение на службата си, причинил лека телесна повреда на В.А.Н., е спряно на основание чл.244,ал1,т.2 от НПК-до разкриване на извършителя на престъплението.Това навежда на извод, че негативните преживяване на ищеца от бездействието на служители на първия ответник, продължават. По изложените съображения съдът приема, че искът за обезщетение за причинени неимуществени вреди от неосигуряването на адекватно разследване на извършеното спрямо ищеца деяние, е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.

       Отнасяйки тези критерии към настоящия казус, и промените в жизнения стандарт за периода 2018-2023г., съдът определя обезщетение за претърпените психически притеснения и тревоги от несвоевременното разследване на извършеното спрямо него деяние,   в размер на 2000лв.Не са налице предпоставки за осъждане на Българската държава за причинените от първия ответник вреди. Министерството е възложител на работата на съответния отдел и носи отговорност за компетентното  и своевременно изпълнение на задълженията на служителите. Искането за присъждане на лихва върху главницата  е основателно, считано от датата на увреждането – 17.11.2017г.

 

              Предвид изложеното съдът

 

                          Р    Е    Ш     И:

 

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.София, ул.“Шести септември“ №29 да заплати на В.А.Н., ЕГН **********,***, сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от бездействие на служители на МВР , при законната лихва, считано от 17.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от В.А.Н., ЕГН **********,***, против Министерство на вътрешните работи и Българската държава за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, причинени от служители на МВР при задържане на 17.11.2017г.

 

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр.Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                

                                                                           

                                                                               СЪДИЯ :