Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на трети ноември  през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                   Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                       МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 13630 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

           С решение № 177960 от 28.07.2019г., постановено по гр. дело № 10034/2018г. по описа на СРС 41 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца М.М.Р. против ответника С.Й.Д. два кумулативно съединени осъдителни иска. С предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС се претендира осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които нарушава правото на собственост чрез неполагане на необходимите грижи за отглеждане на два броя немски овчарски кучета в дворно място, с административен адрес: с. Лозен, район „Панчарево“, ул. „Св. Св. *******което довежда до произвеждане от животните на шум над допустимото в обитавания от ищеца собствен имот – къща, находяща се  в  с. Лозен, район „Панчарево“, ул. *******, пречещо на спокойното и пълноценно упражняване на правото на собственост. Втория иск с правно основание чл. 45, ал. 1  вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в смущаване на нейното спокойствие, създаване на пречки за извършване на нормалните си ежедневни дейности, нарушения на съня, създаване на нездравословна среда от произвежданите от кучетата косми, тревожно разстройство с пристъпи на паника, понижения на общия ментален статус, работоспособност и социална активност, както и повишена чувствителност, търпени в периода 2011г. -2018г. в резултат на неправомерното поведение на ответника. Това поведение се изразява в бездействие, характеризиращо се в неполагане на необходимите грижи за отглеждане на два броя кучета в къщата, находяща се в с. Лозен, район „Панчарево“, ул. „Св. СВ. *******непредприети от него действия по преместване на животните далеч от дома на ищеца, нежеланието му да изгради шумоизолирана преграда за ограничаване на вдигания шум от животните над допустимите норми. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лв., представляваща сторени в производството разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищеца М.М.Р., с която обжалва първоинстанционното решение в цялост като неправилно и необосновано, постановено при пълно изяснена фактическа обстановка, но с неправилни изводи. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства за наличие на неправомерно въздействие върху имота на ищеца, но въпреки това съдът е отхвърлил  като неоснователни и двата иска. Счита, че е правно ирелевантно обстоятелството кой точно от живеещите в съседния имот е собственик на няколкото кучета, отглеждани там,, по аргумент от разпоредбата на  чл. 50 ЗЗД, уреждащ кръга от лица, носещи отговорност за деликти, причинени от животни. При  установяване на обстоятелството, че ответникът не е оспорил факта, че живее в процесния имот, в който се отглеждат кучета, които създават пречки за ползване на съседен имот, първоинстанциониният съд е следвало да приеме за установено, че същите животни се намират под надзора на ответника. Сочи, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид както заключенията на назначените по делото съдебни експртизи, така и показанията на разпитаните лица, които установявали обстоятелства, свързани с наличие на причинени неимуществени вреди на ищцата. Не е отчетено обстоятелството, че според  заключението на вещото лице  съществува пряка връзка между констатираното здравословно състояние на ищцата и страсогенните фактори от заобикалящата я околна среда. Оспорва и извода на съда, че въпреки, че в имота на ответника било констатирано произвеждането на превишаващ допустими нива шум, понеже там има различни по големина и размери кучета, не можело да се установи категорично отговорността. Този извод не съответства на разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, която пир причинени вреди от кучета определя солидарна отговорност на собственика на животното и на лицето, под чийто надзор се намира.  В изпълнение на указания на въззивния съд в допълнително становище, изразено в открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2020г. процесуалния представител на ищцата заяви, че поддържа искането да се задължи ответника да изгради съоръжение, което да елиминира вредното въздействие на факторите, с които се засяга правото на ползване на собствения й имот. Вредните фактори са индивидуализирани в като надвишаващия разрешените нива на шум кучешки лай и следващите от  него нездравословни условия за живот в имота.  По изложените съображения моли съда да отмени посоченото решение и да постанови друго, с което да присъди на ищцата целия претендиран размер по предявените кумулативно съединени осъдителни искове. Претендира заплащане на сторените в двете инстанции разноски.  

С подадения в срока на чл. 259, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба ответникът С.Й.Д., действаща чрез процесуалния си представител адв. К.М. от САК изразява становище за неоснователност на същата. Твърди, че исковата претенция по чл. 109 от ЗС останала недоказана. По делото били събрани достатъчно доказателства, че двете кучета, които ищцата твърди, че й пречат  -порода немска овчарка са собственост на брата на ищеца. По делото е установено, че същите са  му предоставени във връзка с работата му като граничен полицай. Те живеели в специално пригодено помещение, което било отдалечено от имота на ищцата. По делото е установено, че ответникът С.Й.Д. имал две кучета – ротвайлер и пинчер, които живеели в с него на обитавания от него етаж от къщата. Само през лятото ротвайлерът бил оставян на двора. Сочи, че срещу тези две кучета, няма оплакване от страна на ищцата. По отношение на иска по чл. 45 ЗЗД, твърди, че същият е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Твърди, че по делото липсвали доказателства за противоправно поведение на ответника, защото по никакъв начин не се установило наличие на противоправно деяние във връзка с отглеждането на двете овчарски кучета. Твърди, че ищцата не е доказала наличието на неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира. Сочи, че от заключенитео на назначената по делото съдебно – психологическа експертиза се установявало, че доколкото ищцата има някакви психологически проблеми, те се дължат най-вече на личностните й особености и прекалената чувствителност, а не толкова на външни фактори. С оглед на изложеното в отговора на въззивната жалба, моли решението  да бъде потвърдено изцяло като правилно. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

    Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

  Въззивната жалба, с която съдът е сезиран е допустима, като подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, имаща правен интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

  При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, а разгледано по същество е частично неправилно.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 50 от ЗЗД. С иска по чл. 109 от ЗД се иска ответникът да преустанови действията, с които пречи да използва собствения си имот, като изгради съоръжение, което да елиминира вредното въздействие на кучешкия лай, чийто шум многократно надхвърлял допустимите норми.  С иска по чл. 50 от ЗЗД се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4000 лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в смущаване на нейното спокойствие, създаване на пречки да извършва нормалните си ежедневни дейности, нарушения на съня, създаване на нездравословна среда, търпени в периода 2011-2018г. в резултат на неправомерно поведение,  на ответника- бездействие, изразяващо се в неполагане на необходимите грижи за отглеждане на два броя кучета в къщата, находяща се в с. Лозен,  район „Панчарево“, ул. „*******  По отношение на фактическата обстановка.

 

 По делото е безспорно установено, че ищцата М.М.Р. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Лозен, Столична община, район „Панчарево“ на ул. „*******От 2011г. живее постоянно в него заедно със семейството си. В съседство през улицата се намира имотът, с административен адрес с. Лозен, район „Панчарево“, ул. „Св. СВ. *******, в който живее ответникът С.Й.Д.. Същият обитава  трети етаж от фамилна къща, като на останалите два живеят  майка му и брат му –Р.Д. със семейството си. Имотът на ищцата е ограден с плътна ограда с височина 2.20 м.  Съществува наклон на терена, в който се намират двата имота, като този на ищцата се намира в по-ниската част и има директна видимост от помещенията  на втория етаж към двора, в който се отглеждат кучетата на ответника.

 От представените писмени и гласни доказателства се установява, че в двора на имота, който обитава ответника, се отглеждат няколко кучета, от които две негова собственост, останалите собственост на трети лица. Видно от представения по делото паспорт на домашен любимец, едно от тях на име Хера, порода „немско овчарско куче“ е собственост на брат муР.Д., като същото е преминало необходимите ваксинации и обезпаразитяване. От свидетелските показания се установи, че в имота се отглежда и още едно куче порода „немско овчарско куче“, което било предоставено за служебно ползване на брата на ответника от работодателя му. Според изявление на ответника Д. той притежава две кучета, съответно порода пинчер и порода ротвайлер, които отглеждал в жилищната сграда. През летните месеци ротвайлерът бил отглеждан на двора.

Съгласно представено писмо вх. № 5056100 от 01.04.2019г. от кметство с. Лозен  за конкретния случай са сезирани няколко институции. Сочи се, че служители на кметството са посещавали дома на ответника. На същия са отправени и предупреждения по реда на чл. 65 от ЗМВР. По сигнал служители на ОП „Екоравновесие“ са посещавали района и са прибрали бездомните кучета с цел намаляване на броя на лаещите кучета. При извършена проверка от Столичен инспекторат и отдел „Екология“ към район „Панчарево“ е установено, че отглежданите кучета  в съседство с дома на ищцата са регистрирани, кастрирани и ваксинирани. Установено е, че кучетата в съседните имоти се намират на отстояние, съответстващо на законовите изисквания.

По делото е прието заключение на съдебно - психологична експертиза, според което при ищеца е налице адаптивна реакция с тревожно депресивен характер, която е в процес на отзвучаване, вследствие на настъпило обратно развитие. Това разстройство не е с качествата на психоза, липсва и разстройство във функционалното функциониране като и когнитивни отклонения. Според вещото лице интелектуалното състояние на ищцата е правилно, няма данни за наличие на интелектуален дефицит. Според заключението на вещото лице, което настоящата инстанция кредитира като компетентно, логически   Ищцата е изживяла стресогенно събитие, като периодът при различните хора е индивидуален. Предвид личностните й особености улеснена готовност за тревожност, напрежение, обострена чувствителност на конкретно въздействие на средата и фактът на прострахираност на стресогенната за нея среда /нощен ла на кучета/ води до бавно по – продължително изживяване на стресогенните събития. При изследването се проявили изразена потребност от зачитащо отношение, които личностови характеристики се засили в периода на адаптационна реакция след преместване в новия имот, който обитава в момента.  По време на разпита в съдебно заседание вещото лице Генковска  сочи, че при ищцата се наблюдава период на възстановяване, допуска възможността да е налице проблем със съня. Продължителното безсъние може да доведе до задълбочаване на личностовите особености. Стресовият фактор при  ищцата е кучешки лай. Когато този фактор е по-продължителен и субективно се възприема като такъв тогава е налице стрес, който влияе негативно на психиката на ищцата. Според вещото лице хипотетично, но слабо вероятно, е възможно у ищцата да възникне  фобия към кучета  в бъдеще в резултат на натрупване на този стресогенен фактор.

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза. От заключението на  вещото лице инж. П.С.И., което е определено от Министерство но здравеопазването и по-специално от Национален център по обществено здраве и анализи като специалист в областта на измерванията и оценка на риска от шума, което след преценка по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че в имота на ищеца има превишаване на нивата на шума няколко пъти над допустимите граници.  От заключението й се установява, че при първото посещение  на 17.05.2018г. в дома на ответника, който бил предварително уведомен, не е имало животни на двора. При второто посещение на 22.05.2019г., кучетата са били на двора до 21.00ч., след което същите били прибрани. Личното впечатление на вещото лице е, че най-малкото движение  в сградата на ищцата или по улицата, предизвиква лай от страна на едно от кучетата, другото се включвало след това. Според заключението на вещото лице шумът от кучетата в имота на ответника  възниква спонтанно и за кратко време достига най-високите си нива. Интервалите са различни. При измерване е установено че най-високите стойности  на шума превишават граничните стойности, определени с Наредба № 6 /2006г. за показателите на шум в околната среда. Регистрирани са значими превишавания, като стойностите, с които е надвишена нормата са от порядъка: за ден от 4 до 10 децибела, а за вечер  от 2 до 15 децибела. Според заключението на вещото лице  през нощния период се очаква нивата на шум да са подобни на измерените нива през деня и вечерта, в случай, че кучетата пребивават във вътрешния двор. В тихите нощни часове шум с това ниво е дразнещ и неприятен, пречещ на съня и на пълноценната почивка. Измереното максимално моментно ниво на шума, който се достига за кратък период от време и отразява импулсния характер на звука, не се оценява като отделен принос към шумовата експозиция, но е предпоставка за дискомфорт, като може да предизвика внезапни събуждания, сепвания  или стряскане. Според  вещото лице в изследваните помещения, при наличие на източниците, измерените нива на шума са много по-високи от препоръките на Световната здравна организация за добър нощен сън в порядъка под 30децибела, а в имота на ищцата нивото на шума през деня достига от 24 до 35 децибела, а през нощта до 50.9 децибела.

      По делото са събрани и гласни доказателства. Съгласно показанията на свидетеля И.Ц.П./л. 97 втори лист от делото/, който е съсед на страните от 2006г. двата имота са разделени от улица широка около три метра. Според свидетеля в двора на ответника се отглеждат две немски овчарки, които са собственост на брата на ответникаР.Д.. Същият работел  в полицията и двете кучета му били дадени за отглеждане, защото имал условия за това. Обстоятелството, че двете овчарски кучета са предоставени от полицията наР.Д. се установява и от показанията на друг разпитан свидетел – В.С.. Според показанията на свидетеля  В.Л.С., кмет на с. Лозен, / л.122. от делото/ от 2010г. и съсед  на страните, в двора на ответника се отглеждали двете негови  кучета – ротвайлер и пинчер и двете овчарки на брат му. Свидетелят С., разказва, че пинчерът се отглеждал в самата къща, а ротвайлерът през летните месеци навън в двора.

По делото е разпитан свидетелят Б.Б.М., /л.  96 от делото/. Той е представителна дружество „С.“ ООД, което се занимава с измервания в областта на шума и вибрациите. С ищцата се познава от 2017г., когато е извършил замерване по нейна заявка за констатиране на нива на шум в жилищни помещения. Свидетелят  разказва, че лично е измервал нивото на шум  на втори етаж в детската стая в  имота на ищеца през 2017г. след 23 часа, съгласно изискванията на Наредба № 6/2006г./ДВ. Бр. 58/2006г. за показателите за шум в околната среда. лично е констатирал завишени нива на шум с източник кучешки лай от две групи кучета от съседни имоти, които надхвърляли установената норма с над три децибела. Свидетелят М. разказва, че при извършените замервания  е използвал апаратура, която не разполагала с възможност за локализация на източника на шума, но са засекли източници от имот, непосредствено разположен до този на ищеца и друг, разположен срещу него.

            Разпитваният свидетел  А.Д.Д.  /л. 97. от делото/ разказва, че при посещения в дома на ищеца в с. Лозен е чувал шум от кучета. Посещенията си е извършвал през светлата част от денонощието. Споделя, че в имота на ищцата се чувал лай на много кучета, но най-силен е бил от тези, в къщата срещу нейната. Двата имота били разделени от много тясна улица. Кучетата били в съседния двор били в отделно ограждение, което е по-близо до ищцата, отколкото жилищната сграда, която бил в другия край на имота. Свидетелят Д. разказва, че причината ищцата да заживее в с. Лозен е заболяване на детето й, астма поради което предпочели живот извън града. Свидетелят имал лични наблюдения, че ищцата била изнервена и имала уморен вид, като състоянието й се влошило откакто  живеела в настоящия си дом. Оплаквала се от нарушения на съня, от което не страдала преди.

            По отношение на правните изводи:

            По иска с правно основание чл. 109 от ЗС.

            Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които, без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. Когато ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на съседен имот, интерес от този иск е налице, когато този ответник извършва действия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността, установени в чл.50 и сл. от ЗС.

Несъмнено е установено по делото, че ищцата М.М.Р. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Лозен, община „Панчарево“, ул. *******. Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. С приетото ТР 4/ 2015 година на ОСГК на ВКС по въпросите по приложение на чл. 109 ЗС се дават следните задължителни разяснения по приложение на закона и предпоставките да бъде уважена претенция по чл. 109 ЗС, а именно: негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху /засегнатия/ имот на ищеца, нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на ответника. Безспорно в настоящия случая ищцата има правен интерес да получи търсената защита с иска по чл. 109 ЗС.

            Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че той не е единствен собственик на имота, в който живеят майка му и брат му, и няма пасивна легитимация да отговаря по предявения иск. Легитимиран да отговаря по иска с правна квалификация чл.109 ЗС е всяко лице, което е създало противоправното състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца, а и всяко лице, което поддържа това състояние. Не е необходимо ответникът да притежава изцяло или отчасти правото на собственост върху обекта, засегнат от посегателството, за да отговоря по предявения иск.

В практиката на ВКС се приема, че искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост. Такъв източник на неоснователното въздействие по чл.109 ЗС е дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми като отглеждане на домашни животни в това число и кучета. Според практиката на ВКС, дори когато източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението му. В този смисъл е Решение №63 от 01.07.2013г. по гр.д.№388/2012г. на ВКС, I г.о. , както и отменителното решение на ВКС, постановено по настоящото дело – решение №135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г. на ВКС, І ГО, Решение № 14 от 09.05.2016г. по гр.д.№4658/2015г. на ВКС, I г.о ; Решение № 135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г. на ВКС, I г.о.

            Несъмнено е установено по делото, че в имота, който живее ответникът се отглеждат няколко кучета. От писмените и гласни доказателства, приобщени по делото се установи, че те се отглеждат в двора в обособено ограждение, което е ситуирано по-близо до къщата на ищцата, отколкото на ответниците.  Изяснено е по делото, че за животните се полагат необходимите грижи съгласно разпоредбите на Закона за защита на животните, съобразени с техите физиологически и поведенчески особености. За тях има издадени ветеринарно-медицински паспорти, регистрация, обезпаразитяване и ваксинация. Според представен официален документ от кметството на с. Лозен при извършени проверки не са констатирани нарушения по Наредбата за опазване на околната среда и Наредба № 39 от 01.12.2008г.  за условията за отглеждане на кучета компаньони.
             По същото дело е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, която  настоящата инстанция напълно кредитира,  и от събраните гласни доказателства -  показанията на всички разпитани по делото свидетели, водени и от двете страни, че кучетата, отглеждани в двора на ответника издават постоянен шум, който на момента значително надвишава допустимите нива. Съгласно практиката на ВКС целта на Закона за защита на животните е да създаде условия и механизми за опазване здравето и живота на животните, да им осигури подходящи грижи и условия и да ги предпази от нехуманно и жестоко отношение към тях, но спазването на тези изисквания не означава, че отглеждането на домашните животни не може да доведе до смущаване на спокойствието на съседите и други лица, както е в настоящия случай. От съвкупния анализ на всички доказателства може да се направи изводът, че отглеждането в двора на ответника животни създават постоянен дискомфорт на ищцата и й създават пречки за спокойно ползване на собствения й имот. Следва да се добави и това, че дори да са спазени всички специални изисквания, регламентиращи дадена дейност, ако нейното упражняване в конкретния случай води до нарушаване на чл.50 ЗС, искът за преустановяването или ограничаването и по реда на чл.109 ЗС може да бъде основателен.

              От изложеното следва, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат, че предявеният иск от ищцата М.М.Р. по чл.109 ЗС е основателен. При осъществяване на допустимата от закона дейност по отглеждане на домашни любимци ответникът е допуснала нарушения на правни норми, регулиращи отражението на тази дейност в чужда правна сфера – чл.35, ал.3 от Закона за защита на животните и чл.8, ал.1, т.2 и т.3 и чл.13, т.2 и т.3 от Наредба №39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. Както броят и видът на домашните любимци, така и начинът им на отглеждане, е в нарушение на чл.50 от Закона за собствеността.

               Същевременно съдът счита, че търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права. Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението следва да се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай. Защитата на правото на собственост, бидейки право на всеки, не следва да води до ограничаване на чужди права. Същата следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля /Решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.П./. В настоящото дело търсената защита от ищеца, конкретизирана с изявление на процесуалния представител в съдебно заседание, проведено на 03.11.2020г. е задължаване на ответника да изгради съоръжение, което да елиминира вредното въздействие на факторите, с които се засяга правото на ползване на собствения на ищцата имот. Тези фактори са изрично индивидуализирани, и са надвишаващи разрешените нива на кучешки лай и следващите от него нездравословни условия на живот в имота.

От събраните по делото доказателства е несъмнено установено, че ответникът  полага грижи за стопанисваните от него кучета, съобразени с всички нормативни изисквания, обособил им е отделно пространство. От това следва, че не съществуват  други възможности за ограничаване или преустановяване на пречещото въздействие на отглежданите от него кучета, освен изграждане на звукопоглъщаща ограда в частта от имота, която има конфликтна точка. С оглед установеното по делото това е страната, която е непросредствено разположена срещу имота на ищеца. Съдът като прецени вида на факторите, които пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост и като съобрази, че по този ред не може да се навлиза в правната сфера на ответника по начин да се препятства упражняването на неговите права, счита, че ответникът следва да бъде осъден да изгради звукопоглъщаща/ акустична ограда. Тя следва да бъде изградена от материали поглъщащи и отразяващи вълни от акустични и звукови вибрации, като по този начин се осигури разпространение на по-малко звукови дразнители, идващи от имота на ответника. Изграждането на звукопоглъщащата ограда следва да бъде за смета на ответника, защото с бездействията си възпрепятства ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

С оглед на изложеното въззивната жалба се явява основателна в тази част и следва да бъде уважена. Обжалваното  решение следва да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 109 от ЗС и да уважи исковата претенция като се осъди ответникът да изгради за своя сметка звукопоглъщаща ограда  в частта на своя имот, разположен срещу имота на ищцата.

 

По иска с правно основание чл. 50  от  ЗЗД.

            Изразеното във въззивната жалба твърдение, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на основание чл. 50 ЗЗД е основателна. Отговорността на ответника може да бъде ангжажирана, без виновно поведение при осъществяване на надзора над животното, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата, съгласно които отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. В конкретния случай вредите са нанесени на ищцата от поведението на кучетата, отглеждани в двора на ответника. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта или животното. За да се ангажира отговорността на ответника чл. 50 ЗЗД, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на причиняване на вредите от животно, което е под негов надзор.      

В настоящия случай отговорността на ответника С.Д. следва да бъде ангажирана по реда на чл. 50 от ЗЗД за противоправно бездействие. Разпоредбата на чл. 50 ЗЗД предвижда особен вид безвиновна и обективна отговорност, която може да се  ангажира, когато вредите са настъпили  от действията на животно, което е поставено под надзора на определено лице. За да се приеме, че едно животно е под надзор на ответника е достатъчно, че от гласните доказателства е установено, че кучетата, източник на шум над позволения, са отглеждани в двора на имота, където е постоянния адрес на ответника. Не се спори от страните, че ответникът полага грижи за всички кучета, обитаващи двора на имота му. В тази хипотеза под надзор - се има пред вид наблюдение, грижа, отговорност, каквито безспорно полага ответника Д. съгласно показанията на свидетелите И.Ц.П.и В.Л.С.. Отговорността за вреди от животни по чл.50 от ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества,нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е/. В хипотеза като настоящата, когато животните са няколко на брой и са източник на денонощен шум, резултат от техния лай отговорността на ответника е по-голяма, защото той е бил длъжен с оглед осигуряване нормална и здравословна среда за живот на своите съседи да постави кучетата при такива условия и да организират подходящ контрол така, че да не се допуска постоянното им лаене. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че бездействието на ответника е противоправно При неизпълнение на това задължение – лицето, под чието надзор са животните – носи отговорност за настъпилите вреди, които следва да обезщети.

Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че описаното по-горе бездействие на ответника се явява непосредствена причина на претърпените от ищцата неимуществени вреди – тя е претърпяла болки и страдания, както и психическо и стресово напрежение, което продължава в един продължителен период от 2011-до 2018г.  Според приетото и неоспорено заключение на назначената по делото съдебно-психологична експертиза, което подлежи на кредитиране при преценката му по реда на чл. 202 ГПК ищцата  страда в един продължителен период от адаптационна реакция, която след преместването й в настоящото населено място е с тревожно депресивен характер. В този смисъл са и показанията на свидетеля Ангел Д., които съдът кредитира като хронологично и последователно съвпадащи с установената фактическа обстановка. Освен това единствено свидетелят Д. има инцидентни наблюдения върху отношенията между страните в един продължителен период, поради което от показанията му се установява, че виновното бездействие на ответника е продължило няколко години. Това обстоятелство от своя стана е довело до влошаване на състоянието на ищцата, която в месеците педи депозиране на исковата молба е изглеждала изморена, отпаднала и недоспала. С оглед на  изложеното следва да се приема, че съставомерните вреди също са доказани по несъмнен и категоричен начин въз основа на ценените гласни доказателства, поради което ответникът носи отговорност за обезвредата им.

Несъмнено е установена и причинната връзка между търпените от ищцата страдания и неправомерното бездействие на ответника. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че причинените на ищцата неимущестени вреди са пряка последица от шума, източник на който е кучешкият лай. Липсата на директен физически контакт между ищеца и животните не е показател за липса на причинност между двете действия. С оглед но изложеното, съдът намира,че е налице и елементът причинна връзка в сложния фактически състав относно ангажиране на деликтната отговорност на ответника.

С оглед гореизложеното съдът приема, че отговорността на ответника за претърпени от ищеца неимуществени вреди от вреди от постоянния шум и стрес, който причиняват отглежданите кучета следва да се ангажира. Предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

С оглед установените обстоятелства по делото съдът намира, че размерът на претендираното обезщетение съответства на претърпените неимуществени щети на ищеца. При деликтната отговорност на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение, като обезщетението следва да репарира претърпените имуществени вреди, вкл. направените разходи за лечение, пропуснатите ползи, претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени икономическата конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира (В този смисъл Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр.д.№ 1265/99 г. на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Решение № 764/10.12.1999 г. по н.д.№ 695/1999 г. ІІ НО).

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.

По делото се установява, че деноношният шум, който издават кучетата, отглеждани в двора на ответника, са създали нездравословна среда и са причинили на ищцата страдания. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че това е предизвикало стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания у ищцата. Съобразявайки, от една страна, тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата – същата е във възрастова граница между 40  и 50 години към момента на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило същото  продължило повече от осем години излагане на шум от кучешки лай, надвишаващ нормите с няколко пъти, невъзможността за провеждане на възстановителния процес, защото стресогенния фактор действа и към момента на депозиране на исковата молба,  както и на настъпили съществени промени в начина й на живот, СГС намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 4000 лв., което е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

При тези данни предявените искове по чл. 50 от ЗЗД се явяват основателни за сумата от 4000 лв., представляваща дължимото обезщетение за причинените от ответника неимуществени вреди, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на ищцата. По изложените съображения обжалваното решение подлежи на отмяна в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 50 от ЗЗД за сумата от 4000 лв.

 

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищец/ сумата от 2214лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство – заплатен адвокатски хонорар на един адвокат в размер на 1000 лв.  и сторени деловодни разноски в размер на 1214 лв., съразмерно на уважената част от иска, както и направените разноски във въззивното производство за сумата от 106.96 лв. деловодни разноски.

           Постановеното по делото решение може да бъде обжалвано пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

Воден от горното, Софийски градски съд

                                          Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 177960 от 28.07.2019г., постановено по гр. дело № 10034/2018г. по описа на СРС 41 състав като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********, с  адрес с. Лозен, район „Панчарево“, ул. „********на основание чл. 109 ЗС ДА ПРЕУСТАНОВИ действията, с които без основание пречи на ищеца М.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да упражнява правото си на собственост, като изгради за своя сметка акустична/звукопоглъщаща ограда в своя имот, с. Лозен, район „Панчарево“, ул. „Св. Св. *******в частта, която е разположена срещу имота на ищцата.

ОСЪЖДА  С.Й.Д., ЕГН **********, с  адрес с. Лозен, район „Панчарево“, ул. „********да заплати на  М.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, по иск с правно основание чл. 50 ЗЗД сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени в периода 2011г. до 2018г.  в резултат на непозволено увреждане от бездействие, изразяващо се в невземане на мерки за ограничаване на шума от животни /кучета/, собствени и такива, които са под надзора на ответника, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********, с  адрес с. Лозен, район „Панчарево“, ул. „********да заплати на  М.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 2214лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата от 106.96лв., сторени разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.