О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………../……….05.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
на четиринадесети
май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Маркова
в.ч.т.д. № 708 /2019 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. №
24825/04.04.2019 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „В. Левски“,
№ 114, ет. мецанин, представлявано от Т.Я.К.срещу Разпореждане
№ 12264/20.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2854/2019 г., по описа на ВРС, LXVI с. в частта,
с която е оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу М.М.И., ЕГН **********,***, за сумата 283.50 лв., такса за експресно разглеждане на документи, сумата 283.50 лв., неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, за периода 09.01.2018
г. – 02.10.2018 г. и за сумата 245.00
лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Излага разсъждения относно целта на заповедното производство и
правомощията на заповедния съд. Счита изложените от ВРС мотиви за неправилни.
Излага разсъждения за същността на неустоечното
задължение. Счита, че претендираната неустойка имала обезщетителна функция, поради което не попадала в обхвата
на разясненията дадени с ТР № 1/15.06.2010 г., т.д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС. По
отношение на претенцията за разходи за извънсъдено
събиране на задължението, сочи, че допълнителните услуги, от които тя е
акумулирана са в резултат на виновното неизпълнение от страна на заемателя на договорното му задължение да върне получената
сума в уговорения срок и представлява такси за доплънителни
услуги, извършени с цел напомняне за изпълнението на поетото задължение. Сочи,
че таксата за експресно разглеждане на документи е уговорена между страните,
съгласно принципа за свобода на договарянето и начисляването й е съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. По същество отправя искане за отмяна на
разпореждането и издаване на заповед за изпълнение за сумите предмет на
атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част.
В хипотезата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от частната въззивна жалба не е връчван на длъжника.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства
по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за отчасти основателна, по следните
съображения: Производството
пред ВРС, е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу М.И., за сумите: - 600.00 лв., главница по Договор
за заем № 5407311/05.01.2018 г.; - 105.15 лв., договорна лихва за периода
04.02.2018 г. – 02.10.2018 г.; - 283.50 лв., такса за експресно разглеждане на
документи; - 283.50 лв., неустойка за неизпълнение на задължение, за периода
09.01.2018 г. – 02.10.2018 г.; - 245.00 лв., разходи за извънсъдебно
събиране на задължението; - 17.77 лв., законна лихва за периода 03.10.2018 г. –
11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Сочи, че вземането произтича от Приложение
№ 1/01.11.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г., сключен с предходния кредитор – цедент
„Вива Кредит” ООД, ЕИК *********.
За да постанови съдебен акт в атакуваните му
части, първоинстанционния съд е приел, че досежно вземането за такса за експресно разглеждане на
документи, уговорката от договора, в която тя е предвидена касае предоставяне
на услуга, която не е обусловена от договора за кредит, което е намерил за
противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. По отношение на вземането за разходи и такси
за извънсъдебно събиране, договорът заобикалял
забраната на чл. 33 ЗПК и по съществото си представлявал още едно обезщетение
за забава, както и че в тази част противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК да се изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По отношение на
претенцията за неустойка, заповедния съд е приел, че цели да заобиколи вмененото с разпоредбата на чл. 16 ЗПК задължение на
заемодателя да извърши оценка на платежоспособността на заемополучателя,
тъй като се твърди, че тя е за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, след сключване на договора.
При произнасянето си по подаденото заявление,
съдът извършва преценка, както на наличието на положителните предпоставки, закрепени
в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 ГПК , така и следи за липсата на отрицателните,
съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предвижда, че заявлението следва да съответства на изискванията на чл. 127,
ал. 1 ГПК, т.е. следва да е налице пълна и ясна индивидуализация на вземането,
което се претендира, както и изложение на фактите, от които то произтича, така щото длъжника да прецени дали да
възрази срещу заповедта за изпълнение или не. Тази преценка съдът следва да
извърши преди преценката по съществото на всяко едно вземане.
В случая, съдът намира, че вземането за
неустойка срещу длъжника не е индивидуализирано в достатъчна степен.
Претенциите в заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по
начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното
вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника
срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство
и е необходимо да е налице идентичност между двата предмета, която се преценява
въз основа на заявлението и исковата молба (така О № 744/28.10.2010 г., по ч.т.д. № 731/2010 г., на ВКС).
В т. 9 от сезиралото първоинстанционния
съд заявление е посочена сума, претендирана като
неустойка, а в т. 12 е пояснено, че поради неизпълнение на договорни задължения
за предоставяне на обезпечение на длъжника е била начислена неустойка в размер
на 283.50 лв., след изтичане на срока за предоставянето му, до крайния падеж на
договора – 09.01.2018 г. Посочено е, че
тя по своя характер била санкционна, а не мораторна такава, и е била начислена еднократно от момента
на допускане на неизпълнението като била разсрочена на равни части и включена
към всяка от месечните погасителни вноски като съответно е дължима на падежната
дата на всяка вноска. Обезпечението се изразява в учредяване на поръчителство
като са посочени кумулативните условията, на които следва да отговаря лицето –
поръчител, които поначало са неизпълними, тъй като вероятността да съществува
лице, което да отговаря едновременно на всички поставени условия и едновременно
с това да е сред близките или познатите на кредитополучателя,
клони към нула и предварително поставят длъжника в невъзможност да изпълни това
си задължение, което е нарушение на принципа за добросъвестност при
договарянето. Липсват обосновани допълнителни твърдения, в кои клазуи от договора е уговорено предоставянето на
обезпечение, както и дължимостта на неустойката,
какъв е начина на определяне на размера на последната, както и кога и по какъв
начин настъпва изискуемостта на това задължение на
длъжника, на какво основание е разсрочено плащането на това задължение,
респективно е част от погасителния план. Още повече, че последният се подписва
при подписване на договора, към който момент няма как да е изтекъл срокът за
изпълнение на задължението на кредитополучателя да
предостави обезпечение (по твърдения в
заявлението за тридневен срок от сключване на договора). Отделно от посоченото, прави впечатление, че размерът на претендираната неустойка е идентичен по размер с
претенцията за такса за експресно разглеждане на документи.
Не е индивидуализирана в достатъчна степен и
претенцията за заплащане на разходи и такси за извънсъдебното
събиране на просрочени задължения. Посочено е, че претенцията възлиза общо на
сумата 245.00 лв., но не е налице индивидуализация по какъв начин е формиран
този общ размер, при наличие на твърдения, за различни по вид направени
разходи.
Задължение на заявителя е да индивидуализира
надлежно претенцията си по основание и размер, още повече, че в производството
по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи въз
основа на представени такива (така ТР № 4/18.06.2014
г., т.д. № 4/2013 г. на ВКС). След като закона
не изисква към заявлението да са представени доказателства за вземането, то
именно в заявлението, което очертава и предмета на спора, следва да е изложена надлежна
конкретизация на претенциите, както по основание, така и по размер, което в
случая не е сторено. Ако ответникът не е наясно, кои са фактите, които пораждат
вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него,
то той бива поставен в невъзможност да упражни адекватно правата си.
Принципно съставът на ВОС споделя и изводите
на ВРС досежно нищожността като неравноправни на
клаузите съдържащи претендираните неустойка за непредоставяне на обезпечение и разходи и такси за извънсъдебно събиране, поради което препраща към тази част
от мотивите на атакуваното разпореждане, на осн. чл.
275, вр. чл. 272 ГПК.
По изложените съображения се налага извода,
че депозираното заявление не отговаря на формалните изисквания на Закона,
поради което и в частта по претендираните неустойка
за непредоставено обезпечение и разходи и такси за извънсъдебно събиране, предмет на въззивната
частна жалба, подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенния
съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден
в обсъдените по-горе части.
Не така стои въпросът с претенцията за такса
за експресно разглеждане на документи. Въззивния съд
не споделя мотивите на първостепенния съд за липса на връзка между тази такса и
сключения договор. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда
възможност за кредитора да събира такси и комисиони
за допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит. Съставът на
ВОС намира, че таксата за експресно разглеждане на документи представлява
услуга, която по естеството си е свързана с договора за кредит, а именно с
неговото сключване като не съществува пречка да бъде уговорено разсроченото й
заплащане.
По изложените съображения разпореждането в
тази му част следва да бъде отменено и постановено издаване на заповед за
изпълнение за сумата 283.50 лв., такса за експресно разглеждане на документи.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 12264/20.03.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 2854/2019 г., по описа на ВРС, LXVI с. в частта, с която е оставено без
уважение искането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „В. Левски“, № 114, ет.
мецанин, представлявано от Т.Я.К.за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу М.М.И., ЕГН **********,***, за сумата 283.50 лв., такса за експресно разглеждане на документи И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „В.
Левски“, № 114, ет. мецанин, представлявано от Т.Я.К.срещу
М.М.И., ЕГН **********,***, за сумата 283.50
лв. (двеста осемдесет и три лева и 50 ст.), такса за
експресно разглеждане на документи, дължима по силата на Приложение №
1/01.11.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016 г., сключен с предходния кредитор – цедент
„Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* и Договор за паричен
заем № 5407311/05.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението - 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата 14.91 лв. (четиринадесет лева и 91 ст.), разноски по делото, на осн.
Чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр.
чл. 26 НЗПП.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
12264/20.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2854/2019 г., по описа на ВРС,
LXVI с., в останалите му обжалвани части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.