ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. Силистра , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500140 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на " БАНКА ДСК" АД - със седалище и адрес на
управление: гр. София ул. „Московска“ № 19, ЕИК: *********, представлявана Д. В. Р. -
юрисконсулт със служебен адрес: гр. Силистра, ул. „Симеон Велики" №50, сл, телефон:
086/878113, против Разпореждане № 833 ОТ 21.04.2021г. ч.гр.д. № 520/2021г. на СРС, с
което е отказано на банката издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против
АНН. АНТ. П. В ЧАСТТА относно претендираната възнаградителна лихва в размер на
1052,72 лева /хиляда петдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, и са редуцирани
присъдените разноски по делото до сумите от 122.38лв. /сто двадесет и два лева и тридесет
и осем стотинки/ за държавна такса и 42,66лв. /четиридесет и два лева и шестдесет и шест
стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови обжалваното разпореждане в отхвърлителната си част, заповедният
съд приел, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на 05.10.2020г., а банката
претендира договорна лихва до 30.12.2020г., т.е. след настъпването на предсрочната
изискуемост.
Жалбоподателят излага доводи в подкрепа на становището си. В жалбата се
коментира правната същност на заповедното производство и невъзможността на заповедния
съд да се разпростира извън пределите на обикновената проверка за редовност от външна
страна на документите установяващи правопораждащите факти в твърдяното облигационно
правоотношение между заявителя и посоченото, като длъжник лице. Жалбоподателят
приема, че пред заповедния съд са били налице всички законови предпоставки за издаване
на заповед за изпълнение въз основана документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.
Твърди, че дали след датата на получаване на изявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем се дължи възнаградителна или законна лихва, е въпрос по същество,
който не се включва в обхвата на формалната проверка, извършвана от заповедния съд и
след, като вземането е удостоверено в редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2 от
1
ГПК, и изискуемостта е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 418, ал. 1 от ГПК,
както и при липса на данни искането да се основава на неравноправни клаузи в договора,
сключен с потребителя, съдът следва да издаде заповед за изпълнение без да изследва
основателността на претенциите.
Твърди също, че предсрочната изискуемост е резултат от промяна в задължението на
солидарните длъжници, след упражняване на потестативно право на кредитора при
наличието и на двете предпоставки, императивно уредени като фактически състав,
пораждащ право на банка - заявител да получи предоставена главница по кредит преди
изтичане на уговорен в полза на длъжника срок (т.18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС).
Твърди, че съобразно договорна клауза е налице упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, връчено на кредитополучателя и на
съдлъжника на 05.10.2020г. Приема, че упражняването на правото да обяви задълженията по
договора се осъществява от сложен фактически състав включващ няколко действия
обхващащи различен по продължителност времеви период поради което моментът на
изявяването на волята на кредитора предшества довършването на фактическия състав на
предсрочната изискуемост и разликата в момента на упражняване на преобразуващото
изявление и счетоводното отчитане на последиците върху задълженията не представлява
необосновано счетоводно записване. В тази връзка се твърди, че само кредиторът може да
определи момента, в който да се позове на ефекта му. Ето защо жалбоподателят приема, че
отчитането на цялата главница като предсрочно изискуема на 30.12.2020г. и
преустановяването на начисляване на договорните лихви след тази дата е съответно на
последиците от достигналото вече до длъжника уведомление – цитира съдебна практика в
този смисъл.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане в частта, в която е отхвърлено
заявлението на „БАНКА ДСК“ АД, относно претендираната възнаградителна лихва, а в тази
връзка и сумата, с която е намален размера на присъдените разноски за платената държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение, като неправилно и незаконосъобразно и
въззивният съда да постанови издаване на ЗИ и ИЛ за сумата в размер на 1052,72 лева
/хиляди петдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща дължимата от
кредитополучателя и съдлъжника възнаградителна лихва, сумата от 21,06лв. /двадесет и
един лева и шест стотинки/, представляваща разликата между внесените от „Банка ДСК"
АД, и присъдените с обжалваното разпореждане разноски по делото за държавна такса,
както и сумата в размер на 7,34лв. /седем лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща разликата в дължимото съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и присъденото
юрисконсултско възнаграждение.
Претендира и сторените в настоящото въззивно производство разноски, включително
и юрисконсултско възнаграждение, доколкото банката се представлява от юрисконсулт.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна. За да
отхвърли частично искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
полза на банката заповедният съдебен състав приел, че предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита е настъпила на 05.10.2020г., когато на длъжниците е връчена
покана – уведомление от кредитора. Факта на връчването не се оспорва от представителя на
банката. В тази връзка и предвид обстоятелството, че с процесното заявление се
претендират лихви и за период след посочената дата съдът предвид указанията дадени в т. 2
от ТР № 3/2017 от 27.03.2019г. по т.д. № 32017г. на ВКС, приел, че неоснователно се
претендира договорна лихва след датата на обявената предсрочна изискуемост. Ето защо и
предвид спецификата на заповедното производство препятстваща възможността да се
установи частично дължимата до 05.10.2020г. договорна лихва първоинстанционният съд
2
отхвърлил тази част от претенциите изцяло. ОС споделя напълно така изложените
аргументи, към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК. Въззивния съдебен състав не
споделя изложените в жалбата аргументи досежно правомощията на заповедния съд при
преценка на заявените в заявлението по чл. 417 от ГПК, обстоятелства предвид
прогласеното в чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължение на съда да прецени наличие на
противоречие със закона или добрите нрави наличието на каквото би обусловило отказ от
издаване на заповед за изпълнение. Въззивният съдебен състав не споделя и доводите на
жалбоподателя изложени в подкрепа на тезата му, че предсрочната изискуемост на
задълженията по процесния кредит е настъпила на по късна дата след връчването на
съобщението за обявяването й на длъжника нито пък споделя мотивите на посоченото
решение на друг равен по ранг съд.
Съобразявайки изложеното ОС намира жалбата за неоснователна, което го мотивира
да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея разпореждане.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 833 ОТ 21.04.2021г. ч.гр.д. № 520/2021г. на РС
Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3