Р Е Ш Е Н И Е
№68
гр. Велико Търново, 27.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
При секретаря П.И. разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 854/ 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК
във вр. с чл.21, ал.2 от ЗНЗ.
Образувано е по жалба на М.И.Н. *** против решение от 26.06.2017 г. на Директора на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, с което е прекратена регистрацията му в бюрото като безработно лице на основание чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ, поради неизпълнение предписанията на трудовия посредник.
В жалбата се поддържат аргументи за незаконосъобразност на така обжалвания административен акт, тъй като жалбоподателят е положил всички усилия за изпълнение на препоръките на трудовия посредник- осъществил е контакт с работодателя, който му е изпратил длъжностната характеристика, снабдил се е с медицинско удостоверение за започване на работа и свидетелство за съдимост. Счита, че са налице обективни причини за неизпълнение на препоръката, изразяващи се в наличие на здравословни проблеми, за което е представен и документ за извършен преглед, но поради отказа на личния лекар д- р П. да му издаде болничен лист, не е могъл да ги удостовери по надлежния ред пред ответника. В жалбата е посочено, че жалбоподателят се е снабдил с необходимите документи за извършване на подбор от страна на работодателя, като няма умисъл при неявяването му пред него, доколкото са налице обективни факти. Представя доказателства за сезиране на ВТРП относно поведението на личния лекар д-р П., както и отговор на жалбата му от РЗОК. От съда се иска да отмени оспорваното решение, като материално и процесуално незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и поддържа така подадената жалба. В хода по съществото на спора, поддържа горните аргументи. В допълнителна молба след съдебното заседание претендира заплащането на вреди от ответника, представляващи невнесените здравни и социални вноски за периода от прекратяване на неговата регистрация до момента на подаване на жалбата.
Ответникът директорът на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, редовно призован не се представлява и не заема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок срещу индивидуален административен акт, неблагоприятен за жалбоподателя,в предвидения от закона преклузивен срок пред компетентния за това Административен съд Велико Търново. Процесното решение е връчено на жалбоподателя на 24.07.2017 г., а жалбата до съда е подадена на 03.08.2017 г., при което е спазен преклузивния 14 дневен срок за оспорване.
Предмет на настоящото производство е от 26.06.2017 г. на Директора на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, с което е прекратена регистрацията му в бюрото като безработно лице на основание чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ, поради неизпълнение предписанията на трудовия посредник. В мотивите на същото изрично е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил препоръките на трудовия посредник, доколкото е бил насочен към свободно работно място за длъжността „главен специалист“ в НВУ „Васил Левски“ Велико Търново, издадени на 15.06.2017 г.. Това е станало с плана за действие на безработно търсещо работа лице и насочващо писмо от 15.6.2017г. изготвени от ответник жалба по заявка вх. № 854/8.6.2017г. на НВУ В. Левски като в плана е посочен срок за изпълнение 26.6.2017г. а в насочващото писмо -20.6.2017г. Цитираното писмо не е попълнено в частите му „Интервюто, подборът не се проведе на … от. И адрес на работодателя или местопропровеждане на интервюто/ подбора. Посочено е още, че на 26.06.2017 г. при посещение в дирекцията и срещата с трудовия посредник в насочващото си писмо жалбоподателят е посочил саморъчно, че причините за това са здравословни, без обаче да представи медицински документ за заболяването си към тази дата. Прието е, че не са представени доказателства за уважителни причини за неявяването при работодателя, към когото е насочен жалбоподателя, което е основание за прекратяване на регистрацията му като безработен.
Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните и преценени поотделно и съвкупно доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, че жалбоподателят е регистриран като безработен по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 от ЗНЗ в дирекция „Бюро по труда“ гр.Велико Търново. Видно от приложения по делото план за действие на безработно търсещо работа лице, жалбоподателят, чрез подписа си се е съгласил да участва във всички съвместно планирани действия и да спазва предвидените срокове за изпълнение на съответните препоръки. Декларирано е, че е известен за възможността през първите три месеца от регистрацията му да получава информация за всички обявени свободни работни места на посочена от него електронна поща или на място в дирекцията – в зоната за самоинформиране или в съответния център. Декларирано е и, че жалбоподателят е уведомен, че при отказ за участие в изготвянето и изпълнението на плана за действие, чиято цел е извеждането му от състоянието на безработица, регистрацията му бюрото ще бъде прекратена. В плана е отразено, че на 15.06.2017 г. е дадена конкретна препоръка на жалбоподателя – насочване към свободно работно място (СРМ) при Националния Военен Университет- НВУ“В. Левски“ в качеството му на работодател за длъжността „Главен специалист“. Отразено е също така, че в срока за изпълнение на плана по отношение на насочването към работодателя НВУ - 26.06.2017 г., е налице немотивиран отказ на лицето, подписани от трудовия посредник и жалбоподателя.От представеното по преписката насочващо писмо се установява, че то е адресирано до работодателя НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, а негов адресат е жалбоподателя, той е насочен за заемане на работно място по заявка №854/08.06.2017 г., като е указан адресът на работодателя. Писмото е подписано от жалбоподателя и трудовия посредник. В частта на писмото, който е следвало да се върне в дирекция „Бюро по труда“ (раздел II), е изписано, че лицето поради заболяване не е успяло да се придвижи до 16 часа на 20.06.2017 г. при работодателя. Така или иначе това писмо не е било взето от жалбоподателя, като на 26.06.2017 г. в 8,54 часа, видно от отбелязването върху самото него, е направено писменото изявление на жалбоподателя, описано непосредствено по-горе С определение № 469/27.11.2017г. съдът, пир първоначалното гледане на делото е задължил ответника да представи заявка вх. № 854/8.6.2017г, Тези доказателства са ангажирани от ответник жалба с писмо рег. № 20-04-01-12/24.1.2018г., като е представено заверено копие на посочената заявка- спесификация за свободно работно място, която е със срок за изпълнение до 20.6.2017г, - л. 74 от адм.д.595/2017г. като по делото липсват доказателства , същият да е бил удължаван, поради което не става ясно защо в плана за действие е визирана дата 26.6.2017г,и как тя кореспондира с датата по заявката. На л.19 от делото се съдържат електронни писма, съответно от 17.6.2017г и 19.6.2017г. които сочат на наличие на кореспонденция между жалбоподателя и длъжностното лице от НВУ“В. Левски“ посочено в заявката, като последното го уведомява, че крайният срок е подаване на документи е 20.6.2017г, като посочените доказателства, поради тяхната недоказана автентичност и форма не са ценени от съда при първоначалното гледане на делото. В посочената заявка вх.№ 854/8.6.2017г. на работодателя, е посочено в частта“Описание на селекцията и подбора на търсещите работа лица“ е посочена процедура по предварителен подбор от трудов посредник и окончателен подбор от работодателя. Именно неяснотата относно извършения предварителен подбор от трудов посредник и данни, че жалбоподателят е участвал в него е намерено като съществено процесуално нарушение и причина за отмяна на решение № 41 от 23.2.2018 г. постановено по адм. д. 595/2017г. В изпълнение на тези указания на ВАС и на основание чл. 226 от АПК настоящата инстанция е изискала посочените доказателства, като от ответник жалба е депозирано писмо вх. № 154/7.2.2019г. от което е видно, че жалбоподателят не е участвал в такъв подбор, тъй като такъв се извършва на база документи, представени при регистрация, съгласно Технология за работа на дирекции“Бюро по труда“. Направо е бил насочен съ свободното работно място, като му е даден съответния срок за изпълнение.
Видно от представената от жалбоподателя карта за предварителен медицински преглед се установява, че на 19.06.2017 г. той е бил подложен на такъв преглед с оглед кандидатстването му за работа, анамнезата за минали заболявания и честотата им липсва, като е посочено, че лицето не съобщава такива, констатирано е, че лицето не е инвалид и е клинично здраво. Приложено е и свидетелство за съдимост, според което, лицето не е осъждано, като предназначението му е с оглед постъпването на работа на жалбоподателя.
Видно от представеното писмо на РЗОК от 11.07.2017 г., по повод на молба, депозирана от жалбоподателя, директора на РЗОК му е указал реда, по който следва да се избере общопрактикуващ лекар, който да му оказва доболнична помощ, като са цитирани текстове на НРДМД за 2017 г. Представен е и сигнал до ВТРП срещу д-р П. личен лекар на жалбоподателя ,отказал да му издаде болничен лист за 19.6.2017г. и следващите дни.
Посочените обстоятелства се установяват от представената пред съда преписка и събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Решението е валиден административен акт, тъй като е издадено от компетентен по материя,степен и територия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗНЗ регистрацията се прекратява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта, в конкретния случай актът е издаден от Директор „Бюро по труда“ гр.В.Търново, който е ръководител на съответното поделение на Агенцията по заетостта, където жалбоподателят е регистриран като безработен и това е компетентният орган по смисъла на чл. 16, ал 1 от ППЗНЗ.
Съдът намира, че обжалваното решение е формално законосъобразно като са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Същото е издадено в писмена форма, съдържа установените от административния орган факти и обстоятелства, посочване на правната норма, под чиито състав са подведени тези факти и обстоятелства, както и конкретно разпоредения правен резултат.
Спазени са съществените административно-производствени правила при издаването на решението, като е гарантирано проявлението на принципа на чл.7 от АПК. В конкретният случай ответникът е спазил изискванията на чл.15, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 АПК . Жалбоподателят е уведомен за започване на производството по прекратяване на регистрацията му като безработен, видно от представения и подписан от него план за действие, дадена му е възможност да прави възражения и сочи доказателства, поради което правото му на защита не е нарушено.
По приложението на материалния закон съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ, на която норма се е позовал ответника по делото „Регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато: не изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие“. Нормата съдържа две алтернативни хипотези. В случая от мотивите на процесното решение се установява, че ответникът е приел първата от тя, а именно – неизпълнението на препоръките на трудовия посредник.
В изпълнение на задължението по чл.15, ал.4 от ППЗНЗ ответникът е издал насочващо писмо до работодателя на 15.6.2017г, което е получено от жалбоподателя, като срокът за неговото изпълнение, както е посочено в отменителното решение на ВАС не съвпада нито със подадената от работодателя заявка, нито с посочената такава в плана за действие 26.6.2017г. Всъщност издаването и връчването на посоченото насочващо писмо е израз на препоръка, свързана с изпълнението на плана за действие на безработното лице, като тази препоръка е издадена от ответника в качеството му на трудов посредник по аргумент от чл.25, ал.6 от Устройственият правилник на Агенцията по заетостта, приет с ПМС 176 от 18.07.2016 г., обн., ДВ, бр. 56 от 20.07.2016 г., в сила от 20.07.2016 г. С него, в изпълнение на плана за действие, е препоръчано жалбоподателя да се яви при работодател, ползващ посредничеството на Бюрото по труда за наемане на работна сила чрез подаване на заявка №854/08.06.2017 г. по аргумент от чл.17, ал.2, т.3 от ЗНЗ.
Именно това несъответствие съществено е засегнало правата на жалбоподателя, поради своята неяснота, която следва да се тълкува в негова полза. Неправилно и взаимно- противоречащите са датите в плана за действие и насочващото писмо и заявката на работодателя, дължащи се на грешка на трудовия посредник. Същата е довело до невъзможност на лицето да изпълни задълженията си по ЗНЗ , и тази грешка не може да се вмени в негова отговорност. Това е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт.
На следващо място, с оглед изпратените доказателства при повторното разглеждане на делото се установява, че ответник жалба не е изпълнил точно подадената заявка от страна на работодателя, тъй като липсват доказателства, той в качеството си на трудов посредник да е извършил подбор на лицата, който да е препоръчан на работодателя, в чиито правомощия е извършването на окончателен такъв. Настина правилата за работа на Бюрото по труда, представените документи към момента на регистрация на безработния , установяващи неговата квалификация дават основание да се ползват при извършване на подбор по документи. Но такъв, в който да участва жалбоподателя въобще не е провеждан, поради което по делото по никакъв начин не става ясно дали жалбоподателят изначално е отговарял на изискванията на работодателя за заемане на посочената длъжност.
В този смисъл решението е в противоречие с целта на закона, която дава засилена защита на безработните лица, като ЗНЗ санкционира такива, които не изпълняват задълженията си произтичащи от регистрацията им като безработни лица, което обаче се дължи изцяло само на тяхно виновно поведение.
При този изход на делото разноски за жалбоподателя не се следват, тъй като не са поискани. Претендираните вреди, направени с нарочна молба след откритото съдебно заседание не са разноски по смисъла на чл. 143 от АПК. Претендираните такива следва да се търсят в отделно производство по ЗОДОВ.
Водим от горното, и на основание чл. 172 и сл. От АПК осми състав на Административен съд- Велико Търново
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.Н. *** , решение от 26.06.2017 г. на Директора на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, с което е прекратена регистрацията му в бюрото като безработно лице на основание чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ, поради неизпълнение предписанията на трудовия посредник.
ВРЪЩА
делото като
преписка на административния орган за продължаване регистрацията .на
жалбоподателя като безреботен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ