Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260012
гр. Добрич, 26.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на дванадесети
януари две хиляди и дванадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Т. д. № 198 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 198/2019 г. по описа на Окръжен съд -
Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 6201/30.09.2019 г. на
регистратурата на Окръжен съд -
Добрич, на С.Д.Ф. ЕГН **********
с наст. и пост. адрес гр. К., ул. „**“ № *, общ. К., област Добрич, с която ЗКЛИАД гр. София,
бул. „**“ № *, ЕИК **, при
условията на обективно съединяване са предявени следните искове:
иск за
плащане на сумата от 50 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени от Т.С.СVЕГН
********** при управление на лек автомобил „Р. М.“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност”
при ЗКЛИАД по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица
№ ***, със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата по увреждането – 17.05.2018 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 226, ал.
1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск за
плащане на сумата от 50 351.64 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, виновно причинени от Т.С.СVЕГН ********** при управление на
лек автомобил „Р. М.“ рег. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗКЛИАД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***, със
срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г., представляващи разликата между
получаваното преди пътно-транспортното произшествие – 22.02.2015 г., трудово
възнаграждение в размер на 380.00 лв. месечно и инвалидна пенсия за времето от
датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до 13.02.2053 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.09.2019
г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск за
плащане на сумата от 5 947.64 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от Т.С.СVЕГН
********** при управление на лек автомобил „Р. М.“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност”
при ЗКЛИАД по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна
полица № ***, със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г.,
представляващи разликата между получаваното преди пътно-транспортното
произшествие – 22.02.2015 г., трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв.
месечно и инвалидна пенсия, за времето от 23.08.2016 г. до датата на
предявяване на иска – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до датата на окончателното
изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. )
във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск за
плащане на сумата от 451.44 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, виновно причинени от Т.С.СVЕГН ********** при управление на лек
автомобил „Р. М.“ рег. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗКЛИАД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***, със
срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г., представляващи стойността на
закупените от ищеца лекарства и медикаменти, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 226, ал.
1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ответникът
ЗК „ЛИ“ АД гр. София оспорва иска по основание
и по размер. Оспорва вината на водача на МПС, механизма на ПТП,
пряката причинно-следствена връзка на вредите с настъпилото ПТП, размерът на
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Инвокирано е възражение е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Поискал е
да се отхвърлят исковете и да му се присъдят направените разноски по делото.
ЗД „Б. И.“ АД гр. София като трето лице – помагач на
страната на ответника.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С
влязла в законна сила на 17.02.2017 г. Присъда № 355/21.11.2016 г. по НОХД на
Районен съд – Варна, подсъдимият Т.С.СVе признат за виновен в това, че на 22.02.2015
г. в гр. Варан, при управление на МПС – л. а. „Р. М.“ рег. № *** нарушил
правилата за движение на ЗДвП – чл. 6, т. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил
телесна повреда на повече от едно лице – на С.Д.Ф. – тежка телесна повреда,
изразяваща се в тежка черепно – мозъчна травма с контузия на мозъка, в резултат
на което се е развил посттравматичен органичен мозъчен
синдром с травмена промяна на личността, определящ продължително разстройство
на съзнанието и средна телесна повреда на К.В.Р., изразяваща се в множествени
счупвания на 2, 3 и 4 –та метакарпални кости на лявата ръка, причинили трайно
затруднение на хватателната функция на горния ляв крайник за не по-малко от 1.5
– 2 месеца, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с чл.
343, ал. 1, б. „б“ във вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66 НК е
отложено с изпитателен срок от три
години.
С
влязло в законна сила на 23.08.2019 г. Решение № 5488/15.08.2018 г. на Софийски
градски съд по гр. д. № 6066/2018 г., ЗК „ЛИ“ АД е осъдена да заплати на С.Д.Ф.
следните суми: 230 000.00 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 22.02.2015 г. , заедно със законната лихва от
22.02.2015 г. до окончателното плащане; 2 925.21 лв., представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
имуществени вреди от произшествието – пропуснат доход, изразяващ се в разликата
между трудовото възнаграждение и обезщетението за временна трудоспособност и
пенсия за инвалидност за периода 22.02.2015 г. – 22.08.2016 г., заедно със
законната лихва от 17.05.2017 г. до окончателното плащане; 4 227.16 лв., представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
имуществени вреди от произшествието – разходи за лечение и медикаменти, заедно
със законната лихва от 17.05.2017 г. до окончателното плащане.
С оглед
обвързващата сила на пресъдено нещо на
констатациите на относно спорното право в мотивите на съдебния акт на
първостепенния съд по гр. д. № 6066/2018 г. по описа на СГС, настоящият състав
на Съда приема за безспорно установени следните факти: функционалната
зависимост на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия
причинител, вината за настъпването на ПТП е на водача на лекия автомобил, който е имал качеството на
застраховано лице към момента на настъпване на инцидента и естеството на
получените от ищеца увреждания – дифузна травма на главния
мозък, мозъчна контузия средно тежка степен, контузионни огнища слепоочно и
тилно вляво и високо слепоочно – теменно вдясно, субсурален хематом тилно
вляво, полифрагментарна фрактура на свода на черепа с разкъсване на подлежащата
твърда мозъчна обвивка, фрактура на основата на черепа – средна черепна ямка
вляво, пневмоцелафия, травматична руптура на тъпанчевата мембрана вляво,
отоликворея вляво, кръвотечение от ляво ухо, оток и подкожен хематом в лява
теменна област на главата.
С Експертно решение на ТЕЛК на
ищеца е призната 94 % трайно намалена работоспособност.
По делото е безспорно установено
възникването на нови имуществени и неимуществени вреди свързани с влошаването
на здравословното му състояние, а именно развитие на следтравматична епилепсия.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, при пътно-транспортното произшествие ищецът е
получил тежка открита и проникваща черепно- мозъчна травма, която синтезирано е
довела до следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на костите
на черепния покрив и основата с навлизане на костни парчета в черепната кухина,
което е довело до получаване на разкъсване на подлежащата твърда мозъчна
обвивка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, множествени контузии на
мозъчното вещество, навлизане на въздух в черепната кухина, травматично
разкъсване на тъпанчевата мембрана на ляво ухо с изтичане на ликвор и кръв в
ухото. Клинично черепно – мозъчната травма е довела до дифузна травма на
главния мозък, протекла с продължително коматозно състояние, развитие на
десностранна хемипареза, говорни нарушения, трайно отслабване на слуха,
психоорганичен мозъчен синдром и травматична епилепсия. Според авторитетното
мнение на вещото лице доц д-р д.м.н. В. Д., травмата е обусловила постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота. Налице е пряка и
непосредствена причинно – следствена връзка между пътно-транспортното
произшествие и развилата се следтравматична епилепсия. Вещото лице е констатирало, че първите прояви
на следтравматична епилепсия датират от 2017 г., като след проведени
изследвания, тази диагноза е приета през 2018 -2019 г.
Видно
от заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, преди претърпяната черепно-мозъчна травма с контузия
на мозъка, ищецът е бил психично здрав. Тежкото увреждане на мозъка в резултат
на пътно-транспортното произшествие е довело до ретроградна ( преди травмата ),
конградна ( по време на безсъзнателното състояние ) и антероградна ( след
периода на безсъзнание ) амнезия. Вещите лица д - С. и д – р К. са установили наличието на
частична сензорна ( възможност за възприемане на смисъла на речта ) и моторна (
възможност а се изговарят думите ) афазия, обуславящи трайно затруднение на
речта. В резултат на мозъчната контузия, ищецът страда от постконтузионен
органичен мозъчен синдром, органично разстройство на личността и симпотатична
епилепсия. Вещите лица са направили следните констатации в психичното състояние
на ищеца – интелектуално – паметово снижение, емоционално – паметови нарушения
и емоционално – волева неустойчивост. Ищецът живее в страх от появата на нов
епилептичен пристъп, чувствителен и критичен към себе си, живее с травмата от
миналите събития и катастрофата, самотен, с ограничени контакти, лимитиран
набор от дейности, с необективни възприятия за околния свят, с честа смяна на
настроенията, депресивни симптоми, засилена тревожност и идеализиране на
представата за собствения си Аз. Вещите лица дават неблагоприятна прогноза на
психичните настроения и невъзможност за възвръщане на предболестното ниво с
наличието на риск от задълбочаване на интелектуално – паметовото снижение и
поява на късни усложнения от психотичен характер – органични психози.
Експертите са категорични в заключението си за наличието на причинно –
следствена връзка между състоянието на ищеца и причинените при пътно –
транспортното произшествие травми.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на ищцовата
страна Д. Ф. Д.( баща на ищеца, чиито показания Съдът преценява на основание
чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната негова заинтересованост ) се установи кардиналната разлика в начина
на живот на ищеца преди и след пътно-транспортното произшествие, наличието на болки
и страдания у ищеца вследствие на развилата се епилепсия, както и
необходимостта от денонощно обгрижване на ищеца с оглед на развилата се
епилепсия.
Според
експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, разликата
между получаваното трудово възнаграждение от ищеца преди пътно-транспортното
произшествие и получаваната пенсия за времето от 23.08.2016 г. до датата на
подавана на исковата молба – 30.09.2019 г. е в размер на сумата от 5 947.64
лв.; като разликата между получавания минимален осигурителен доход от 380.00
лв. и получаваната от ищеца пенсия за инвалидност 253.34 лв., за периода от
датата на подаване на исковата молба – 30.09.2019 г. до датата на пенсиониране
– 13.08.2052 г. ( 32 години, 10 месеца и 12
дни ) е в размер на сумата от 50
351.71 лв.
При
така изяснената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковeте:
Предмет
на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице
срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ).
Договорът
за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ,
т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от
изричната норма на чл. 286, ал. 1 ТЗ.
С оглед
правилата за родовата подсъдност ( чл.
104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност
( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към
датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич
като първа инстанция.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
Исковете
са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат
по същество.
II. По основателността
на преките искове срещу застрахователя
по чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ):
С
договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – арг. чл. 223,
ал. 1 КЗ ( отм. ).
Член 259
КЗ ( отм. ) установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност
на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
По
силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 267,
ал. 1 КЗ ( отм. ).
Член 226
КЗ ( отм. ) урежда т. н. пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност”.
Прякото
право по своето съдържание е имуществено притезателно право.
Основанието
за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.
С
изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но
и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение
със застрахования.
Прякото
право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на
увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования
по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на
деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не
може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на
гражданската отговорност на застрахования.
Всички
промени в правото на обезщетение като увеличаване, намаляване на размера му или
прекратяването му водят до съответните промени и в прякото право.
Прякото
право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в
съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1
– 2015 – ОСТК.
Отговорността
на застрахователя в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) при застраховка
„гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.
Контроверсният
въпрос по делото е относно наличието на нови вреди – имуществени и
неимуществени в процесния казус.
Възможно
е след влизане в сила на решението да възникнат нови вреди. Те трябва да са
причинени пряко от противоправния резултат
- ПП – 4 - 1975. Поради това, че те не са обхванати от обективните
предели на силата на пресъдено нещо, за тях се дължи ново обезщетение, стига да
са включени в границите на гражданската отговорност – р. 591 – 1968 – I ГО.
Пострадалият
има основание да търси ново обезщетение, когато влошаването на здравословното
му състояние се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждане на
първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено, като
то е изискуемо от момента на влошаването – р. 191 – 2012 – III ГО.
В
разглеждания случай, тези предпоставки са налице, поради което Съдът приема, че
в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за
причинените му нови – имуществени и неимуществени вреди.
В
разглеждания случай са налице
предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ (
отм. ) за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищците нови имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно
произшествие на 22.02.2015 г., за което вината е на водача на МПС Т. С. С.,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗК „ЛИ“ АД по силата на договор
за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в полица № ***
със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г.
Водачът
на МПС Т.С.СVпри нарушение на правилата за движение по пътищата по
непредпазливост е причинил тежка телесна
повреда на пострадалия С.Д.Ф..
Противоправното
поведение на водача на МПС е в пряка връзка
с причинената на ищеца тежка телесна повреда.
С оглед
изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС
осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Деликтната отговорност на застрахованото лице
обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
По
силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател
се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на ищеца нови имуществени
и неимуществени вреди.
Искът
за имуществени вреди ( обезщетение за изгубена работоспособност по смисъла на
чл. 51, ал. 3 ЗЗД ), представляващи разликата между получаваното преди
пътно-транспортното произшествие – 22.02.2015 г., трудово възнаграждение в
размер на 380.00 лв. месечно и инвалидна пенсия, за времето от 23.08.2016 г. до
датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г., е доказан и основателен и следва
да се уважи в пълен размер с оглед заключението на вещото лице по съдебно
–счетоводната експертиза. В разглеждания случай, е налице съществена промяна в
състоянието на ищеца, обуславяща иска за увеличение обезщетението по чл. 51,
ал. 3 ЗЗД, каквато в решението по първия иск
Съдът не е могъл да предвиди и обоснове, но е във връзка с деликта – чл.
262 – 2020 - III ГО.
Искът
за имуществени вреди ( претърпени загуби по смисъла на чл. 82 ЗЗД ),
представляващи стойността на закупените от ищеца лекарства и медикаменти, е
доказан и основателен и следва да се уважи в пълен размер с оглед представените
по делото писмени доказателства – 14 броя фактури за закупени лекарства и
медикаменти за периода м. май 2018 – м. януари 2019 г.
Общото
правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Съгласно
цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория.
Справедливостта е само критерий за определяне размера на неимуществените вреди.
При
прилагането на критерия на
справедливостта следва да се отчитат въведените още от В хипотезата на чл. 52 ЗЗД въведените още Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга
пета на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна справедливост“ (лат.
iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек да бъде възстановено
след настъпването на една неправда в състоянието, което е съществувало преди
тази неправда; и на „разпределителна справедливост“ (лат. iustitia distributiva
), която изисква лицата в едно и също положение да търпят еднакви последици от
състоянието, в което се намират, т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат
паралелно – еднаквите по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация,
която да отговаря на действително преживените страдания.
Понятието
„справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи
обстоятелства – начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането,
степен, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания,
физическите и психологическите последици за увредения, възраст на увреденото лице,
промяната в живота на пострадалия и други фактори.
Неимуществените вреди, настъпили от
непозволено увреждане, съществуват обективно.
Обезщетението
за неимуществени вреди има само компесаторна функция.
Съдебната
практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи –
физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени
от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в
трайна и дълбока емоционална връзка
- ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания
от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.
Неимуществените
вреди обхващат комплекс от блага на човешката личност.
В
преамбюла на Конституцията на Република България правата на личността, нейното
достойнство и сигурност са обявени върховен принцип.
В
литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг
и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на
субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху
телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма,
право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н.
индустриална собственост и други ), така
и на блага, които не са предмет на права
- вж. Калайджиев, А.
Облигационно право. С., 2020, с. 366 – 367.
При
определяне на размера на вземането за неимуществените вреди на основание чл. 52 ЗЗД Съдът съобрази следните обективни и доказани факти по делото – възрастта на
пострадалия, който по време на произшествието е бил само на 28 години,
естеството на възникналото усложнение на здравословното му състояние – влошаване
на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в тежко интелектуално –
умствено снижение на интелектуално – паметовите функции и следтравматична
епилепсия, наличието на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка
между пътно-транспортното произшествие и развилата се следтравматична епилепсия;
безспорно установена от експертните мнения на вещите лица по
съдебно-медицинската и комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертизи; неблагоприятните изживявания на ищеца по повод проявата на
епилептичните пристъпи и търпените по повод на тях болки и страдания;
обусловеното от епилепсията трайно ограничение на нетрудоспособността на ищеца;
липсата на благоприятна прогноза за пълно оздравяване и възстановяване, която
предполага неимуществените вреди да се търпят и за в бъдеще за неопределено
време; обществено – икономическите условия в страната по време на проявлението
на вредите.
С оглед
гореизложените факти и обстоятелства, искът за неимуществени вреди се явява
доказан и основателен и следва да се уважи в пълен размер.
На основание
чл. 38, ал. 1 ЗА на адвоката на ищцата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 930.00
лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати сумата от 5 610.00
лв., представляващи държавна такса в полза на Съда.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника ЗД
„Б. И.“ АД гр. София, бул. „Д. Б.“ № *, ЕИК ****С оглед изложените
съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗКЛИАД гр. София,
бул. „**“ № *, ЕИК ** да заплати
на С.Д.Ф. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. К., ул. „**“ № *, общ. К., област Добрич сумата от 50 000.00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно
причинени от Т.С.СVЕГН ********** при управление на лек автомобил „Р. М.“ рег.
№ ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗКЛИАД по силата на
договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № ***, със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането –
17.05.2018 г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗКЛИАД гр. София,
бул. „**“ № *, ЕИК ** да заплати
на С.Д.Ф. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. К., ул. „**“ № *, общ. К., област Добрич сумата от 50 351.64 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от Т.С.СVЕГН ********** при
управление на лек автомобил „Р. М.“ рег. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗКЛИАД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***, със
срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г., представляващи разликата между
получаваното преди пътно-транспортното произшествие – 22.02.2015 г., трудово
възнаграждение в размер на 380.00 лв. месечно и инвалидна пенсия за времето от
датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до 13.02.2053 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.09.2019
г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗКЛИАД гр. София,
бул. „**“ № *, ЕИК ** да заплати
на С.Д.Ф. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. К., ул. „**“ № *, общ. К., област Добрич сумата от 5 947.64
лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно
причинени от Т.С.СVЕГН ********** при управление на лек автомобил „Р. М.“ рег.
№ ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗКЛИАД по силата на
договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № ***, със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015
г., представляващи разликата между получаваното преди пътно-транспортното
произшествие – 22.02.2015 г., трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв.
месечно и инвалидна пенсия, за времето от 23.08.2016 г. до датата на
предявяване на иска – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до датата на окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗКЛИАД гр. София,
бул. „**“ № *, ЕИК ** да заплати на адвокат Н.С.В. ***, със
служебен адрес гр. Добрич, ул. „Д-р И.
П.“ № *, ет. *, офис * сумата от 3 930.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА.
ОСЪЖДА ЗКЛИАД гр. София,
бул. „**“ № *, ЕИК ** да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от
5 610.00 лв., представляваща държавна такса.
Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника ЗД „Б.
И.“ АД гр. София, бул. „Д. Б.“ № *, ЕИК ****РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ
ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: