Р Е Ш Е Н И
Е № 260361
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми март
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка
Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16651 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Ш.Е.Х.,
че последният дължи на ищеца сумата от 749,18
лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 10.10.2017 г. – 15.07.2020 г. за обект,
находящ се в гр. П. ***, както и мораторна лихва в размер на 71,97 лв. за периода 31.12.2017 г. –
30.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.07.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 4212/ 03.08.2020
г. по ч.гр.д. № 9222 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, XXII гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № ***** в качеството си на ползвател – собственик,
на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П. ***. Посочва, че за процесния
период от 10.10.2017 г. – 15.07.2020 г. в обекта на ответника били предоставяни
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, за което били
издадени фактури. В имота на потребителя количеството предоставени ВиК услуги е
определяно при условията на липсващо измервателно устройство. Начислявано е
количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или 10 куб.м. месечно. В
карнета били поставяни подписи на потребителя, респ. на негов представител,
член на семейството му, живеещ в имота. Поради незаплащане на дължимите суми,
била начислена лихва за забава върху претендираната главница. Ищецът е поискал
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 9222 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, XXII гр.с.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за
заявителя е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли
за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Ш.Е.Х., чрез особения представител адв. В.И.Т.,
със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва ответникът да е
собственик на водоснабдения имот, както и начислените количества вода и размера
на претенциите. Оспорва липсата на измервателно устройство в имота, тъй като
във фактурите бил записан водомер № *****. Оспорва представените към исковата
молба копия от карнети. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 9222 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, XXII граждански
състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 4212/ 03.08.2020 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок са
предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите по
заповедта и по исковата молба, както по основание, така и по размер. Затова същите
са допустими и следва да се разгледат по същество.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период за обекта, находящ се в гр. П. ****, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество,
ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се
предоставят В и К услуги. По делото се установи, че по силата на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № **** от 20.12.2013 г. ответникът е
придобил собствеността по отношение на имота, находящ се в гр. П. ****,
представляващ ПИ с идентификатор № ***, ведно с построените в него две сгради с
идентификатори № **** и № ****. От това обстоятелство се извлича и качеството
на „потребител” на ответната страна, който има задължението да заплаща
потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла
на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и
К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник, които влизат в сила е едномесечен срок от публикуването им. С оглед
изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на закона.
На
следващо място, по делото се установи, че в имота липсва монтирано измервателно
устройство. За това обстоятелство се съди от показанията на разпитаната
свидетелка Й.. Последната изяснява, че в периода юни 2019 г. – ноември 2019 г.
е извършвала отчет в имота на ул. К. ***, като отчетът бил извършван по тарифа
поради липса на водомер. В имота пребивавали двама членове на семейството,
поради което били начислявани месечно по 10 куб.м. Фактът, че в счетоводството
на ищеца е заведен номер на водомер в имота не опровергава така приетото от
съда. По делото липсват данни, а и твърдения, в имота да е монтирано
измервателно устройство, посредством което да се извършва отчитането на
потребената вода. Поради това възраженията на ответника в този смисъл останаха
недоказани и като такива са неоснователни.
Начинът за отчитане на изразходваното от
потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от
2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера
на водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В
този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.
Предвид констатацията за липса на
водомер в процесния имот, начисляването на потребеното количество вода се
извършва по правилата на чл.25, ал.8 от ОУ. Посочената разпоредба гласи, че при
липса на индивидуални водомери месечното количество изразходвана питейна вода
се определя по 5 куб.м при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Задължение
на потребителя е да поддържа индивидуалния водомер в изправно състояние, като
при наличие на предписание от В и К операторът следва да предприеме действие по
отстраняване на повредата и монтиране на изправно устройство – чл.20 от ОУ. В
противен случай, начисляване на потребеното количество вода се извършва по
описаните по-горе правила, независимо от реално потребеното количество. Настоящият
случай е именно такъв. По делото се установи, че за процесния период в жилището
на ответника са пребивавали двама обитатели, поради което следва да се
начисляват по 10 кубически метра месечно съгласно описаните по-горе правила. За
процесния период ищецът е начислявал по 10 куб.м. на месец, поради което са
спазени посочените изисквания. Затова съдът приема, че исковата претенция е
доказана по основание и по размер.
По отношение на релевираното от
ответника възражение за погасителна давност. Процесните вземания представляват
периодични плащания, характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (така ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС). Като такива, тези вземания се погасяват по давност с изтичането
на тригодишен период от време съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД. Претендирите суми обхващат
периода от 3 години от депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК (от когато се счита за предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК), поради което не са погасени по давност.
Размерът на главната искова претенция се
установи, както от приложените към исковата молба писмени доказателства, така и
от изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл. 202 ГПК. За периода от 10.10.2017 г. до
15.07.2020 г. размерът на неплатените суми по партидата на ответника за
процесния водоснабден имот възлиза на сумата от 749,18 лв. В този размер е
исковата претенция на ищеца, поради което същата следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването предявения главен иск е присъждането на
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по член 410 ГПК – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на акцесорната искова
претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД: Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От представения опис на фактури
се установява, че процесните суми са фактурирани. Настъпил е падежът на всяко
едно от периодичните вземания на ищеца, като поради липса на доброволно
изпълнение от страна на ответната страна, същият дължи обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва. За периода по исковата молба размерът на
законната лихва е 71,97 лв., видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В този размер е исковата претенция
на ищеца, поради което същата следва да се уважи изцяло.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Общият размер
на сторените разноски от ищеца по делото е 610 лв., от които 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. – за ДТ; 120 лв. – депозит за вещо лице,
300 лв. – за възнаграждение за особен представител; 15 лв. – депозит за
свидетел. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, а именно – сумата от 75 лв., като на основание т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ш.Е.Х., ЕГН: **********,
адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: сумата от 749,18 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 10.10.2017 г. – 15.07.2020 г. за
обект, находящ се в гр. П. ***, както и мораторна лихва в размер на 71,97 лв. за периода 31.12.2017 г. –
30.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.07.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 4212/ 03.08.2020 г. по ч.гр.д. № 9222 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, XXII гр.с.
ОСЪЖДА
Ш.Е.Х., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 685 лева (шестстотин осемдесет и пет лева), представляващи съдебно
деловодни разноски, от които – 610 лева - съдебноделоводни разноски пред
първата инстанция и 75 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 9222 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XXII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
РЦ