Р Е Ш Е Н И Е
№ІІІ-148
гр.Бургас, 22.01.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена Лазарова
2.Мл.с. Красимир
Сотиров
при секретаря Жанета Граматикова,
разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №1313 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.437, ал.2 от ГПК.
Образувано е по повод на жалба с
вх.№8551/14.06.2018г., подадена в Бургаски окръжен съд от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №126, ет.2,
представлявано от Ивайло Дражев Атанасов- член на Съвета на директорите, с която се обжалва Постановление
за въвод във владение на недвижим имот от 13.06.2018г. по изп.д.№20188010400066
на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№801 в КЧСИ, район на действие: Бургаски районен
съд. Депозирана е допълнителна жалба с вх.№8575/14.06.2018г. от Хотелски
комплекс Черноморец“ ЕАД срещу
горепосочения акт на съдебния изпълнител. С разпореждане от 15.06.2018г.
жалбата е изпратена за администриране на съдебния изпълнител. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на
извършен въвод във владение предвид установено през 2000г. владение върху имота
от страна на жалбоподателя, предхождащо завеждането на делото, решението по
което се изпълнява от съдебния изпълнител. В допълнителната жалба са наведени
аргументи за установяване на владение върху процесния имот през м.10.2002г.
В постъпилите писмени възражения чрез ЧСИ
Трифон Димитров, от взискателя „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „172-ра“ №11, представлявано от Валери Апостолов- член на Съвета
на директорите,
чрез юрк. Милко Тодоров, е изразено становище за недопустимост и
неоснователност на подадената жалба. Изложени са твърдения, че от
доказателствата по делото се установява, че частният жалбоподател се легитимира
като наемател на имота, поради което правата му се явяват непротивопоставими на
взискателя по делото. Изложени са съображения относно истинността на приложен
към частната жалба Договор за наем от 30.05.2000г.
Между кориците на делото се намира
възражение, подадено от длъжника по изпълнението „Булгарконтрола“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: община Бургас, с.Ветрен,
вилна зона „Минерални бани“, ул. „10“ №23, представлявано от Ангелина
Атанасова- Управител, в което е изложено становище за основателност на
подадената жалба. Твърди се, че в процесния случай са налице законните
предпоставки на чл.523 от ГПК.
Представено е становище от съдебния
изпълнител, в което подадените жалби се оспорват като недопустими и като
неоснователни по идентични с гореизложените от взискателя аргументи. Направено е
искане за спиране на делото и изпращането му на компетентните органи поради
съставен неистински документ с цел осуетяване извършване на въвод във
владение.
Жалбата е с правно основание чл.435, ал.5 от ГПК срещу въвод във
владение на недвижим имот, поради което се явява процесуално допустима. По
съществото на спора настоящият съдебен състав достигна до извод, че подадената
жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Изпълнително дело №20188010400066
на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№801 в КЧСИ, с район на действие: Бургаски окръжен
съд, е образувано по молба на взискателя „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „172-ра“ №11, представлявано от Валери Апостолов- член на Съвета
на директорите, по
Изпълнителен лист №9/09.02.2018г.,
издаден по в.гр.д.№937/2016г. на Бургаски окръжен съд, 2 състав, с който
„Булгарконтрола“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: община
Бургас, с.Ветрен, вилна зона „Минерални
бани“, ул. „10“ №23, представлявано от Ангелина Атанасова- Управител, е осъдено
да предаде владението върху терен, с площ от 34 480 кв.м., включващ
попадащи изцяло в оградения терен ПИ с идентификатори 58356.503.319,
58356.503.322, 58356.503.323, 58356.503.324, 58356.503.325, 58356.503.327,
58356.503.328, 58356.503.329, 58356.503.332, 58356.503.333, 58356.503.334,
58356.503.346, 58356.503.447, 58356.503.448, 58356.503.449 и 58356.503.450,
реални части от ПИ с идентификатори 58356.503.318, 58356.503.305,
58356.503.315, 58356.503.316, 58356.503.317, 58356.503.326, 58356.503.330,
58356.503.331 и 58356.503.335 и сгради с предназначение: за
курортна/туристическа дейност с идентификатори 58356.503.326.1, 58356.503.326.2,
58356.503.326.3, 58356.503.326.4, 58356.503.326.6, 58356.503.326.10, сграда с
предназначение: за обществено хранене с идентификатор 58356.503.331.1 и сграда
с предназначение: склад с идентификатор 58356.503.331.2, всичките съгласно
Заповед №РД-18-106/09.12.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. На
13.06.2018г. е извършен въвод във владение на процесните имоти. Видно от
съставения протокол при извършването на въвод във владение съдебният изпълнител
е заварил в имота представител на дружеството- жалбоподател. Изложени са
аргументи, че намереното в имота трето лице не е длъжник по издадения
изпълнителен лист, както и че владее имота повече от 18 г. Посочено е, че
имотът е придобит по давност. Направено е искане за спиране, респ. отлагане на
въвода във владение. В съставения протокол е вписано, че третото лице е
представило Договор за наем, сключен на 30.05.2000г. между „Търговска къща”
ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.
„Славейков”, бл.1Б, вх.16, ет.6, представлявано от Ивайло Дражев Атанасов-
Управител и „Интрейд груп” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. „Цар Петър” №7, представлявано от Ивайло Дражев
Атанасов- Управител, със срок на действие 3 год. Между кориците на делото се
намира Договор за наем на недвижим имот от 21.10.2002г., сключен между „Интрейд
груп” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Цар Петър” 7, представлявано от Ивайло Дражев Атанасов- Управител и „КиК” ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Шейново” №3,
представляван от Димитър Калчев- пълномощник, със срок на действие 1 год. Съдебният
изпълнител е достигнал до извод, че не са налице годни доказателства, от които
може да се приеме, че е установено владение от страна на жалбоподателя, поради
което е пристъпил към извършване на въвод.
С Разпореждане №2855/05.09.2018г. на
жалбоподателя „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД са
дадени указания да посочи правното основание, въз основа на което твърди, че е
установено владение върху недвижимия имот- предмет на принудително изпълнение и
началния момент, в който е установено владението. На 10.10.2018г. е постъпила
молба от жалбоподателя, в която се посочва, че след прекратяване действието на
наемния договор през 2003г. жалбоподателят не е напуснал имота и е продължил да
го владее за себе си, като упражняваното държане е трансформирано във владение.
Твърди се, че последното жалбоподателят е осъществил както чрез собствените си
действия, чрез предходно фирмено наименование на дружеството- жалбоподател „Интрейд
груп” АД, така и чрез наемателя си „КиК” ООД.
Видно от справка в Търговски регистър не е налице вписване на фирмено
наименование „Интрейд груп” АД по
партидата на жалбоподателя.
Към жалбата е приложена декларация от
администратор/мениджър на хотелския комплекс, с която се декларира, че от
м.05.2000г. дружеството- жалбоподател стопанисва и упражнява фактическата власт
върху съответните недвижими имоти.
Относно обстоятелствата по стопанисване и осъществяване на фактическата
власт върху имота е допуснат свидетел при режим на довеждане. В съдебно
заседание от 13.11.2018г. процесуалният представител на жалбоподателя се е
отказал от допуснатото доказателствено средство.
Между кориците на делото се намират фактури за заплащането на наем от „КиК” ООД на „Интрейд груп” АД, за отделни месеци от
2002г., 2003г. и 2004г.
Представени са констативни протоколи на община Приморско, съставяни в
периода: м.07.2006г.- м.07.2010г., в които като наемател на „Хотелски комплекс
Черноморец” е вписан „КиК” ООД.
Правните изводи, до които достигна съдът са следните:
Въвод във владение
представлява принудителното отнемане и предаване на недвижим имот от съдебен
изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.522 от ГПК условие да се извърши въвод
във владение е в деня на осъществяването на изпълнителното действие имотът да
се намира във владение на длъжника. В случай, че в имотът се намери трето лице,
различно от длъжника, посочен в изпълнителния лист, е налице колизия между
правата на взискателя, произтичащи от изпълнителния лист и правата на третото
лице. С Тълкувателно решение №3/2017г. на ВКС, т.1, е прието, че в последния случай въвод
във владение е допустим ако е установено владение от трето лице след завеждане
на делото, по което е издадено изпълняваното решение. Върховната съдебна
инстанция е посочила, че съдебният изпълнител е оправомощен да извърши проверка
дали това лице има качеството на владелец и откога датира владението му, като удостовери
в протокола начина, по който е установил двете обстоятелства. В съдебната
практика се поддържа, че третото лице, което е правоприемник на владението и на
свързаното с него задължение да се предаде имота на правоимащото лице, е
обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което е установено
съществуването на задължението спрямо предишния му носител. С оглед на горното
длъжникът по изпълнителния лист и третото лице, придобило владението върху
спорния имот от последния не могат да се позовават на текла по време на процеса
придобивна давност. Единствено трето лице, което е придобило владението върху
имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняемото решение не
е обвързано от силата на пресъдено нещо и спрямо него не е допустимо
извършването на въвод във владение. В последната хипотеза извършването на въвод
във владение е незаконосъобразно, както и е незаконосъобразно същият да бъде
отлаган на основание чл.523, ал.2 от ГПК, като защитата на третото лице се
реализира по реда на чл.435, ал.5 от ГПК.
В
настоящия случай единственият възможен извод е, че „Интрейд груп” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Петър” №7, представлявано от Ивайло Дражев
Атанасов- Управител и „КиК” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. „Шейново” №3, представляван от Димитър Калчев-
пълномощник се явяват държатели на процесния обект. По делото не са представени
доказателства, от които може да се приеме, че е налице установяване на
владение, чрез промяна на намерението, с което се упражнява фактическата власт от
страна на горепосочените две търговски дружества върху имотите, формиращи
„Хотелски комплекс Черноморец”. Промяната на намерението следва да е
обективирана в конкретни действия, запълващи съдържанието на правомощията на собственика,
които да покажат на последния, че фактическата му власт върху имота е
отблъсната. Държането на имот от трето лице към момента на извършване на въвод
във владение не представлява основание въводът да бъде отложен, респ. да бъде
приет за незаконосъобразен.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че в процесния случай съдебният изпълнител правилно е
извършил въвод във владение, поради което достигна до
извод, че принудителното
изпълнение е осъществено законосъобразно, а частната жалба е неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№8551/14.06.2018г. и жалба
с вх.№8575/14.06.2018г. и двете подадени от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.
„Стефан Стамболов“ №126, ет.2, представлявано от Ивайло Дражев Атанасов- член
на Съвета на директорите, срещу Постановление за въвод във владение на недвижим имот
от 13.06.2018г. по изп.д.№20188010400066 на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№801 в
КЧСИ, район на действие: Бургаски районен съд, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.