Решение по дело №755/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2021 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20202200500755
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 17.02.2021 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                             КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 755  по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260141/13.10.2020 г. по гр. дело № 1242/ 2020г. на Районен съд Сливен, с което е признато за установено в отношенията между страните, че А.В.Х. ЕГН ********** ***, дължи на „ЮБЦ" ООД , ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No **, вх. В, ет. 8, сумата от 143,10 лв., съставляваща стойността на потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на мобилни услуги, сключен между ответника и Теленор България” ЕАД, сумата от 62,46 лв., съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора равняваща се на три абонатни такси и сумата от 36,29 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.03.2018 г. до 06.12.2019 г., прехвърлени с договор за цесия на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.12.2019 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3998/16.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6923 по описа за 2019 г. на Районен съд Сливен. Осъден е А.В.Х. ЕГН ********** *** да заплати на „ЮБЦ" ООД , ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No **, вх. В, ет. 8 сумата от общо 485 лв, представляваща разноски пред първата инстанция за държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 385 лв.разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 6923 по описа за 2019 г. на Районен съд Сливен.

Против решението е подадена въззивна жалба от особения представител на ответника, в която се твърди, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен и не отговаря на фактическата обстановка по делото, установена и в хода на съдебното дирене и съдебната практика. При неправилно ценена фактическа обстановка и правните изводи на съда са неправилни. От една страна съдът приел, че между цедентът на ищцовото дружество, в качеството му на оператор, от една страна, и ответникът, в качеството му на потребител от друга страна, е сключен договор за мобилни услуги и му били издавани фактури за клиентски номер ********* съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор. Ответникът сключил с него договор за ползване на мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса от 24,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него. Не е отчетено обстоятелството, че договорът за цесия е сключен преди част от вземането да възникне. Видно от писмените доказателства е, че в конкретния случай не може да е предмет на цесия вземане след датата 12.07.2019 г. Иска се да бъде отменено изцяло решение № 260141/13.10.2020 г. по гр. д. 1242/2020г. по описа на Районен съд Сливен, като неправилно, незаконосъобразно и не отговарящо на фактическата обстановка по делото, установена в хода на съдебното дирене и в противоречие със съдебната практика и вместо него да се постанови съдебен акт с който да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове от дружество „ЮБЦ” ООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № **, вх. В, ет.8, представлявано от законния представител - управител Ю.Б.Ц., действащо чрез процесуалния си представител адв. В.Г. от САК срещу А.В.Х. ЕГН ********** *** като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

          В с.з. за въззивника се явява особен представител, който поддържа подадената жалба.

          За въззиваемото дружество не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между цедентът на ищцовото дружество, в качеството му на оператор, от една страна, и ответникът, в качеството му на потребител от друга страна, е сключен договор за мобилни услуги и му били издавани фактури за клиентски номер ********* съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор. Ответникът сключил с него договор за ползване на мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса от 24,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици. Поради това са неоснователни възраженията на особения представител, свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника и същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор. С връчването на уведомлението за извършената цесия на особения представител на длъжника  е налице редовно уведомяване.

Съгласно чл.26 от Общите условия, неразделна част договора, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.27 от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. За претендираните от ищеца суми са били издадени фактури, като в уговорения срок за заплащането им не е налице изпълнение от страна на ответника.

          Несподелими са доводите в жалбата,  че договорът за цесия е сключен преди част от вземането да възникне. За претендираните от ищеца суми са били издадени фактури, като в уговорения срок за заплащането им не е налице изпълнение от страна на ответника.

          Законосъобразно и обосновано районният съд е уважил и претенциите  с правно основание чл.92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Мотивите изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което е излишно да се преповтарят.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 510 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция както и внесен депозит за особен представител.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260141/13.10.2020 г. по гр. дело № 1242/ 2020г. на Районен съд Сливен.

 

ОСЪЖДА А.В.Х. ЕГН ********** ***, да заплати на „ЮБЦ" ООД  ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No **, вх. В, ет. 8, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция както и внесен депозит за особен представител.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: