Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 30.10.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – І СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
участието на секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 99 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното
ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр. София, е предявил срещу И.Н.С. ЕГН ********** *** иск за заплащане на
сумата от 3150,65 лева, представляваща изплатено от Гаранционния фонд
обезщетение по щета № 120054/20.01.2015, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на иска, както и направените разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е изплатил претендираната сума на основание
чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ и споразумение между компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. на Националното бюро на Франция по щета
№ 120054/20.01.2015 г. и представлява обезщетение за имуществени вреди във
връзка с ПТП, настъпило н 28.09.2012 г. във Франция, при което е бил увреден
л.а „Волво В40“, рег. № ***. Виновен за произшествието е бил И.С., който е
управлявал лек автомобил „Форд Транзит“ рег. № ***, който към датата на ПТП не
е имал застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът
е призован по реда на чл. 47 ГПК, тъй като не е намерен на регистрирания му
постоянен и настоящ адрес, като назначеният му особен представител представя
писмен отговор прави възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното
от фактическа страна:
Съгласно
представения двустранен констативен протокол за ПТП на територия на Република
Франция на 28.09.2012 г е настъпило ПТП между лек автомобил „Форд Транзит“,
рег. № *** и лек автомобил „Волво“, рег. № ***. В протоколът е отбелязано, че виновен за
произшествието е И.Н.С., който е управлявал автомобила рег. № ***.
Видно
от представеното писмо, реф. № N/12G/20503/GAN,
на 19.11.2013 г. в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е
постъпило писмо от Централното френско
бюро на застрахователните дружества, с което е поискана информация относно
застрахователя, при който е бил застрахован лекия автомобил рег. № ***.
С
писмо от 02.12.2013 г. Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи е уведомило Централното френско бюро на застрахователните
дружества, че лекият автомобил „Форд Транзит“, рег. № *** не е бил застрахован
към датата на настъпване на ПТП и е потвърдено, че автомобилът е с обичайно домуване в Република България.
На
06.11.2014 г. в Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи е постъпило искане от
Централното френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП за заплащане
на сумата от 1569,95 евро, включваща стойността на причинената щета в размер на
1365,17 евро и направени разходи в размер на 204,78 евро, като е посочено че
застрахователя на лекия автомобил рег. № *** не е установен. Във връзка с
искането е образувана преписка по щета реф № GF-13-908-F
на НББАЗ.
Съгласно
приложеното по делото платежно нареждане от 09.12.2014 г. Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи е
изплатило на Централното френско бюро на застрахователните дружества сумата от
15 273,31 евро, в която е включена и сумата по щета реф № GF-13-908-F.
Установява
се от представената справка от базата данни на Информационния център към
Гаранционния фонд, че за лекия автомобил рег. № *** към 28.09.2012 е нямало
действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
Във
връзка с направеното плащане и по искане на НББАЗ от 15.01.2015 г. в
Гаранционния фонд е образувана преписка по щета № 120054/20.01.2015 г., която е
приключила с доклад, в който е посочено, че съществува основание за регрес
срещу виновния водач, като сумата за възстановяване е 3150,90 лева.
От
приложеното платежно нареждане от 02.02.2015 г. се установява, че Гаранционният
фон е изплатило на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
сумата от 3150,65 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи
Към
датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие и към датата на
изплащане на обезщетението е действал Кодекса за застраховането, обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от
01.01.2006 г., отм.,ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.288а,
ал.1, т. 1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на
територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят
Разпоредбата на чл. 288а, ал. 3, вр. чл. 288, ал.
12 КЗ (отм.)
урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за
платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на
вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на
договор за застраховка "Гражданска отговорност". Възникването на
спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните юридически
факти: 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за
причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
(непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с
използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята
деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност".
Установяването на тези обстоятелства са в доказателствена тежест на ищеца.
Съобразно установените по делото факти съдът приема за
осъществени всички материални предпоставки, включени във фактическия състав,
обуславящ възникването на спорното регресно право - представен е двустранен
констативен протокол, от който е установено, че възникналото на 28.09.2012 г.
на територията на Република Франция ПТП е по вина на водача на л.е. „Форд
Транзит“, рег. № *** И.Н.С.. От представените от Централното френско бюро на застрахователните
дружества доказателства се установява и размерът на причинените щети. Българското
бюро на автомобилните застрахователи е изплатило заплатено от френския компенсационен
орган обезщетение за имуществени вреди, като тази сума е възстановена от страна
на Гаранционния фонд.
В този случай, след като е установено, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие за лекия автомобил не е имал
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, то
Гаранционният фонд е встъпил в правата на увреденото лице. По делото са
представени и надлежни доказателства за това, че ищецът на 02.02.2015 г. е
платил в полза на НББАЗ 3150,64
лева, представляваща левовата равностойност на сумата, която е била платена от
бюрото в полза на Централното френско бюро на застрахователните дружества и
представлява обезщетение за причинени имуществени вреди и разходите за
определяне и изплащане на това обезщетение в съответствие с чл. 288, ал. 8 КЗ
/отм./. Основанието за заплащане на обезщетението е обстоятелството, че ответникът не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка
"Гражданска отговорност".
По отношение на възражението на особения представител
на ответника за погасяване на претенцията на ищеца по давност съдът намира
следното:
Съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно т.14 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г., Пленум на ВС,
за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и следващи ЗЗД, а течението й започва
от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите
лица, което разбиране е приложимо и към регресното вземане на Гаранционния фонд.
В случая това е моментът на извършеното плащане от страна на ищеца по регресния
иск, осъществено на 02.02.2015 г. и давностният срок е следвало да изтече на
02.02.2020 г. Съдът съобрази, че 02.02.2020 г. е неделя, а съобразно правилото
на чл. 60, ал. 6 ГПК когато последният ден от срока е
неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, който в случая е
03.02.2020 г. Макар и делото да е образувано на
04.08.2018 г., от представената разписка /л. 46/ е установено, че исковата
молба е предадена на куриер на 03.02.2020г., т.е. в последния ден, когато
изтича давността на вземането. От своя страна съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е
станало по пощата, поради което и според
настоящия състав вземането на ищеца не е било погасено по давност.
В този смисъл съдът намира, че така предявеният иск е
изцяло основателен, поради което и следва да бъде уважен.
По
разноските
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски – в случая внесен депозит за
особен представител на ответника, платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Н.С. ЕГН ********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София сумата от 3150,65 лв. /три
хиляди сто и петдесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
изплатено от Гаранционния фонд обезщетение по щета № 120054/20.01.2015, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на иска – 03.02.2020 г., , както и сумата от 755,03
лв. (седемстотин петдесет и пет лева и три стотинки) разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)