Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 20.07.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ Х.
при участието на
секретаря Татянка Гавазова, като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 941 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0906-000931 от 10.09.2020 г. на Началник група
към сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на Д.Х.К. ***, административни
наказания на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.179,
ал.6, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, а на основание Наредба № Із-2539
на МВР са му били отнети 8 контролни точки, за нарушения на чл.140, ал.1 и
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят К., който го е обжалвал
и моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно издадено.
Сочи, че наказателното постановление е било издадено при неизяснена фактическа
обстановка и че посочените нарушения не са били извършени. Счита, че
показанията на посочените като свидетели-очевидци не установяват по безспорен
начин извършването на нарушенията, не установяват дали действително автомобилът
е бил управляван по описания в АУАН и НП начин. Изтъква, че във въпросния ден
на адреса в с.Д., ул.„Д.А.“ № 5 се е извършвал въвод
във владение от ЧСИ, по изпълнително дело образувано от „К КК“ ЕООД, с
управител К.П., който е и подател на сигнала, във връзка с който му е бил
съставен и АУАН. Сочи, че до датата на въвода в имота
са били складирани автомобили оставени за ремонт и които не са били в движение.
Твърди, че за да освободи имота се е наложило автомобилите да бъдат натоварени
на камион тип „пътна помощ“ и че автомобилите не са били управлявани по смисъла
на ЗДвП, а са извършвали само маневри, за да могат да бъдат натоварени. Твърди
също така, че всички автомобили, които са били годни за движение по пътя са
били с поставени на съответните места регистрационни табели. Във връзка с тези
си твърдения, по-нататък в жалбата сочи, че всички маневри с посочения в НП
автомобил са били извършвани на не повече от 50 метра до чакащия камион с
платформа, за да е могло да бъде спазен срока и указанията на частния съдебен
изпълнител. Позовава се и на разпоредбата на чл.25 от ЗАНН, като в тази връзка
сочи, че въпросният автомобил е бил собственост на „Д-Д.М.“ и че жалбоподателя
е действал е от името и за сметка на собственика, с който е бил в служебно
правоотношение и следователно не следва да носи административнонаказателна
отговорност.
В съдебното заседание, в което е бил даден ход на съдебните прения, редовно
призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адвокат Р.С. от
САК, който пледира за отмяна на обжалваното НП. Сочи, че от събраните по делото
доказателства не се установяват по безспорен начин описаните в НП нарушения.
Прави обстоен анализ на свидетелските показания и най-вече на тези на свидетеля
К.П., като изтъква, че необосновано актосъставителят е подвел изводите си за
наличието на извършените нарушения единствено на неговите показания, а е
пренебрегнал останалите такива, с част от които си противоречат. Подробно
процесуалният представител развива и доводи относно наличието на предпоставки случаят
да бъде определен като маловажен и се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира
и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено
в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди наказателното постановление. Направили са възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че такова е претендирано от жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите
П.С.С., Н.С.К., К.К.П. и П.Л.Л., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 20.08.2020 г. до директора на ОД на МВР Ловеч постъпил сигнал от
свидетеля К.К.П., в качеството му на управител на „К
КК“ ЕООД – гр.Ловеч /л.12/, в който било посочено, че на 18.08.2020 г. Д.Х.К. ***
административно нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като
управлявал автомобил марка „Ф.К.“ без поставени регистрационни табели и
технически неизправен – без предна броня, без фарове и пътепоказатели.
По сигнала била назначена проверка, с която бил натоварен свидетелят П.С. –
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч. Били снети писмени сведения
от подалия сигнала К.П., от свидетелите Н.К. и П.Л., от жалбоподателя Д.К. и от
лицето К. Н. П. /л.13-17/. Събрани били и писмени доказателства касаещи
собствеността на автомобила „Ф.К.“ и техническата му изправност /л.18-19/.
Свидетелят С. приключил проверката с доклад /л.10-11/, в който посочил, че
сигналът е основателен.
На 02.09.2020 г. свидетелят С. съставил на жалбоподателя Д.К., в негово
присъствие АУАН бланков № 013830 /л.5/, в който посочил, че на 18.08.2020 г.,
около 17:45 часа, в с.Д., по ул.„Д.А.“ № 5, с посока на движение към
ул.„Търговска“, управлявал товарен автомобил „Ф.К.“, тъмен на цвят, без
поставени регистрационни табели. Актосъставителят посочил и че по сведение на Д.К.
автомобилът е регистриран с № ** **** **и е собственост на ЕТ „Д-Д.М.“.
Квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбите на чл.140, ал.1
и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Като свидетели – очевидци по акта били посочени и го подписали К.П. и Н.К..
По така съставения акт жалбоподателят К. вписал като възражение, че колата
е разглобена за ремонт и го накарали да напусне обекта, в който работи, поради
което я е придвижил, за да я натовари на платформа. Подписал акта и получил
препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Д.К. да е представил
пред наказващия орган писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 10.09.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 20-0906-000931, като описаната в акта фактическа
обстановка изцяло била отразена и в него, като освен обстоятелството, че Д.К. е
управлявал МПС без поставени регистрационни табели, в допълнение наказващият
орган посочил и обстоятелството, че автомобилът бил и технически неизправен –
без фарове отпред, както и че АУАН е бил съставен по материали, във връзка със
сигнал с вх.№ 295000-8229/20.08.2020 година. Наказващият орган квалифицирал
тези действия на жалбоподателя К. като нарушения на разпоредбите на чл.140,
ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, на което табелите с регистрационен номер не
са поставени на определените за това места и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП –
движи се с незначителна техническа неизправност на ППС. Наложил на К. предвидените
в чл.175, ал.1, т.1 и чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП санкции „глоба” и „лишаване от
правото да управлява МПС”.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи
/л.21-22/.
Актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат
визираните в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, спазена е също
така и процедурата по чл.43 от ЗАНН, поради което съдът не констатира да са
били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
наказателното постановление на формално основание.
Разгледана по същество обаче, жалбата е основателна.
Изпълнителните деяния и на двете вменени на жалбоподателя К. нарушения, се изразяват
в управление на МПС по пътища отворени за обществено ползване, като специфичният
елемент от обективната страна на състава по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е без на
превозното средство да били поставени табелите с регистрационните номера на
съответните за това места, а на състава по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП се състои
в наличието на незначителна техническа неизправност. В този смисъл, в АУАН и НП
се твърди, че жалбоподателят К. е управлявал автомобила марка „Ф.К.“ по улица в
с.Д., който е нямал поставени регистрационни табели и нямал също така фарове
отпред. Тъй като актосъставителят С. не е очевидец и е съставил АУАН по писмени
данни, то описаните обстоятелства при извършване на нарушенията се основават на
данните дадени от свидетелите К.П. и Н.К., за които е посочено, че са очевидци
на случилото се. Но заедно с писмените сведения от тях /л.13-14/, такива са
дали още освен жалбоподателят К., то и свидетелят П.Л. и още едно лице – К. П.
/л.15-17/. Още тогава, а впоследствие и при писмените възражения направени в
АУАН, както и от изложеното в жалбата, Д.К. е развил тезата, че само е
премествал автомобила от двора на имота, който е ползвал и който е следвало да
опразни по разпореждане на частен съдебен изпълнител, до мястото, където е бил
спрял товарен автомобил с платформа за транспортиране на автомобили. Сведения в
тази насока са дали и К. П., както и П.Л.. Последният, в качеството си на
свидетел в настоящето производство потвърждава, че е помагал на жалбоподателя
да освободят имота от намиращите се в него автомобили, но е категоричен, че са
ги товари на платформа, която се е намирала малко по-нагоре по улицата, тъй
като не е било възможно репатриращият автомобил да влезе в имота. Спомня си за
автомобила марка „Ф.К.“, тъй като същият бил приготвен за боядисване и че са го
качили на платформата на собствен ход, без да го бутат. Тези твърдения на
жалбоподателя, както и сведенията които свидетелят Л. и К. П. са дали не са
били проверени от актосъставителя преди съставянето на АУАН. Безрезервно, както
актосъставителят, така и наказващият орган, за установяване обстоятелствата по
случая са кредитирали единствено дадените от К.П. и Н.К. сведения и са
пренебрегнали тези в обратния смисъл и сочещи конкретни причини за действията
на К.. В тази връзка не са били съобразени влошените отношения между свидетеля К.П.
и жалбоподателя К. - факт, който безспорно се установи по делото и който и
самият П. потвърждава. Това още веднъж идва да покаже, че изнесеното в сигнала
на К.П. е следвало много по-прецизно и детайлно да бъде изследвано, преди да се
пристъпи към ангажирането на административнонаказателната
отговорност на Д.К., най-малкото защото К.П. е подател на сигнала и логично е
същият да е заинтересован в уличаването на К. в извършването на нарушение. Не
без значение е и обстоятелството, че свидетелката К. е приятелка на П.. В тази
връзка, при внимателната съпоставка на показанията на разпитаните по делото
свидетели се установяват противоречия относно разстоянието откъдето свидетелят П.
твърди, че наблюдавал как жалбоподателят се качил и управлявал автомобила
„Фолксваген“. П. твърди, че от магазина, от който пазарувал и наблюдавал
ситуацията до имота, от който са били изкарвани автомобилите имало около 40-50
метра разстояние, докато свидетелят Л. сочи, че разстоянието е значително
по-голямо, около 200 метра. Освен това, в писмените сведения жалбоподателят К.,
както и П.Л. и К. П. са посочили местата, където са били спрени платформите, с
които според данните от тримата са били извозвани намиращите се в обекта
автомобили, вкл. и въпросният „Ф.К.“. Ето защо е следвало, преди да бъде
съставен АУАН, обстоятелствата сочени и от двете заинтересовани страни да бъдат
проверени, а именно : действително ли от мястото на което твърдят, че са се
намирали К.П. и Н.К. е имало видимост и то такава, че да позволява ясно да се
възприемат твърдените в писмените им сведения обстоятелства, възможно ли е било
на пътя пред имота, от който са били изкарвани автомобилите да спре камион с
платформа за репатриране на автомобили или по-нагоре по улицата. Това са все
обстоятелства от значение за установяване обективната страна на вменените
нарушения, а не на последно място и субективната такава, доколкото и двете
нарушения са с форма на вина пряк умисъл. Последната също следва да бъде
доказана по категоричен и несъмнен начин и то при положение, че още по време на
извършената преди съставянето на АУАН проверка са били налице данни за
извършени от Д.К. маневри с цел автомобилът да бъде натоварен на платформа, а
не толкова на управление на МПС в качеството на водач и участник в движението
по смисъла на ЗДвП и в частност по смисъла вложен в разпоредбите на чл.175,
ал.1, т.1 и чл.179, ал.6 от ЗДвП. Умисълът, като елемент от субективната страна
на нарушението не може да се предполага, а следва да е безспорно установен,
като тежестта за това тежи върху наказващия орган.
В случаят и наказващият орган не е
изпълнил прецизно и в пълнота вменените му с нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН
задължения, а именно : преди да издаде НП да провери АУАН относно неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните
доказателства, а такива към този момент са били налице. И при наличието на
възражение от страна на Д.К. и писмени сведения, които са били в противоречие с
описаните в АУАН обстоятелства при извършване на нарушението и доказателствата,
които го потвърждават, е следвало да провери и разследва тези спорни
обстоятелства. Като не е сторил това, наказващият орган е издал едно
необосновано НП, вменявайки на жалбоподателя нарушения, за които в хода на
съдебното следствие не се установи по безспорен и категоричен начин, че са
извършени от жалбоподателя К. и че са извършени виновно.
Ето защо, поради така изложените съображения, наказателното постановление
се явява незаконосъобразно издадено и двете му части и съответно следва да бъде
отменено.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
следва да бъде осъдена ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора (в чиято структура
е наказващия орган, издал обжалваното НП), да му заплати направените по делото
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер
от 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 898846
от 02.02.2021 г. /л.39/ и следва да бъде присъдено в
пълния му размер, независимо от направеното от въззиваемата страна възражение
за прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН. Изплатеното възнаграждение не е
прекомерно, тъй като е в рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-000931
от 10.09.2020 г. на Началник група при сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което на Д.Х.К. ***, ЕГН : **********, са наложени административни
наказания на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.179,
ал.6, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, а на основание Наредба № Із-2539
на МВР са му били отнети 8 контролни точки, за нарушения на чл.140, ал.1 и чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да заплати
на Д.Х.К. ***, с горните данни, сумата 300 /триста/ лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :