О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23.01.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 23.01.2020година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ И.
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №87 по описа за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №238/25.11.2019г.
на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№385/2019г.,
с което ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на П.И.Д. ***, на
основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР
сумата 1 533,92лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 28.05.2016г.-28.05.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати
сумата 203,90 лева - лихва за забава върху главницата от падежа на всяко
плащане до подаване на исковата молба в съда и разноски по компенсация в размер
на 371.65 лева.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Излага се, че за процесния
период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови (дневни и
нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като работното време се е
изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната
уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за
спорния въпрос, за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. е приложима Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част от процесния
период - Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Това според въззивника е нормативната
база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно
районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало
да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се
изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на
държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ,
като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово
възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност,
включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно
възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква,
че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са
необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези
предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка
от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.
По тези съображения се моли за
отмяна изцяло на обжалваното решение и за постановяване на ново решение от
окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият П.Д., чрез пълномощника си адв.Х., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на
районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно. Заявил е и претенция за присъждане на
разноските във въззивното производство.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 14.04.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.