Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 8869
по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по предявени от А.С.П. срещу И.П.Б. установителни
искове за собственост върху идеална част от недвижим имот: главен установителен
иск за собственост на основание реституция и наследстевно правоприемство, и
евентуален установителен иск за собственост на основание давностно владение. С
молба вх. № 303703 от 08.04.2021 г. ищцата е изменила предявените установителни
искове в искове по чл .108 от ЗС.
Ищцата А.С.П. излага, че с
нотариален акт № 123 том І дело № 151 от 15.12.2000 г. на нотариус В.Г., вписан
в СВП при СРС акт № 137 том LLXI дело № 28263/2000 г. им. п.№ от 113936 до 113941, придобила от Е.Х.П.правото
на собственост върху 1/6 идеална част от пететажна жилищна сграда (без първия и
четвъртия етаж), находяща се в гр. София ул. „Д.“ № 26: 1. от партерния етаж,
състоящ се от два магазина и склад, с обща площ от 299 кв. м, при съседи: ул. „Д.“,
ЕС „Д.“ № 24, двор и ЕС „Д.“ № 28, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и дворното място, върху което е построена; 2. от
втория етаж, състоящ се от шест канторски стаи, покрита тераса и сервизни
помещения, с обща площ 292,04 кв. м, при съседи: ул. „Д.“, ЕС „Д.“ № 24, двор и
ЕС „Д.“ № 28, заедно със съответните тавански и избени помещения, както и
съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху
което е построена; 3. от третия етаж, представляващ апартамент, състоящ се от
пет стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща площ 222 кв. м, , при съседи:
ул. „Д.“, ЕС „Д.“ № 24, двор и ЕС „Д.“ № 28, заедно със съответните тавански и
избени помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата
и дворното място, върху което е построена; 4. От три тавански стаи в таванския
етаж на жилищната сграда, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и дворното място, върху което е построена; 5. От изба-склад с обща площ 319 кв. м, при
съседи: ул. „Д.“, избени помещения, двор и ЕС „Д.“ № 28, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е
построена; 6. От дворното място, в което е построена сградата, с площ 379 кв.
м, съставляващо парцел V-5, при граници: парцел ІІ – за обществено
строителство, ул. „И.Д.“, парцел ХІV-6, парцел VІІ-13, парцел VІ-14.
С
последващ НА за покупко-продажба № 143 том ІІ рег. № 6442, дело №
310/17.12.2002 г. на нотариус В.Г.,
вписан в СВп София с вх. рег. № 42116, акт № 104 том LLXL, дело № 31986/2002 г. ищцата придобила от Е.Х.П.и К.П.П.собствеността
върху 2/6 идеални части от следния недвижим имот: четвърти етаж от пететажна
жилищна сграда, находяща се в гр. София ул. „Д.“ № 26, представляващ един
апартамент, състоящ се от пет стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща
площ от 222 кв. м, при съседи: ул. „Д.“, избени помещения, двор и ЕС „Д.“ № 28,
без дворното място, в което е построена сградата, с площ 379 кв. м,
съставляващо парцел V-5, при граници: парцел ІІ – за обществено строителство,
ул. „И.Д.“, парцел ХІV-6, парцел VІІ-13, парцел VІ-14.
Сградата
на ул. „Д.“ № 26 била пететажна, а процесният недвижим имот се намирал на
четвъртия етаж (пети надпартерен етаж), заснет в КККР като самостоятелен обект
в сграда, с идентификатор № 68134.1001.172.1.12, с адрес на имота: гр. София
р-н „Триадица“ ул. ******находящ се в сграда с идентификатор №
68134.1001.172.1, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1,
предназначение административна, делова сграда, разположена в ПИ с идентификатор
№ 68134.1001.172, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1, с посочена в документа площ 222 кв. м, без посочени прилежащи
части. Прилежащото към процесния имот таванско помещение с площ 8 кв. м в
западната част на сградата е заснето заедно с още две тавански стаи, като
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.172.1.10.
Ищцата
твърди, че нейните праводатели, които й продали 2/6 ид. части, били наследници
на К.П.И. и съпругата му Р.М.И., починали съответно на 19.03.1991 г. и
24.05.1994 г. Процесният имот, както и цялата сграда, били построени от К.П.И.
и Р.М.И. след покупка на поземления имот, в който е построена сградата, с НА №
145 том VІІ дело № 1253/1940 г. на І нотариус при СОС и извършено законно
сторителство на цялата сграда от тях.
Сградата
и земята били одържавени по реда на ЗОЕГПНС на основание ПМС № 146 от
04.08.1949 г., по отчуждителна преписка № 4882/1948 г., за което бил съставен
АДС № 818/1949 г. на І Райсъвет. С влизане в сила на ЗВСОНИ на 24.-02.1992 г.
цялата сгада, вкюлчително процесният имот, били възстановище на собствениците,
от които били отнети, респ. на техните наследници.
Ответницата
И.П.Б. твърдяла, че е собственик на четвъртия етаж от сградата въз основа на
решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийския областен съд ІІ г.о. по гр. дело №
1067/1947 г. С това решение наследодателят на праводателите на ищцата К.П.И. е
бил осъден да предаде собствеността и владението върху процесния имот на
наследодателката на ответницата – С.П.И.. Според това решение, ответницата се
легитимирала като собственик на следния имот: апанртамент на петия етаж от
сградата, находяща се в гр. София ул. „Д.“ № 26, състоящ се от пет стаи, хол,
кухня,баня, офис, две гардеробни антрета и килер , застроенна 222,50 кв. м,
заедно с едно таванско пхомещение от 8 кв. м, в западната част, до таванското
помещение на Р.К.П., заедно с 11/100 идеални части от общите части на сградата
и от правото на собственост върху мястото, съставляващо парцел V кв. 304 по
плана на гр. София местност „Центъра“, целият с площ 389 кв. м, при съседи към
датата на решението : етажна собстевност „ул. Сердика“, Д.П., К. Т.и ул. „Д.“.
Ищцата
излага довод, че цитираното решение е нищожно, тъй като било запазено само като
диспозитив (резолюция), без мотиви. Ищцата се позовава на обратен документ от
17.12.1948 г., подписан от всички участвали в това дело, от който се
установявало, че сградата била построена от К.П.И. с негови средства и била
изцяло негова собственост. Завеждането на делото било с цел да спаси сградата
от одържавяване, като докаже, че сключил със своите братя, съпруга и наследници
на брат си Д.договор за мандат, който бил симулативен. Това се установявало от
съдържанието на приложените към отчуждителната преписка документи. Според
ищцата, решението, с което се легитимирала ответницата, нямало конститутивен
характер и не представлявало титул за собственост. Не били налице и основанията
в чл. 77 ал. 1 от ЗС във вр. с чл. 1 от Закона за давността (отм.)и чл. 218 от ЗЗД (отм.). Оспорва действителността на договора за мандат, на който основава
правата си ответницата, като смята, че наследодателят К.П.не е могъл да действа
от свое име за наследодателя на ищцита. Счита, че договорът за мандат следвало
да се сключи задължително в писмена форма, според действащата тогава разпоредба
на чл. 171 ал. 2 от ЗГС (отм.) и поради нейното неспазване е нищожен. |Позовава
се на нищожност на договора за мандат и поради заобикаляне на закона.
За да
обоснове правото си на собственост върху 2/6 идеални части от описания имот,
ищцата се позовава на следните обстоятелства:
-
придобиване на 2/6 ид.части от имота на основание договор за покупко-продажба;
- при
условията на евентуалност се позовава на петгодишна придобивна давност като добросъвестен купувач, от 15.12.2000 г.
до 15.12.2005 г.;
- при
условията на евентуалност се позовава на изтекла десетгодишна давност от
15.12.2000 г. до 15.12.2010 г.
Ищцата
твърди също, че е придобила и 1/6 ид.част от етажа на основание изтекла 10
годишна придобивна давност от 15.12.2000 г. до 15.12.2010 г. За този период
било установено съвладение със съсобственика М.К.П.върху имота при равни квоти.
Владението на ищцата върху ½ ид. част от имота било предадено от
съсобствениците на сградата Е.П., К.П.и собственика на етажа М.П.. С
установяване на владението си, ищцата владяла и собствената на лицето Р.С.1/6
ид. част от имота.
Ответницата
не предприемала никакви правни и фактически действия, с които да е спряла или
прекъсвала теклата в полза на ищцата придобивна давност. Между ответницата и
другия съсобственик М.К.П.бил заведен съдебен спор, който приключил с решение №
5783 от 05.08.2015 г. по гр. дело № 24/2012 г. на СГС, в сила на 11.06.2018 г.
Според това решение било установено, че М.К.П.е собственик на ½ ид. част
от имота, на основание придобивна давност и бил отхвърлен искът, основан на
реституция. Независимо от това ищцата счита, че въпросът за реституционни права
в полза на П.или ответницата Б. бил спорен.
На основание изложеното, ищцата А.С.П. в исковата молба и молбата за
изменение на исковете от 08.04.2021 г. (л. 235) прави искане до съда да признае
за установено, че А.С.П. е собственик и да осъди ответницата И.П.Б. да предаде
владението върху ½ идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.1001.172.1.12 по кадастрална карта, с адрес: гр. София
р-н Триадица ул. „И.Д.“ ****, който обект се намира на 5 етаж в сграда с
идентификатор № 68134.1001.172.1, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи
1, с предназначение на административна, делова сграда, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1001.172, с предназначение на самостоятелния обект
жилище, апартамент, с посочена в документа площ 222 кв. м, без посочени
прилежащи части, с брой нива на обекта 1, стари идентификатори: С.О.С с ид.№
68134.1001.172.1.8 и С.О.С с ид. № 68134.1001.172.1.4, при съседи: на същия
етаж няма, под обекта: С.О.С. ид. № 68134.1001.172.1.16, над обекта: С.О.С. ид.
№ 68134.1001.172.1.10, който по решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийски
областен съд ІІ г.о. по гр. дело № 1067/1947 г.представлява апартамент в гр.
София СО район „Триадица“ в сградата на ул. „И.Д.“ № 26, разположен на целия
пети (четвърти надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от пет стаи, хол,
кухня, баня, офис, две гардеробни антрета и килер, със застроена площ от 222,50
кв. м, заедно с едно таванско помещение, понастоящем част от обект с
идентификатор № 68134.1001.172.1.10, със застроена площ от 8 кв. м в западната
част до таванско помещение на Р.К.П., заедно с 11/100 ид.части от общите части
на сградата и дворното място с площ 378 кв. м, съставляващо УПИ V-5 кв. 304 м.
„ГГЦ-Г-Б-1 част, при граници: ул. „Д.“ УПИ ІІ-ОЖС, УПИ ІІІ-4, УПИ ХІV-6, УПИ
VІІ-13 и УПИ VІІ-14.
Като
основания на искането за признаване правото на собственост в уточняваща молба
от 27.08.2020 г. (л. 125) ищцата сочи: главно основание за собственост на 2/6
ид. части– покупко-продажба на идеалните части от имота, възстановен по чл. 1
ал. 1 от ЗВСОНИ на наследниците на К.П.И.; евентуално основание за собственост
на 2/6 ид. части – изтекла в полза на ищцата придобивна давност по чл. 79 ал. 1
и 2 от ЗС; главно основание на 1/6 идеална част от имота –изтекла в полза на
ищцата придобивна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС.
Ответникът – И.П.Б., оспорва иска
със следните възражения:
- оспорва собствеността на
праводателите на ищцата и настъпил в тяхна полза реституционен ефект, като се
позовава на решение № 802 от 04.12.1947 г. по гр. дело № 1067/1947 г., което
признавало собствеността върху имота на С.П.И.– майка на ответницата. Оспорва
доводите за нищожност на решението. Оспорва правното действие на представения
обратен документ с дата 17.12.1948 г., като излага становище, че с него не може
да се оспори влязло в сила решение. Прави искане за откриване на производство
за оспорване истинността на документа;
- оспорва придобиването от ищцата на
собственост върху идеални части от имота с цитирания в исковата молба договор,
като твърди, че техен предмет е чужда вещ и те не пораждат транслативно
действие;
- оспорва придобиването по давност
на частта от имота от ищцата, като оспорва придобиването на владението върху
частта от имота на 15.12.2000 г. Твърди, че през този период е прекъсвала
владението на ищцата върху частта от имота.
Съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
От представения препис на нотариален акт № 145 том I рег. 1345,
дело № 1253/1940 г. на I нотариус при Софийския районен съд се установява, че
д-р К.П.И. е придобил след публична продан собствеността върху къща, построена
на 50 кв. метра със застроено и незастроено место от 389 кв. метра в гр. София
ул. „Д.“ № 26, при съседи: Т.П., Г. С., М.М.и ул. Д.. От пхредставения
позволителен билет за нова постройка е видно, че в закупеното от д-р К.П.И.
дворно място е разрешено изграждане на „нова постройка“ (л. 23). Извършеното
строителство е на пететажна сграда. Предмет на настоящото дело е идеална част
от обект на пети надземен етаж (четвърти етаж без партера) в сградата
апартамент с площ 222 кв. м.
По силата на чл. 2 ал. 1 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита
недвижима собственост (обн. ДВ бр. 87 от 15.04.1948 г., в сила на 18.04.1948
г., отм. Изв. бр. 52 от 29.06.1962 г.) се отчуждавали притежаваните
от членовете на едно семейство в повече от един или два покрити недвижими имоти
(застроени и незастроени), намиращи се в чертата на строителната част на
градовете. Преди влизането в сила на закона, на 16.10.1947 г. С.П.И., Н.П.И., П.Ц.Д.,
П.Д.П.(като представител на малолетните деца Ц., Р.и М.Д.П., и Р.д-р К.П.подали
в Софийския областен съд искова молба срещу К.П.И. за признаване право на
собственост на ищците върху обекти в сграда, изградена от ответника в закупено
от него дворно място в гр. София ул. „Д.“ № 26 и предаване на собствеността и
владението върху тези обекти. С.П.И.претендирала за собстевността на апартамент
на петия етаж на сградата с площ 222,50 кв. м (л. 28). По образуваното по тази
искова молба гр. дело № 1087/1947 г. Софийският областен съд постановил решение
№ 892 от 04.12.1947 г. (л. 46-47), с което осъдил К.П.И. да отстъпи
собствеността и предаде владението на С.П.И.от гр. Русе върху следния недвижим
имот: апартамент на петия етаж от сградата, находяща се в гр. София ул. „Д.“ №
26, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, офис две гардеробни антрета,
килер, застроен на 222,5 кв. м, заедно с едно таванско помещение от 8 кв. м,
заедно с 11/100 ид.части от мястото с обща площ 389 кв. м, и общите части на
сградата. Във връзка с решението, в комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС е постъпил
сигнал („молба“) от Обществения контрол на I-ви район на ОФ София от 12.05.1949 г.
(л. 27) с твърдение, че с решението от 04.12.1947 г. д-р К.П.И. извършил
симулативно прехвърляне на части от постройката на ул. „Д.“ № 26. С решение на
служба „Отчуждаване на едрата градска собственост“ при Министерството на
правосъдието от 04.08.1949 г. (л. 25), съдържащо се в контролен лист, се приема
за незаконосъобразно решение на комисията за отчуждаване на едрата градска
собственост от 25.12.1948 г. Вместо това е постановено отчуждаване на имот на
четвърти етаж на сграда на ул. „Д.“ 26 – петстаен апартамент. Върху контролния
лист е попълнен текст, според който административният орган приема, че решението
по гр. дело № 1067/47 г. на Софийския областен съд е издадено само въз основа
на решителна клетва, поради което имотите, посочени в глава III-та от
декларацията следва да се върнат в патримониума на декларатора. За установяване
на симулативния характер на процеса пълномощникът на ищцата е представил и
обратен документ (л. 50) с дата 17.12.1948 г. и автори К.П.И., С.П.И., Н.П.И., П.Ц.Д., П.Д.П.(като представител на
малолетните деца Ц., Р.и М.Д.П., и Р.д-р К.П.с изявление за извършена
„абсолютна симулация“ с воденото дело и постановеното решение.
След
постановеното отчуждаване, имотът е бил завзет с акт за завземане на недвижим
имот за държавен пор. № 818 (нечетлива дата – л. 24) и предаден на стопанско
предприятие „Софжилфонд“ на 16.01.1951 г. със заповед № РД-09-875 от 10.08.1990
г. на председателя на Общинския народен съвет „Триадица“ имотът бил предаден за
стопанисване и управление на строително-търговска фирма „Софстройпродукт“ (л.
42).
След
влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени
недвижими имоти, с решение от 20.12.1996 г. Столичният общински съвет е извадил
сградата на ул. „Д.“ от капитала на фирма „Софстройпродукт“. С последващи
протоколи от 26.06.1997 г. и 14.08.1997 г. обектите в сградата били предадени
на наследници на К.и Р.П.– д-р М.П. и Е.П. (л. 39-40). С решение от 28.06.1999
г. по гр. дело № 309/1997 г. Софийският районен съд по предявен иск по чл .108
от ЗС е признал ответницата по настоящото дело И.П.Б. за собственик и осъдил
„Софстройпродукт“ ЕООД да ѝ предаде владението върху апартамента на пети
етаж (четвърти надпартерен етаж) в скграда на ул. „Д.“ № 26 с площ 222,50 кв.
м, заедно с таванско помещение 8 кв. м и 11/100 ид.части от имота (л.51-54). С
решение № 5783 от 05.08.2015 г. по гр. дело № 24/2012 г., влязло в сила на
11.06.2018 г., Софийски градски съд отхвърлил предявения от М.К.П.срещу И.П.Б.
установителен иск за собственост на ½ ид.част от същия имот на основание
реституция и наследяване, а по предявения евентуален иск признал ищеца П.за
собственик на ½ ид.част от имота на основание давностно владение.
За
установяване на владението върху имота по делото са разпитани като свидетели М.К.П.,
С.С.Д., К.В.Т.(с.з. 08.04.2021 г.), К.Р.Р.и
А.И.Д.(с.з. 10.06.2021 г.). Според показанията на св. М.П. (л. 227), ищцата А.П.
получила ключ през 2000 г, като след това жилището било обитавано от неин
роднина. Според показанията на свидетеля К.Р.(племенник на ищцата П.),
апартаментът бил „неин“, т.е. на ищцата А.П. от 2002 г., а свидетелят обитавал
имота с нейно съгласие от 2007 г. до 2020 г. Според показанията на свидетеля К.В.Т.ответницата
И.Б. е правила опити да влезе във владение на имота, но не е била допускана до
него. В показанията си свидетелите С.Д.(зет на ответницата) и А.Д.(дъщеря на
ответницата), са правени опити от страна на ответницата за влизане във владение
на имота.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния
съд:
По
предявения главен иск по чл. 108 от ЗС за собственост върху 2/6 идеални части от
имота на основание покупко-продажба.
Ищцата обосновава своята претенция
за собственост върху 2/6 идеални части от имота с договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт № 143 от 17.12.2002 г.том II рег. № 6442, дело № 310/2002 г. на нотариус В.Г.,
вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 42116 от 17.12.2002 г.акт № 104
том LLXL дело № 31986/2002 г., имотна партида № 193825. Придобиването
от ищцата А.С.П. на собствеността върху претендираните идеални части се
предпоставя от правото на собственост на нейните праводатели по НА № 143 от
17.12.2002 г. Е.Х.П.и К.П.П., които са
продавачи на по 1/6 идеални части от имота. Качеството на праводателите Е.Х.П.и
К.П.П.на наследници на К.П.И. не се оспорва от ответницата и се установява от
мотивационната част на представените по делото съдебни актове. Спорният въпрос
е придобили ли са наследниците на К.П.И. собствеността върху имота по силата на
ЗВСОНИ, съответно бил ли е техният наследодател К.П.И. собственик на имота по
време на неговото отчуждаване по ЗОЕГПНС (отм.). Съгласно постановеното решение
№ 892 от 04.12.1947 г. на Софийския областен съд, К.П.И. е осъден да отстъпи собствеността и предаде
владението на ищцата С.П.И.върху един апартамент на петия етажна сградата в гр.
София ул. „Д.“ № 26, застроен на 222,50 кв. м, заедно с таванско помещение от 8
кв. м, заедно с 11/100 ид.части от общите части на сградата (л. 46-47)
От представените писмени
доказателства, съдържащи се в отчуждителната преписка и обратния документ
безспорно се установява, че решение № 892 от
04.12.1947 г. на Софийския областен съд е било постановено при симулативен процес
между К.П.И. като ответник и неговите роднини като ищци. Решението е
постановено на основание решителна клетва на К.П.И. по реда на чл. 87 и сл. от
ЗГС (отм.), което се установява от съдържанието на документите по
отчуждителрната преписка, сигнала от ОФ-организацията до комисията по ЗОЕГПНС и
обратния документ. Пълномощникът на ищеца излага доводи за нищожност на
решението на съда, поради липса на мотиви. Съдът не приема този довод за
нищожност на решението, тъй като същото е представено в препис от описната
книга на съда, а самото гражданско дело е било унищожено.
Нищожността на решение № 892 от
04.12.1947 г. на СОблС произтича от друго основание – разпоредбите на чл. 18 и
чл. 19 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима
собственост. Според чл. 18 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗОЕГПНС, нищожни по
отношение на жилищния фонд, ако увреждат същия, са съдебни решения по дела след
01.01.1947 г. между съпрузи, възходящи, низходящи и роднини по съребрена линия
до IV-та
степен, за градски покрити недвижими имоти, постановени въз основа само на
решителна клетва или самопризнание. Доколкото в конкретния случай симулацията с
визираното съдебно решение би попречила на преминаването на имотите към
жилищния фонд след тяхното отчуждаване, следва да се приеме, че решение № 892
от 04.12.1947 г. на Софийския областен съд е било нищожно по силата на закона.
Независимо че в чл. 18 от ЗОЕГПНС е прогласена нищожност само по отношение на
жилищния фонд, нищожността е и по отношение на държавата, тъй като отчуждените
имоти стават държавна собственост. Извън хипотезите на чл. 18 от ЗОЕГПНС, комисията
по чл. 11 от закона може да обявява за симулативни и други отчуждения след
01.01.1947 г., според разпоредбата на чл. 19 от същия закон. Тези правомощия по
горните разпоредби комисията е упражнила при отчуждаването на обектите в
сградата на ул. „Д.“ № 26, включително и на процесния апартамент с площ 222,50
кв. м на пети жилищен етаж в сградата. От това следва, че по време на отчуждаването
по реда на ЗОЕГПНС, имотът е бил собствен на К.П.И. и е бил отчужден от него. Същевременно,
силата на цитираните разпоредби на чл. 18 и чл. 19 от ЗОЕГПНС и действията по
отчуждаването, решението на Софийския областен съд не е породило установително
действие за правото на собственост на С.П.И.,
с което ответницата Б. обосновава правото си на собственост върху
претендираните идеални части от имота.
С чл. 1 ал. 1 от ЗВСОНИ, се
възстановява собствеността върху имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които са
собствени на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми
или на еднолични дружества по чл.
61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в
които са отчуждени. Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗВСОНИ, собствеността се
възстановява на лицата, от които имотите са били отнети, или на техните
наследници. Имотът е бил отнет от К.П.И. (починал на 19.03.1991 г.) и по силата
на тази разпоредба се възстановява на неговите наследници, сред които са
праводателите на ищцата – Е.Х.П.и К.П.П..
Това дава основание на съда да приеме, че при сключването на договора за
покупко-продажба с НА № 143 том II рег. № 6442, дело № 310/2002 г. (л. 33)
праводателите на ищцата са били собственици на общо 2/6 ид.части от имота и
договорът е породил транслативен ефект на тези идеални части в полза на ищцата
като купувач.
Поради изложените съображения,
предявеният от А.С.П. срещу И.П.Б. главен иск по чл. 108 от ЗС за признаване на
собствеността и предаване на владението върху 2/6 ид. част от процесния имот на
основание покупко-продажба е основателен.
По
предявения главен иск по чл .108 от ЗС за установяване на собствеността по
силата на давностно владение и предаване на владението върху 1/6 ид. част.
Ищцата твърди, че след 15.12.2000 г.
е владеела идеалната част от имота, която е била собствена на Р.С., без спорове
и пречки от нейна страна. Твърди също, че ответницата Б. не е извършвала
никакви правни и фактически действия, с които да е прекъснала теклата в полза
на ищцата придобивна давност. От приложения констативен протокол от 14.08.1997
г. (л. 39) се установява, че на тази дата е предадено владението от общинска
фирма „Софстройпродукт“ на Е.Х.П.на владението върху целия 4 етаж от сградата
на ул. „Д.“ № 26. С последващ договор от 17.08.2004 г. съсобствениците си
разпределили ползването на обекти в сградата, като ищцата поллзвала северната
част от четвъртия етаж на жилищна сграда. Съдът кредитира този документ като
доказателство, че към 2004 г. част от имота е била владяна от ищцата П.. От
показанията на свидетеля М.П. се установява, че ищцата е била във владение на
имота от 2000 г., а впоследствие го е предоставила на свой роднина. Това се
потвърждава от показанията на К.Р.– племенник на ищцата и държател на имота,
който обаче посочва друга година като начало на владението – 2002 г. Съдът
кредитира показанията на св. М.П. като достоверни, тъй като свидетелят е
съсобственик на имота и непосредствен очевидец на действията на ищцата по
упражняване на владението. Същевременно, от показанията на свидетелите С.Д.и А.Д.не
се установяват действия на ответницата Б. за времето след 2000 г., които да
прекъснат давностния срок на владение на ищцата П.. Поради това съдът приема,
че след 2010 г. следва да се счита изтекла десетгодишната давност за
придобиване от ищцата на 1/6 ид.част от имота. Искът по чл. 108 от ЗС за 1/6
ид.част от имота е основателен.
По
откритото производство по чл.193 от ГПК. Оспорена е автентичността на
подписите върху представения в копие по делото обратен документ от 17.12.1948
г. За установяване автентичността на документа, по делото е изготвена
съдебно-графическа експертиза, която е ползвала снимковия материал от
графическа експертиза, изготвена върху оригиналния документ по гр. дело №
3347/2005 г. на СГС. Според заключението на вещото лице подписите върху
обратния документ са били положени от лицата, вписани като автори на документа.
Това обуславя извод за недоказаност на оспорването на обратния документ по
настоящото дело.
С оглед крайния резултат от делото,
ответницата следва да заплати на ищцата разноски в размер на 6017,55 лева,
съгласно представения списък.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.С.П. ЕГН **********, адрес: *** и И.П.Б.
ЕГН **********, адрес за призоваване и съобщения: гр. София ж.к. „*****,
че А.С.П. е собственик по силата на покупко-продажба с НА
№ 143 от 17.12.2002 г. том II рег. № 6442 дело № 310/2002 г. на
2/6 идеални части и по силата на десетгодишно давностно владение на 1/6 идеална
част от следния недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификатор № 68134.1001.172.1.12 по кадастрална карта, с адрес: гр.
София р-н Триадица ул. „И.Д.“ ****, който обект се намира на 5 етаж в сграда с
идентификатор № 68134.1001.172.1, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи
1, с предназначение на административна, делова сграда, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1001.172, с предназначение на самостоятелния обект
жилище, апартамент, с посочена в документа площ 222 кв. м, без посочени
прилежащи части, с брой нива на обекта 1, стари идентификатори: С.О.С с ид.№
68134.1001.172.1.8 и С.О.С с ид. № 68134.1001.172.1.4, при съседи: на същия
етаж няма, под обекта: С.О.С. ид. № 68134.1001.172.1.16, над обекта: С.О.С. ид.
№ 68134.1001.172.1.10, който по решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийски
областен съд ІІ г.о. по гр. дело № 1067/1947 г.представлява апартамент в гр.
София СО район „Триадица“ в сградата на ул. „И.Д.“ № 26, разположен на целия
пети (четвърти надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от пет стаи, хол,
кухня, баня, офис, две гардеробни антрета и килер, със застроена площ от 222,50
кв. м, заедно с едно таванско помещение, понастоящем част от обект с
идентификатор № 68134.1001.172.1.10, със застроена площ от 8 кв. м в западната
част до таванско помещение на Р.К.П., заедно с 11/100 ид.части от общите части
на сградата и дворното място с площ 378 кв. м, съставляващо УПИ V-5 кв. 304 м.
„ГГЦ-Г-Б-1 част, при граници: ул. „Д.“ УПИ ІІ-ОЖС, УПИ ІІІ-4, УПИ ХІV-6, УПИ
VІІ-13 и УПИ VІІ-14 И ОСЪЖДА И.П.Б.
да предаде на А.С.П. владението върху ½ (една втора) идеална част от
имота.
Признава
за недоказано оспорването на автентичността на обратен документ с дата
17.12.1948 г., подписан от вписаните като автори лица: К.П.И.,
С.П.И., Н.П.И., П.Ц.Д., П.Д.П.(като
представител на малолетните деца Ц., Р.и М.Д.П., и Р.д-р К.П.а.
Осъжда
ответницата И.П.Б. да заплати на ищцата А.С.П. разноски по делото в размер на 6017,55
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: