№ 565
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110147675 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетния Р. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Е. Е. К., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу С. А. Г., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете, от 140,00 лв. на 230,00 лв. месечно, считано от подаване
на исковата молба /01.09.2022 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на протоколно решение № 71056/18.03.2019 г., постановено по гр.д. № 7095/2019 г.
по описа на СРС, III г.о., 80-ти състав, влязло в сила на 18.03.2019 г., да му заплаща месечна
издръжка в размер на 140,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия
период от време от определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване.
Навеждат се и твърдения за разходи, свързани с посещението на детско заведение и спортни
занимания. В открито съдебно заседание поддържа исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията по размер /над 177,50 лв. месечно/, при твърдения за липса на възможности на
ответника за по-висок размер на издръжката с оглед обстоятелството, че работи на
четиричасов трудов договор и ползва жилище под наем, в разходите за което получава
помощ от своята сестра. В открито съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 5 от делото/, Р. С. Г., ЕГН **********, е
малолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания
по делото, като негови родители са Е. Е. К., ЕГН **********, и С. А. Г., ЕГН **********.
Следователно ответникът, като баща на малолетния ищец по делото, е задължен да му дава
издръжка.
Съгласно протоколно решение № 71056/18.03.2019 г., постановено по гр.д. № 7095/2019
г. по описа на СРС, III г.о., 80-ти състав, влязло в сила на 18.03.2019 г. /л. 6-7 от делото/,
ответникът е задължен да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 140,00 лв. От
определяне размера на издръжката на ищеца са изминали повече от две години, като към
датата на устните състезания същият е на 4 години. Съдът намира, че израстването на детето
в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката му.
Установява се по делото, че ищецът е записан и посещава тренировки по футбол и курс
по танци при месечна такса от по 24 лв. – общо 48 лв. /л. 9-10 от делото/. Нуждите на ищеца,
обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи, обувки, занимания и т.н./, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 177,50 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
2
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че за майката на ищеца в периода м. януари 2022 г. – м.
октомври 2022 г. е деклариран средномесечен осигурителен доход от около 1670 лв. от
правоотношение с „Кауфланд България ЕООД енд Ко.“ КД /л. 61 от делото/. За ответника в
същия период е деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на около 350 лв. от
правоотношение със „Стоун М Дизайн“ ЕООД /л. 54 от делото/. Съдът не приема като довод
за заплащане на по-ниска издръжка на детето задълженията на ответника за наем на
жилище, тъй като на същия е известно задължението да заплаща издръжка на детето си, а
още повече и неговите нужди за това, поради което не следва да се поставят облигационните
задължения пред нуждите на детето и задължението на родителя да дава издръжка за
неговото отглеждане и възпитание. Останалите доказателства съдът не обсъжда, защото са
неотносими /касаят период преди процесния/.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, установеният по делото размер на доходите на ответника и обстоятелството,
че същият се намира в трудоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособен, както и да
има други алиментни задължения, намира, че искът се явява изцяло основателен, поради
което същият следва да бъде уважен за пълния предявен размер от по 230,00 лв. месечно.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото на
ищцовата страна се следват такива. По отношение на ищеца се установява направата на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., поради което и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени в посочения размер. На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 129,60 лв. -
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
3
издръжка от С. А. Г., ЕГН ********** , определена по силата на протоколно решение №
71056/18.03.2019 г., постановено по гр.д. № 7095/2019 г. по описа на СРС, III г.о., 80-ти
състав, влязло в сила на 18.03.2019 г., в полза на Р. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Е. Е. К., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. А. Г., ЕГН ********** , да
заплаща на Р. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Е. Е. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 230,00 лв., считано
от 01.09.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. Г., ЕГН ********** , да заплати на Р. С.
Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е. Е. К., ЕГН
**********, сума в размер на 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. А. Г., ЕГН ********** , да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 129,60 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4