№ 47533
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110150501 по описа за 2024 година
Ищецът „Профи Кредит България“ е предявил установителен иск срещу
К. П. Н.-И., ЕГН ********** за общата сума от 649,51 лева, от които главница
в размер на 417,20 лева, договорно възнаграждение в размер на 143,15 лева,
дължимо за периода от 05.12.2022 г. до 05.12.2023 г., мораторна лихва в
размер на 89,16 лева, дължима за периода от 06.06.2022 г. до 05.12.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението до изплащане
на вземането.
Ищецът „Профи Кредит България“ предявил и осъдителен иск срещу К.
П. Н.-И., ЕГН **********, за заплащане на общата сума от 331,57 лева, а
именно: незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“
в размер на 133,67 лева, и незаплатено възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 197,90 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на Заявлението до окончателното изплащане. представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно
със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че поради неизпълнението на договорното
задължение, ищцовото дружество е входирало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата, като по Заявлението е образувано ч.гр.д. № 18829 от 2024 г.
Поддържа, че съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта,
касаеща възнагражденията за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, като
длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на
ищцовото дружество му е указано да подаде установителен иск за сумите по
издадената заповед за изпълнение.
Заявява, че с оглед на факта, че между отделните претенции съществуват
житейска логическа и правна връзки, моли съдът да ги разгледа в едно
производство, което няма да бъде значително затруднено, тъй като правния
1
спор е възникнал на едно основание, а именно – Договор за потребителски
кредит № ***.
Заявява, че се отказва да търси претендираната с подаденото заявление
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 30 лева, начислени на дата 20,07,2022 г.; неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лева,
начислени на 07,03,2023 г.; законна лихва в размер на 37.64 лева, дължима от
05,12,2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.03.2024г., поради липса
на материален интерес.
Твърди се, че на дата 19.05.2022 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № *** между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството на
кредитор и К. П. Н.-И., в качеството й на длъжник, при следните параметри:
-сума на кредита: 500,00 лева;
-срок на кредита: 24 месеца;
-размер на вноската: 30,26 лева;
-годишен процент на разходите (ГПР): 48,88%;
-годишен лихвен процент: 41,00%;
-лихвен процент на ден: 0,11%;
-общо задължение по кредита: 725,96 лева.
Посочва, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са
както следва:
-възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 175,00 лева;
-възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 250,00 лева;
-размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 17,71 лева.
Заявява, че с оглед на гореизложеното, общото задължение по кредита и по
закупени допълнителни услуги е както следва:
-общо задължение: 1150,96 лева;
-общ размер на месечна вноска по договора: 47,97 лева;
-дата на погасяване: 5-ти ден от месеца.
Изтъква, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита.
Твърди, че сумата в размер на 500,00 лева е преведена чрез паричен
превод към EasyPay на дата 19.05.2022 г., а ответницата от своя страна поема
задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски, в
размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от
Договора за потребителски кредит. Сочи, че е бил изготвен погасителен план
с 24 вноски, всяка по 47,97 лева с падежна дата – всяко 5 – то число на месеца,
а погасителния план е бил получен от длъжника на дата – 19.05.2022 г., заедно
2
с ДПК, Стандартен европейски формуляр и Допълнителна преддоговорна
информация. Посочва, че към дата 08.11.2022 г. е бил подписан Анекс № 1, с
който се отлага погасителна вноска № 5, като е подписан и нов погасителен
план, който е неразделна част от анекса. Поддържа, че ответницата не е
изпълнила своето задължение, което е поела по договора, като е
преустановила плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава и е
направила следните плащания по заема на дати:
-06.06.2022 г. били платени 48,01 лева;
-30.09.2022 г. били платени 100,00 лева;
-14.10.2022 г. били платени 78,00 лева;
-02.11.2022 г. били платени 16,00 лева;
-23.11.2022 г. били платени 60,00 лева.
Изтъква, че общата сума на направените плащания по ДПК *** е в
размер на 302,01 лева, като с нея е погасена сума в размер на 244.73 лева,
съгласно задължението по погасителен план, като поради забава в
плащанията, съответно неплащане на погасителните вноски, са начислени
лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 96.44 лева за периода от
06,06,2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05,12,2023 г. (дата на
предсрочна изискуемост), които към настоящия момент са изплатени
частично – 7,28 лева, като остатъкът на задължението е в размер на 89,16 лева.
Сочи, че с плащанията си клиентът е заплатил и 50.00 лева начислени такси по
Тарифа, като съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК №
***, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО
ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички
разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни
обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения
на място, смс- и и друго съгласно действаща Тарифа“.
Изтъква, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения
клиентът е изпаднал в забава, като след изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, договорът е
прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на дата
05,12,2023г. Сочи, че договорът за кредит е прекратен автоматично от страна
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за което К. П. Н. е уведомена чрез
Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. Заявява, че след
обявяването на предсрочна изискуемост -05,12,2023.г е започнало
начисляване на обезщетение за забава, като същото е било начислено съгласно
уговореното в чл. 12 / 12.1 от ОУ, а именно:
-Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща
задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги), като дължимото до датата на
входирането на Заявлението по чл. 410 от ГПК в Съда е в размер на 37.64 лева,
дължима от 05,12,2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.03.2024г -
Профи Кредит България се отказва да търси вземането, представляващо
3
законна лихва начислено за периода от 05.12.2023 г. – датата на предсрочна
изискуемост до 27.03.2024 г.
Сочи, че след прекратяването на договора размерът на задълженията
става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да
заплати всички дължими суми по процесния договор, с оглед на което,
оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една последна
погасителна вноска, чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната
изискуемост – 05.12.2023 г.
Изтъква,че предвид направените от длъжника плащания и обявената
предсрочна изискуемост на вземането на дата 05,12,2023г., неизплатеното
договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер 143.15
лева, дължимо за периода от 05,12,2022 г. до 05,12,2023г, като това е сумата за
дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, без да се претндира договорно
възнаграждение за периода след 05,12,2023г. /датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. Посочва, че след отразяване на извършените
плащания, дължими са следните суми:
Остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница в размер на 417.20
лева; договорно възнаграждение в размер на 143.15 лева, дължимо за периода
от 05,12,2022 г. до 05,12,2023г.; лихва за забава в размер на 89.16 лева от
06,06,2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05,12,2023 г. (дата на
предсрочна изискуемост); възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер
на 133.67 лева и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 197.90
лева., като претендираме и законна лихва от датата на входиране на
заявлението до изплащане на вземането.
Сочи, че от представения по делото ДПК е видно, че същият е сключен в
размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в
Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт,
като преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен
Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и веднъж
преди сключването на самия ДПК, като от него е видно, че дружеството в
качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във
форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са
посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит.
Изтъква, че ответницата е посочила, че е получила екземпляр от него,
изписала е имената си и се е подписала. Твърди, че параметрите на кредита са
посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и
който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски
кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора.
Поддържа, че е бил изготвен и е връчен на ответника погасителния план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит.
4
Посочва, че в българското действащо право, в отношенията между
правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД),
като съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Сочи, че при
тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да
бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар.
волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.
Счита, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна
воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Изтъква, че съобразно т.15.1.
от ОУ към ДПК № *** „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна
услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Сочи,
че в настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които
КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Поддържа, че
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит, като представителите на ищеца са извършили всички необходими
действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са
нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове,
като услугата „Фаст“ е използвана от длъжника.
Отлагане на определен брой погасителни вноски, като тази процедура се
осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ,
озаглавена „Отлагане на вноски“, при предоставената възможност със
закупената от него услуга „Флекси“, като същата е използване.
Намаляване на определен брой погасителни вноски, така, ако доходът на
длъжника намалее, той ще могже да поиска от кредитора да му намали с
до 75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата е
описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него
услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата.
Смяна на падежната дата на вноските, която уговорка дава на длъжника
гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същите ще могат да променят и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за тях /т. 15.2.3 от ОУ „Промяна на дата
на падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със
закупената от тях услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата.
Счита, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на
кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета -
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на
определен брой погасителни вноски и за възможността (опцията) ответникът
във всеки един момента да поиска извършването на някоя или на всички
останали услуги.
Изтъква, че процедурата по сключване на Договора за потребителски
кредит с ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД е описана в чл. 3 от Общите
5
условия към Договора за потребителски кредит, като съгласно уговореното,
клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен надлежно да попълни и
провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и
неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора, а
в чл. 3.1. от Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват
всички полета от Договора за потребителски кредит, без изключение, в това
число и параметрите на потребителския кредит, като клиентът проверява
коректността на данните и следва да следи всички полетата да са попълнени.
Посочва, че кредиторът е уведомил ответника чрез общите условия, които са
неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за
отпускане на потребителски кредит“, който е поставен на видно място във
всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски
кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния експерт попълва всички
клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписва,
след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна.
Сочи, че видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК,
е че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил
информиран за общо дължимата сума по ДПК. Счита, че е налице съгласие по
отношение размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума,
тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането им.
Изтъква, че ответникът е имал възможността да се откаже от договора
при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и
да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата,
начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата
на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите
условия и Закона за потребителския кредит. Сочи, че също така ответникът е
имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на
кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право, но
вместо това ответницата е усвоила предоставената й в заем сума, поела е
изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него, като
от тези обстоятелства може да се направи обоснован извод, че ответникът е
запознат с условията на сключения с ищцовото дружество Договор за
потребителски кредит и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния
етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на
различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и
със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже
от сключения договор.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД срещу длъжника К. П. Н. с ЕГН: **********, възникало на
основание неизпъление на Договор за потребителски кредит № *** за
следните суми: главница в размер на 417.20 лева; договорно възнаграждение в
размер на 143.15 лева, дължимо за периода от 05,12,2022 г. до 05,12,2023г.;
лихва за забава в размер на 89.16 лева от 06,06,2022 г., дата на изпадане на
длъжника в забава до 05,12,2023 г. (дата на предсрочна изискуемост).
6
Моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника К. П. Н. с
ЕГН: ********** да заплати дължимите суми за възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ в размер на 133.67 лева и възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 197,90 лева, ведно със законната лихва до изплащане на
вземането. Претендира и разноски.
Ответницата К. П. Н.-И., ЕГН ********** депозира отговор на исковата
молба, с който заявява, че предявения иск е неоснователен, тъй като
произхожда от нищожен договор за кредит, тъй като съдържа следните
нищожни неравноправни клаузи:
-ГЛП е 41.00 %, като видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на
това основание договора следва да се обяви за нищожен. Посочва, че съгласно
установената съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Изтъква, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва, която към дата 19.05.2022 г.
е била 10.00 % (съответно трикратния и размер е бил — 30.00 %), като по този
начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на
клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.;
- ГПР е 48.88 % - Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. Счита, че ГПР по
скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата
допълнителна такса, което представлява още едно основание за нищожност на
договора;
Заявява, че в част VI от Договор № *** е посочено, че
кредитополучателят дължи такса за услугата „Фаст“ — на стойност 175 лева и
такса за услугата „Флекси“ в размер на 250 лева.
Посочва, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като
същата има характер на изначална недействителност, тъй като последиците и
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Заявява, че съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Счита, че спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Твърди, че Годишният процент на разходите, представлява така нареченото
7
"оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Сочи, че в ГПР следва да бъдат изрично
описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение, а в настоящия случай липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.
Счита, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт, тъй като е посочено, че ГПР е 48.88 %, а ГЛП е 41.00 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора
по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
като това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на
определения падеж. Посочва, че съгласно сключения между страните договор
възнаграждението за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
възлиза на 425 лева, но доколкото се касае за възнаграждение по усвояването
на кредита, с него реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че с това плащане се покриват разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение, като се вземе предвид сегашният му размер от 48.88 %, размерът
на отпусната главница по договора в размер на 500 лева, размерът на ГЛП по
договора 41.00 %, срокът на договора от 24 месеца, и размера на дължимото
възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, което възлиза в
размер на 425 лв. и е в размер на 94.44 % от главницата по договора. Сочи, че
при служебно изчисление на ГПР посредством онлайн калкулатор при
следните параметри: Размер на кредита: 500 лева, задълженията по който са
платими от потребителите на 24 месечни вноски, всяка от 47.97 лева,
включваща лихва, главница и такси по закупените допълнителни услуги, при
обща сума на погасяване 1 150.96 лева, то ГПР възлиза на 159.55 % и
надхвърля с много законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно
пет пъти размера на законната лихва, която към датата на сключване на
договора - 19.05.2022 г. е 10.00 %, респ. максималния размер на ГПР е 50.00
%. Счита, че посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед
на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че
кумулирането на таксите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ води
до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР от 48.88 % нараства допълнително и
обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на
доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.
Изтъква, че доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1
8
на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде
установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв
довод.
Посочва, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ по съществото си
не представляват реално предоставена допълнителна възможност или
преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се
възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано
изискването за възнаграждение. Също така счита, че основно задължение на
кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума,
т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по
усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се
дължи допълнително възнаграждение. Сочи, че услугата, описана в договора
за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита,
за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси,
като в този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Счита, че доколкото начислените в
настоящия случай такси в размер на 4 25 лева са свързани с процедурата по
усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща тяхната
дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е
нищожна (в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. №
697/2019 г. на ОС П.).
Заявява, че клаузата за заплащане на такси за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се
посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от
дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.
Твърди, че в исковата молба ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД
признава, че по процесния договор са внесени общо 302,01 лева, които следва
да се приспаднат от дължимата главница, която е 500 лева, като така се
получава, че ответницата дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата
от 197,99 лева, която признава за дължима и която ответницата ще внесе на
ищцовото дружество.
Заявява, че оспорва така предявените установителен и осъдителен искове,
тъй като водят основанието си от един нищожен договор и признава
9
единствено, че дължи сумата от 197,99 лв. неизплатена все още главница.
Счита, че всички останали претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата в минимален размер, съгласно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възражения.
Съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, следва да допусне
поисканата от ответницата съдебно-счетоводна експертиза в настоящото
производство със задачи посочени в отговора на исковата молба.
По иска по 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валиден
Договор за потребителски кредит № *** между страните настъпване на
падежа на задължението за връщане на вноските по споразумението.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
при условията на пълно и главно доказване да установи валидно
облигационно правоотношение, по силата на което е предоставен пакет от
допълнителни услуги по закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на
133,67 лева; незаплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в
размер на 197,90 лева; настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по споразумението, както и че оспорените клаузи са действителни.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост до предявяването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и размера на обезщетението за
забава.
В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
Посочените с исковата молба писмени доказателства са относими и
необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.01.2025 г. от
15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
ПРИЛАГА към материалите по делото ч.гр.д.№ 18829/24г., по описа на
СРС 66 съдебен състав.
10
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на искова молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 400 лв.
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М..
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 77 ГПК, ако страната остане
задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им
събиране.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото, като съдът им
указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е
найвзаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11