№ 113
гр. Асеновград, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-003084 от 22.06.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив -
инж. Атанас Чернаев, с което на „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от М. Н. М. - управител, на
основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева.
Жалбоподателят „***” ЕООД в жалбата си оспорва наказателното
постановление като навежда твърдения, че същото е материално
незаконосъобразно и отрича факта на нарушението. Навеждат се и твърдения
за допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила в процедурата по издаването му. Искането към съда е за пълна
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Пловдив се
представлява от юрист Каймакамова, която моли за потвърждаване на НП,
като законосъобразно и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в
1
жалбата и от страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С протокол № 2026054/16.09.2020 г. на „***“ ЕООД, в качеството му на
работодател са дадени предписания за изплащане на дължимите трудови
възнаграждения на Огнян Михайлов. Конкретното предписание фиксирано в
т. 4 от протокола касае задължаване на работодателя да изплати на О.А.М.
трудово възнаграждение за отработените 20 дни през месец юни 2019 г. в
размер на 483,43 лева, като е указан срок за изпълнение до 15.10.2020 г.
С акт за установяване на административно нарушение от 27.05.2021 г. е
констатирано, че при извършена последваща проверка за изпълнение на
предписанието по т.4 работодателят „*** ” ЕООД не го е изпълнил, като не е
изпълнил трудовото възнаграждение на работника за месец юни 2019 г . в
размер на 483,43 лева, в указания срок, а и към момента на проверката.
Контролните органи на базата на констатациите от проверката и приложените
писмени доказателства – обяснения на управителя на дружеството,
установили че е налице административно нарушение, за което на
работодателят „***” ЕООД бил съставен АУАН.
Съдът намира, че извършването на административното нарушение е
безспорно установено. От доказателствата се установява, че към дата на
проверката 31.03.2021 г. даденото задължително предписание не е било
изпълнено.Предписанието е касаело изплащането на трудово възнаграждение
за месец юни 2019 г. на работника Огнян Михайлов. За да счетем, че е
изпълнено предписанието, дължимото поведение указано с него е следвало да
се реализира в определения срок за изпълнение – т.е. до 15.10.2020 г. То обаче
не е било изпълнено в срока, а дори и до момента на съставянето на АУАН,
поради което съставът на горното нарушение е реализиран.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните
доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на
нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 415 ал.1 от КТ. Същата
предвижда, че който не изпълни принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
2
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Съгласно нормата на чл. 404 ал.1 т.1 от КТ задължителни предписания за
работодателите са вид принудителна административна мярка прилагана от
контролните органи за спазване на трудовото законодателство. Въз основа на
АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са
преповторени констатациите от АУАН и е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Постановено е от компетентен орган, подписано е от него и е в изискуемата
от закона форма. В него правилно описаното нарушение е съотнесено към
санкционната разпоредба въз основа на която е наложена санкцията.
При определяне размера на наложената имуществена санкция, съдът
намира, че наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а
именно тежестта на нарушението, като е оразмерил имуществената санкция
в минималния размер предвиден в закона от 1500 лева, поради което и е
безпредметно да се обсъжда въпроса за допълнителна редукция на
санкцията.
Основното възражение на жалбоподателя касае тезата, че трудовото
правоотношение на работника било прекратено към момента на издаване на
предписанието, поради което и контролните органи на Д-я „ИТ“ не били
компетентни да издават задължителни предписания, а се касаело за
гражданско правен спор, който следвало да се разреши по съдебен ред. Във
връзка с възражението е представено и Решение на РС-Пловдив от 18.05.2021
г. постановено по гр. Дело № 15001/2020 г. със същия спорен предмет.
Възражението е неоснователно, а сочената съдебна практика от 2012 г. не е
актуална. Този въпрос е законодателно уреден с новелата на чл. 404 ал.3 от
КТ (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в
сила от 17.07.2015 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.)
според която, когато задължителното предписание се отнася до отстраняване
на нарушения на трудовото законодателство, то може да бъде дадено по
искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след
което въпросът може да бъде решен само от съда. В случая задължителното
предписание е дадено на 16.09.2020 г., а срокът за изпълнение е бил до
15.10.2020г. Действително е бил предявен иск от Огнян Михайлов и
образувано исково производство по горе-цитираното гражданско дело, но
това се е случило на 11.11.2020 г., т.е. след като предписанието е било вече
3
дадено и срокът му за изпълнение е изтекъл. Поради което и в този случай
правилно контролния орган е реализирал правомощията си като по искане на
работника е издал задължително предписание, тъй като към този момент не е
бил предявен иск пред съда и същото е подлежало на изпълнение. Като не го е
изпълнило дружеството е реализирало състава на горното административно
нарушение.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно-
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от
въззиваемата страна в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото
следва да се присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.
Пловдив.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-003084 от 22.06.2021
г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив -
инж. Атанас Чернаев, с което на „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от М. Н. М. - управител, на
основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр. Пловдив сумата от 80 лв. представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
4
му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5