Р Е Ш
Е Н И Е-6
Гр.В.
27.01.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Председател
: С. С.
Членове :1.Г. Й.
2.Д. В.
при
секретаря Н. К. ..............................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело №594
по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №575/31.08.2020 г. по гр.д.№3202/2019 г. по
описа на Районен съд-В. е осъдена Община
В., ЕИК :. адрес гр. В., площад.. да заплати на Д.П.В.,***, ж-к.., сумата от 5
000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие ухапване от куче на 05.09.2019 в гр. В..
Осъдена е Община
.В., ЕИК : .., адрес гр. В. да заплати на Д.П.В.,***, ж-к.. сумата от 446,40
лева, направени разноски по производството.
Признато е , че оспорването на истинността -
автентичност на : амбулаторен лист № 190165/ 09.09.2019г., амбулаторен лист №
190170/12.09.2019г. и амбулаторен
лист № 190172/16.09.2019г., не е доказано.
Отхвърлено е искането на Община В., ЕИК :. адрес гр. В.
площад. за присъждане на разноски по производството, като неоснователно.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от Община В. ,гр.В. пл.“. ,представлявана от
кмета д-р Ц. Ц. .Твърди се ,че решението
е неоснователно и недоказано.На първо място нямало свидетели на инцидента. Съдът
бил приел безусловно, че ищеца е ухапан от куче, което е безстопанствено и че вредата
е нанесена от бездействието на служител на общината. Посочването на неидентифицирано куче от ищеца
на негов приятел, който не бил пряк очевидец бил факт, който съда приел за достоверен и основателен. В
действителност, по делото безспорно било доказано,че нито свидетелят И. Б. И., нито
свидетелят П. М. Н. са присъствали на ухапването. Нито един от двамата не бил
видял „извършителя" на деянието. Единствените данни за обстоятелството, че
кучето е било оранжево и с марка били
преки възприятия на ищеца, които той бил предал на свои приятели. Съдът неправилно бил приел тези възприятия за
истински ,въз основа на което бил приел иска за доказан. Изрично в решението
било записано, че ищецът посочил на свидетеля едно куче, оранжево на цвят до един жилищен блок, като заявил, че то го е
ухапало.По тази логика, ищецът можел да посочи и куче, което е черно на цвят на
улицата и да каже, че то го е ухапало, след като нямало реално очевидци на
случилото се.
Цялата доказателствена тежест, която била задължение
на ищеца за установяване истинността на случилото се, лежала на фактическата
обстановка и разпознаването на животното, което е нанесло вредата. Такова
доказване, изрично и категорично в процеса не се установило. Нещо повече ,в
процесното решение съда сам правел
извода, че „дава вяра на показанията на свидетелите, независимо, че същите не
са очевидци на инцидента". С оглед на изложеното се поддържа ,че не е
доказано по безспорен начин, че ищеца е ухапан от безстопанствено куче, което
да бъде вменено във вина на община В.
На следващо място по отношение на заключението на
съдебно-медицинската експертиза било важно да се обърне внимание, че вещото лице е
установило, че „в консултативния лист липсва описание на раните и евентуална
тяхна хирургическа обработка“. Фактът, че в медицинските документи при
постъпването на ищеца в Спешно отделение липсвало описание на раните, доказвало
тезата за недоказаност на твърдяния
инцидент.
Във връзка със заключението на съдебно-психитричната
експертиза се поддържа ,че не е доказано по безспорен начин, че полученото
посттравматично стресово разстройство е в следствие на именно този инцидент.
Свидетелят П. Н. в съдебно заседание установил, че ищецът е самотно живеещ
възрастен човек, който е претърпял тежки семейни загуби, смърт на съпруга и
сестра, което било дало отражение на психологическото му състояние. Същият
свидетел дал показания, че в следствие на тези загуби ищецът се бил затворил в
себе си и се е наложило да потърсят помощ от специалист. Запитан в съдебно
заседание, вещото лице потвърдил, че това депресивно състояние е допринесло за
определяне на психологическото равновесие на ищеца. Тези обстоятелства не били
взети под внимание от съда и било прието, че именно в „резултат на ухапванията
ищецът е преживял болки и страдания и е получил временно разстройство на
здравето, неопасно за живота".
Тъй като исковото производство по това дело било за
претърпени неимуществени вреди , болки и страдания от ухапване на
безстопанствено куче се поддържа ,че следва на първо място по безспорен начин
да се установи, че кучето е безстопанствено и на следващо място да се докаже
наличието на болки страдания. Именно на горните основания и
причинно-следствената връзка между тях, съдът следвало да определи
обезщетението на ищеца. Въпреки че нямало
категорично доказване на вина на община В. и изрично посочване на претърпените
болки и страдания от страна на ищеца, съдът бил постановил решение, с което е
присъдил обезщетение в размер на 5000, 00 лева. Поддържа се ,че присъденото
обезщетение е прекомерно, като се иска
при условията на алтернативност неговият размер да бъде намален.
Иска се да се отмени обжалваното решение .Алтернативно
се иска да се намали размера на
присъденото обезщетение .
Въззиваемата страна не е представила
писмен отговор.
Видинският окръжен съд ,след като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено по хода на делото следното :
Пред районен съд-В. е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр.
с чл. 45 от ЗЗД от Д.П.В.,***, ж-к .., против Община В., ЕИК :., адрес гр. В..
Твърди се, че на 05.09.2019г. около 16.00часа ищецът
бил на преглед при личния му лекар, след което тръгнал да се прибира за домът
му в гр. В.. Пътят му минавал обикновено по централната улица, но ищецът решил
да мине по съкратен маршрут, който минавал през двора на блок „Г.“ в гр. В..
Около 16.30 часа минавайки до въпросния жилищен блок, ищецът бил нападнат от
глутница кучета. Докато кучетата лаели по ищеца, кучето - водач на глутница,
нахапало ищеца четири пъти. Ищецът бил ветеринарен лекар, поради което направил
този извод за кучето - водач на глутницата. От нанесените му рани на ищеца прилошало. Около ищеца в този момент нямало хора, които да му
помогнат. Кучето, нахапало ищеца, било с ушна марка на Община В., като бездомно
куче. Уплашен и наранен, ищецът изминал няколко метра по посока на магазин за
топли закуски. От уплаха и загуба на кръв на ищеца му прилошало и се свлякъл на земята.
Обадил се по телефона на свой приятел - таксиметров шофьор, да дойде и да го
закара в Спешна помощ. При идването на последния, ищецът бил припаднал. В Спешна
помощ към МБАЛ“С. П.“ АД гр. В. на ищеца
била оказана медицинска помощ. Изложени са обстоятелства относно физически
страдания и психически страдания на ищеца. Същият развил страхова невроза, като
потърсил психиатрична помощ.
Иска се да бъде постановено решение с което ответната
страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 5 000,00лева за
обезщетение от претърпените неимуществени вреди. Иска разноски по
производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ищецът не сочи доказателства, от които би могло
да бъде направен обоснован извод дали кучето е безстопанствено или домашно.
Ответната страна, чрез Общинско предприятие „Общински приют за кучета“,
осъществявала дейност по изпълнение на мерките, заложени в „Програма за овладяване
на популацията на бездомните кучета на територията на Община В.“. Оспорва
причинените вреди и наличието на причинна връзка. Иска разноски по
производството.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни
доказателства. Назначени и изпълнени са съдебно-психиатрична експертиза и
съдебно-медицинска експертиза.
По реда на чл. 193 от ГПК е открито производство по
оспорване истинността -автентичност на амбулаторен лист № 190165/ 09.09.2019г.,
амбулаторен лист №190170/12.09.2019г. и амбулаторен лист№ 190172/16.09.2019г.
От събраните по делото доказателства се установява
следвана фактическа обстановка :
На 05.09.2019г. ищецът се обадил по телефона на свидетеля
И. Б.И., негов приятел, да дойде с автомобила си на ул.“. пред блок.. в гр. В.
и да го закара в Спешна помощ В. тъй като го е ухапало куче. При пристигането
на мястото свидетелят И. забелязал ищеца клекнал и да се държи за десния крак.
Панталонът на ищеца бил раздран и изцапан с кръв. Ищецът бил много уплашен и
треперел. Свидетелят И. помогнал на ищеца да се качи в автомобила и го закарал
в Спешна помощ гр. В.. След извършени медицински манипулации свидетелят И.
закарал ищеца в дома му. Двамата минали с автомобила по същия път по ул.., като ищецът
посочил на свидетеля едно куче, оранжево на цвят, до един жилищен блок, като
заявил, че то го е ухапало. Кучето нямало каишка и било маркирано. Със същото
куче били още две - три кучета, които също били маркирани. На 06.09.2019г. в
гр. Видин ищецът срещнал свой познат - свидетеля П. М. Н. Показал му раната от
нахапването. Същата била открита, непревързана. След инцидента ищецът потърсил
психиатрична помощ. В съставения амбулаторен лист №015676 от същия ден е
отразено чу ищецът е ухапан от куче.В амбулаторен лист № 190165/ 09.09.2019г.,
амбулаторен лист № 190170/12.09.2019г. и амбулаторен лист № 190172/16.09.2019г.
са посочени резултатите от вторични прегледи на ищеца,като е отразено ,че
ищецът е ухапан от бездомно куче в областта на дясната подбедрица,че е
направена имунизация с титаничен токсоид. В
амбулаторен лист № 001191/ 25.09.2019г.на д-р Н. Н. (л.10 от делото )е отразено ,че ищецът е направил профилактичен преглед
,че по време на прегледа пациентът е в силно стресово състояние
,напрегнат,притеснен и треперещ,споделил оплаквания от тревожност,чувство за
недостиг на въздух,треперене на цялото тяло,обсъжда страхове за евентуална
повторна агресия.Назначена е психотропна терапия ,която не е дала задоволителни
резултати.
От медицинско удостоверение №12/19 на д-р Н. Н. е
видно ,че в резултат на преживяната на 05.09.2019 г. психодрама ищецът В. е
изпаднал в състояние на реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията (F 43.9 по МКБ-Х).
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната
експертиза (л.75-77 от делото)ищецът е получил посттравматично стресово
разстройство, което е лекувано медикаментозно. Посттравматичното стресово
разстройство възниква като закъснял и протрахиран отговор към стресогенно
събитие,като симптомите включват епизоди на повтарящо се изживяване на
травмата,кошмарни сънища,емоционална притъпеност,отчужденост,липса на съзвучие
към заобикалящата среда,избягване на действия и ситуации,напомнящи за
травмата,чувство на страх и избягване на сигнали ,напомнящи за първоначалната
травма.В резултат на ухапванията ищецът е преживял болки и страдания и е
получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота.При
прегледа,проведен почти една година след инцидента,психиатърът е отчел доловимо
ситуативно напрежение и е констатирал продължаващи притеснения ,които ищецът не
опитва да преодолее,но все още безрезултатно.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза, при посещение в Спешно отделение ищецът не е консултиран с хирург. В
консултативния лист липсва описание на раните и евентуална тяхна хирургична
обработка. В съдебно заседание вещото лице д-р Л. М. уточнява, че такъв тип рана не се
зашива, а остава отворена, за да може да се изчисти ако има некроза.Твърди
,че по медицинските документи е
установил наличието на рани .
С отговора на исковата молба ответникът е ангажирал
доказателства относно това ,че е изпълнил задълженията си ,произтичащи от Глава
Пета от Закона за защита на животните.С Решение № 85 ,взето с Протокол № 6/04.06.2008г.
на Общински съвет В. ,е приета Програма за овладяване на популацията на
бездомните кучета на територията на Община В.. С Решение № 152 ,взето с
Протокол № 9/25.09.2008г. на Общински съвет В., е взето решение за създаване на
Общинско предприятие „Общински приют за кучета“, като са утвърдени и
числеността на персонала и бюджета. С Решение № 129 ,взето с Протокол №15/16.12.2009г.
на Общински съвет В. ,е приет Правилник на дейността на общинските фирми и
предприятия. С Решение № 103, взето с Протокол № 5/31.05.2016г. на Общински
съвет В., е одобрен Правилник за дейността на Общинско предприятие „Общински приют
за кучета“ при Община В. В отчета за дейността на същото за 2019г. е посочено,
че са заловени 99 бр. безстопанствени кучета, кастрирани, маркирани, чипирани и
ваксинирани -70бр. кучета, осиновени – 17 броя кучета.
Така установената от районния съд фактическа
обстановка ,описана детайлно и изчерпателно в мотивите на решението на районния
съд,се подкрепя изцяло от събраните писмени
и гласните доказателства и се споделя изцяло от въззивната инстанция.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор се намира то, като за уважаване на иска следва да се установят по
несъмнен начин следните няколко кумулативни предпоставки: вреда; същата да е
причинена от животно; то да е собственост или да се намира под надзора на
ответника; бездействие на последния за предотвратяване на вредата; причинна
връзка между това бездействие и вредата. Отговорността както на собственика,
така и на лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна, поради
което в случая не трябва да се изследва наличието на вина у деликвента като
необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има
гаранционно-обезпечителен характер.
Съгласно Чл.47 ал.3 от Закона за защита на
животните безстопанствените кучета са
под надзора и грижите на общините
,които са задължени от разпоредбата на Чл.50 т.2 от същия закон да
вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора.
На ответника – Община – В. със Закона за защита на животните /глава V/
са вменени задължения да оказва грижи и надзор за безстопанствените кучета - да
ги настанява в приюти, хигиенизира, кастрира,а когато ги връща сред хората, те
продължават да са под надзора и контрола Общината. Следователно, в процесния
случай, е налице противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители
на Общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за
предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за
настаняване на безстопанствените кучета в приюти и осъществяване на надзор и
грижи за върнатите по места след маркиране животни, които задължения произтичат
от разпоредбите на чл. 47, ал. 3, чл. 50, т. 2 от Закона за защита на
животните.
Въззивният съд намира за неоснователни развитите във
въззивната жалба доводи относно това,че не е установена собствеността на
кучето,ухапало ищеца.От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин обстоятелството ,че ищецът при прибирането си в жилището му е
пострадал от ухапване от безстопанствено куче пред бл.“Г.“ в гр. В.,което куче
е било в глутница с други кучета. Кучетата не са имали собственик, били са маркирани, не
са имали каишка или намордник. Безспорно е ,че кучето е маркирано по реда на
Чл.47 ал.6 от Закона за защита на животните
и след това е върнато на мястото ,от което е взето съгласно Чл.47 ал.3
Закона за защита на животните.
Неоснователни са и развитите от въззивника доводи
относно това ,че ухапването на ищеца от бездомно куче не е доказано.Свидетелят
И.Б. И. е бил извикан от ищеца да му окаже помощ веднага след
инцидента.Свидетелят Иванов заварил ищеца клекнал на земята ,с раздран панталон
и окървавен .При връщането от ЦСНМП свидетелят И. минал с автомобила си покрай
мястото на инцидента и ищецът му посочил кучето ,което лежало до стъпалата на
входа на жилищен блок .Кучето се намирало в глутница заедно с още няколко
кучета и всичките били маркирани.Кучето нямало каишка,което говори за липсата
на собственик.Същото куче е заснето от ищеца и снимките са представени заедно с
исковата молба.
Свидетелят П. М. Н. дава показания,че ищецът му
показал раната на крака си от ухапване на куче ,която рана била открита и без
хирургическа интервенция.
Видно от приложената по делото медицинска документация
,на
ищеца е поставена инжекция от тетаничен токсоид ,който се използва за първична
имунизация и реимунизация срещу тетанус при възрастни и е стандартна лекарска
практика при ухапване от куче,като в случая .
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму,като в случая въззивникът не е изпълнил свои произтичащи от закона
задължения задължения ,свързани със вземане на мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучета спрямо хората. С оглед на гореизложеното
първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод ,че ответникът (въззивник пред Окръжен съд-В. )ще следва да обезщети ищеца за причинените вследствие
на ухапването от безстопанственото куче вреди и е определил възнаграждение в
размер на 5000 лв.Въззивната инстанция намира този размер за справедлив с оглед
на силните болки ,страх за живота и
стрес ,които е изпитал ищецът при инцидента ,необходимостта от провеждане на
множество профилактически прегледи ,развиване на страхова невроза,която
продължава повече от 1 година след инцидента ,възрастта на пострадалия и
неговото общо незадоволително общо здравословно състояние .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Въззиваемата страна не претендира
разноски пред въззивната инстанция,поради което такива не следва да се
присъждат.
Водим от горното и на основание Чл.272 Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№575/31.08.2020 г. по гр.д.№3202/2019 г. по описа на Районен съд-В.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/