РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Благоевград, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
в присъствието на прокурора С. Й. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103327 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба (ИМ), подадена от К. В. И., ЕГН **********, от гр. ****,
чрез пълномощника адв. С. А., от гр. **** срещу Прокуратурата на Република България,
ЕИК *********, с административен адрес: гр. *****.
Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск за сумата от 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 3436, ал.
3 НК по досъдебно производство № 262/2022 г. по описа на 01 РУ - Благоевград и
прокурорска преписка № 6463/2022г. на Районна прокуратура Благоевград, прекратено с
постановление от 19.12.2022 г. на прокурор от същата прокуратура, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.12.2022г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 11.07.2022г. е гр. Благоевград управлявал автомобил, като бил
спрян за проверка; направен му бил тест за наркотици, който бил дал положителен резултат.
В тази връзка бил задържан за 24 часа, като било образувано досъдебно производство №
262/2022 г. по описа на 01 РУ – Благоевград. Заявява, че му било отнето свидетелството за
управление на МПС, както и че бил извършен обиск в жилището му. Поддържа, че
впоследствие с токсикологична експертиза било установено, че липсвали наркотични
вещества в дадените от него проби, поради което на 19.12.2022г. РП-Благоевград прекратила
наказателното производство срещу него. Претендира се с предявения иск обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато срещу ищеца
обвинение в размер на 1500 лв., при съблюдаване принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Развити са доводи, че бил стресиран и много притеснен, като били засегнати честта и и
достойнството му за периода, през който му било повдигнато обвинение.
Ответникът оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи,
че в конкретния казус не били налице каквито и да било доказателства, които да доказвали
/обосновавали/, че ищецът действително е претърпял някакви конкретни неимуществени
вреди, които при това да са пряк и непосредствен резултат от воденото срещу него
наказателно производство. Поддържа, че размерът на претендираните неимуществени вреди
1
е изключително и необосновано завишен по своя размер с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения осъдителен иск:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано
лице, депозиран е пред компетентния съд, като ищецът е упражнил надлежно правото си на
иск.
2. Относно основателността на предявения осъдителен иск:
Уважаването на исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в настоящия случай е
детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът е бил
обвинен в извършване на престъпление; 2/ образуваното наказателно производство е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца или че извършеното деяние
не е престъпление; 3/ настъпилите в резултат на това незаконно обвинение в извършване на
престъпление неимуществени вреди на ищеца, както и размера на тези вреди, и 4/ причинна
връзка между незаконното обвинение и неимуществените вреди.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи наличието на посочените
изисквания. От своя страна ответникът носи тежестта да докаже направените от него
възражения за липсата на основание за ангажиране на отговорността му по ЗОДОВ.
За правилното разрешаване на настоящия правен спор следва да се имат предвид и
следните принципни положения, изведени в практиката на Върховния касационен съд:
Носител на пасивна материалноправна легитимация по разглежданите искове е
Прокуратурата на Република България (съобр. Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г.
по тълк. д. № 5/13 г., ОСГК на ВКС). Самата отговорност е обективна, тъй като, съгласно чл.
4 ЗОДОВ, тя не е поставена в зависимост от виновно поведение на длъжностно лице от
състава на прокурорските органи (вж. Решение № 70 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 2433/16 г.,
IVг. о. на ВКС).
За да възникне отговорността е достатъчно прекратителното постановление на прокурора
да е било съобщено на лицето, което претендира обезщетението, и да няма данни то да е
било отменено, при условията, разписани в чл. 243 НПК, без да се изисква някакъв друг
негов стабилитет (вж. Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 1211/10 г. и Решение № 205
от 06.11.2019 г. по гр. д. № 863/19 г. - и двете по описа на III г. о. на ВКС).
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя при спазване на
постулата, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - от съда по справедливост.
„Справедливостта“ по смисъла на този нормативен регламент не е абстрактно понятие, а е
детерминирана от преценката на редица конкретни факти, които са обективно съществуващи
при всеки отделен случай (вж. т. 11 от диспозитива и раздел II от мотивите на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, както и т. 11 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/04 г., ОСГК на ВКС). Такива правнорелевантни
обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко
отделни престъпления; продължителността на наказателното производство (и причините за
нея); видът на взетата мярка за неотклонение; наличието на други ограничителни
процесуални мерки; начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца (конкретните
негови преживявания и изобщо цялостното отражение на предприетото наказателно
преследване върху живота му /семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр./);
съдебното минало на ищеца (доколкото интензитетът на негативните изживявания поначало
е различен при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда, и
при такива, които са били обект на наказателно преследване и вече са били осъждани за
други престъпления); общото ниво на социално-икономическо благосъстояние и стандарт на
живот в страната (вж. Решение № 166 от 08.06.2016 г. по гр. д. № 631/16 г., IV г. о. на ВКС,
2
Решение № 200 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1019/16 г., IVг. о. на ВКС, Решение № 236 от
19.10.2016 г. по гр. д. № 1543/16 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д.
№ 919/17 г., III г. о. на ВКС и Решение № 275 от 15.12.2017 г. по гр. д. № 5174/16 г., IV г. о.
на ВКС). Нормално е да се приеме, че по време на едно наказателно производство всяко
неоснователно обвиненото лице изпитва типичните при подобна ситуация неудобство,
унижение, притеснение и несигурност, като за негативни последици, по-големи от
обичайните, трябва да бъдат ангажирани конкретни доказателства (вж. Решение № 180 от
01.12.2017 г. по гр. д. № 715/17 г., III г. о. на ВКС).
Началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва върху
обезщетението е от влизане в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на ДП,
доколкото от този момент то поражда действие.
Фактите, които са от значение в настоящия казус, установени посредством относимите към
него доказателствени източници, са следните:
От материалите, съдържащи се в кориците на изисканото и приложено досъдебно
производство, водено срещу ищеца, както и от приетото като писмено доказателство
постановление за частичното му прекратяването, се констатира, че:
- ДП № 1899-ЗМ-262/2022г. по описа на 01-РУ на МВР-Благоевград, наблюдавано по пр. пр.
№ 6463/2022г. от Районна прокуратура - гр. Благоевград), е било образувано на 11.07.2022 г.,
като то е било образувано със съобщение до органите на досъдебното производство (ДП) за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК – затова, че на 11.07.2022 г. около 14:40 ч. в
гр. Благоевград, в посока на движение от улица ***** към сградата на НАП-Благоевград
ищецът е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил ****, след употреба на
наркотични вещества /опиати/, установено по надлежния ред – техническо средство „Дръг
тест 5000“.
- Горепосоченото досъдебно производство е било започнало с протокол за разпит на
полицейския служител ****, който е спрял на горепосочената дата за проверка ищеца.
- В хода на процесното ДП били разпитани и другите полицейски служители, извършили
проверката на ищеца, а именно *****.
- На 11.07.2022г., ищецът дал обяснение, в които заявил, че не бил употребявал никакви
наркотици, като било дал и проби от кръв и урина за изследване.
- На същата дата със заповед, издадена от длъжностно лице при ОД на МВР, била наложена
ПАМ, с която било отнето СУМПС на ищеца.
- На 11.07.2022г., ищецът бил задържан за срок от 24 часа. Било извършено и претърсване в
жилището на ищеца.
- На 19.07.2022 г. ищецът е била привлечен в качеството на обвиняемо лице, на основание
чл. 219, ал. 1 НПК, с постановление на разследващ полицай, утвърдено от наблюдаващия
прокурор.
- На ищеца било повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление по чл. 343б,
ал. 3 НК. Вмененото във вина на ищеца престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е наказуемо с
„лишаване от свобода“ от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева.
- На ищеца било наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв.,
която била внесена от него в указания му петдневен срок – на 22.07.2022г.
- Ищецът е бил осъждан многократно за други престъпления към момента на привличането
му по процесното ДП.
- На 19.07.2022г. ищецът бил разпитан в качеството му на обвиняем, като упражнил правото
си да не дава обяснения.
- На 12.07.2022г. била назначена химическа експертиза за изследване на наличието на
наркотици в дадените от ищеца проби от кръв и урина.
- На 30.11.2022г. била изготвена съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/
експертиза, от която се установило, че в кръвната проба на ищеца не е установено наличието
3
на наркотични вещества от групата на опиатите. Установено е в пробата от урина наличието
на наркотично вещество кодеин, като най-вероятният му произход е употреба на лекарствен
продукт.
- Наказателното производство е било прекратено от прокурора по отношение на ищеца с
постановление от 19.12.2022 г., издадено по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т.
1, пр. 2 НПК, тъй като обвинението не е доказано.
- Препис от това постановление е било връчено на ищеца на 21.12.2022г., като същото не е
било обжалвано от него в рамките на седмодневния преклузивен срок, който е изтекъл на
29.12.2022г. При това положение прекратителното постановление на прокурора е влязло в
сила на 30.12.2022г.
- Няма данни прекратителното постановление да е било подлагано нито на съдебна
проверка за обоснованост и законосъобразност (чл. 243, ал. 4 - ал. 8 НПК), нито на
инстанционен контрол от по-горестоящ прокурор (чл. 243, ал. 10 НПК).
От писмените доказателства, включващи справка за съдимостта на ищеца, се изяснява още,
че ищецът е бил осъждан многократно за престъпления преди приключване на процесното
досъдебно производство; извън последното е бил обект на множество други наказателни
преследвания. Установява се от тези писмени доказателства, че ищецът е изтърпявал дълги
периоди от време наказанието „лишаване от свобода“, включително и за притежаване и
разпространение на наркотици.
Ищецът ангажира гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля *****
(приятел на ищеца). В показанията си свидетелят заяви, че през 2022 година ищецът го
посещавал редовно в затвора в град Бобов дол, като карал дотам и майката на свидетеля.
Този свидетел поддържа, че през лятото на 2022 година ищецът му бил казал, че му било
отнето свидетелството за управление на МПС, като след това спрял да му идвал на
свиждане. Споделил му бил по телефона, че не бил на себе си и искал да ходил на психолог.
Свидетелят сочи, че не го бил виждал толкова разстроен. К. И. отглеждал и развъждал
гълъби, продавал ги. Грижил се за брат му. Необходимо му било да имал автомобил, заради
грижите по брат му и за грижите по гълъбите. Показанията на свидетеля, в частта им, в
която заявява, че ищецът през 2022г. го е посещавал редовно в затвора в град Бобов дол,
като карал дотам и майката на свидетеля, не следва да се кредитират. Това е така, защото в
тази им част, същите се опровергават от приетата по делото справка изх. № 1569/02.06.2025
г. от Министерство на правосъдието Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвор
гр. Бобов дол, от която е видно, че за посочения период от 19.07.2022 г. до 19.12.2022 г.
свидетелят ***** е изтърпявал наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в друг
затвор, а именнно в Затвора гр. Пазарджик, като е бил освободен на 18.09.2023г. В
останалата им част (за комуникацията между свидетеля и ищеца по телефона) липсват
основания тези гласни доказателствени средства да не бъдат възприети.
Така установените факти, преценени на плоскостта на очертаните вече принципни
постановки, приложими към разглежданата хипотеза, са опора за юридическите заключения,
че:
Елементите, изграждащи фактическия състав на предявената искова претенция, са
изпълнени, щом като ищецът е бил обвинен в престъпление, наказателното производство за
което е било прекратено поради липсата на престъпен елемент в деянието, от което пък той е
понесъл конкретни вредни последици.
Справедливото обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди,
търпяни от ищеца (което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост) е в
размер на сумата от 600 лв. За тази сума е основателен искът с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за претендираните неимуществени вреди, като за разликата над 600 лв. до
предявения размер от 1500 лв., като неоснователен подлежи на отхвърляне.
В тази връзка следва да се съобрази следното:
4
- На ищеца е било повдигнато едно обвинение за извършено умишлено престъпление.
- Обвинението не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като за него не е
бил приложим бил институтът на чл. 78а НК (освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание).
- Съдебното минало на ищеца е било сериозно обременено от многократни предходни
осъждания.
- Ищецът е изтърпявал дълги периоди от време наказанието „лишаване от свобода“,
включително и за притежаване и разпространение на наркотици.
- Продължителността на наказателното преследване кореспондира с разумната такава, тъй
като последната е малко над пет месеца (от 11.07.2022г. до 19.12.2022г. ).
- Ищецът е бил задържан неоснователно за 24 часа.
- На ищеца е било отнето СУМПС в периода на процесното ДП.
- С оглед това отнемане на СУМПС ищецът е бил възпрепятстван да отглежда гълъбите си.
- Извършено е било неоснователно претърсване в жилището на ищеца.
- Във връзка с неоснователното му задържане за 24 часа, отнетото му СУМПС и
претърсването на жилището му ищецът е преживял негативни емоции и стрес, които обаче
са с по-малък интензитетът от неосъждано лице, тъй като ищецът е бил вече многократно
обект на наказателно преследване и вече е бил многократно осъждан за други престъпления,
като е пребивавал в затвора за продължително време.
Върху обезщетението трябва да бъде присъдена и търсената законна лихва за забава от
30.12.2022 г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяването на наказателното
производство. При това положение следва да се отхвърли искането на ищеца за присъждане
на законна лихва, считано от датата на постановлението за прекратяване на процесното ДП
(19.12.2022г.).
Относно разноските:
При този изход от делото всяка една от страните има право на разноски. Искане за
присъждане на разноски е направено от ищеца. Ответникът не е отправил искане за
присъждане на разноски, като няма и доказателства същият реално да е сторил такива.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Както се посочи, по делото е направено искане от ищеца за
присъждане на разноски в настоящото производство. Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 пр. 2 от
ЗОДОВ и при частично уважаване на иска ответникът дължи и следва да бъде осъден да
заплати изцяло на ищеца направените от последния разноски за внесена държавна такса по
делото /в този смисъл Решение № 353/06.11.2015г на ВКС по гр. д. № 892/2015г./, която в
случая е 10 лв.
Трябва да се има предвид също така, че ищецът се представлява от адв. С. А., която оказва
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото
на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно
ответникът следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ищеца съобразно
уважената част от иска сума в размер на 180 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК *********, с административен
адрес: гр. ***** да заплати на К. В. И., ЕГН **********, от гр. **** следните суми:
- 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди (душевни болки и страдания), настъпили от увреждане при обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по досъдебно производство № 262/2022 г. по описа на 01
РУ - Благоевград и прокурорска преписка № 6463/2022г. на Районна прокуратура
Благоевград, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
30.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ този иск до неговия
пълен претендиран размер от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ и за присъждане на
законна лихва, считано от 19.12.2022г.
- 10 лв. /десет лева/, представляваща съдебни разноски, дължими за производството по
настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Прокуратурата на Република България, ЕИК
*********, с административен адрес: гр. ***** да заплати на адв. С. А. сумата от 180 лв.
/сто и осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6