Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр. Тутракан, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на дванадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 245 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0362-000791
от 20.02.2019 г. Началника РУ на
МВР гр. Тутракан е наложил на М.И.Д., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба” в размер на 700.00 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят Д., който го обжалва в срок и моли съдът да го отмени
изцяло като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началник РУ гр. Тутракан,не се
явява и не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по
съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и
не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Свидетелите мл. автоконтрольори Г.С.Г.И.Д.Л. и инспектор
пътен контрол Д.Й.Р. са служители в РУ на МВР гр. Тутракан.
На 17.04.2019 г. актосъставителят Л. и св.Г. изпълнявали
служебните си задължения на територията на с. Зафирово, обл. Силистра, като упражнявали контрол на скоростта на движение на
МПС с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 593.
В 15:52 часа системата заснела лек автомобил „Ауди А4 ПС“ с рег. ***по ул.
„Трети март“ до ЗК „Атила Зафиров“, движещ се със скорост над максимално
допустимата за населено място, въведена с пътен знак Д11.
При направената справка в регистрите на „Пътна
полиция” било установено, че собственик на автомобила е „Кауфланд сървис” ЕООД
със седалище гр.София.
При последвалата проверка,извършена със съдействието
на отдел „Пътна полиция” при СДВР,е установено,че на посочената дата,автомобила
е бил управляван от жалбоподателя Д.. В декларация за предоставяне на
информация за нарушение съгласно разпоредбата
на чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателя посочил,че на 17.04.2018 г. в 15:52 часа
въпросния лек автомобил бил управляван от лично от него. Декларацията е била
попълнена на 26.09.2018 г.Приложената към преписката покана за явяване на
водача № 42/17.04.2018г. е била върната на РУ на МВР-Тутракан невръчена и
непопълнена.
В отсъствие на жалбоподателя, на 20.12.2018 г. актосъставителя
Л. съставил АУАН № 831 /серия Д бл. № 753521/
с който му повдигнал обвинение за това, „…че на 17.04.2018 г. в 15.52 ч. в
с.Зафирово обл.Силистра,по ул. „Трети март” до ЗК „Атила Зафиров”, в посока
Силистра – Русе управлява лек автомобил „Ауди А4 ПС“ с рег. ***със скорост 104
км/ч при максимално допустима скорост 50 км/ч въведена с пътен знак Д 11. След
приспаднат толеранс от 3 км/ч. превишава максимално разрешената скорост 51
км/ч. Нарушението заснето с АТСС ТFR 1-М и
клип №
6684, с което виновно е нарушил чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите Г.Г. и Д.Й.Р.. Акта
бил предявен и връчен на жалбоподателя на 20.12.2018г.
По образуваното със съставянето на 15.11.2018 г. АУАН
административно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е издал наказателно
постановление № 18-0362-000791 от 20.02.2019 г., като е възприел изцяло
отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушената разпоредба
от ЗДвП - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Д. административни наказания „Глоба” в размер на 700.00
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. На 12.07.2019
г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания актосъставител И.Д.Л., свидетелите Г.С.Г. и Д.Й.Р., и
приложените писмени доказателства,които съдът кредитира,като последователни,
логични, непротиворечащи си и взаимно допълващи се.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на АУАН от компетентно лице,притежаващо съответните правомощия.Същия
е бил съставен по правилата на закона и притежава всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити.АУАН е бил подписан надлежно от нарушителя и същия е получил
препис от него по установения от закона ред. Административното нарушение е
доказано със съответните допустими от закона доказателствени средства.Техническото
средство е преминало съответната изискуема метрологична проверка. Съставен е
бил съответния протокол за използване на 17.04.2018г.от контролните органи на АТСС
с № 593.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен административно наказващ орган, редовно упълномощен да извършва
такава дейност. Същото притежава всички изискуеми от чл. 57 ал. 1 от ЗАНН
реквизити. НП е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя.Наложените
наказания са в съответствие с предвидените от закона.
На практика жалбоподателя не оспорва извършването на
административното нарушение описано в АУАН и атакуваното НП, както и
авторството. Искането му за отмяна на НП е обосновано с допуснати процесуални
нарушения,при съставянето на АУАН.Първото от тях е,че в нарушение на 40 ал. 1
от ЗАНН и на чл.34 от ЗАНН.
Наистина АУАН № 831 /серия Д бл. № 753521/ с който е
било повдигнато обвинение на жалбоподателя,е съставен в негово отсъствие, без
да е бил поканен по надлежния ред / приложената покана № 42/17.04.2018г. към
преписката на РУ на МВР Тутракан е върната невръчена на водача/.С горното наистина
е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.40 ал. 1 и 2 от ЗАНН.Съдът обаче не
счита,че с това процесуално нарушение е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя.Това е така,тъй като АУАН,с който му е било повдигнато обвинение
за извършеното нарушение,е бил надлежно предявен на жалбоподателя,който се е
запознал със съдържанието му,подписал го е без възражения и е получил екземпляр
от него.От този момент съставения АУАН е придобил завършен вид и може да породи
последици,в частност издаване на атакуваното НП. По никакъв начин правата на
жалбоподателя като обвинен, не са били нарушени.Освен правото да лично да впише
възражения в съставения АУАН,той е имал и правото в тридневен срок от
съставянето му,да направи писмени такива пред АНО.
Посоченото по-горе налага извода,че допуснатото
процесуално нарушение /съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя,без да е
бил надлежно поканен за съставянето му/ не съществено и не обуславя отмяната на
атакуваното НП.Тук следва да се посочи и разпоредбата на чл.53 ал. 2 от ЗАНН,която
не само дава възможност на АНО да издаде НП при допусната нередовност в АУАН,но
го и задължава да стори това.
Съдът намира за неоснователно и възражението за
изтекъл срок за съставянето на АУАН по чл.34 ал.1 от ЗАНН.Последната повелява,че
административнонаказателно производство не се образува,ако не е съставен АУАН
за установяване на административното нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението.В конкретния случай нарушението е било извършено на 17.04.2018г.,а
АУАН,с което е сложено началото на административнонаказателното производство, е
съставен на 15.11.2018г. т.е. АУАН е съставен преди да е изтекла една година от
извършване на нарушението. При съставянето на АУАН не е бил изтекъл и
втория,посочен в чл.34 ал. 1 от ЗАНН срок.На контролните органи е станало
известно кой е бил водачът на МПС на посочената в АУАН и атакуваното НП дата,
на 26.09.2018г.,когато жалбоподателя е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. Това
е датата на „откриване на нарушителя”,тъй като в конкретния случай автомобила е
собственост на ЮЛ.От датата на откриване на нарушителя да датата на съставяне
на АУАН по настоящото производство /15.11.2018г. не са изминали предвидения в
чл.34 ал. 1 от ЗАНН три месечен срок.
Съдът намира, че в административно наказателното
производство, не само процесуалните норми са били приложени в съответствие със
закона, но и материалния закон е бил приложен правилно. Квалификацията на
деянието е правилна.Наказанията, които предвижда разпоредбата на чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП, са фиксирани по вид и размер. Както АНО, така и съдът нямат
законова възможност да наложат по свое преценка друго по вид или размер
наказание.
На следващо место съдът не може да отмени или измени
наказателно постановление, когато същото е издадено в съответствие с
изискванията на закона и правилно е бил приложен материалния закон.
Ето защо съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 18-0362-000791 от 20.02.2019
г., с което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на М.И.Д., с ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 21, ал. 1, от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП административни
наказания „ГЛОБА” в размер на 700.00 /седемстотин/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от три месеца,като законосъобразно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра,
по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: