Определение по дело №1976/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               Номер   2090                     Година   05.06.2019                     Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети юни                                                                                                                 Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1976 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След като се запозна, след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с подадения в същия отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и по същество се изразяват в това, че бил клиент на ответника с № -, ИТН - и  битов потребител на електроенергия, предоставяна му от ответника в дома му в -. Преди няколко дни узнал, че имал дължима сметка за ел.енергия в размер на 234.67 лева, което го изненадало защото редовно плащал сметките си за ток и текущата му сметка била платена на 25.03.2019 г. Посетил -, където му било обяснено, че сумата от 234.67 лева била дължима като текуща сметка за предходен месец, а платената от него на 25.03.2019 г. сума от 166.16 лева била корекция на сметка за стар период. Поискал да му бъдели предоставени документи, обосноваващи корекцията на сметката му, но служители при ответника му отказали и заявили, че такива щели да му бъдат изпратени по пощата и не можели да предоставят копия от тях. Такива документи не получил и до момента. Данни за процесната сума фигурирали единствено в сайта на ответното дружество, като от разпечатката било видно, че за сумата от 166.16 лева била издадена фактура за електрическа енергия № **********. Самата фактура не била налична, нито данни за нея, от които да било видно за какъв период се дължала и въз основа на какви показания на СТИ била начислена сумата. От приложената към исковата му молба квитанция № ********** било видно, че на 25.03.2019 г. платил процесната сума по фактура № **********/25.02.2019 г. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответника. Не бил манипулирал електромера си, нито знаел за подобно действие на друго лице. Допълнително начислената му сума за ел.енергия в размер на 166.16 лева била недължима и недължимо платена. Начислена му била неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е.Р. и Е.С., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. По никакъв начин не бил уведомяван за извършената проверка. Не присъствал на нея. Не бил получил никакви документи за основанието на сумата от 166.16 лева. Не му били връчвани нито констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ, нито фактура за процесната сума, нито справка за коригиране на сметка, нито констативен протокол от Б.. Смененият от служители на Е.Р. Е. електромер се намирал в заключено ел.табло, за което нямал ключ и то се намирало извън имота му. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното измерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките им за минал период от дружеството – монополист. Не ставало ясно как точно ответникът формирал периода на неточно отчитане на СТИ. От представените доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновното му поведение. Електромерът се намирал извън имота му и само служители на Е. Е. имали физически достъп до него. Дори да били налице неточности в отчитането, същите не били причинени от него. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от електроразпределителното дружество, не следвало да влече ощетяване на потребителя чрез корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност било негово. В изпратеното му писмо липсвала информация кога била извършена последната проверка на СТИ, което можело да повлияе на периода на извършената корекция. Извършването на такава при липса на яснота за датата на неотчитане можело да доведе до евентуално неоснователно обогатяване на ответника. Липсвало каквото и да било законово основание за извършената корекция. По въпроса за правото на електроснабдителното дружество да извършвало корекция на сметка за стар период била налице задължителна съдебна практика, според която, било въведено законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 1, т. 6 и по чл. 83, т. 6 ЗЕ - бил предвиден в ОУ ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. След като ответникът не било изпълнил вмененото му от законодателя задължение да създаде в ОУ ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка му съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Тази теза се преповтаряла и в посочените в исковата молба решения на ВАС.

Искането е да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 166.16 лева, платена без основание по фактура № **********/25.02.2019 г., както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения иск е нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че на 23.02.2017 г. двама служители на Е. Е. (Е.) извършили проверка на електромер № *********, който отчитал доставената ел.енергия в обекта на ищеца с ИТН-. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху СТИ, същите служители демонтирали електромера и го постави­ли в безшевна торба с пломба за еднократна употреба, за да бъде изпратен за метрологична експер­тиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който, отново след извършено контролно замерване с еталонен уред, било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата. За тези действия извършилите проверката със­тавили констативен протокол № 319868/21.11.2016 г. Въпреки положените от тях усилия да откриели клиента, за да присъствал на проверката, същият не бил открит и тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора, и подписали констативния протокол, който бил изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Процесният електромер бил предаден на Б. за експертиза, заключението на която, при отварянето му, било, че бил осъществен достъп до вътрешността му, където в измервателната му верига било монтирано допълнително устройство с дистанционно управление, непринадлежащо към схемата му, в резултат на която му манипулация се променяли метрологичните му характеристики, като той бил проверен при изключено допълнително устройство. За извършената проверка от Б. бил изготвен констативен протокол № 773/03.09.2018 г. С оглед на това и като било установено, че били налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б."б" ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел.енергия на клиента в размер от 1149 kWh, дължимата за която сума била 166.16 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извърше­на корекцията, бил от 11.02.2017 г., което било датата след регулярен отчет на показанията на електромера на обекта на ищеца, който бил най-близкият до и попадащ в мак­сималните 12 дни корекционен период назад, а последната дата била на извършената техническа проверка на 23.02.2017 г. Е. предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/25.02.2019 г. за допълнително начислената сума, вследствие установе­ното непълно измерване на електрическа енергия, и с писмо с изх. № 6498077-1/25.02.2019 г. изпратил на адреса му на кореспонденция уведомление за извършеното допълнително начисление с препоръчано писмо с обратна разписка. КЕВР имала правомощието да приеме ПИКЕЕ, които, наред с другото, да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (ДВ 98/2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. експертиза не можел да бъде установен точния про­цент на грешка. Формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му за противното. Установяването на лицето, извършило неправо­мерно въздействие върху електромера и вината му, били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретния му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността му за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиент в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни ОУ. Действащите такива за процесния период били ОУ на договорите му за продажба на електрическа енергия, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. В чл. 28, ал. 2 от същите изрично бил уреден реда, по който уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ 54/2012 г.). Нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в посочените ОУ на посочения в отговора друг доставчик, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на същия друг доставчик били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 от тях имал посоченото в отговора му съдържание. При сравнение ясно се виждало, че били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Следвало разпоредбата на чл. 28 от ОУ да се прилагала ведно с общия ред за съобщаване, предвиден в чл. 42. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли, като в полза на ответника се присъдели сторените разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на този иск.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е. Е., както и доказателства за влизането им в сила, а те не са печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: разпечатка от сайта на Е.; системен бон; констативен протокол № 773/03.09.2018 г.; констативен протокол № 273383/23.02.2017 г.; справка и фактура № **********/25.02.2019 г.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 25.09.2019 г. от 9.50 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: