Решение по дело №1234/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер   500               22.07.2019 година                             Град Стара Загора

 

 

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,

На ….. на 9 юли……………..…………………………….…2019 година,       

в публичното заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                              ЧЛЕНОВЕ:

                                                                         ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                                                                                                                            

      

Секретар ………Росица Радева……..………………………………

Прокурор……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от………………………съдията В. МИШОВА      

въззивно гражданско дело номер…1234….по описа за 2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството е образувано по въззивна жалба,  подадена от С.Д.Г. ***, чрез процесуалния му представител адв. Д.М., против решение № 471/15.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5046/2018 г. на Старозагорския районен съд, с което е уважен предявения иск по чл.108 ЗС.

                    Въззивникът счита, че обжалваното решение е необосновано и затова неправилно, както и постановено при непълнота на доказателствата. Твърди, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за това защо е предпочел заключението на тройната експертиза. В тази връзка не били взети предвид изложените противоречия в заключението с фактическия размер на двата имота, удостоверен със скиците. Не били изложени и аргументи защо не се приема заключението на първата експертиза, която потвърждавала установеното от геодезист, направил трасиране на имота през 2016 г. Твърди, че тройната съдебно-техническа експертиза не е изпълнила изцяло поставената задача относно направените измервания, проучвания и трасиране. Твърди, че, след като двата имота са образувани въз основа на имот № 100 по регулацията от 1945 г., ги разделя имотна граница. Установено било, че няма нов регулационен план, но тъй като имало УПИ, между тези имоти нямало регулационна граница, а имотна. За да се установи тази имотна граница, следвало да се извърши измерване на място на всеки един от имотите, което включвало и трасирането им.  Границата била там, където свършвал неговият имот, придобит с документи за 1 125 кв.м. Тройната съдебно-техническа експертиза доказала къде е регулационната граница между имотите, но тези имоти не били в размерите по скици. Не се извършило измерване и трасиране на имотите по традиционния начин – чрез рулетка и жалони, независимо, че това била поставената от него задача.  Тройната експертиза не се произнесла докъде е имотът му от 1 125 кв.м и не е трасирала границата. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени решението изцяло, като вместо него постанови друго, с което обективно да определи имотната граница между двата имота.

                   Въззиваемата Б.К.В. не е изпратила отговор на въззивната жалба.

                   Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

          Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна.

           Пред районния съд е бил предявен иск за собственост по чл.108  ЗС. Ищцата Б.К.В. е твърдяла в исковата си молба, че е собственик на дворно място, находящо се в с. Ново село, общ. Стара Загора, с площ  от 1 190 кв.м, представляващо УПИ II-100 в кв. 22 по план за регулация, утвърден със заповед № 9914/15.11.1945 г. на Община Стара Загора, при граници: от североизток - дере; от северозапад - УПИ I-100; от югозапад - улица с о.т. 42, 45а, 44 и 46, заедно с построената в него в северозападната му част жилищна сграда. Ответникът С.Д.Г. бил собственик на съседното дворно място, с площ от 1 077 кв.м, представляващ УПИ I-100 в кв.22. За с. Ново село, общ. Стара Загора бил одобрен един регулационен план през 1945 г. По този план имотите на страните били урегулирани в УПИ II-100 и УПИ І-100. Твърди, че този план не бил променян във времето и действал и към момента, поради което нямало придавани части между двата съседни имота. Границата между тях винаги е била телена мрежа, поставена като имотна граница и съвпадаща с регулационната линия по плана на селото. През периода от 1975 г. до 2016 г. не е имало спор за границата между двата имота. През годините площите на двата имота се променяли предвид придаването на части към тях, но това не се отразило на положението на границата помежду им, която в продължение на повече от 40 години не била променяна.       През месец април 2016 г. ответникът трасирал имота си, при което било установено, че телената ограда била неправилно поставена и според него навлизала в собствения му имот. На 09.05.2016 г. ищцата посетила имота, при което установила, че временните постройки на границата били разрушени, а оградата от телена мрежа била преместена в нейния имот с около 3 метра навътре, с което била завзета реална част от около 84-85 кв.м. Към момента тази част се владеела от ответника. Ищцата твърди, че тази част е нейна и дори да е налице разминаване между регулационната линия и имотната граница между имотите, то тя я била придобила по силата на давностно владение, тъй като от 1975 г. до 2016 г. границата между имотите на страните била трайна и никога не се е променяла.  Искала е съдът да признае правото й на собственост върху спорните 39 кв.м и да осъди ответника да й предаде владението върху тази реална част, заключена между т.1, 4, 5 и 6 по комбинираните скици към  заключението на повторната тройна съдебно-техническа експертиза.

          Ответникът С.Д.Г. е оспорил предявения иск. Твърди, че при извършено на 14.07.2008 г. по искане на ищцата трасиране на УПИ II-100, кв.22 било констатирано, че имотът е с площ 1 200 кв.м. Това трасиране било извършено, с оглед определяне на границата между нейния имот и неговия. Той бил собственик на имот от 1 125 кв.м, за което имал документи за собственост, които не били оспорени по надлежния ред и видно от удостоверение за данъчна оценка на имота, декларирал 1 125 кв.м и жилищна сграда. Искал е искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

                       Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищцата е собственик на УПИ II-100 в кв. 22 по регулационния план на с. Ново село, общ. Стара Загора, а ответникът на съседния имот – УПИ І-100. Между двата имота от много години имало ограда от телена мрежа с циментови колони. Непосредствено до оградата в имота на ищцата били изградени паянтови постройки. През май месец 2016 г. оградата била преместена на три метра навътре в двора на ищцата, а постройките - съборени. Понастоящем била поставена нова ограда от телена мрежа с леки колове. Приел е, че за територията на с.Ново село има изработен един регулационен план, одобрен със заповед № 9914/15.11.1945 г., който действал и към момента. Приел е също така от заключението на тройна съдебно-техническа експертиза, че тази странична регулационна граница не съответства нито на съществувалата на място ограда преди преместването й, нито на сега съществуващата ограда между имотите, която навлизала в имота на ищцата с 39 кв.м, заключени в ивицата, описана с точки 1, 5, 6 и 4 в комбинирана скица № 1 към експертното заключение.

                   От правна страна първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС са налице: ищцата  е собственик на спорната част от 39 кв.м от УПИ II-100, която част се  владее от ответника. Не било доказано, че той владее спорната част от имота на правно основание.

          Въззивната жалба е неоснователна.

                    По делото не е било спорно, че страните са собственици на два съседни имота – ищцата на УПИ II-100 в кв.22, а ответникът на  УПИ I-100 в кв.22. Ищцата е придобила правото на собственост по силата на съдебна делба, извършена по гр.д. № 2010/1991 г. по описа на Старозагорския районен съд, при която в общ дял на Р.З.П., З.К.В. и ищцата Б. К.В. е поставен УПИ ІІ-100 в кв.22. С договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка от 07.12.1992 г., обективиран в н.а. № …, т…., дело № …г. по описа на нотариуса при РС Стара Загора, Р.З.П. е прехвърлила своята 1/3 ид.ч. от имота на сина си З.К.В.. По-късно, след смъртта на В., на 28.05.2009 г. наследницата му Р.З.В. е продала на ищцата Б. К.В. ¼ ид.ч. от дворното място. Между двата имота от много години имало ограда от телена мрежа с циментови колони. Непосредствено до оградата в имота на ищцата били изградени паянтови постройки. През май месец 2016 г. въззивникът преместил оградата на три метра навътре в двора на ищцата, а постройките съборил.

                   Не е спорно, че за с. Ново село, общ. Стара Загора е изработен само един регулационен план, утвърден със заповед № 9914/15.11.1945 г., който е действащ и към момента. По този план регулационната граница между двата имота не е променяна до момента.

       По делото са изготвени две заключения на съдебно-техническа експертиза. Според заключението на единичната, изпълнена от инж. Г.Р., към момента граница между двата имота съвпада с регулационната. От заключението на тройна съдебно-техническа експертиза обаче е видно, че тази странична регулационна граница не съответства нито на съществувалата на място ограда преди преместването й, нито на сега съществуващата ограда между двата имота. Според вещите лица е налице навлизане от страна на въззивника в УПИ II-100 (този на въззиваемата) с 39 кв.м, заключени в ивицата, описана с точки 1, 5, 6 и 4 в комбинирана скица, приложение № 1 към експертното заключение. Първоинстанционният съд е възприел заключението на тройна съдебно-техническа експертиза. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че не е изложил мотиви за това, тъй като в решението изрично е посочено, че се отчита обективността на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещите лица, и научната и логическа обоснованост на заключението. Освен това настоящата инстанция намира, че заключението на единичната експертиза не е обосновано, тъй като в обясненията си в с.з. от 06.01.2019 г. вещото лице е посочило, че измерването на място е направено с GPS, като данните са нанесени върху кадастрален план от 1991 г., който обаче не е одобрен. Въпреки това вещото лице е използвало данните от заснемането на имотите, като ги е трансформирало към координатната система от 1970 г., по която е изготвен този неодобрен кадастрален план, при което няма как да се приеме, че полученият резултат обективно съответства на действителното положение на регулационната граница между двата имота. Според заключението на тройната съдебно техническа експертиза единственият регулационен план на селото, който е действащ и в момента, одобрен със заповед № 9914 от 15.11.1945 г., е изработен в координатна система 1930 г. Между двата имота има регулационна граница, която никога не е била променяна. Няма съмнение, че този план е приложен, поради което тази регулационна граница е и имотна за двата процесни имота. Това е така, защото при наличие на дворищна регулация, след влизане в сила на регулационния план, правото на собственост върху имотите се преобразува в право на собственост върху парцелите (сега УПИ), които са отредени за тези имоти. Затова е невярно твърдението във въззивната жалба, че между имотите няма регулационна граница, а имотна, и за да бъде установена тази имотна граница, следва да се измери на място всеки един от имотите, което включвало и трасирането им, и границата е там, където свършва имотът на въззивника, придобит от него с документи за 1 125 кв.м. Погрешно се акцентира върху площта на имота според документите за собственост. По правило площта никога не е била основен характеризиращ имота белег. Тя е производна от границите му, а не обратно. Границите се определят според плана за регулация. Няма значение, че имотите не са в размерите по скиците, издавани от общината, ако тези скици вярно отразяват регулационните им граници. Въззивникът е придобил толкова квадратни метра, колкото са заключени между границите на имота според плана, а не колкото е записано в нотариалния му акт. Затова няма как, изхождайки от записаната в него площ, да се определят границите му.

          С оглед на тези съображения съдът намира, че в случая по делото е напълно установено, че ищцата (сега въззиваема) е собственик на процесната реална част от 39 кв.м, заключена между точки 1, 5, 6 и 4 на комбинирана скица № 1 към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, която се владее от ответника (сега въззивник) без основание. Налице са трите кумулативно предвидените в чл.108 ЗС предпоставки, необходими за успешното провеждане на ревандикационния иск, поради което той правилно е бил уважен от районния съд. С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 на въззиваемата следва да се присъдят направените пред въззивния съд разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 700 лв.

 

                        Воден от горните мотиви, Окръжният съд

 

                    Р  Е  Ш  И :

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение № 471 от 15.04.2019 г., постановено по гр. д. № 5046/2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

             ОСЪЖДА С.Д.Г. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.В. ***, ЕГН **********, сумата от 700 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.

 

             Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

                                                                                       2.