Р Е Ш Е Н И Е
№
……………/……………….06.2020
год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на първи юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА,
сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 864 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.Д.З. ***,
подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 471/03.02.2020 год.,
постановено по гр. дело № 18419/2019 год. по описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с
която е уважен предявен от Б.З.З. против въззивника З.Д.З. иск по чл. 144 СК за
заплащане на издръжка, до размера на сумата от 200 лева месечно, считано от
подаването на исковата молба – 08.11.2019 год., с падеж – първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни причини
за нейното изменяване или прекратяване.
В жалбата са
наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника (ответник по
иска) част е неправилно и незаконосъобразно. В резултат на неправилна преценка
и анализ на събраните доказателства, неправилно е прието от първоинстанционния
съд, че ответникът може да заплаща на ищеца без особени затруднения месечна
издръжка в определения с решението размер. Не е съобразено, че понастоящем
ответникът не работи и единствените му доходи са от получаваната от него
пенсия; че подпомага финансово възрастната си майка, с която живее; че изплаща
банков кредит; че е в недобро здравословно състояние – с няколко хронични
заболявания – които изискват допълнителни средства за закупуване на
медикаменти, които не се покриват изцяло от НЗОК, при което и заплащането на
издръжка в какъвто и да е размер би представлявало особено затруднение за
ответника.
Не е обсъден и
съобразен и факта, че през месец април 2019 год. ответникът е заплатил
дължимата към ищеца издръжка (400 лева месечно съобразно решението по гр. дело
№ 95/2018 год. на Рс-Варна) за периода май – ноември 2019 год. включително.
Отправено е
искане за отмяна на решението в обжалваната от въззивника част и за
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор
насрещната страна Б.З.З. ***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита решението в обжалваната част за правилно и настоява да бъде потвърдено,
ведно с присъждане на разноски. Излага съображения.
В
съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител
поддържа жалбата си.
В писмено становище въззиваемият
поддържа подадения отговор.
Решението в частта му, с която искът
за издръжка е отхвърлен за разликата над присъдените 200 лева месечно до
претендираните 500 лева месечно не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и
не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
Предявеният от Б.З.З. *** срещу З.Д.З.
*** е с правно основание чл. 144 СК е за осъждане на ответника да заплаща на ищeца – негов пълнолетен син – месечна
издръжка в размер на 200 лева, считано от подаването на исковата молба (08.11.2019
год.), ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване.
Ищецът твърди, че ответникът е негов
баща. С решение по гр. дело № 95/2018 год. на РС-Варна ответникът е осъден да
му заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева. На 05.11.2019 год. ищецът навършил
пълнолетие, но продължава да учи, през учебната 2019-2020 год. е ученик в 12
клас в МГ "Д-р Петър Берон" – гр. Варна. След завършване на средното
си образование има намерение да продължи образованието си във висше учебно
заведение, специалност „Фармация“ и
по тази причина два пъти седмично посещава уроци по химия, за всеки от които
заплаща по 25 лева. Провежда и шофьорски курс за водач на МПС, категория „В“.
Извънкласните му занимания изисквали значителни средства за транспорт. Твърди,
че средствата, които са необходими за задоволяване на нуждите му са в размер на
около 750 – 800 лева. Твърди, че не
реализира доходи, не притежава имущество, от което да се издържа. Живее с майка
си, която реализирала минимални доходи от обезщетение за майчинство в размер на
380 лева месечно. Ответникът е в състояние без особени затруднения да му
осигурява месечна издръжка в размер на 200 лева.
В писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 131 ГП, ответникът е оспорил иска. Твърди, че няма възможност да заплаща
издръжка на пълнолетния си син. Единствените доходи, които реализира са от
получавана от него пенсия. Навежда, че страда от хронични заболявания – диабет,
хипертония, дискова херния, които изискват лечение, за което закупува
медикаменти, както и санаториално лечение, което също изисква средства. Освен
това подпомага с пари и грижи възрастната си и болна майка. Твърди още, че
понастоящем изплаща и банков заем, като месечната погасителна вноска е в размер
на 330 лева. Сочи, че заплащането на месечна издръжка в какъвто и да е размер би
съставлявало особено затруднение за него. Изтъква, че задължението за заплащане
на издръжка по чл. 144 СК не е безусловно, а зависи от възможността на родителя
да я дава без особени затруднения, каквато възможност той няма.
Настоява за отхвърляне на иска.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищецът е син на ответника. Навършил
е пълнолетие на 05.11.2019 год.
С влязло в сила решение по гр. дело
№ 95/2018 год.на Рс-Варна е увеличен размера на издръжката, която ответникът да
заплаща на сина си (тогава все още ненавършил пълнолетие) от 200 лева на 400
лева месечно.
Видно от вносна бележка от
25.04.2019 год. на посочената дата ответникът е внесъл по сметка на майката и
законен представител на ответника сумата от 2810 лева – издръжка за времето от
месец май 2019 год. до месец ноември 2019 год. включително.
От Уверение рег. № 353/25.09.2019
г., изд. от МГ „Д-р Петър Берон“ гр. Варна е видно, че през учебната 2019-2020
год. ищецът е ученик в 12 клас, редовна форма на обучение в посоченото средно
учебно заведение. От представените копия от абонаментни карти за градски
транспорт е видно, че месечните разходи на ищеца за транспорт са в размер на 21
лева.
От удостоверение за раждане от *** ***
и Удостоверение от 21.08.2019 год. изд. от НОИ, ТП-Варна е видно, че майката на ищеца има
и ненавършило пълнолетие дете – Красимир, роден на ***г. и до месец юли 2019 г.
вкл. същата е получавала месечно обезщетение за отглеждане на дете в размер на
380 лева.
Видно от служебна бележка
от 20.08.2019 год. (л. 9 от делото на РС-Варна) ищецът се обучава в курс за
придобиване правоспособност „Водач на МПС категория В“.
От
справка от НАП ТД-Варна (л. 56-57 от делото на РС-Варна) е видно, че от месец
октомври 2019 год. ответникът не работи, не реализира доходи от трудово
правоотношение, нито от стопанска дейност като самоосигуряващо се лице.
От удостоверение от НОИ ТП-Варна изх. №
3042-03-69/09.01.2020 год. е видно, че ответникът е пенсионер и в периода
февруари 2019 год. – януари 2020 год. вкл. е получил пенсия в общ размер на 16
706, 65 лева или средномесечно по 1392, 22 лева.
От удостоверение от ОД на МВР Варна
Сектор „Пътна полиция“ е видно, че ответникът притежава две МПС – л. а „Пежо“, с първа регистрация от 2008 год. и т. а. „УАЗ“ с първа регистрация 1990 год.
През юли 2018 год.
ответникът е теглил банков потребителски заем в размер на 30 000 лева със срок на издължаване
10г. и месечна вноска в размер на 330 лева.
От представените
медицински документи е видно, че ответникът страда от хипертонично сърце, без сърдечна
недостатъчност. В
периода 06-11.06.2019г. му е било проведено стационарно лечение с поставена
диагноза- радикулопатия, с предписана медикаментозна терапия и препоръки за
провеждане на физиотерапия в домашни, балнеосанаториални или стационарни
условия. На 08.08.2019г. е претърпял оперативна интервенция на дясното око, без усложнения и с предписано
медикаментозно лечение. Съответно в тези периоди е ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност.
От показанията на
свидетеля Емил Борисов Николов, без родство и дела със страните, ангажиран от
ответника, се установява следното: Ответникът живее в гр. Бяла, заедно с майка
си, в собствена къща на два етажа, майка му обитавата първия етаж, а той –
втория. Майка му била на около 70 години, в недобро здравословно състояние,
получавала малка пенсия и ответникът я подпомагал – купувал и́ дърва,
грижел се за къщата и за двора.
Няма ангажирани доказателства ответникът да притежава
други недвижими имоти, извън къщата в гр. Бяла, в която живее с майка си, от
които да има възможност да реализира доходи, извън получаваната пенсия.
Няма ангажирани
доказателства и за размера на средства, необходими на ответника за лечение с
оглед здравословното му състояние, установено по – горе, няма и доказателства
за приблизителния месечен размер на необходимите средства закупуване на
медикаменти за майката на ответника, за която той полага грижи.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според чл. 144 СК родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че задължението за
издръжка на родител към пълнолетно дете има условен характер и изисква да са
налице няколко кумулативно проявени предпоставки: търсещия издръжка да учи
редовно; да не е надхвърлил определена възраст; да е в невъзможност да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото си и даването на издръжка
да не е свързано с особени затруднения за родителя. Възможността родителят да
дава издръжка без особени затруднения по смисъла на чл. 144 СК означава, той да
притежава, респ. обективно да реализира средства в размер, надвишаващ размера
на средствата, необходими за неговата собствена издръжка, което да му позволява
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
учащо дете. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и
се определя от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. При присъждане
на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали
плащането й няма да създаде особени затруднения за родителя, от когото се търси
заплащане на издръжка.
От доказателствата по делото е
установено, че ищецът е син на ответника; че учи в средно учебно заведение
редовна форма на обучение, обучението му приключва през лятото на настоящата
година, не е навършил 20 години; не реализира доходи и няма имущество, от което
да се издържа.
Установено е по делото, че
средномесечния доход на ответника от получаваната от него пенсия е в размер на 1392
лева (нетен размер) т. е., в размер, надвишаващ размера на установената за
страната средна работна заплата за първото тримесечие на 2020 год., който
според данните на НСИ е 1328 лева. Същият няма задължения за издръжка към
ненавършили пълнолетие деца.
След приспадане на месечната вноска
за погасяване на кредита средномесечните доходи на ответника са в размер на
1063 лева.
По данни на Института за синдикални
и социални изследвания към КНСБ, средствата, необходими за издръжката на едно
лице от четиричленно домакинство към настоящия момент за посрещане на разходите
за храна, облекло, битови сметки, транспорт са в месечен размер на около 630
лева.
По делото не са ангажирани никакви доказателства,
от които да се установи, дори и приблизително, размера на средства, необходими на ответника
за лечение с оглед здравословното му състояние, установено по – горе, няма представени
никакви доказателства и за приблизителния месечен размер на средствата за закупуване
на медикаменти за майката на ответника, с която живее и за която полага
грижи.
При това положение настоящият състав
намира, че заплащането на месечна издръжка в размер на 200 лева не би
представлявало особено затруднение за ответника, тъй като остатъкът от
средствата, надвишава минималния размер на средствата, необходими
за издръжката на едно лице от четиричленно домакинство, който както се посочи
по – горе е около 630 лева. Т. е., месечна издръжка в размер на 200 лева не
биха поставили ответника в затруднено положение да покрива собствените си
нужди.
Оплакванията на ответника, наведени във
въззивната му жалба, че не било съобразено от първоинстанционния съд, че през
месец април 2019 год. е заплатил издръжка на ищеца до месец ноември 2019 год.
включително, са неоснователни. Този факт няма отношение към възможностите на
ответника да дава издръжка на пълнолетния си учащ син. По силата на закона
задължението на ответника за издръжка към ненавършилия му пълнолетие син Б.З.,
установено с решението по гр. дело №
95/2018 год. на Рс-Варна е погасено, считано от 05.11.2019 год. – с
навършването на пълнолетие на последния. Поради това и сумата от 400 лева от
заплатените на 25.04.2019 год. 2810 лева се явява платена без основание. Плащането
на тази сума би могло да бъде обсъждано и съобразено само при заявена от
ответника по надлежния процесуален ред претенция – под формата на възражение за
прихващане или чрез насрещен иск и при положение, че бъде счетена за
основателна, това евентуално би имало значение за началният момент, от който да
бъде присъдена дължимата към ищеца издръжка по чл. 144 СК. Това обаче не е
сторено в установените в ГПК срокове и форма, поради което и факта, че
ответникът е заплатил издръжка на сина си за месец ноември 2019 год. без да е
бил задължен, няма отношение към настоящия спор.
В обобщение първоинстанционното
решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото разноски на
въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв, в полза на адв. З.Д. *** следва да се присъди
сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ за въззивното производство, в размерите по чл. 7, ал. 1, т. 6
от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, редакция ДВ, бр. 45/2020 год.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 471/03.02.2020 год., постановено по гр. дело № 18419/2019
год. по описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с която З.Д.З. ЕГН ********** *** е
осъден да заплаща на своя пълнолетен учащ син Б.З.З. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 144 СК, месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2019 г., с падеж 1-во число
на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване;
ОСЪЖДА З.Д.З. ЕГН **********
*** да заплати на адвокат З.Д. ***, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1 ЗАдв, сумата от 100 лева (сто лева) - адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ за въззивното производство.
Първоинстанционното решение в частта му, с
която искът на Б.З.З. по чл. 144 СК е отхвърлен за
разликата над 200 лева до претендираните 500 лева месечна издръжка,
считано от подаването на исковата молба, не е обжалвано и в тази част е влязло
в сила.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.